Р Е Ш
Е Н И Е № 260094
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 25.11.2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело № 217 описа на
ПАС за 2020 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва
се постановеното решение №88 от 17.02.2020 г. по търг.дело №777/ 2019 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив.
С обжалваното решение e отхвърлен предявеният иск по
делото от М.Г.П. ЕООД, ЕИК *********, против
Е.Ж.И. ЕООД, ЕИК *********, за плащане на сумата от
27 920,88лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от невръщане на дадената за пазене на влог в ****
в имота на ответника вещ – метални конструкции за балкони с общо тегло 8,120
тона, поцинковани.
Жалбоподателят - М.Г.П. ЕООД, представлявано дружество от управителя И.К.Ш., действащ чрез процесуалния си представител адвокат А.К., е подал въззивна жалба, тъй
като според него постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
На първо
място се позовава на материална незаконосъобразност. Не е съгласен с изводите
на окръжния съд, че лицето, приело конструкциите, не е служител при ответника и не е действал като негов представител, като в тази
връзка счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.301 от ТЗ, въвеждаща
презумпцията за потвърждаване на
действията, извършени от лице без представителна власт. Изложил е
подробните си аргументи, като счита, че са игнорирани релевантни факти, а
именно, че имотът, в който са оставени
конструкциите, е собственост на ответника, че съвпада с вписаните в
Търговския регистър седалище и адрес на управление на ответника, че само
ответното дружество системно е извършвало складова дейност в имота, че не е ограничена възможността на едно лице в
трудови правоотношения с един работодател да извършва правни и фактически
действия от името и за сметка на други правни субекти.
На
следващо място е посочил, че са нарушени съдопроизводствените правила. При
липса на обективна оценка на доказателствения материал в цялост окръжният съд изцяло е неглижирал възможността И. Т. да
е действал като управител на чужда
работа. Изложил е подробни съображения за основателността на иска.
Моли решението на окръжния съд да бъде отменено и вместо него се уважи исковата
претенция. Претендира направените разноски.
Ответникът - Е.Ж.И. ЕООД, представлявано дружество от управителя С.С.Г., действащ чрез процесуалния си
представител адвокат Л.М., е представил отговор, в който
счита въззивната жалба за неоснователна. Счита, че не са налице посочените
оплаквания, като е изложил съображенията си. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Претендира направените разноски.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както и
след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана на 06.03.2020 г.
в законния двуседмичен срок от връчване на обжалваното решение - 24.02.2020 г.
Подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Ето защо се явява
допустима и следва да се разгледа по същество.
Предявен е иск за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди от невръщане на дадени за пазене на влог при
ответника метални конструкции за балкони
с общо тегло 8,120 тона, поцинковани, намиращи се
в неговия имот в ****.
Ищецът твърди, че е специализирано предприятие в производството на метални конструкции за
балкони, като поел ангажимент към немска фирма за изработване и монтаж на седем броя
метални балкони с парапети за обект - Многофамилна
жилищна сграда с девет апартамента,
находяща се в Р.Г., с.П..
В тази връзка възложил на подизпълнител
К. ООД изработването на конструкциите за балкони, като страните сключили
договор за изпълнение от 03.04.2017 г. Вещите били изработени съобразно
уговореното, като заплатил на подзипълнителя сумата от 19 200 лв.,
от които авансово 9 600 лв.
по фактура № 2958 от 21.04.2017 г.
и 9 600 лв. по фактура № 2960 от 22.04.2017 г.
Готовите метални елементи с общо тегло 8,120 тона предоставил за поцинковане в З.Г.П. ООД за сумата 8 120 лв., заплатена по фактура №21 328 от 09.01.2018 г.
Ищецът твърди, че взел решение да остави за съхранение
изработените и поцинковани конструкции в производствена база на *** ООД в с. К.. Вещите били транспортирани от превозвача С.Т. ЕООД.
Поради липса на свободно
пространство в базата в с.К., управителят на *** ООД - Х.В.И., пренасочил товарния
автомобил към производствена база С. в ****.
Твърди, че е постигната устна договорка с
едноличния собственик на капитала и управител на ответното дружество - С.Г., който приел металните
конструкции да останат за отговорно
пазене в посочената база. Приемането е удостоверено от И.
Т. Т., чийто работодател е С.Г..
Твърди, че на
16.04.2018 г. решил да вземе металните конструкции с цел товарене и транспортиране до Г., но се установила липсата
им, като ответникът, като влогоприемател, не е положил грижата на добрия стопанин да ги опази, както и да ги върне.
По случая е
образувана преписка на ОД на МВР П.,
* РУ,
рег. № ЗМ/03-220/17.04.2018г., по която са снети обяснения.
С.Г. признал, че
металните конструкции са се намирали в имота и са били под надзор. В този смисъл е докладна разписка от 09.05.2018 г. Образувана е прокурорска преписка № 3700/2018 на РП П., по която производството е висящо.
Твърди, че имотът с адрес ****, описван от С.Г., като производствена база на С. ЕООД, от 2008г. е собственост на ответното дружество.
На база тези твърдения е
формирана исковата
претенция, като сбор на сумите, които са платени съгласно посочените по-горе фактури
за изработването и поцинковането
на металните конструкции.
В допълнителната искова молба уточнява,
че конструкциите са разтоварени в базата С., собственик на
която е ответното дружество, че има приемане на металните
конструкции в имота на ответника от неговия служител И.
Т., който е подписал товарителницата и е удостоверил
приемането на вещите в базата. По този начин е сключен договора за влог от името на ответника.
Във въззивното производство е дадена
възможност на ищеца да посочи страните по твърдяното договорно правоотношение.
Ищецът конкретизира, че това са същите страни, както в исковата молба, както и
че е контактувал с И. Т., чрез когото е сключен договора. Твърди, че дори
изрично да не е натоварен с тази дейност от ответника, за И.Т. е било ясно, че изпълнява влогоприема, като обслужва интереса
на собственика на имота – ответника по делото, а не своя работодател С. с.
ЕООД, който по занятие не извършва такава дейност. Твърди, че е ноторно
известно при наличието на фактическия състав за водене на чужда работа без
поръчка, че последиците от нея настъпват в правната сфера на доминуса – в
случая ответника по делото.
Ответникът е представил отговор, в
който счита исковата молба за неоснователна. Оспорва съществуването на
правоотношения между страните, вкл. договор за влог, по който той има качеството влогоприемател.
Не признава, че И.Т.Т. е служител
на ответното дружество. Твърди, че лицето не е
нито работник, нито служител, и няма сключен с дружеството трудов договор.
Възразява, че ищецът не навежда
като твърдения датата, на която металната конструкция е оставена в имота, както и дата, на която да има сключен реален договор за влог.
Възразява,
че ищецът е собственик на изработеното. Счита, че не
е станал собственик на вещите, защото те са изработени от К. ЕООД, взети са от
базата му и са оставени в ****. Изработеното
не е прието от ищеца и оттук върху него не е преминала собствеността, поради
което, като не е собственик и няма право
на обезщетение. Възразява, че до предаване на изработеното рискът от погиването
й е за изработващия, т.е. за К. ЕООД, а не за ищеца.
Оспорва, че стойността на металните конструкции е 27 920,88 лв., тъй като по преписката и
докладната записка се съдържат твърдения на ищеца за стойност на
договора за изработка от 26 000лв., от които са платени 14 000лв.
Възразява,
че представените към исковата молба фактури са заплатени. Счита, че няма плащане по тях, вкл. към тях не са закрепени фискални бонове, поради
което липсва вреда в заявения размер.
Твърди, че немската фирма е имала забележки към изработеното и не е искала
отстраняването им да се извърши от К. ЕООД.
Ищецът е
ангажирал писмени доказателства – техническа спецификация, договор за
изпълнение от 03.04.2017 г., два бр. фактури № 2958 от
21.04.2017 г. и №
2960 от 22.04.2017 г., два бр.фискални бонове, фактура от 09.01.2018 г. за поцинковане, преводно
нареждане от 15.01.2018 г., пътни листове на
С.Т. ЕООД от 14.02.2015 г. и от 15.02.2018 г., товарителница №018359 от
13.02.2018 г., докладна записка, постановление за образуване на досъдебно
производство, справка от имотния регистър за ответника, както и свидетелски
показания. На негова страна са разпитани свидетелите К.А.Б. и И.Т.Т. за
предаване на вещите. Изискана е справка от НАП за трудовите договори, по които
страна е втория свидетел, както и за справки декларации и дневници за продажби
на К. ЕООД.
От договор за изпълнение от
03.04.2017 г. се установява, че ищецът е възложил на К. ЕООД изпълнението и монтажа на седем бр.метални
балкони с парапет на обект - Многофамилна жилищна сграда с девет апартамента, находяща се в Р.Г., с.П., срещу заплащане на 33 600 лв., както следва: 19 600 с ДДС
авансово и остатък след приемане на изработената и монтирана метална
конструкция от н. възложител. Ищецът изпълнил задължението си за авансово
плащане, което се установява от приложените фактури № 2958 от
21.04.2017 г. и №
2960 от 22.04.2017 г., и фискални бонове към тях от 21.04.2017 г. и 22.04.2017 г . Тези
фактури са включени в дневниците за продажби на К. ЕООД за м.април 2017 г.,
съответно в справките декларации към този период.
От данните на фактура
№********** от 09.01.2018г., издадена от З.Г.П., и
платежно нареждане от 15.01.2018г. на Т.Б.-Д АД се установява, че е заплатена услуга за горещо поцинковане на 8,120 тона на стойност 8 720,88лв.
От пътен лист №010076, серия ВА, издаден на 14.02.2018 г.
от С.Т. ЕООД, се
установява извършен курс от водача К.Б. с товарен автомобил С. с рег. № ** **** ** с маршрут П.-К.-К.-П. от база в с. К., след това ги е транспортирал до К. и от там в П. в т.нар. база на „С.” на ****. Базата е имало портал
с портиер, където автомобилът е допуснат и разтоварен. За приемане на металните
конструкции товарителницата към пътния лист с № 018356 е подписана от лицето И.Т.. Превозвани са вещи с документ №018359. Това е товарителницата,
приложена по делото-л.14, издадена на 13.02.2018 г.
От пътен лист №******, серия ВА, издаден на 15.02.2018 г. от С.Т. ЕООД, се установява извършен курс от водача К.Б.
с автомобил М. с маршрут П.-К. ш. - С. гаража,
без да е посочен документ за превоза.
Съгласно служебна справка за регистрирани трудови договори, К.Б.
е работил в периода от 17.10.2017г. до 23.04.2018г. като шофьор на тежкотоварен
автомобил в
транспортната фирма.
От показанията му се
установява, че си
спомня да е превозвал през 2018 г. метални съоражения във форма на
балкони-метална конструкция на фирма М.Г.П. Взел ги от фирмата за горещо
поцинковане от А.Ш., ***-така мислел, че се казва, върнал се в базата и още същия ден му казали да ги
транспортира на К. ш.- така мислил. Отишъл пред портала, изчакал, охраната го
приела, влезнал вътре, първо се чудели къде да се разтовари конструкцията и
след това започнали да разтоварват, като му казали, че на тази база ще се
съхранява конструкцията. После се чудели кой да разпише товарителницата и го
завели на втория етаж при един господин, който след проведен телефонен разговор
я разписал. Четири часа се проточило вземането на решение за разтоварването в
базата, защото не знаели защо трябва да се разтоварва там. Отнесли се немърливо
към конструкцията. Свидетелят посочва, че той е попълнил данните в товарителницата на л.14 от делото.
Разпитан
като свидетел е И. Т., чието име и подпис
фигурират в товарителницата. От показанията му се установява, че подписал една товарителница
преди около две години, тъй като се водил технически ръководител във фирма С. С. и все е във движение. По принцип не
разписвал товарителници. Не е видял разтоварването, после след няколко дни
имало нещо на среща с чужденци – някакви германци, тогава видели работите, но
нямал идея какво се е случило с товара впоследствие.
От данните на НАП се установява, че посоченият свидетел е работник от 03.04.2017 г. в С. С. ЕООД, ЕИК *********, на длъжност технически ръководител. Преди това за периода 03-07.2013 г. – 03.04.2017 г. е бил в трудови
правоотношения със С. с. ЕООД, ЕИК *********,
и С. т. ЕООД, ЕИК *********.
От справка на АВ – Имотен регистър се установява, че недвижимият имот с административен
адрес гр. П., ****, представляващ УПИ * – ***, е закупен от ответното дружество на 11.12.2008г. и
от този момент е негова собственост.
Съгласно
справките в Търговския
регистър на Агенция по вписванията, управител на ответното дружество от 27.02.2013 г., вкл. и през 2018 г. е С.Г.. Същият е и ЕСК на дружеството. Същите обстоятелства се отнасят и до Е.Ж.И. ЕООД.
Установява се, че С.Г. е бил управител и собственик на
С. С. ЕООД, като
през 2015 г. е прехвърлил дяловете си на Д.З.С. и той е станал управител на дружеството. Не е бил управител и собственик на С. Т. ЕООД.
Няма съвпадане на седалище и адрес на
управление между ответното дружество и дружеството работодател на И. Т. към
процесния период.
Приложено е ДП № 280/2018г. на Сектор ИП ОД на МВР П., като данните по него не могат
да послужат като доказателство в съдебното исково производство, което се
характеризира с принципите на публичност и непосредственост, а при събиране на
гласни доказателства – с устност и непосредственост.
При така
изразените становища на страните и ангажирани доказателства по делото следва да
се прецени налице ли е твърдяното договорно правоотношение от ищеца, както и И.
Т. действал ли е като представител на ответното дружество. Договорното правоотношение изисква постигане
на съгласие между две насрещни страни, всяка една от които се обвързва с права
и задължения, които трябва да изпълни. Съгласно чл.250 от ЗЗД, на която
разпоредба се позовава ищецът съобразно твърденията му, с договора за влог влогодателят предава движима вещ на
влогоприемателя, който я получава със задължението да я пази и да я върне. В
изпълнение на задължението за пазене той е длъжен да полага грижата на добрия стопанин, поради
което и отговаря за настъпилите вреди. Влогоприемателят няма право на
възнаграждение, освен ако то е уговорено. Договорът за влог е неформален и реален. Счита се за сключен с предаване на вещта. Това обаче не
изключва необходимостта от постигане на съгласие за предмета и за сключването
му между конкретни
страни - влогодател и
влогоприемател, което означава, че този, който твърди да е сключил договор за
влог, следва да докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства
постигане на това съгласие. Така фактическият състав на
разпоредбата включва постигане на съгласие между насрещните страни за пазене на една движима
вещ и предаване на вещта.
В случая се твърди, че съгласието с ответника е постигнато чрез И. Т..
По принцип едно лице може да
представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания,
като обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя
от волята на упълномощителя. Доколкото ответникът притежава търговско качество, намира
приложение и специалната норма на чл.301 от ТЗ, отнасяща се до действия без
представителна власт. Когато едно лице, действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. По делото е установено по несъмнен начин, че
И. Т. не е законен представител на ответника, както и не е упълномощен изрично
от законния представител С.Г. да извършва действия от негово име относно
договори за влог, по които той е влогоприемател, включително относно процесния.
Установено е, че не работи и не е служител при ответника по трудово
правоотношение. Подписал е процесната товарителница от 13.02.2018 г., в която
се съдържат други страни и като получател фигурира името на друго дружество, не на ответното
дружество. Ето защо не може да се приеме, че той е действал за ответника и
следователно липсва елементът съгласие, като част от фактическият състав на
договорното правоотношение.
В случая не намира приложение законовата презумпция на чл.301 от ТЗ, за
което е необходимо търговецът да се противопостави веднага след узнаването.
Първо, не се установява от събраните по делото доказателства И. Т. да е
действал за ответника. Обстоятелството, че ответникът е собственик
на недвижимия имот, не го прави поради това влогоприемател на всички вещи,
находящи се в имота му, защото за сключване на договор за влог е нужно доказване
на съгласие на влогоприемателя да приеме за съхранение вещ, да
я пази и да я върне при поискване, независимо, че влогът е реален договор и се
счита сключен с предаване на веща. Оставянето на вещ в имота на дадено лице не
прави собственика влогоприемател, съответно не е достатъчно, за да се приеме за
доказано по делото възникване на правоотношение по договор за влог. Този извод не се опровергава от показанията на свидетеля Бозуков, който превозил конструкциите и бил допуснат от намиращите се
там лица да разтовари. Дори това да е станало със съгласието на собственика на
имота, не означава, че е възникнало твърдяното правоотношение.
До тези изводи е достигнал и окръжният
съд, поради което той не е допуснал твърдените оплаквания за нарушение на
материалния закон във въззивната жалба. Няма и процесуални нарушения. За съда
не е съществувало задължението да разгледа възможността И. Т. да е действал
като управител на чужда работа, тъй като изложените твърдения в исковата молба
и допълненията към нея, включително и уточнението в настоящото производство, се
отнасят до договорно правоотношение. Няма наведени евентуални твърдения за
други основания, поради което и окръжният съд не е бил длъжен да изследва всички
възможни основания на база доказателствения материал. Бил е длъжен да се
съобрази с наведените факти и обстоятелства от ищеца с оглед диспозитивното
начало на процеса. Ето защо, подадената въззивна жалба не следва да се
уважава.
По разноските: ответникът не е представил
списък по чл.80 от ГПК, както и данни за направени разноски в настоящото
производство, поради което искането му за разноски се явява неоснователно и не
следва да се уважава.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №88 от 17.02.2020 г. по
търг.дело №777/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявеният иск по
делото от М.Г.П. ЕООД, ЕИК *********, против
Е.Ж.И. ЕООД, ЕИК *********, за плащане на сумата от
27 920,88 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от невръщане на дадената за пазене на влог в **** в имота на ответника
вещ – метални конструкции за балкони с общо тегло 8,120 тона, поцинковани.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.