№ 686
гр. Варна, 19.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500535 по описа за 2024 година
намира следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез
надлежен процесуален представител, против решение № 199/17.07.24г., по
гр.д. № 268/22г. на ОС-Добрич, с което е отхвърлен иска й по чл. 142, ал. 2, т.
5, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ против Д.В.М. от гр. Тервел, обл. Добрич, за
отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 3 800 лева,
включващо: нива с площ от 1.344 дка, четвърта категория, находяща се в
землището на с. Безмер, общ.Тервел, обл. Добрич, местност „Сир“, с
ЕКАТТЕ03215, съставляваща имот №040082 по КВС в землището на с.
Безмер, общ.Тервел, обл. Добрич; лозе с площ от 0.279 дка, местност „Лозята“
имот № 022034 по КВС в землището на с. Гуслар, с ЕКАТТЕ18191,
общ.Тервел, обл.Добрич; лозе с площ от 0.279 дка, местност „Лозята“ имот №
022019 по КВС в землището на с. Гуслар, с ЕКАТТЕ18191, общ.Тервел,
обл.Добрич; нива с площ от 1.678дка, местност „Сир“ имот № 041172 по КВС
в землището на с. Гуслар, с ЕКАТТЕ18191, общ.Тервел, обл. Добрич. На
основание чл.157, ал.2 от ЗОНПИ Комисията е била да заплати по сметка на
Окръжен съд-Добрич в полза на бюджета държавна такса в размер на
6 225.62лв., а на основание чл.78, ал. 3 от ГПК е осъдена да заплати на Е.А.М.
и на Д.В.М. деловодни разноски в размер на 850 лева, както и сумата от 9 800
лева, представляваща хонорар на процесуалния представител. Във въззивната
се поддържа, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно,
поради което се претендира неговата отмяна и уважаване на иска за отнемане
на незаконно придобитото от ответницата Милкова имущество, състоящо се
от описаните две ниви и две лозя. Посочено е, че страните не спорят, че
наличното в края на проверявания период имущество у ответниците възлиза
1
на обща стойност от 4 925.45 лв. (описаните недвижими имоти на обща
стойност от 3 380 лв. и налични по сметка суми в размер на 1 545.45 лв., като
последните не се претендират за отнемане). Споделя се извода на съда, че не е
необходимо в края на проверявания период наличното имущество да е на
стойност от поне 150 000 лв., за да се уважи иска, но се оспорва приетото от
съда, че не следва да се кредитира заключението на СИЕ в неговия вариант 1.
Неправилно като приходи на ответниците са били включени и такива от
отчуждаването на имущество, за което обаче по делото не е било установено
да са получени със законни средства. Поради това в приходите на ответниците
не следва да се включват суми, получени при отчуждаване на недвижими
имоти – 17 760 лв., на МПС – 20 244 лв., както и сумата от 833.95 лв. като
застрахователно обезщетение. Счита се, че включването им е в противоречие
с ТР № 4/2021г./18.05.23г. на ОСГК на ВКС, а относно сумата от 833.95 лв. се
сочи, че не е установено до м. 11.17г. проверяваните лица да са притежавали
МПС, което да е погинало или претърпяло щета, за да им се дължи
застрахователно обезщетение. В обобщение се сочи, че доходите, приходите
или източниците на финансиране на ответниците през проверявания период
възлизат на 41 510.08 лв.; обичайните и извънредни разходи на ответника през
проверявания период възлизат на 359 434.10 лв., при което нетният доход е в
отрицателен размер от минус 321 304.02 лв. Поради това и е налице
значително несъответствие между придобитото имущество на стойност от
4 925.45 лв. и нетния доход, надхвърлящо сумата от 150 000 лв. Поради
наличието и на останалите предпоставки от закона, исковете са основателни и
следва да се уважат, ведно с присъждане на разноските по делото.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна Д.В.М. чрез адв. И.С. от АК-Добрич, с
който същата е оспорена като неоснователна. Излага се, че ищецът не оспорва
факта, че имуществото на ответниците в края на проверявания период е под
150 000 лв. поради това и съдът не е бил длъжен да извършва анализ на
доходите и разходите на ответниците, но и при този анализ е налице извод, че
не е налице значително несъответствие между нетните доходи и имуществото.
