№ 13
гр. П., 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20233520200003 по описа за 2023 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по
жалба на П. П. П. от с.С., общ.П., против НП № **** г. издадено от Началника на РУ П.
към ОДМВР Т. с което са му наложени административни наказания в размер на 2 000 лв.
/две хиляди лева/, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца, отнемане на 12 к.т. , както и глоба в размер на 10 лв. за това, че „на 19.05.2022 г., в
20.10 ч., в с. М. общ.П., ул.“****, движещ се в посока центъра на селото, управлява
л.а.“***“ с рег.№ ****, собственост на П. П.а, като водача отказва да бъде тестван за
наличие на алкохол с техническо средство „***“ с № **0. Водачът има силен мирис на
алкохол. На водача е издаден талон за медицинско изследване № ***. Не носи СУМПС от
съответната категория и контролен талон към него“ – нарушения по чл.174, ал.3, пр.1 и
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В бланкетната жалба се оспорва извършването на нарушенията по ЗДвП, като се
сочи, че при ангажиране отговорността на жалбоподателя са допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон. В с.з. жалбоподателят П., редовно
призован, се явява лично, поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено.
Ответника по жалбата, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител, не
взема становище по жалбата.
Районна прокуратура Т. уведомена съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпраща
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
1
допустима. Жалбоподателят П. П. П. бил правоспособен водач на МПС по смисъла на
чл.150 от ЗДвП, с придобити през 1990 г. категории „В”, „А“ и „АМ”, като до извършване
на настоящото нарушение бил санкциониран неколкоратно за различни по вид други
нарушения на ЗДвП, в т.ч. през 2018 г. за идентично нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП
/справка за нарушител л.9/.
На 19.05.2022 г. около 19.45 ч. полицейски автопатрул в състав полицаите от РУ П.
П. П. и Д. Н. спрели за проверка в с.М. общ.П. л.а.“***“ с рег.№ ****, който се движел по
ул.“**“ в посока към центъра на селото. При проверката се установило, че автомобилът се
управлява от лицето П. П. П., който не представил СУМПС и контролен талон към него.
Тъй като от водача П. се излъчвала силна миризма на алкохол, полицай П. П. му предложил
да да го провери за употреба на алкохол с техническо средство „***“ с № **0 или да даде
кръв за химическо изследване. Жалбоподателят отказал да бъде проверен с техническо
средство, при което на място и при стриктно спазване на нормативните изисквания му бил
издаден и талон за медицинско изследване № **** /приложен л.8/, в който било отразено, че
„лицето отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство и вземане на кръвна проба“. Била му дадена възможност да се яви до 40 минути в
ФЦСМП в гр.П.. Видно от направеното отбелязване, талонът за изследване бил предявен
лично на П. в 20.00 ч. на 19.05.2022 г. При тези обстоятелства, полицейските служители
указали на жалбоподателя, че следва да отиде с тях в сградата на РУ П., където да приключи
процедурата по съставяне на АУАН и издаване на ПАМ. При пристигане в РУ П.,
използвайки софтуера и принтера в служебния автомобил, полицай П. П. съставил АУАН
серия GA, № **** г., с който и съгласно чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на
АНП против П. за извършените нарушения по чл.100,ал.1,т.1 и чл.174,ал.3,т.1 от ЗДвП. В
съставения АУАН бил отразен като час на извършване на нарушението 20.10 ч. Актът бил
предявен на нарушителя, който се запознал с него и го подписал без възражения, след което
му наложена и ПАМ № *** с основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, с която му било временно
отнето СУМПС до решаване на отговорността, но не за повече от 18 месеца, като няма
данни тази заповед да е била обжалвана в 14-дневен срок пред Административен съд
Търговище. В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение
/приложено л.13/, в което нарушителят П. посочил, че отговорността му е била неправилно
ангажирана, тъй като макар и да е управлявал на процесната дата и място посочения л.а., то
посоченото по-горе в решението разминаване в часовете и минутите на извършената
проверка води до извод, че не е възможно в 20.10 ч. да се е намирал едновременно в с.М. и в
гр.П.. При тези възражения, Началникът на РУ П. възложил допълнителна проверка на
спорните обстоятелства, като видно от приложената докладна записка /л.12/, е потвърдено
посоченото разминаване между часа на нарушението, издаването на медицинския талон и
съставянето на акта, за което е отчетено, че се дължи на техническа грешка, доколкото
посредством софтуера в патрулния автомобил е бил фиксиран автоматично в акта часа на
неговото съставяне – 20.10 ч., но вписан в графа като час на извършеното нарушение –
обяснение, което този съдебен състав изцяло споделя.
2
Тази фактическата обстановка съдът установи от приложените и приобщени към
делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, както и от показанията на
изслушаните в с.з. полицейски служители П. и Н..
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност
за извършеното нарушение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно
наказание.
Съгласно чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП – „водач на МПС…, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство… за срок от две години и глоба 2 000 лв.“. В конкретният случай е
налице пълно съответствие между фактическата обстановка установена в хода на съдебното
дирене и правната квалификация на нарушението, дадена от административно наказващия
орган в издаденото НП. Нарушението по чл.174,ал.3 от ЗДвП е свързано формален ОТКАЗ
на водача да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство и/или медицинско
изследване, и „пияното състояние” не е елемент от състава на визираното нарушение.
Законодателят не изисква “при пияно състояние да е налице причинна връзка между това
състояние и допуснатите нарушения на правилата за движение” /****./. По несъмнен
начин в съдебното производство се установи, че е жалбоподателят е нарушил разпоредбата
на чл.174,ал.3,пр.1 ЗДвП, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол, респ. отказал е и да му бъде взета кръв за
химическо изследване в филиала на ЦСМП гр.П., въпреки предоставената му за това
обективна възможност. От субективна страна нарушението е извършено виновно, под
формата пряк умисъл, като нарушителя е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, знаел е, че е бил длъжен да даде съгласие да му бъде извършена подобна проверка, но
въпреки това е отказал да го направи, като е целял осуетяването и избягването й, поради
реална възможност да бъде санкциониран за употреба на алкохол.
Поради гореизложеното, съдът намери, че издаденото НП е правилно и наложените
кумулативни санкции по чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП следва да бъдат изцяло потвърдени, като
само в допълнение следва да се отбележи, че двете санкции се налагат винаги заедно при
констатиране на подобно нарушение и административнонаказващият орган няма право на
преценка, а е длъжен да ги приложи в съвкупност. При съпоставка на ЗДвП и НП е видно, че
при установяване на всички елементи от хипотезата на правната норма, в условията на
3
обвързана компетентност, наказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27
от ЗАНН, като правилно е наложил посочените наказания в законоустановеният им
фиксиран размер – глоба и лишаване от право да управлява МПС. По отношение отнетите
12 контролни точки – отнемането на контролни точки по реда на Наредба *** не
представлява нито наказание, нито принудителна административна мярка, т.е. не се явява
санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване и респективно отмяна.
При безспорно установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по
несъмнен начин и извършването на нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, за което и на
осн.чл.183,ал.1,т.1,пр.1 и пр.2 от ЗДвП жалбоподателят е бил наказан с наказание глоба в
размер на 10 лв. Не е спорно по делото, че при извършената полицейска проверка
жалбоподателя не е носел СУМПС и контролен талон към него. Инкриминираното
нарушение вменява задължение на всеки водач /а не например на собственик или ползвател/
различни документи, между които и СУМПС и контролен талон към него, като за подобно
нарушение законодателят не е предвидил минимум и максимум на наказанието; не е
предоставил на наказващия орган оперативна самостоятелност да определи размера и вида
на санкциите за установеното нарушение, поради което и това наказание съдът намира за
правилно определено. С оглед посоченото издаденото НП е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № **** г. издадено от Началник на РУ П. към ОДМВР Т. РУ
П., с което на П. П. П. от с.С., общ.П., обл.Т. ул.“*** ЕГН-**********, за нарушения по
чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП и по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП са наложени съответно: ГЛОБА в
размер на 2 000 /две хиляди лева/; ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок
от 24 /двадесет и четири/ месеца и са отнети 12 к.т.; и ГЛОБА в размер на 10 лв. /десет лева/,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4