Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, ІV а въззивен
състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Киримов в. гр. дело № 1749 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Инициирано е с въззивна жалба на
ищеца „Т.С.” ЕАД, срещу решение № 531861 от 12.11.2018 г. по гр. дело № 18176/2017 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 85-ти състав. С решението са отхвърлени като
неоснователни, предявените от ищеца, срещу Ю.С.И. искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от
1593.19 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ж. к. „*******, ап. 46, за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със сумата за топлинна енергия по
изравнителна сметка за периода 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., отразена във
фактура № ********** от 31.07.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
23.05.2017 г. – датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК. Претендира
се още да бъде признато за установено спрямо ответника, че същият дължи на
ищеца и сумата от 272.14 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2014 г. до 04.05.2017 г., както и сума за дялово разпределение в размер
на 30.11 лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 23.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 5.57 лева лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г. Твърди се, че за описаните суми е била
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
32733/2014 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 85-ти
състав.
Във
въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт,
в подкрепа на което се изтъква, че районният съд е формирал неправилен извод за
това, че между ответника Ю.С.И. и „Т.С.“ ЕАД не е съществувало облигационно
правоотношение през процесния период. Твърди се, че от доказателствата по
делото се установява, че ответникът е собственик на посочения топлоснабден
имот, с оглед на което същият се явява потребител на топлинна енергия по
смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ). В тази връзка е отбелязано, че ищецът е
бил задължен от районния съд да представи нотариален акт в подкрепа на
твърдението си, че ответникът е собственик на процесния имот, което не е могло
да бъде изпълнено, тъй като ищцовото дружество не разполага с този документ.
Поради това ищецът и въззивник счита, че е следвало районният съд да задължи
Агенция по вписванията (АВ) да представи екземпляр от нотариалния акт. Като не
е процедирал по този начин, първоинстанционният съд е постановил неправилен
съдебен акт по същество на правния спор, с оглед на което се иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да
бъдат уважени и в полза на ищеца да бъдат присъдени направените по делото
разноски, включително за производството производството пред въззивния съд. Препис
от въззивната жалба е изпратен и получен от въззиваемата страна с указание за възможността
да подаде писмен отговор. На 18.01.2019 г. по
делото е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от особен представител
на ответника. В отговора са изложени съображения за неоснователност на
подадената въззивна жалба и изрично се поддържа становището, че ответникът И.
не притежава качеството на потребител на топлинна енергия във връзка с
процесния имот, както и че твърдението в обратна насока от страна на ищеца е
останало недоказано. Направено е искане за потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно, кумулативно
съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Жалбата, с която е сезиран настоящият
съд, е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част, а разгледано по същество е правилно по
следните съображения:
По
повод подадено по реда на чл. 410 от ГПК заявление от „Т.С.“ ЕАД, на 18.07.2014
г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 32733/2014 г. на Софийски районен съд, срещу Ю.С.И.,
с която е разпоредено длъжникът И. да заплати на „Т.С.” ЕАД следните суми:
сумата от 1623.30 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.
до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 23.05.2017 г. до
изплащане на вземането; лихва в размер на 277.71 лева за периода от 15.09.2014
г. до 04.05.2017 г., както и сумата от 88.02. лева разноски по делото, от които
38.02 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед издадената заповед за изпълнение, длъжникът е призован при условията на
чл. 47 от ГПК, като не се е явил и не е изпратил представител за получаване на
книжата. Поради това и на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК съобщенията са
приложени по делото и е разпоредено да се укаже на заявителя, че разполага с
възможност да предяви искове по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на претендираните в
заявлението вземания спрямо ответника. В
изпълнение указанията на съда е подадена искова молба с вх. № 2007149 от
19.03.2018 г., от „Т.С.” ЕАД, срещу Ю.С.И., по повод на която е образувано гр.
дело № 18176/2018 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 85-ти
състав. С исковата молба са предявени искове срещу ответника И. в качеството му
на потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) за
следните суми: сумата от 1593.19 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ж. к. „*******,
ап. 46, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със сумата за
топлинна енергия по изравнителна сметка за периода 01.05.2013 г. до 30.04.2014
г., отразена във фактура № ********** от 31.07.2014 г.; законната лихва върху
тази сума, считано от 23.05.2017 г. – датата на подаване на заявление по чл.
410 от ГПК до окончателното плащане; сумата от 272.14 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г.; сума за дялово
разпределение в размер на 30.11 лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016
г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 5.57 лева лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г. За доказване
основателността на тези претенции, към исковата молба са приложени: копие от нотариален
акт № 152, том 226, дело № 44574 от 16.12.1997 г., изключен от съда от
доказателствения материал по делото с протоколно определение от 08.11.2018 г./л.
14-15/; договор № 823 от 28.09.2001 г. за извършване на услуга „дялово
разпределение”, сключен между „Т.с.” ЕООД и Етажна собственост с адрес: ***, ж.
к. „*******/л.16-17/; протокол от 22.09.2001 г. от ОС на ЕС за сключване на
договор за извършване на услуга „дялово разпределение” /л. 18-19/; фактури /л.
20-23/; справка от ТР /л. 24/; договор № 94 от 01.11.2007 г. между „Т.С.” ЕАД и
„Т.с.” ЕООД за извършване на услуга „дялово разпределение” /л. 25-27/;
удостоверение от АВ /л. 28-30/; справка за банкова сметка *** „Т.С.” ЕАД /л.
31/; Общи условия за продажба на топлинна енергия, публикувани на 14.01.2008 г.
/л. 33-36/. Поради
невъзможност за връчване на исковата молба на ответника по делото, районният
съд му е назначил особен представител, на който е връчен препис с указания за
подаване на отговор на исковата молба. С
вх. № 5142720 от 12.09.2018 г. е депозиран отговор на исковата молба, подаден
от особен представител на ответника И.. С отговора изрично се оспорва твърдяното
от ищеца качество на потребител на топлинна енергия на Ю.И.. Акцентирано е
върху факта, че в подкрепа на твърдението на ищеца за притежаваното от
ответника качество на потребител, към исковата молба е представено едно
доказателство, а именно нотариален акт № 152, том. 266, по дело № 44574 от 1997
г., което според особения представител не съдържа един от съществените
елементи, необходими за да бъде приет за валиден, а именно нотариална заверка
на нотариуса при подписване и изповядване на сделката от страните. Според
особения представител става въпрос за частен документ, чиято автентичност се
оспорва. Поради това е направено искане за задължаване на ищеца по делото да
представи в срок оригинал на нотариалния акт, а в случай на неизпълнение се иска
документът да бъде изключен от доказателствената съвкупност по делото. Изложени
са допълнителни съображения за неоснователност на предявените искове, поради
което се иска същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. С
определение от 19.09.2018 г. районният съд е насрочил делото, като е
конституирал „Т.с.” ЕООД като трето лице помагач на страната ищеца и го е
задължил да представи в срок до първото съдебно заседание, всички налични
документи, които имат отношение към предмета на делото. Ищецът е задължен в
срок до първото съдебно заседание да представи оригинал или заверен препис на
нотариален акт № 152 от 16.12.1997 г. Допуснати са съдебно-техническа (СТЕ) и
съдебно-счетоводна (ССчЕ) експертизи, както и събирането на писмени доказателства. Съгласно заключението на СТЕ
общият размер на дължимите суми за процесния период от 01.05.2013 г. до
30.04.2016 г. за имот находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с абонатен номер
216644, съгласно писмените доказателства, представени от третото лице – помагач
са следните: 256.36 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за сградна инсталация; 1336.80 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за отопление на имот, или общо възлизащи в размер
на сумата от 1593.16 лева. Вещото лице е посочило, че за процесния период,
сумите са били начислени съобразно изискванията на законодателството, като в
ищцовото дружество са съхранени съответни документи. Според заключението на вещото лице по ССчЕ, извършеният
анализ сочи към извод, че през процесния период не са били извършвани плащания
на суми за заплащане на задължения по абонатен номер 216644, т. е. от страна на
ответника не са извършвани плащания. За процесния период изравнителните сметки
са 3 броя, от които 2 броя са за доплащане в размер общо на 177.55 лева, а 1
брой е за възстановяване на 200.70 лева. Всички тези доказателства се
кредитират от настоящия състав с изключение на представеното от ищеца копие на
нотариален акт № 152, том 226, дело № 44574 от 16.12.1997 г.. Представеното
копие на нотариалния акт е било изрично оспорено от страна на ответника, с
оглед неговото съдържание, като предвид направеното искане, районният съд е
процедирал законосъобразно като е задължил ищеца да представи оригинал или
заверен препис на нотариалния акт. Като не е изпълнил тези указания, ищецът се
е лишил от възможността да проведе изискуемото съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК
пълно и главно доказване на твърдението си, че ответникът е собственик на
процесния имот и че като такъв има качеството „потребител” на топлинна енергия.
При положение, че ищецът не разполага с изискания документ, същият е имал
процесуалната възможност да поиска издаване на съдебно удостоверение за
снабдяване с документа от АВ, като същият е сторил това с молба от 08.10.2018
г.. Същевременно по постъпилото искане не е налице произнася от
първоинстнационния съд и с протоколно определение от 08.11.2018 г. нотариален
акт № 152, том 226, дело № 44574 от 16.12.1997 г. е изключен от
доказателствената съвкупност по делото. С въззивната жалба не е направено
доказателствено искане от страна на ищеца за попълване на доказателствата по
делото с процесния нотариален акт. Проявеното бездействие от страна на
въззивника е довело до ситуация, при която единственото доказателство по делото
в подкрепа на твърдението, че ответникът е собственик на процесния имот е
останало несъбрано. При тази доказателствена съвкупност не може да се формира
обоснован извод за това, че Ю.И. е собственик на процесния имот. Редом с това
следва да се отбележи, че по делото няма каквито и да е доказателства, които да
сочат, че в процесния период ответникът е бил ползвател на имота на някакво
друго правно основание, а и подобно твърдение в исковата молба няма. Поради изложеното,
въззивният съдебен състав приема за неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД,
срещу Ю.И. искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Това
е така, тъй като при изводимата от доказателствената съвкупност фактическа
обстановка, въззивният съд споделя извода на първата съдебна инстанция за това,
че по делото не е доказан първият елемент от фактическия състав, пораждащ в
правната сфера на ответника задължението за заплащане стойността на топлинна
енергия. Основателността на предявените по делото установителни
искове е предпоставена от установяване на пасивна материално-правна легитимация на
ответниците да отговарят по тях. Спорът между страните понастоящем е
концентриран именно върху въпроса може ли да се приеме, че ответникът е
потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, който въпрос е от
първостепенно значение за основателността на предявените искове, тъй като
отрицателния му отговор предопределя неоснователност. Ето защо, настоящият
съдебен състав следва на първо място да даде отговор на въпроса за качеството
„потребител” на топлинна енергия по отношение на ответника И.. Според приложимата през процесния период норма на чл. 153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот, което ще рече,
че определящо е притежанието на
собственост или вещно право на ползване върху имота. С оглед на това и при
положение, че съгласно § 1, т.42
(отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на
топлинна енергия за битови нужди" е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си, то потребител на топлинна енергия е собственикът на топлоснабдения имот, освен
ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се
явява третото лице – ползвател, т. е. при конкуренция на тези вещни права
превес има правото на ползване, в следствие на което за потребител на топлинна
енергия се счита вещният ползвател, а не собственикът, който е лишен от правото
да ползва имота, поради учредяването на такова ограничено вещно право на друго
лице. В случай, че даден имот се ползва от лице
извън горепосочените, т. е. на договорно основание, то ако между това лице и
топлопреносното предприятие е сключен писмен договор за продажба на топлинна
енергия, то тогава този ползвател ще дължи заплащане на потребената за имота
топлинна енергия – в този смисъл са и дадените задължителни указания на
върховната съдебна инстанция в Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17 май 2018
г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС. Още в подадената искова молба, ищецът по делото поддържа твърдение, че
ответникът е собственик на процесния имот, което обаче остана недоказано по
делото, като не се твърди ответникът да е ползвал имота на някакво друго
основание. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира за недоказано
твърдението на ищеца и въззивник в настоящото производство, че Ю.И. е
потребител на топлинна енергия, доставяна в периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. до
ап. 46, находящ се в гр. София, ж. к. „*******., поради което не може да се приеме, че в тежест
на ответника е възникнало задължение спрямо ищеца за заплащане на топлинна
енергия за този имот. При този извод на въззивния съд, обсъждането на останалите предпоставки за
уважаване на предявените искове е безпредметно, тъй като при недоказване
качеството „потребител на топлинна енергия” на ответника във връзка с
конкретния имот, предявените от „Т.С.” ЕАД искове са неоснователни. С оглед
гореизложеното, въззивната жалба е неоснователна, а решението на районния съд -
правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При
този изход на спора, разноски в полза на въззивника не следва да бъдат
присъждани, като такива не се следват и в полза на въззиваемия, доколкото не са
претендирани. По
тези мотиви, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 531861 от
12.11.2018 г. по гр. дело № 18176/2017
г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 85-ти състав.
Решението
е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД, като трето лице – помагач на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК: *********.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.