Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 06.03.2020
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ІІІ-ти ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание на втори март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
АДРИАНА АТАНАСОВА
в
присъствието на секретаря Радка Георгиева и при участието на прокурора Дочо Дочев, разгледа докладваното от съдия Атанасова
в.н.ч.д. № 155 по описа за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение
от 10.12.2019 г. по н.ч.д. № 19163/2019 г. на СРС, НО, 8 - ми състав, е
извършено групиране на наказанията на осъдения С.Н.Й. по н.о.х.д №
10564/2019г. по описа на СРС, н.о.х.д № 17824/2019г. по описа на CРC и по н.о.х.д
№ 4848/2019 г. по описа на CPC, като му е наложено едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода” за срок от една години. На основание чл. 24 от НК
съдът е увеличил общото наказание „лишаване от свобода“ със срок от два месеца.
На основание чл. 57, ал. 1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС е определил първоначален строг
режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл. 25, ал. 2 НК е зачетено
времето, през което осъденият е изтърпявал някои от наказанията, включени в
съвкупността. На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено времето, през което
осъденият Й. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК.
Срещу
определението е постъпила жалба от осъдения С.Н.Й.. В жалбата се изразява
несъгласие с определението в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 24 НК, като се твърди, че съдът е увеличил определеното общо най-тежко наказание,
тъй като съдът е приел, че същият е деец с висока степен на обществена опасност.
Поддържа, че е преосмислил поведението си и има намерение да спазва законите и
обществения ред в страната и желае да бъде предсрочно освободен поради доброто
му поведение в мястото за изтърпяване на наказанието му „лишаване от свобода“.
Сочи, че първоинстанционният съд при определяне на наказанието му не е взел
предвид влошеното му здравословно състояние, както и обстоятелството, че
семейни причини налагат по- бързото му освобождаване от затвора. Иска се
отмяната на определението в тази част, като се определи само едно общо
най-тежко наказание, което да не бъде увеличавано.
В
съдебно заседание прокурорът счита жалбата за неоснователна, като приема, че
първостепенният съд е извършил правилно групиране на наказанията.
Защитникът на осъдения поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като
определението в частта относно приложението на чл. 24 НК бъде изменено.
Осъденият С.Й. моли да бъде отменено увеличението с два месеца, тъй като има проблеми
с високото кръвно откакто пребивава в местата за лишаване от свобода и иска да
полага грижи за майка си.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като
съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на определението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното.
Жалбата е неоснователна.
Районният съд в атакуваното определение правилно е изяснил за кои осъждания
на С.Й. е допустимо
извършване на актуално групиране на наказанията, като е направил преценка и на
наказателните производства по предложението на СРП с правно
основание чл. 306 ал.1 т. 1 НПК:
1. По
н.о.х.д № 17824/2019 г. по описа на СРС със Споразумение в сила от 14.11.2019г. е осъден за извършено на 06.03.2019г. престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т. 3, вр
с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1
от НК, във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 НК, като му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, което на осн. чл. 57, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е постановено да се
изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 2 и ал. 1, т. 1 НК при изпълнението на наказанието се приспада времето, през което е бил
задържан за 24 часа по ЗМВР със заповед рег. № 668/25.03.2019г.
2. По н.о.х.д № 10564/2019 г. по описа на СРС със
Споразумение в сила от 01.07.2019г. е осъден за извършено на13.01.2019г. престъпление
по чл.
196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал. 1. Т.3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 55, ал.1,
т.1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНС да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
3. По
н.о.х.д № 4848/2019 г. по описа на СРС със Споразумение в сила от 28.11.2019г. е осъден за извършено на 03.01.2020г. продължавано
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194,
ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр.
с чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 26, ал.1 о НК,
като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „б“ от ЗИНЗС е определено да се изтърпи при първоначален строг режим.
На
следващо място районният съд е отчел, въз основа на правилно разбиране на
материалния закон, че по отношение на наказанията и по трите осъждания са
налице предпоставките на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.
1 НК за определяне на едно най-тежко наказание, доколкото деянията са извършени
преди да е влязъл в сила съдебният акт по което и да е от тях. Поради това
законосъобразно районният съд е определил общо най-тежко наказание измежду
наложените – за срок от 1 (една) година
лишаване от свобода. Районният съд е обсъдил и че включването на тези три осъждания в една
съвкупност съблюдават принципа на най- благоприятното за осъдения положение.
И двете страни са останали
удовлетворени от съдебния акт в посочената част. Единственият спорен въпрос е
относно допуснатото от районния съд приложение на чл. 24 НК, на основание на
което общото най-тежко наказание е увеличено с 2 /два/ месеца лишаване от
свобода.
При
преценката на обстоятелствата, които имат значение за правилното решаване на
въпроса за приложимостта на чл. 24 НК в конкретния случай, законосъобразно
районният съд е съобразил, че видно от материалите по делото Й. е осъждан
многократно, като са му били наложени наказания за извършените посегателства,
но те не са оказали предвидената в закона цел, поради което и съдът е счел, че
се касае за лице със завишена степен на обществена опасност и трайно формирани
престъпни реакции, поради което увеличаването на общото най – тежко наказание с
посочените два месеца се явява законосъобразно и адекватно по отношение на
личността на Й..
Същевременно
увеличаването на общото най-тежко наказание се налага и поради това, че в
състава на групираните престъпления се включват три кражби, всичките извършени
при условията на опасен рецидив, а една от тях при условията на продължавано
престъпление. Поради това въззивният съд намира, че
районният съд обосновано и законосъобразно е достигнал до извода, че
приложението на чл. 24 НК е пропорционално на целта на наказването, защото
справедливо оценява тежестта на извършеното, от една страна, а от друга – това,
че преди процесните 3 групирани осъждания С.Й. вече е бил наказан за 4
престъпления.
С оглед на
гореизложеното съдът намира за неоснователно оплакването на осъдения, че с
обжалваното определение съдът го е приел като лице с висока степен на
обществена опасност, тъй като както бе посочено по – горе подсъдимият е бил
осъждан преди това за четири престъпление, като е извършено групиране на
последните три престъпни прояви, извършени от Й.. Някои от престъпленията, за
които се извършва групирането са извършени при условията на продължавано
престъпление или при опасен рецидив.
Неоснователно е наведеното
от жалбоподателя възражение, че поради желанието на подсъдимия да бъде
предсрочно освободен, съдът не следва да прилага разпоредбата на чл. 24 НПК. Неоснователно
е и възражението му, че поради влошеното му здравословно състояние и това на
майка му, следва да му бъде наложено по-
малко като размер наказание. По делото подсъдимият не е представил
доказателства, от които да е видно, че същият има здравословни проблеми, които
да не позволяват пребиваването му в местата за изтърпяване на наказанията и да
не позволяват провеждането на лечението му в тях. На следващо място представените в откритото
съдебно заседание от 02.03.2020г. писмени доказателства, касаещи здравословното
състояние на майката на подсъдимия, нямат естеството и характера да променят
направените със съдебното определение на първоинстанционния
съд правни изводи, тъй като същите датират за период от около преди една година
и същите не предполагат полагането на някакви непосредствени грижи от страна на
подсъдимото лице по отношение на майка му. Въззивният
съд намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил законовите си
правомощия, с оглед постигане на целите предвидени в чл. 36 НК и при даване
превес на обществения интерес над личния такъв на подсъдимия, поради трайно
формираните престъпни навици на Й..
Оттук насетне районният съд законосъобразно е решил останалите съпътстващи
групирането на наказания лишаване от свобода въпроси, като на основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК правилно е приспаднал при изпълнение на увеличеното общо най-тежко наказание
времето, през което осъденият е бил задържан или вече е търпял наказание по
всяко от делата в групата.
След
законосъобразна преценка на фактите от обремененото съдебно минало на осъдения
районният съд обосновано е определил и първоначален строг режим на изтърпяване
на увеличеното общо най-тежко наказание
В
заключение, след обобщаване на резултатите от извършената служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира основания за отмяната му или за изменението му, поради което прие, че
следва да бъде потвърден.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 3 въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 10.12.2019 г. по н.ч.д. № 19163/2019 г. на СРС, НО, 8 състав.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.