Р Е Ш
Е Н И Е
№ 146/09.03.2018 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно
заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря А*** А*** , като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 95 по описа
за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Л.А.Д. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №18-1808-000006 от 19.01.2018год.
издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана, упълномощен
със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която
му е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията
на ППС – специален автомобил марка „Ф*** К*** ” с рег. №М*** за срок от шест месеца”, отнети са СРМПС
№ ********* и 2 броя регистрационни табели с номера "М*** ", за
установено с АУАН серия Д, №387913 от 16.01.2018год. административно нарушение
по чл.150 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка,
досежно факта на установяване на „управление” на специален автомобил марка
„Фолксваген К*** ” с рег. №М*** на посочената в заповедта дата и място, като се
твърди, че друг е управлявал автомобила, в тази връзка са ангажирани гласни
доказателства в лицето на допуснатите и разпитани по делото свидетели.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се
явява лично, представлява се от договорения от него защитник адвокат И*** С*** от
МАК, който поддържа жалбата, оспорва авторството на извършеното административно
нарушение, като по съществото на делото твърди и съществени нарушения на
административно производствените правила, като представя доказателства за
наличието на валидно издадено СУ МПС от държава членка на ЕС.
Ответникът - Началник Сектор "Пътна полиция" при
ОД на МВР - Монтана, редовно призован, не се явява, не се представлява и не
взема становище по жалбата.
Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е
заверено копие на административната преписка.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 16.01.2018год. в 15,35 часа в гр.Монтана, на бул. „Т*** март”,
разпитаните свидетели очевидци на констатираното нарушение – мл. Автоконтрольор
И.И. и И.Г. извършили проверка на специален автомобил марка „Ф*** К*** ” с рег. №*** .
При проверката установили, че автомобила е управляван от
жалбоподателят, които в момента на проверката се опитал да се смени със седящия
до него Ю*** В*** Й*** . След справка в масивите на МВР установили, че Л.А.Д.
не притежава СУМПС т.е. е неправоспособен, тъй като същото с №********* му е
иззето на 24.03.2010год. За констатираното от св.И.И. на длъжност мл. Автоконтрольор
в РУ Монтана към ОД на МВР - Монтана в присъствието на св.И.Г., на
жалбоподателят е съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия Д, №387913 за административно нарушение, квалифицирано по 150 от
ЗДвП.
Съгласно текстовото изписване на нарушението, описано в
АУАН, административното нарушение се изразява в това, че на 16.01.2018год. в
15,35часа в гр.Монтана, бул.”Т*** март” управлявал специален автомобил марка „Ф*** К*** ” с рег. №*** , като не притежава
СУМПС – неправоспособен. СУМПС статус отнет/иззет на дата 01.02.2010год. АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля, имената и адресите на които
са посочени в акта и е подписан от актосъставителя, нарушителя /настоящият
жалбоподател/ без възражения и свидетеля, посочен в АУАН. В три дневния срок от
връчване на АУАН от жалбоподателят е постъпило писмено възражение по съставения
АУАН до Началник сектор ПП при ОДМВР Монтана, в което, отрича да е управлявал
автомобила марка „Фолксваген К*** ” с рег. №М*** . Във връзка с възраженията на
оспорващият от Началник сектор „ПП” е издадено Решение с УРИ 301000-1942 от
25.01.2018год. с което е решено издаване на НП на нарушителят Л.Д. и налагане
на съответното административно наказание.
Към административната преписка е приложена справка картон на
водача – оспорващия Л.А.Д., от която е видно, че същия притежава СУМПС с
№********* издадено на 14.05.2007год. със срок на валидност до 14.05.2017год. с
придобити категории „А”, „В”, „М” „АМ”. Има издадени и влезли в законна сила
общо 25 бр. НП, като последното НП №16-0996-000094 от 02.03.2016год. за
нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП е влязло в законна сила от 24.10.2017год.
От приложеното заверено копие от свидетелство за регистрация
част І и част ІІ се установява, че управлявания от жалбоподателя специален
автомобил марка „Фолксваген К*** ” с рег. №М*** е негова собственост.
Въз основа на така съставения АУАН, на основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171, т.2а
от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, началникът на Сектор "ПП" при ОД на МВР - Монтана е
издал оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-1808-000006 от 19.01.2018год., с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС – специален
автомобил марка „Ф*** К*** ” с рег. № *** за срок от шест месеца”, отнети са СРМПС № *********
и 2 броя регистрационни табели с номера "М*** ".
Приетите по делото писмени доказателства, представляващи
съдържание на административната преписка са оспорени от жалбоподателя, чрез
поисканите и допуснати до разпит свидетели Ю*** В*** Й*** , Д*** Е*** П*** , М***
М*** И*** , Ж*** М*** А*** и С*** И*** Н*** досежно авторството свързани с
управление на автомобила към момента на проверката. Представено е в хода на
производството и издадено СУ от Република И*** от 20.02.2018год. със срок на
валидност до 07.08.2028год.
В жалбата и по съществото на делото се оспорва факта, че жалбоподателят
е неправоспособен водач на МПС, към датата на проверката, както и авторството свързано
с управлението на МПС-то при констатиране на нарушението, послужило като
фактическо основание за издаване на настоящата ПАМ.
По делото устно и непосредствено са изслушани показанията на
свидетелите по установяване на нарушението И.М.И. и И.Г.Г., поисканите от
жалбоподателят свидетели Ю*** В*** Й*** , Д*** Е*** П*** , М*** М*** И*** , Ж***
М*** А*** и С*** И*** Н*** както и обясненията на страната – жалбоподател. По
възникналото противоречие досежно обстоятелството „кой е управлявал автомобила”
са проведени и очни ставки, без противоречието да бъде отстранено.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на
чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една
принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По
смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна
мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо
административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172,
ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност
видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г., издадена от директора
на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.2 на тази заповед началник сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР - Монтана, който е издател на оспорената
заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане
на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР -
Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по
чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е
налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.
Оспорената заповед е издадена при спазване на изискването за
форма на административния акт по смисъла на 172, ал.1 от ЗДвП, във вр. чл.59,
ал.2 от АПК, а именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите
реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 вкл. от АПК, както правни и фактически
основания за издаването й. Посочените в заповедта фактически обстоятелства,
като управление от жалбоподателя на собствения му специален автомобил марка
„Фолксваген К*** ” с рег. №М*** без да притежава СУМПС т.е. като
неправоспособен, тъй като същото с №********* му е иззето на 24.03.2010год.,
обосновават наличие на материално правните предпоставки по чл.171, т.2а от ЗДвП
за налагане на процесната принудителна административна мярка „Прекратяване на
регистрацията на ППС – специален автомобил марка „Фолксваген К*** ” с рег. №М***
за срок от шест месеца”, т.е. приложена е диспозицията на правната норма. В
процедурата по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени
нарушения, ограничаващи участието на санкционираното лице в административното
производство или препятстващи проверката за законосъобразност от съда.
Според чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки, като една от новоприетите такива мерки според т.2а,
буква "а" е процесната: "прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да е правоспособен водач – „за срок от 6 месеца до една година". Релевантният
за приложението на чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато
административно нарушение, което следва да е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната
отговорност на жалбаподателя. При издаване на заповед от вида на оспорената в
настоящото производство за налагане на ПАМ, административният орган действа в
условията на обвързана компетентност по отношение на вида на принудителната
административна мярка, която налага, но в условията на оперативна самостоятелност
относно срока на същата.
Съгласно представената справка картон на водача е видно, че
издаденото СУМПС му е отнето по чл.157, ал.4 от ЗДвП по ЗПАМ
№755/24.03.2010год. на сектор ПП при ОД МВР - Монтана, като същият е
неправоспособен водач на МПС, към момента на проверката. Още повече, че по
отношение на жалбоподателят е налице и влязло в законна сила от 24.10.2017год.
НП за извършено нарушение по чл.150а от ЗДвП.
Според чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява
от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 от ЗДвП и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда
на наредбата по чл.152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. По силата на чл.157, ал. 4
от ЗДвП, приравнено на липса на правоспособност е и отнемането на
всички контролни точки на водача на МПС, създаващо сериозни съмнения в неговите
знания и умения да го управлява, което налага провеждане на ново обучение на
лицето и полагане на повторен проверочен изпит за тяхното доказване.
Приравняване на липса на правоспособност е налице и когато е налице действаща
ПАМ в хипотезите на чл. 171, т. 1
и т. 4 от ЗДвП,
когато временно е отнето СУМПС на водач. Законът е категоричен, че
възстановяване на правоспособността е възможно само чрез полагане на изпит за
придобиване на такава. В този случай на водача не се връща първоначално
издаденото свидетелство, а се издава ново, което удостоверява, че лицето е
правоспособен водач по смисъла на ЗДвП от съответната категории, за която е
положил успешно изпит.
При тази законова регламентация, необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката, настоящият съдебен състав
намира за установена по надлежен ред, а именно на 16.01.2018год. в 15,35часа в
гр.Монтана, жалбоподателят е управлявал специален автомобил марка „Фолксваген К***
” с рег. №М*** , като не притежава СУМПС – неправоспособен. Наведените в жалбата
от жалбоподателя възражения, че не „той е шофирал и не той е извършил
нарушението”, а друго лице – Ю*** Й*** не се споделят от настоящия състав. В
ЗДвП е разписан редът, по който следва да се процедира в подобни случаи, като съгласно
чл.188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Второто изречение изрично
посочва ,че след като собственикът не е подал декларация по чл.188,ал.1 от ЗДП,
в която да е посочил другото лице, което е управлявало автомобила, логично
контролните органи приемат, при липса на декларация и след непосредствено
възприятие от тяхна страна, че жалбоподателят е управлявал автомобила. Съставеният
акт за нарушение се ползва с материална доказателствена сила, като фактическите
констатации по него се подкрепят от показанията на свидетелите по установяване
на нарушението И.М.И. и И.Г.Г. които съдът кредитира изцяло като достоверно
дадени, без индиция за заинтересованост и кореспондиращи със събраните по
делото писмени доказателства, изясняващи в детайли релевантни по делото факти и
обстоятелства по констатиране на нарушението и съставянето на АУАН, които водят
на извода за наличие на предпоставките за налагане на ПАМ по ЗДвП.
Показанията на допуснатите и поискани от жалбоподателят
свидетели Ю*** В*** Й*** , Д*** Е*** П*** , М*** М*** И*** , Ж*** М*** А*** и С***
И*** Н*** , настоящият състав на съда не кредитира, тъй като същите се явяват
заинтересовани в настоящето производство, предвид отношенията им с
жалбоподателят, както и че същите са насочени единствено към оневиняване на
същият, с когото са празнували рожден ден. От друга страна твърденията на
самият жалбоподател пожелал да даде показания, като страна в процеса, не се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства и представляват негова
защитна позиция, предвид факта, че същият е подписал АУАН без каквито и да са
възражения при неговото съставяне.
От друга страна представеното от жалбоподателят в хода на
производството издадено СУ от Република И*** от 20.02.2018год. е със срок на
валидност до 07.08.2028год. т.е. след датата на проверката 01.02.2018год., като
в т.11 от същото е отбелязана датата на неговата валидност до 07.08.2028год., а
в т.10 от същото валидността на предходното което е до 02.11.2017год. В същото
време видно от справка картон на водача, по отношение на жалбоподателят е
налице и влязло в законна сила от 24.10.2017год. НП за извършено нарушение по чл.150а
от ЗДвП, което опровергава твърденията му за наличие на валидно, към датата на
административното нарушение СУ МПС. Като страна - членка на ЕС, България е
транспонирала в националното си законодателство изискванията на Директива
2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива
2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г., Директива
2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., като в чл.15 „ Държавите-членки си помагат взаимно при
прилагането на настоящата директива и при необходимост обменят информация за
свидетелствата, които те издават, заменят, подменят, подновяват или анулират.
Те използват мрежата за свидетелства за управление на превозно средство на ЕС,
създадена с тези цели, след като мрежата започне да оперира”, каквато справка
от св.И.И. се потвърди, че е направена.
След, като материалната доказателствена сила по чл.179 от ГПК с представените писмени и гласни доказателства от жалбоподателя не бе
оборена, правилно е наложена ПАМ на лицето за това нарушение.
Извършеното нарушение е безспорно доказано, същото е с
висока степен на обществена опасност, доколкото засяга безопасността на
отделните участници в движението и създава реална заплаха за техния живот и
здраве, при което правилно и в унисон с приложимата правна уредба
административния орган е наложил принудителната административна мярка на жалбоподателят
с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения.
Наложената принудителна административна мярка е съобразена не
само с материалния закон, но и с целта на приложимия закон - осигуряване
безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по
чл. 6 от АПК./в този смисъл е Решение по адм.д.№6168/13г. на ВАС/.
Предвид гореизложеното
съдът намира,че заповедта, като постановена от компетентен орган, при
спазване на изискуемата форма на акта, и в съответветствие с административнопроизводствените
правила и материалния закон и с целта на закона се явява правилна и
законосъобразна и следва да се потвърди, съответно жалбата да се отхвърли като
неоснователна.
Предвид изхода на делото и липсата на претенция за разноски
от ответната страна, то съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.
последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.А.Д. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) №18-1808-000006 от 19.01.2018год. издадена от
Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед
№301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която му е
наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на
ППС – специален автомобил марка „Ф*** К*** ” с рег. №*** за срок от шест месеца”, отнети са СРМПС
№ ********* и 2 броя регистрационни табели с номера "М*** ", за
установено с АУАН серия Д, №387913 от 16.01.2018год. административно нарушение
по чл.150 от ЗДвП, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните.
Административен съдия: