Р Е Ш
Е Н И Е
№515 21.12.2020
год. гр. Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд,
шести състав на осми декември през две хиляди и двадесета година в открито
съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил
Русев
Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното
от съдията Михаил Русев адм. дело №631 по описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.129, ал.7 и чл.156 от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с
§ 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „З.Ч.“АД,, представлявано от
Изпълнителния директор Б.А.В.против Акт за прихващане
или възстановяване №П-16002420095689-004-001 от 19.06.2020 год., издаден от Н.Г.Т.
- Старши инспектор, потвърден мълчаливо по реда на чл.156, ал.4 от ДОПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт за прихващане или възстановяване, по съображения за издаването му
в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Считат, че
жалбата против издаденият акт за прихващане или възстановяване е основателна.
Изразено е несъгласие с мотива, че с АПВ от 21.01.2020 год. е извършено
прихващане на сума за лихва в размер на 955.45 лв., изчислена върху задължение
за данък върху доходите по трудови правоотношения по чл.42 от ЗДДФЛ за месец
януари 2014 год. Действително същият не е обжалван, което обаче не означава, че
е налице съгласие с така начислената лихва и такова предположение в закона не е
предвидено. Извършеното прихващане е направено на 21.01.2020 год., като
предхожда постановеното Решение №67/12.02.2020 год. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, с което е отменен АПВ
№П-16002419205980-004-001/19.12.2019 год., с който акт е прихваната
неправомерна главницата, в размер на 1905.74 лв., от което главница произтичат
акцесорното вземане на фиска за лихвите, предмет на атакуваният с настоящата
жалба акт. Въз основа на подробно изложените съображения е направено искане за
отмяна на акта за прихващане или възстановяване изцяло като неправилен и
незаконосъобразен.
Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, чрез процесуалния си
представител по делото, в представената молба по делото оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният АПВ №П-16002420095689-004-001/19.06.2020
год., е правилен и законосъобразен.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
На 24.02.2014 год. жалбоподателят е направил вноска в
размер на 1905.74 лв. с код на плащане 111111 и вписано основание ДОД върху
работни заплати за месец декември 2013 год., изплатени през януари 2014 год.,
която поради липса на декларирано задължение за данък върху доходите от трудови
и приравнени правоотношения, е свързано с установените към момента задължения в
ДОС на задълженото лице, а остатъкът от нея със задължение за месец май 2014
год. В края на месец ноември 2019 год. е
получил покана по чл.103 за подаване на коригираща декларация 6 за дължимия
данък по чл.42 от ЗДДФЛ за месец януари 2014 год., отнасящ се за месец декември
2013 год. Във връзка с това е подадена декларация с вх.№240021910752505/16.12.2019
год. за това. Действително такава не е представена по делото, но е безспорно
наличието й, доколкото същата е посочена в приложените по делото актове на
органите по приходите. Във връзка с така подадената декларация е съставен и АПВ
№П-16002419205980-004-001/19.12.2019 год. от С.К.Л.– Инспектор по приходите
/лист 208-212 от делото/. В този АПВ е отразена като прихваната сумата от
1905.74 лв., установена въз основа на декларацията от 16.12.2019 год. и
представляваща данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения – т.1 от таблицата. Така постановеният АПВ е отменен с решение
№67/12.02.2020 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив и преписката е
върната за ново произнасяне /лист 24-28 от делото/. В това решение е посочено, че
не са изяснени всички обстоятелства, което налага връщането й. Междувременно с
АПВ №П-1600242023719-004-001/21.02.2020 год., издаден от Т.И.Г.– ст. инспектор
е прихваната сумата от 955.45 лв., представляваща лихва върху сумата посочена в
подадената декларация от 16.12.2019 год. и касаеща задължения за данък върху
доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и дължима за периода
26.02.2014 год. – 09.12.20129 год. /лист 16 – 23 от делото/. Така издаденият
АПВ не е оспорван и е влязъл в законна сила. След връщането на преписката по
АПВ №П-16002419205980-004-001/19.12.2019 год. е извършена нова проверка и е
постановен АПВ №П-16002420032644-004-001/09.03.2020 год. издаден от С.К.Л.– ст.
инспектор, с който е отказано възстановяването на сумата от 1905.74 лв.
Междувременно с АПВ №П-16002420025064-004-001/26.02.2020 год., издаден от Н.Г.Т.
на длъжност ст. инспектор, са прихванати суми в размер на 75.28 лв. и 41.32 лв.
представляващи лихви за данък върху доходите, установен въз основа на
декларацията от 16.12.2019 год. и дължими за периода 01.01.2014 год. –
31.01.2014 год. По повод на обжалването на АПВ №П-16002420025064-004-001/26.02.2020
год. е постановено Решение №185/27.04.2020 год. на Директора на Дирекция ОДОП
Пловдив /лист 102-108 от делото/, с което АПВ е отменено и преписката отново е
върната за ново произнасяне, а по повод обжалването на АПВ
№П-16002420032644-004-001/09.03.2020 год, е
постановено решение №186/27.04.2020 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“
Пловдив /лист 114-119 от делото/, с което актът е отменен в тази част и е
върнат за ново произнасяне. Във връзка с последното решение е постановен АПВ
№П-16002420073620-004-001/21.05.2020 год. издаден от С.К.Л.– инспектор /лист
98-101 от делото/, в който е посочено, че с АПВ
№П-16002420041282-004-001/30.03.2020 год. е възстановена на жалбоподателят
сумата от 1905.74 лв. и законна лихва в размер на 42.88 лв., прихванати с АПВ
№П-16002419205980-004-001/19.12.2019 год. По повод на решение №185/27.04.2020
год. е извършена проверка и е издаден АПВ №П-16002420074035-004-001/27.05.2020
год., издаден от Н.Г.Т.– ст. инспектор /лист 90-97/ е прихваната сума в общ размер
на 217.19 лв. представляваща лихва за периода 01.01.2014 год. – 31.01.2014 год. за установеното въз
основа на декларацията от 16.12.2019 год. задължения по чл.42 от ЗДДФЛ.
Подадено е искане за прихващане или възстановяване от
страна на жалбоподателят, заведено с вх.№9731/05.06.2020 год. /лист 87-90 от
делото/. Иска се възстановяване на сумата от 955.45 лв., събрана с АПВ
№П-1600242003719-004-001/21.01.2020 год., ведно със законната лихва върху тази
сума в размер на 35.57 лв. По повод на това искане е постановен АПВ
№П-16002420095689-004-001/19.06.2020 год., издаден от Н.Г.Т. на длъжност Старши
инспектор, с който е отказано възстановяване на исканата сума, като дължима
платена и въз основа на АПВ, който не е бил оспорван. АПВ е връчен по
електронен път на 22.06.2020 год. Същият акт за прихващане или възстановяване е
бил оспорен по административен ред с жалба вх.№11639/03.07.2020 год. /лист 125-131
от делото/. Липсва произнасяне по така подадената жалба, поради което е налице
и потвърждаването му в условията на чл.156, ал.4 от ДОПК.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения Акт за прихващане или възстановяване №П-16002420095689-004-001
от 19.06.2020 год., на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка
с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за
установено следното:
Оспорването на акта за прихващане
или възстановяване №П-16002420095689-004-001 от 19.06.2020 год., мълчаливо потвърден,
като направено в законово установения срок по чл.156, ал.5 от
ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира производството за проведено при липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
На следващо място, съдът намира оспореният АПВ за издаден
от компетентен за целта орган, по аргумент от разпоредбата на чл.129, ал.1, пр.1
от ДОПК, според която норма, прихващането или възстановяването може да се
извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето,
Оспореният по делото АПВ е издаден от орган по приходите, което обстоятелство
не е спорно между страните.
Оспореният АПВ е издаден и в съответствие с изискванията
за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.1 от АПК, във връзка с
§ 2 от ДР на ДОПК, предвид посочването в същия на фактическите и правните
основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото оспорване.
Описаната фактическа обстановка по делото не е спорна
между страните. Безспорно се установява
че исканата за възстановяване сума е била прихваната с АПВ
№П-1600242023719-004-001/21.02.2020 год., издаден от Т.И.Г.– ст. инспектор и е
в размер на 955.45 лв. Отразено е че тази сума, представлява лихва върху сумата
посочена в подадената декларация от 16.12.2019 год. и касаеща задължения за
данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и дължима
за периода 26.02.2014 год. – 09.12.20129 год. Безспорно е също така, че този
АПВ не е бил обжалван и е влязъл в законна сила. Това обаче не води до извод,
че осъщественото прихващане е правилно и законосъобразно. Несъмнено, към него
момент органите на приходната администрация, са приели, че главницата въз
основа на която е била начислена тази лихва /1 905.74 лв./ е била дължима и е
платена със закъснение.
Безспорно е също така, че с АПВ от 30.03.2020 год. тази
сума е била върната като недължима към датата на прихващане – 19.12.2019 год.
Доколкото това е прието от данъчната администрация, то е недължима и
начислената върху нея лихва в размер на 955.45 лв., която е поискана да бъде
възстановена. Лихвата е акцесорно задължение и следва главницата. Щом главницата
е прихваната неправилно и не се дължи, то не следва да се дължи и лихвата. Необходимо
е да се отбележи, че публично правните задължения се установяват със
съответният ревизионен акт, но не и с акт за прихващане и възстановяване,
поради което и обстоятелството, че даден АПВ не е бил обжалван, не води до
извода, че събраните с него публични задължения са правилно определени и
събрани. В този смисъл, влезлият в сила АПВ №П-1600242023719-004-001/21.02.2020
год., издаден от Т.И.Г.– ст. инспектор, няма сила на акт, с който е установена
събраната с него лихва в размер на 955.45 лв. като публично задължение.
Ето защо единственият начин по който жалбоподателят би
могъл да се защити в този случай е чрез предвиденият в ДОПК ред за
възстановяване на недължимо платени суми, респективно прихванати такива. Именно
този ред е използвал и жалбоподателят. В оспореният АПВ като мотиви и посочено
само, че дължимите лихви са дължими и по отношение на тях не е настъпила
давността. След като обаче, е установено, че тази сума е внесена още през месец
февруари 2014 год. и посочено основание, предполага и неоснователност на
последващото извършено прихващане през 2019 год. Действително този данък е
установен въз основа на коригираща декларация 6 в предвиденият от законодателят
срок. За да се приеме обаче, че се дължи лихва върху така определеното публично
задължение, то следва да се извърши обстойна проверка от органа по приходите
дали същото е внесено в срок, както и дали извършените прихващания на внесените
от „З.Ч.“АД суми по осигурителната сметка на дружеството и дължимите публични
задължения, са правилно прихванати. Доколкото такава правилност и
законосъобразност не е установено по делото, съдът намира, че неправилно е
отказано възстановяване на сумата от 955.45 лв.
Всичко гореизложено мотивира съдът да постанови решение
за отмяна на АПВ, и същият като преписка да бъде върнат на органа по приходите за
ново произнасяне. Това е така, тъй като с недължимостта
на удържаните лихви, се променя реда на погасяване на публичните задължения на
жалбоподателят, който в настоящето производство не може да бъде
установено.
По делото е направено искане от страна на жалбоподателят
и ответника за присъждане на направените разноски по делото. Направените от
страна на жалбоподателят разноски са в размер на 50.00 лв., представляващи
заплатена държавна такса, като липсват доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на „З.Ч.“АД,, представлявано от Изпълнителния директор Б.А.В.Акт за прихващане или възстановяване №П-16002420095689-004-001
от 19.06.2020 год., издаден от Н.Г.Т. - Старши инспектор.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на директора на ТД“НАП“ гр. Пловдив,
за издаването на нов АПВ, в 30-дневен срок от влизане в сила на съдебното
решение, при спазване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в решението.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите гр. София да
заплати „З.Ч.“АД,, представлявано от Изпълнителния директор Б.Б.Б.,
ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.“ХХХ“58
сумата 50.00 лв., представляваща направените разноски по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: