РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110114253 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба,
подадена от К. С. Т. против /фирма/, ЕИК *********, с която са предявени
искове с основание чл. 422, във връзка с чл. 124 от ГПК и съобразно
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 55, ал. 1, предл.1-во от ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че сумата в
размер на 15,20 лева е получена от ответника без основание.
Ищецът твърди в исковата молба, че след обаждане по телефона от
оператор на длъжника /фирма/ бил уведомен, че към 01.06.2022г. имал
просрочени задължения към топлоснабдителното дружество в огромни
размери. Впоследствие посетила каса на /фирма/, за да потърси обяснение на
какво основание била начислена и се претендира такава сума. Поддържа, че
информация не била предоставена, а било заявено, че ако сумата не бъде
платена ще бъде заведено съдебно производство и дадена на частен съдебен
изпълнител. Навежда твърдения, че при тези обстоятелства, заплашена от
служителя на ответното дружество с предстоящо съдебно производство,
извършила плащане в размер на 15,20 лева. Поддържа, че извършила плащане
по фактура № 24095732/м.06.2020г., за която сума вече било водено съдебно
производство по гр. дело № 54101/2019г. на СРС, 34 състав, по което било
1
постановено влязло в сила съдебно решение. Излага твърдения, че в резултат
на платената без правно основание сума настъпило обедняване на ищеца и
обогатяване на ответното дружество. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че дружеството дължи на ищеца сумата в
размер на 15,20 лева, платена без правно основание, за която сума била
образувано ч.гр. дело № 4985/22 г. на СРС, 154 състав. Претендира разноски.
С отговора по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск като
процесуално недопустим. Твърди, че не било ясно кое обстоятелство
породило желанието у ищеца да заплати по сметка на ответното дружество
сумата в размер на 15,20 лева при наличието на влязъл в сила съдебен акт.
Навежда твърдения, че с извършеното плащане от ищеца направил опит да
погаси задължения по фактура № 24095732 от м.06.2020г., които задължения
вече били отписани от счетоводната система на ответното дружество.
Поддържа, че в настоящия случай не била налице хипотезата за
неоснователно обогатяване, когато основанието за даване било
съществувало, но в последствие отпаднало с обратна сила. Цитира практика
на ВКС. При така изложените съображения, моли за отхвърляне на исковите
претенции. Претендира присъждане на сторените разноски.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното:
По делото са приети като писмени доказателства следните документи –
разписка за платена сума в размер на 15,20 лева от 27.01.2022 г. по фактура №
24095732 за м.юни 2010 г. (л.7); Договор за правна защита и съдействие от
15.03.2022 г. и пълномощно на адвокат С. Д. (на л.6), решение №73955 от
21.4.2020 г., постановено по гр. дело № 54 101/2019г. на СРС, 34 състав (на
л.8-9); искова молба с вх.№ 163068/04.08.2022 г., въз основа на която е
образувано гр. дело № 42531/2022 г. на СРС, ГО, 163 състав, ведно с
приложения и договор за правна защита и съдействие, находящи се на (л. 30-
41 по делото).
Ищецът претендира връщане на сума, за която твърди, че е дадена при
начална липса на основание. Фактите, подлежащи на установяване, са: даване
на нещо от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника,
липса на валидно правоотношение, което да обуславя имущественото
разместване. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и въведените от
2
страните твърдения, в тежест на ищеца е да докаже, на твърдяното плащане
на процесната сума и получаването й от ответника.
Съгласно ППСВ 1/1979г., първият фактически състав на чл. 55, ал. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е
станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.
При втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се
извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да
бъде осъществено. Текстът намира приложение при двустранните договори
ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за
изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне и
т.н. В този последен случай, ако страната, която има интерес от несбъдването
на условието, защото по силата на чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД се счита, че
условието се е сбъднало.
При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието
съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с
обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите
поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение,
при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при
такова условие, и в други подобни случаи. Когато е извършено изпълнение
въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е отменено по реда
на чл. 225, или 231 ГПК, връщането на даденото също се основава на третия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, макар че не се осъществява по общия
исков ред, а по този на чл. 229, ал. 2 ГПК (*2), във връзка с чл. 236, ал. 2
ГПК и чл. 241, ал. 3, изр. 2 ГПК.
В настоящия случай не се доказаха твърденията на ищеца относно
хипотезата на неоснователното обогатяване, когато основанието за даване е
съществувало, но в последствие е отпаднало с обратна сила.
Твърденията в исковата молба, че фактура № 24441063 за сумата от
15,20 лв. е била издадена без правно основание не беше доказано в
3
настоящото производство. Воденото между страните гр. дело № 54101/2019г.
на СРС, 34 състав не прави начисляването на сумата без основание.
Неоснователни останаха твърденията на ищеца, че е платил процесната
сума, поради заплахи отправени от ответника. Ако същият счита, че не
дължи плащане на процесната сума, то не би било необходимо да плати нещо,
за което твърди, че се дължи по вече водено съдебно производство.
От всичко изложено до тук следва, че искът е недоказан и
неоснователен. Платеното от ищеца задължение не е лишено от правно
основание. Със съдебното решение по предявения отрицателен установителен
иск е прието, че сумата е недължима. Това не води до автоматичното
заличаване на дължимото основание, а само до това, че не може да се събира
по принудителен ред от ответника.
При извършено плащане ищецът е платил, нещо което, за което е знаел,
че е дължимо на валидно правно основание. Въпреки знанието си за
постановеното съдебно решение в негова полза, влязло в сила на 29.05.2020г.
/т.е. повече от 2 години/ същият на 31.01.2022 г. е подал заявление по чл.410
ГПК, въз основа, на което е било образувано ч.гр.д.№ 4 985/22 г. на СРС, 154
състав.
Ето защо съдът приема, че ищецът не доказа твърдението си, че е дал, а
ответникът е получил без правно основание сумата от 15,20 лева, платена по
фактура № 24441063 за месец юни 2010 г.
Предвид горното предявените искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр.чл.55, ал.1, предл.1 –во ЗЗД са
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът достига до извод, че ищецът злоупотребява с права и нарушава,
както законите, така и добрите нрави. От неправомерното си поведение
ищецът цели да реализира разноски в по-голям размер, включително и да
претендира заплащането на два адвокатски хонорара – един в исковото и
втори в заповедното производство. Ищецът се стреми да генерира адвокатски
хонорари при условията на предоставена безплатна правна помощ и при
условие, че същият е могъл да предяви претенцията си по всички дела в едно
общо производство.
При този изход на спора и изричната претенция на ответника, на
4
основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. Ответникът не правил
разноски по делото, поради което такива не се присъждат.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във вр.чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД от К. С. Т.,
ЕГН **********, с адрес: /адрес/ с адрес на пълномощника й адв. С.
Д.:/адрес/, срещу /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 15,20 лева, представляваща главница за платена без правно
основание сума за топлинна енергия по фактура № 24441063 за период месец
юни 2010г., за топлоснабден имот с адрес: /адрес/, за която сума е било
образувано ч.гр.д. № 4985/2022 г., по описа на СРС, 154 състав като
недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА К. С. Т., ЕГН ********** , с адрес: /адрес/, с адрес на
пълномощника й адв. С. Д.: /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 100,00 лева (сто лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5