Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в закрито заседание на двадесет и осми май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
2. РАЙНА МАРТИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Маврова ч.гр.д.
№16866/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба вх.
№12360/25.10.2018 г., подадена от А.М.М. срещу Постановление от 26.09.2018 г.,
постановено по изпълнително дело №543/2015, по описа на ДСИ, 7 уч. при СРС, с
което й е наложена на глоба на основание чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК в размер на 200 лв.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на обжалваното постановление за глоба, доколкото изводът на ДСИ, че настоящата жалбоподателка не е изпълнила
задължението си да предаде детето си М.П.на нейния баща - взискателя по
изпълнителното дело В.К., на датата 28.08.2018 г. в 10:30 ч., е неправилен. В
тази връзка жалбоподателката излага, че с молба-уведомление вх. №7408 от
19.06.2018 г. до ДСИ е посочила периода през който ще ползва платен годишен
отпуск, като изрично е отбелязано, че е възможно да настъпят промени по
независещи от нея причини. Твърди, че устно е уведомила ДСИ, че работата й
налага чести промени в ползването на отпуск, поради необходимост от заместване
на колеги от екипа, в доказателство на което представя служебна бележка изх. №71/23.10.2018
г. от „УниКредит К.Ф.ЕАД, както и заповед за ползване на 5 дни платен годишен
отпуск през периода от 27.08.2018 г. до 31.08.2018 г. Сочи, че на датата за
доброволно предаване на детето - 18.08.2018 г., в 10:30 ч. взискателят В.К. не се е явил, а на
датата за принудителното предаване на детето - 28.08.2018 г., тя и детето са
били извън гр. София, тъй като е ползвала 5 дни от платения си годишен отпуск.
Счита, че доколкото в съдебното решение е прието, че детето ще бъде с бащата по
20 дни през лятото, по време, което не съвпада с ползването на платения годишен
отпуск на майката, то не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 528, ал. 5,
вр. чл. 527, ал. 3 от ГПК и моли обжалваното постановление да бъде отменено.
Взискателят В.П.К.не е изразил
становище по жалбата в законоустановения срок. (уведомен е със съобщение на л.
216 от и.д.)
Държавен съдебен изпълнител В.Д.е
депозирал мотиви, в които поддържа, че постановлението е законосъобразно.
Излага, че насрочените дати за доброволно и за принудително предаване на детето
са били съобразени със заявените от самия длъжник дати за летен отпуск през
2018 г., като А.М.М. сама е сменила тези дати, без да е представила доказателства,
които обективно да налагат промяната.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, установи следното:
Изпълнително дело 543/2015 г.,
по описа на ДСИ, 7 уч. при СРС е образувано по подадена писмена молба от В.П.К.,
въз основа на изпълнителен лист от 27.07.2015 г. за установяване режим на лични
контакти на детето М.В.П.с баща му
В.П.К..
Съгласно изпълнителния лист, бащата има право да вижда и взима детето всяка
първа и трета събота от месеца от 10:00 ч. до 17:00 ч., както и за по 20 дни
през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката А.М.М..
Във връзка с изпълнението на
режима на лични контакти през летния сезон, с уведомление вх. № 7408/19.06.2018
г. (л. 151), майката
е посочила периодите от време, през
които ще ползва платен годишен отпуск (18.06.2018 г.; 26.07.2018 г. –
17.08.2018 г. и 15.09.2018г.), отбелязвайки, че могат да настъпят промени в
датите по независещи от нея причини. Съобразно заявените от майката дати, по
искане на бащата, е насрочена дата за доброволно предаване на детето на 18.08.2018
г. от 10:30 ч. (л. 153) и
съответна дата за принудително предаване на 28.08.2018 г. от 10:30 ч., за което
не е спорно, че страните са уведомени.
С отговор от 14.08.2018 г. А.М.М.
е заявила нови дати за ползване на платен годишен отпуск – 17.08.2018 г.-21.08.2018
г. и 24.08.2018 г.-03.09.2018 г., посочвайки, че детето е имало организирана
екскурзия от 11.08.2018 г. до 24.08.2018 г. с негови връстници. С разпореждане от
15.08.2018 г. ДСИ е дал указания до длъжника да представи доказателства, че
детето е на организирана екскурзия в сочения период, както и надлежни
доказателства относно причините за промяна на периодите от време, през които
майката ще ползва платен годишен отпуск. Разпореждането е връчено лично на
настоящата жалбоподателка на 16.08.2018г.
Със заявление - отговор от
28.08.2018 г. (л.173) длъжницата
посочва като причина за промяната на датите натовареност на отдела и промяна на
отпуски на нейни колеги, без да прилага доказателства за тези свои твърдения.
Не е спорно, а и се установява
от протокол от 28.08.2018 г., че в 10:30 ч. на същата дата, определена за принудително
предаване на детето, такова не е осъществено. В протокола ДСИ е посочил, че при проведен от него с А.М.М. телефонен
разговор, същата е заявила, че причина за
промяната в датите е „неин колега я е помолил да го замести в работата в
периода, който тя е посочила в първоначалната молба“.
Съдът, след като обсъди
доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и
с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Притезанието по изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, касае предаването
на дете на единия родител и уредено в чл. 528 от ГПК. С изменението на чл. 528,
ал. 5 от ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.) е
предвидено, че при неизпълнение от страна на длъжника да изпълни доброволно
задължението си за предаване на детето, съдебният изпълнител може, освен
принудителното му отнемане и предаване на взискателя, да наложи глоба по чл.
527, ал. 3 ГПК за всяко неизпълнение.
Според
нормата на чл. 527, ал. 3 ГПК, когато длъжникът върши противното на това, което
с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на
взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.
Предвид че в изпълнителния лист
е посочено, че бащата ще вижда детето за 20 дни през лятото, който период не
трябва да съвпада с платения годишен отпуск на майката, законосъобразно ДСИ е
определил дата на принудително предаване с оглед заявения от майката
първоначален график на нейния отпуск. Посоченото в изпълнителния лист ограничение
относно периода на контакт с детето, отдава приоритет при използване отпуск от
майката, но при вече заявен такъв, А.М. е следвало да предаде детето на взискателя
на 28.08.2018 г.
От приложеното изпълнително
дело и доказателствата към частната жалба, не се установят причини, които да са
от обективен характер и да препятстват длъжника да изпълни задължението си за
предаване на детето. Съдържанието на издадената служебна бележка от
работодателя на жалбоподателката, че работата в отдела е организирана на
принципа на взаимозаменяемост между служителите и при отсъствието на някой от
тях, те се заместват един другиго, не сочи, че по нареждане на работодателя или
поради производствени причини, майката е следвало да промени отпуска си, което
би било причина от обективен характер, налагаща промяна на първоначално
заявения отпуск. Отделно от това, представената заповед от 23.08.2018 г., с
която е разрешен отпуск на А.М. за периода 27.08.2018 г. – 31.08.2018 г., не
носи подпис и печат на работодателя, но дори и да се приеме, че в
действителност такъв отпуск е разрешен, от заповедта не е изводимо, че промяна
на ползването му се е наложила по независещи от жалбоподателя причини.
При безспорно установено
неизпълнение на задължението на А.М. да предаде детето на неговия баща, за
което липсват извинителни причини от обективен характер, е налице осъществен
фактически състав на чл. 528, ал. 5 ГПК, поради което законосъобразно ДСИ е
наложил глоба на майката в размер на 200 лв.
По изложените съображения, обжалваното
постановление следва да бъде потвърдено, а настоящата жалба – оставена без
уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
вх. №12360/25.10.2018 г., подадена от А.М.М. срещу Постановление от 26.09.2018
г., постановено по изпълнително дело №543/2015, по описа на ДСИ, 7 уч. при СРС,
с което ѝ е наложена
на глоба на основание чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК в размер на 200
лв..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.