Освен това се позовава на съдебната практика на ВКС, че когато нетният
доход е отрицателна величина, за целите на закона той се приема за нула
(решение № 464/09.07.24г. по гр.д. № 3939/23г. на ІV г.о.). След като
имуществото на ответниците в края на проверявания период е на стойност под
150 000 лв., то е невъзможно да се получи несъответствие между него и
нетния доход в размер над 150 000 лв. Поради това и възраженията на
въззивника относно начина на определяне на доходите и разходите на
ответниците е без значение за правилността на решението. Не се споделя
тезата на въззивника, че като приходи не следва да се приемат тези от
продажбата на активи, а същевременно за същите се отчитат като разходи
средствата за придобиването им, тъй като нетният доход на ответниците е
отрицателна величина и се прилага презумпция за незаконност на източника
на средствата за придобиването им. По този начин обаче ищецът прави
2
следствието - причина. По изложените съображения, които макар и различни
от изложените мотиви в обжалваното решение, се претендира последното да
бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските по делото.
Настоящото производство има за предмет и подадената от Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество частна жалба, насочена
против определение № 825/24.10.24г. по същото първоинстанционно дело, с
което е била оставена без уважение молбата й с вх. № 5240/20.08.24г. за
изменение на решението в частта относно присъдените на ответниците
разноски за адвокатско възнаграждение. Счита се, че определението е
неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че след извършения частичен
отказ от исковете за горницата над 151 840.63 лв. до пълния размер от
155 640.63 лв., висящият иск е на стойност от 3 800 лв., а на ответниците е
била присъдена сума за разноски в размер на 9 800 лв. Сочи се, че
процесуалният представител на ответниците по делото е бил упълномощен по
делото на 31.08.22г., а договорът за правна защита и съдействие е от дата
25.05.23г. Съгласно цитирана съдебна практика на ВКС, меродавен за
определяне на адвокатското възнаграждение момент е този на сключването на
договора за правна защита и съдействие, а не извършването на първото
процесуално действие от адвоката. В този смисъл, след 25.05.23г.
процесуалният представител на ответниците е извършил по-малък обем
действия, а именно: явил се е в 4 открити съдебни заседания, от които в
първото делото е било спряно, във второто ищецът е оттеглил по-голямата
част от исковете поради постановеното ТР № 4/18.05.23г. по т.д. № 4/21г. на
ОСГК. Освен това договорът за правна защита и съдействие е сключен след
постановяване на цитираното ТР, което е довело до по-ниска степен на
сложност на делото и по-ниска поддържана цена на исковете само срещу
ответника Милкова. Наред с това пък съдът не е обвързан от фиксираните в
Наредба № 1 на ВАдв.С минимални размери на адвокатските възнаграждения,
предвид постановеното решение на СЕС на 25.01.24г. по дело № С-438/22г.
Имайки предвид горното се поддържа, че делото не се отличава с фактическа
и правна сложност и присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се
явява прекомерно по размер. Претендира се отмяна на обжалваното
определение и намаляване на присъдените в полза на ответниците разноски за
адвокатско възнаграждение.
Частната жалба не е била администрирана от първоинстанционния съд
чрез връчването на препис от същата на насрещните страни.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
Същевременно настоящият състав на съда установи, че с обжалваното
решение, основавайки се на частичния отказ от исковете,
първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на
ответника Е.А.М.. Същият обаче в качеството му на проверявано лице, е
3
необходим другар и на осн. чл. 265, ал. 2 от ГПК следва да бъде служебно
конституиран като страна в настоящото производство, имащо за предмет
решението в обжалваните от ответницата Д.В.М..
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови
доказателства, а от своя страна съдът намира, че не са налице предпоставки и
необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по
делото.
Делото следва да се внесе за разглеждане в открито с.з., като
същевременно с това и до провеждането му, настоящият съд следва да
администрира частната жалба по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА Е.А.М. като страна /въззиваем/ във въззивното
производство по в.гр.д. № 535/24г. на ВАпС, на осн. чл. 265, ал. 2 от ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 05.02.24г. от 09:30 часа, за която
дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от частната жалба с вх. № 7114/07.11.24г.,
подадена от КОНПИ, на насрещните страни Е.А.М. и Д.В.М. (чрез общия им
процесуален представител адв. И.С.), за отговор в 1-седмичен срок от
получаването на преписа.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4