Р Е Ш
Е Н И Е №31
гр.Кюстендил, 03.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
със секретар Светла Кърлова и с
участието на прокурора Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Демиревски КАНД № 351/2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63
от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
„Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес *** обжалва Решение № 338/07.10.2019
г. на ДРС, постановено по АНД № 583/2019 г., с което е потвърдено НП № 10-0000859/01.04.2019
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кюстендил. Развиват се
съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснати нарушения
на материалния закон – касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Иска
се отмяна на решението, респективно отмяна на НП.
Ответникът, чрез пълномощника си
ст. юк. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставане
в сила решението на въззивния съд. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба, тъй като счита че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Предмет
на касационно оспорване е Решение № 338/07.10.2019г. на ДРС, постановено по АНД
№ 583/2019г. Със същото е потвърдено НП №
10-0000859/01.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Кюстендил.
„Е.“ ЕООД *** е санкционирано
на основание чл. 414 ал. 3 от КТ с административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 63 ал. 2 от КТ.
Районният съд е потвърдил
наказателното постановление, приемайки че акта не страда от пороци, касаещи
неговата валидност и допустимост, както и че е приложен правилно материалния
закон.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния
срок по чл. 211 ал. 1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл. 218 ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност и
недопустимост на оспореното решение на ДРС. На база установената фактическа
обстановка касационния съд приема следното:
Производството пред ДРС е
образувано по жалба на „Е.“ ЕООД ***-0000859/01.04.2019г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кюстендил, с което търговецът в качеството на
работодател е привлечен към отговорност по чл. 414 ал. 3 от КТ за извършено
нарушение по чл.
63 ал. 2 от КТ. При
извършена проверка на място на 13.12.2018 г. и по документи на 03.01.2019 г. е
установено, че работодателят е допуснал до работа на 13.12.2018 г. в 11.40 ч.
лицето Любомир Димитров Димитров, ЕГН ********** *** в стопанисвания от фирмата
строителен обект – „Изграждане на резервоар за минерална вода“ в гр. Сапарева баня,
ул.“Германия“, кв. 86, имот 601.981, да изпълнява трудови задължения като
„работник строителство“, без да му е предоставено копие от уведомлението по чл.
62 ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. От лицето е попълнена декларация по чл. 402
ал. 1 т. 3 от КТ, в която е посочено, че работи на обекта на „Е.“ ЕООД по
силата на сключен трудов договор, с месечно трудово възнаграждение в размер на
510 лв. По преписката е представен
трудов договор от 11.12.2018г., в който е отбелязано, че работникът е
постъпил на работа на 13.12.2018г.; копие на книга за инструктаж по безопасност
и здраве при работа, от която е видно, че на 13.12.2018 г. на Любомир Димитров
е проведен инструктаж; копие на присъствена книга, установяваща отчет за работа
при 8 часов работен ден за Любомир Димитров на 13.12.2018 г. От справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 5 от КТ с
№21388183026979/13.12.2018 г. е видно, че процесното уведомление е регистрирано в ТД на НАД на 13.12.2018 г. в
13.57 ч. За констатирано нарушение по чл. 63 ал. 2 от КТ е съставен е АУАН №
10-0000859/01.02.2019г., а въз основа на констатациите в него е издадено
атакуваното НП.
Работодателят „Е.“
ЕООД *** е
привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че е извършил нарушение
на трудовото законодателство, като е допуснал до работа работникът Любомир
Димитров Димитров, без да му предоставил копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3
от КТ, заверено от ТД на НАП. Възраженията на касатора досежно отсъствието на
трудовоправни отношения между страните на 13.12.2018 г., поддържани и пред
настоящата инстанция, КнАС намира за неоснователни, доколкото съдържащите се в
административната преписка писмени доказателства, преценени в съвкупност с
гласните такива, доказват извършването на соченото административно нарушение. В
хода на проведеното административнонаказателно производство, АНО е доказал
изпълнението на трудови функции по трудово правоотношение от работника на
визираната дата. Анализът на доказателствения материал обуславя извода на
касационния съд, че в случая безспорно е установено, че на 13.12.2018 г. в
11.40 ч. лицето е изпълнявало трудовите си задължения като работник
строителство с определено работно време, определено работно място на обект
„Изграждане на резервоар за минерална вода“ в гр. Сапарева баня, ул. “Германея“,
кв. 86, имот 601.981 и с определено месечно трудово възнаграждение по силата на
сключен преди датата на проверката трудов договор. Ирелевантен за отговорността
на дружеството е момента на регистриране на договора в ТД на НАП от
работодателя.
Нормата на чл. 62 ал. 3 от КТ
въвежда задължение за работодателя да предостави на работника или служителя
преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3, заверено от ТД на НАП.
Тази разпоредба императивно ограничава свободата за допускане/приема на работа
на работника или служителя от работодателя. След като обективно е установено
извършването на трудова дейност и осъществяването на определена трудова функция
от Любомир Димитров на 13.12.2018 г., правомерно е ангажирана и следващата се
отговорност на нарушителя-работодател за неизпълнение на вменено по закон
задължение. От показанията на контролните органи, извършили проверката на
място, се установява, че лицето е заварено на работното си място да изпълнява
определените му по трудов договор задължения. Попълнената на място декларация по
чл. 402 ал. 1 т. 3 от КТ е доказателство за необходимите елементи,
характеризиращи правоотношението като трудовоправно по чл. 66 ал. 1 от КТ към
13.12.2018 г., а извадката от книга за инструктаж и присъствена книга е годно
доказателство за постъпване на работа на лицето на процесната дата. Изхождайки от установената фактическа
обстановка и на база доказателствата по делото, КнАС счита, че
административното нарушение е доказано, поради което НП се явява
законосъобразно.
Като е достигнал до идентичен правен извод ДРС е постановил правилен и
обоснован съдебен акт, който ще бъде оставен в сила, поради отсъствие на
касационните основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК.
С оглед изхода от правния спор и на основание чл. 63 ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /редакцията на правната норма ДВ бр. 94/29.11.2019 г./, във вр. с чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ съдът присъжда в полза на Д „ИТ“ –
Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., платимо от
касатора.
Воден от горното и на основание
чл. 222 ал. 1 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 338/07.10.2019 г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД № 583/2019 г.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“***
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил разноски по делото в
размер на 80 лв. /осемдесет/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: