М О Т И В И:

 

Производството е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК – “Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание” - чл. 375 и сл. от НПК, във вр. с чл. 78а от НК.

Образувано е въз основа на внесено постановление от страна на Районна прокуратура – гр. Плевен, с което се предлага обвиняемият по Досъдебно производство № Д-705/2019 ** по описа на РП - Плевен – ***, с ЕГН: ********** *** да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл.. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и да му бъде наложено административно наказание.

В съдебно заседание Районна прокуратура – гр. Плевен, редовно призована, не изпраща представител.

Обвиняемият ***, редовно призован, не се явява.

Съдът разгледа делото при условията на чл. 378, ал. 1 от НПК, а именно - неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обвиняемият *** е правоспособен водач на моторно превозно средство и притежавал СУМПС №***, с придобити категории С, В, М, АМ, ТКТ валидно до 26.08.2020 година. Същият бил регистриран като нарушител, тъй като имал наложени наказания за извършени нарушения по ЗДвП.

На 30.04.2019 година, обвиняемият ***, управлявал собствения си лек автомобил „***“, с ре** № ***, по път II-34, посока село Коиловци, обл. Плевенска. Управляваният от него автомобил бил технически изправен.

Пострадалият ***живеел в село ***, обл. Плевенска.

На 30.04.2019 година бил в град Плевен и си закупил мотофреза, мотокултиватор „***“ ***, с прикачено ремарке. Тъй като нямал пари да плати за транспортирането на мотофрезата, решил да се прибере с нея, като я управлява по републиканските пътища до село ***.

Около 14:00 часа, на същия ден, пострадалият *** приближавал село ***. Пътя бил прав, с асфалтова настилка, за двупосочно движение, със средна прекъсната разделителна линия. Пътното платно било мокро, тъй като валял дъжд. Движел се със скорост от около 10 км/ч, като се установил в дясната част на лентата за движение. По същото време, след него се движел лекия автомобил „***“ управляван от обвиняемия *****. Същият се движел със скорост от 64 км/ч. След ляв завой възприел движещата се пред него мотофреза, която била на разстояние от него 100 метра. Решил да предприеме маневра „изпреварване“, но поради насрещно движещ се автомобил, реагирал чрез задействане на спирачната система. Така частично снижил скоростта на движение до 33 10 км/ч. Въпреки това на км. 1+599 настъпил удар между предна дясна част на лекия автомобила и задната част на ремаркето прикачено към мотокултиватора. В резултат на удара, пострадалият паднал в страни от пътното платно.

Минаващите по пътя граждани подали сигнал на тел. 112. На място пристигнал екип на спешна помощ, който отвел пострадалия в болнично заведение, където му била оказана необходимата медицинска помощ.

С оглед изясняване на обстоятелствата по случая в качеството на свидетел е разпитан ***.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебна-автотехническа експертиза, от която е видно:

От техническа гледна точка пътнотранспортното произшествие е било предотвратимо, ако водача на лекия автомобил:

-при движението си със скорост VA ~ 64 км/ч е реагирал за спиране, когато автомобила му се е намирал на разстояние не по-малко от 60.94m от мястото на удара и съответно на разстояние 48.17m от мотокултиватора, което е технически допустимо и изпълнимо при разстоянието на видимост около 100m, което е имал водача преди настъпването на пътнотранспортното произшествие.

-в момента когато действително е реагирал за спиране се е движил със скорост 59 км/ч или по-малка от нея и автомобила му се е намирал на разстояние 53.86 m от мястото на удара и съответно на разстояние 44.38 m от мотокултиватора, така че до момента на достигане до задната част на попътно движещото се градинско ремарке прикачено към мотокултиватор **** скоростите им ще са изравнени (равни) и пътнотранспорно произшествие няма да настъпи.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза, съгласно която на **** е причинено - травматичен шок, след контузия на гръден кош и двустранни изливи на кръв и въздух в гръдната кухина. На лице е разстройство на здравето, временна опасност за живота му.

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, находящи се в Досъдебно производство № Д-1806/2017 ** по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен, прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели като последователни, логични, обективни, непротиворечащи помежду си и с останалите доказателства по делото. Показанията на свидетелите не внасят съмнение в убеждението на съда относно релевантните на деянието факти, поради което и съдът прие за достоверно казаното от свидетелите пред разследващия орган.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-медицинска експертиза като компетентно, изготвено с нужния професионален опит и познания, неоспорено от страните и съответстващо на останалия доказателствен материал.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената съдебно-автотехническа експертиза също като компетентно, изготвена с нужния професионален опит и познания, неоспорена от страните и съответстващо на останалия доказателствен материал.

При така приетата фактическа обстановка съдът счита, че с деянието си обвиняемият *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл.. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.

Съдът, както се посочи, изгражда изводи на базата на тези, събрани на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, изхождайки от разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК и предвид неоспорването на фактите от страна на обвиняемия и неговия защитник.

От обективна страна обвиняемият *** е правоспособен водач на МПС и като такъв на 30.04.2019**, на път II - 34, между град Плевен и село Коиловци, обл. Плевенска, на км. 1+599, при управляване на МПС - л. а. "***" с ре** № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:

-чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата - Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди

-чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

-чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ***от с. ***, обл. Плевен, изразяваща се в причиняване на травматичен шок след контузия на гръдния кош и двустранен излив на кръв и въздух в гръдната кухина, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота му

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина непредпазливост – обвиняемият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

С оглед на посочената правна квалификация, съдът счита, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал. 1 от НК, тъй като в случая са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за прилагането на този законов институт.

Обвиняемият *** е пълнолетно лице, не е осъждан, не се е ползвал друг път от нормата на чл.78а от НК. Обвинението спрямо обвиняемия не касае причиняването на имуществени щети, нито пък с деянието са причинени съставомерни такива. Поради това и съдът с решението си освободи обвиняемия *** от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл.. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.

Що се касае до размерът на наказанието, като взе предвид всички обстоятелства имащи значение за отговорността на лицето и размера на наказанието – смекчаващите – чисто съдебно минало, признаването на вина, трудова ангажираност, както и отегчаващите – по – високата степен на обществена опасност на деянието – изведено от множеството травми на пострадалото лице, съдът счете, че този размер следва да се определи в размер на 1000лв. –  минимално предвидения с превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, който е най – справедлив и би повлиял превъзпитаващо и предупредително на извършителя.  

В случая съдът счита, че не са налице предпоставките и основанията за прилагане на чл.78а, ал.4 от НК и затова не наложи на обвиняемия наказание лишаване от право на управление.

Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на горепосоченият член предвижда само една възможност за съда да наложи такова наказание. В случая се установи, че се касае за едно престъпление, което е непредпазливо, с ниска степен на обществена опасност, с оглед последвалия съставомерен резултат, предвид телесното увреждане на пострадалия. Също така степента на вината на обвиняемия също не е висока на база на събраните данни за личността му. Освен, че престъплението е с невисока степен на обществена опасност и такава е и личността на дееца.

Обвиняемият *** следва да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК направените деловодни разноски в полза на ОД на МВР – Плевен, в размер на 879,89 лв.

Съдът счете, че така наложеното наказание е справедливо и достатъчно и ще съдейства за постигане целите на личната и генерална превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитаването на обвиняемия и въздействието на наказанието върху обществото.

По изложените съображения и с оглед вътрешното убеждение и съобразявайки закона, съдът постанови решението си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: