Решение по дело №16083/2012 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3944

гр.Варна, 23.07.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 - ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16083 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на пар.4к, ал.6 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. чл.145 и сл. от АПК.

            Постъпила е жалба от *.-*, ЕГН **********, починала в хода на процеса и заместена от наследниците си – ** против Заповед № РД-12-7706-235/15.08.2012г. на областния управител на Варненска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на местност „*” в обхват: кадастрални райони 505 и 506 попадащи в селищно образувание по &4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ”, землище *, област *.

Жалбоподателката, а след смъртта и наследниците й оспорват законосъобразността на заповедта в частта относно имоти пл.№ 2061, 2152 и 2161 като се твърди, че имоти 2152 и 2161 неправилно и незаконосъобразно са вписани в имотния регистър към плана като собствени на неидентифициран собственик, а имот № 2061 – като собственост на наследниците на А.С.С.. Твърди се, че жалбоподателката Х.Т., респективно нейните наследници се легитимират като собственици на посочените имоти по силата на завършила в полза на Х.Т. реституция по ЗСПЗЗ с решение № 1624/28.12.1992г. и решение № 1624/28.10.1996г. на ПК-Аксаково и протокол за въвод от 1993г., с който е възстановено правото на собственост по отношение на имот № 182 по КП от 1992г., в който попадат трите имота.

В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си представител заявяват, че поддържа изцяло жалбата си. Молят за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

            Ответникът по жалбата-Областен управител на Варненска област, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител заявява становище за неоснователност на жалбата. Оспорва, че е налице идентичност между имота възстановен на наследодателката на жалбоподателите и процесните три имота по ПНИ, поради което моли жалбата да се остави без уважение. Също претендира за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Заинтересованата страна – Община Аксаково, чрез процесуалния си представител заявява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че единственото доказателство, въз основа на което може да се направи при това не напълно обоснован извод за идентичност между възстановения на жалбоподателите имот с решението на ПК-Аксаково и процесните три имота по ПНИ е представената по делото скица № 14/1994г., за която обаче няма доказателства да е издадена по съществуващ към датата на издаването и план. По тази причина счита, че не е установена идентичност на спорните имоти и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Заинтересованите страни – С.С.С., В.С., С., Т.С.С., З.М.С., А.К.С. и М.К.С. – редовно уведомени не изпращат представител в съдебно заседание.

            След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 1624/28.12.1992г. на ПК-Аксаково е възстановено правото на собственост на Х.Н. Ставрева в съществуващи стари реални граници по отношение на лозе с площ от 3,700 дка, находящо се в землището на с.*, местност „Под чешмата”, имот № 197-19*, парцел № ½ 16* от КП от 1990г., при граници: *, *, *. Издадено е и решение № 162*/28.10.1996г. на ПК-Аксаково с идентично съдържание на първоначалното.

С Протокол за въвод във владение № 15/21.05.1993г., Х. * е въведена във владение на имотите, за който е издадено решението на ПК-Аксаково.

С решение № 295**/26.06.1996г. на ПК-Аксаково е възстановено  правото на собственост на наследниците на А.С.С. в съществуващи стари реални граници по отношение на няколко имота, сред които и лозе с площ от 1 дка, находящ се в терен по &4 на гр.Аксаково, местност „Мюхлюза”, при граници: * С., път, Д**, път.

Видно от вписванията  в регистъра на имотите към ПНИ, имот № 2061 е вписан като собствен на наследниците на А.С.С., въз основа на решение № 2955/26.06.1996г., а имоти с № 2152 и № 2161 са вписани като собственост на неидентифициран собственик

От заключението на проведената по делото СТЕ и разясненията дадени от вещото лице Ж.Б. в съдебно заседание се установява, че имотът възстановен на Х. Ставрева с решение № 1624/28.12.1992г. и този по решение № 1624/28.10.1996г. е един и същ, като съобразно решенията същият попада в имоти № 197, 198 и 199, както и ½ от имот 160 по КП от 1990г., но същите са индивидуализирани с граници съгласно разделителен протокол  от 24.09.1949г. Вещото лице посочва, че лицата Д.Ставрев и К.Арабаджиев посочени като граница на възстановения имот в решението на ПК не са идентифицирани като бивши собственици в обследваната зона, а Костадин Арабаджиев е идентифициран като собственик на стар имот 45, който се е намирал на 200-250 метра северно от обследваната територия. Вещото лице дава заключение, че не може да се установи идентичност между описанието на имота по граници в реституционното решение и границите по плана от 1990г.  с изключение на имот на Евдокия Кръстева, която има стар имот съседен на претендирания. Посочва се, че територията на местност „Под чешмата” е част от територията на местност „Вълчан чешма”, а същата е известна и с наименованието „Михлюза”.

Вещото лице по проведената допълнителна СТЕ – Ц.Н. посочва, че възстановения на Х. *а с решение  № 16*4/1992г. на ПК-Аксаково имот , описан като имот № 197,198,199 и ½ част от имот 160 по КП от 1990г. съответства на имот № 182 по скица № 14/1994г., отразяваща възстановената собственост на * и по която като съседен от запад имот е посочен имот № 182 собствен на Х. Ставрева. Вещото лице обаче подобно на заключението на вещото лице Б. посочва, че тази скица № 14/1994г. /л.11 от делото/  е изработена по неодобрен план за земеразделяне и не може да се приеме за официален документ удостоверяващ права. Отделно от това вещото лице е посочило, че не може да се направи извод за идентичност между НИ № 2061 по ПНИ на местността записан като собствен на наследниците на А.С.С. и имотът възстановен им  с решение № 2955/26.06.1996г. на ПК-Аксаково, доколкото посочените в решението граници на имота не могат да се идентифицират като собственици на имоти в обследваната територия. Графичното приложение към заключението – комбинирана скица приложение 2 показва, че е налице припокриване на новообразуван имот № 2061 по ПНИ с имота възстановен на Х. *амо досежно части от имоти с № 197, 198 и 199 по КП от 1990г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок – 14 дневен срок от публикуване в Държавен вестник, бр.68/04.09.2012г. на обжалваната заповед, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на §4к ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени на граждани въз основа на актове по §4, се изработват кадастрален план и план на новообразуваните имоти, а според ал.4 съдържанието на плана на новообразуваните имоти по ал.1 и редът за изработването му се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно разпоредбата на чл.28 ал.2 ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на §4к ал.7 и при условията на §4а, 4б и 4з от закона. Планът следва да съдържа данните, посочени в същата разпоредба, като данните за собственост се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Според ал.7 на същата норма, размерът на лицето и площта на новообразуваните имоти се определят с план по ал.2, съобразно изискванията на правилника и на техническото задание по ал.8. Конкретните изисквания към плана на новообразуваните имоти съобразно характерните особености на съответната община се определят от общината с техническо задание, което трябва да съдържа изрично изброените данни в т.1-10 вкл. на чл.28 ал.8 ППЗСПЗЗ.

В настоящия случай се обжалва ПНИ на местност «*»,  кадастрални райони 503, 504, 505, 506,507,508 и 509 досежно  имоти с № 2061, 2152 и № 2161 както в графичната част, така и цифровата част досежно вписванията за собственост в регистъра към ПНИ.

По  отношение имот № 2152 по ПНИ

Жалбоподателите оспорват регистърната част на ПНИ досежно вписването на собствеността на този имот на неидентифициран собственик. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, в това число от комбинирана скица № 1 към заключението на вещото лице Б. се установява, че имот № 2152 не попада сред имотите възстановени на наследодателката на жалбоподателите с решение № 1624/28.12.1992г. на ПК-Аксаково. Съдът не споделя възраженията на жалбоподателите, че този имот, както и част от имот № 2161 и № 2061 като част от стар имот № 182 са собственост на наследодателката Х. Ставрева. Главният аргумент за тези твърдения се явява скица № 14/19.07.1994г., в която имот № 182 е записан като собствен на Х.Н.Т. и същият е източна граница на имот № 186 на Евдокия Казакова. Установи се обаче, че тази скица не е извадка от одобрен и действащ план за местността, а работна скица на фирмата разработваща план за земераздяляне в местността, който не е довършен. Не се установи също, посочените в реституционното решение на жалбоподателите граници – Д.Ставрев, Евдокия Казакова и К.Арабаджиев да са и граници на имот № 182, поради което не може да се обоснове извод за идентичност на целия стар имот № 182 с този възстановен на жалбоподателите. Напротив в решението на ПК-Аксаково от 1992г. изрично е посочено, че се възстановява собствеността по отношение на имоти 197, 198, 199 и ½ 160 по КП от 1990г., но не и от имот 182, поради което не е било налице основание новообразуван имот № 2152 като част от стар имот № 182 да бъде вписан като собствен на Х. Ставрева или нейните наследници. В тази част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на имот № 2161 по ПНИ

Имот № 2161 по ПНИ попада частично в имот № 160 по плана от 1990г., който е реституиран на жалбоподателите през 1992г. С решението на ПК се възстановява собственост по отношение на ½ част, поради което това обстоятелство е следвало да бъде съобразено при изготвяне на плана както в графичната така и в регистърната част на същия.  Площта на имот № 160 по КП от 1990г. е 1136 кв.м., а половината от него е 568 кв.м. и следователно ПНИ следва да отрази графично имот с такава площ и запис в регистъра като собственост на наследниците на Х. Ставрева, а не на неидентифициран собственик. При това положение жалбата по отношение на имот № 2161 по ПНИ се явява основателна и следва заповедта за одобряване на ПНИ в тази част следва да бъде отменена и върната на Областния управител за изпълнение на указанията дадени в настоящото решение.

По отношение на имот № 2061 по ПНИ

            Съгласно заключенията и на двете вещи лица по проведените по делото 2 СТЕ, които съдът кредитира като компетентно изготвени и на това основание ги поставя в основата на правните си изводи установяват, че е налице частична идентичност между новообразуван имот № 2061 и реални части от имоти № 197 по КП от 1990г. с площ  на частта  от 340 кв.м., имот № 198 по КП от 1990г. с площ на частта от 306 кв.м. и имот № 199 по КП от 1990г. с площ на частта от 343 кв.м. Целият новообразуван имот № 2061 с площ от 3008 кв.м. е вписан като собствен на А.С.С., на когото с решение на ПК Аксаково №  2955/26.06.1996г. е възстановена собственост по отношение на имот с площ от 1 дка в местността „Михлюза”, при граници: Стоил С., път, *, път. Не става ясно на какво основание на лицето А.С. е отреден имот с площ 3 пъти по-голяма от тази, за която са налице притежавани права, още повече, че от заключението на вещото лице Ц.Н. се установява, че не е налице идентичност на новообразувания имот № 2*1 по ПНИ и имота реституиран  на А.С. *** от 1996г., поради липса на съвпадение на нито една граница на стар имот № 65 –вписан на А.С. по ПСИГ, за който е отреден новообразуван имот № 2*1 по ПНИ. На това основание съдът намира, че не е пред хипотеза на спор за материално право между наследниците на А.С. и тези на Х. Ставрева, доколкото с решенията на ПК от 1992 и 1996г. не им се възстановява собствеността по отношение на един и същ имот, най-малкото в частта на припокриване на ПИ 2061 по ПНИ и имоти № 197, 198 и 199 по КП от 1990г. При това положение обжалваната заповед се явява незаконосъобразна в частта, с която е одобрен ПНИ за имот № 2061 за частите от ПИ № 197,198 и 199 по КП от 1990г. попадащи в имот № 2061 както в графичната така и в регистърната част, като планът следва да се преработи по начин такъв че в съвпадащата част се обособи самостоятелен имот с площ от 989 кв.м. /сбора на площта на реалните части от имоти № 197, 198 и 199 по КП от 1990г. попадащи в имот № 2*1 по ПНИ/ и същият да се запише като собствен на наследниците на Х. Ставрева. По този начин за жалбоподателите ще бъдат отредени имоти, които съвпадат с възстановеното им право на собственост съгласно реституционното решение № 16*4/28.12.1992г. на ПК-Аксаково и с обща площ приблизително равна на възстановената 3,700 дка /568 кв.м. от имот № 160 по КП от 1990г., за който следва да се отреди имот, 989 кв.м. общата площ от реалните части от имоти № 197, 198 и 199, които попадат в имот № 2*1 по ПНИ/ и след отчитане, че възстановените на наследодателката на жалбоподателите части от имот № 197, 198 и 199 попадащи в други новообразувани имоти е 2147 кв.м.

            Съобразно изхода на спора и на основание чл.143 от АПК, искането на жалбоподателите за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски се явява основателно за сумата от общо 866,66 лева, представляваща 2/3 части от общо сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица в размер на 1300 лева, доколкото се уважава жалбата им по отношение на две от трите обжалвани части на заповедта. В полза на ответника Областна управител следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лева, предвид на това, жалбата се оставя без уважение в частта по отношение на 1 от обжалваните имоти, а в полза на заинтересованата страна Община Аксаково жалбоподателите следва да заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, доколкото заинтересованата страна се е защитавала по отношение на 2 от обжалваните имота и за един от тях жалбата е отхвърлена. След служебна компенсация на дължимите от и на жалбоподателите и областния управител разноски, последният следва да бъде осъден да им заплати сумата от общо 766,66 лева.

            Мотивиран от изложеното, на осн.чл.172 и чл.173 ал.2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Заповед № РД-12-7706-235/15.08.2012г. на Областния управител на област с административен център гр.Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на местност „Вълчан чешма” в обхват: кадастрални райони 505 и 506 попадащи в селищно образувание по &4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ”, землище гр.Аксаково, област Варна, в графичната и в частта досежно вписване на собствеността по отношение на имоти с № 2061 и 2161.

            ВРЪЩА преписката по заповедта на Областен управител на Област Варна за произнасяне по същество, при съобразяване със задължителните указания на съда за прилагането на материалния закон.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Х.Н.Т., починала в хода на процеса и заместена от наследниците си И.Т.Т., ЕГН ********** и С.Т.З., ЕГН ********** за отмяна на Заповед № /15.08.2012г. на Областния управител на област с административен център гр.Варна в частта по отношение на имот № 2152.

ОСЪЖДА Областен управител на Област Варна ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.Т., ЕГН ********** и С.Т.З., ЕГН ********** сумата от 766,66 /седемстотин шестдесет и шест и 0,66/ лева – сторени по делото съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА И.Т.Т., ЕГН ********** и С.Т.З., ЕГН ********** *** сумата от 150 /сто и петдесет/ лева съдебно –деловодни разноски.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от съобщението до страните.

            На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: