№ 21
ГР.Б., 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Илиана А.ова
в присъствието на прокурора А. Ст. А.
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221200600831 по описа за 2022 година
Производството по делото е инициирано с жалби от защитниците на
подсъдимия срещу Присъда № 23/15.06.2022г. по НОХД № 77/2022г. по
описа на ПРС, с която съдът е признал подсъдимия Е. Й. Х., роден на **** г. в
ГР.Б., с постоянен и настоящ адрес в ГР.Б., ул.“Т.А.“ ***, Б., Б.Г., неженен,
осъждан, със средно образование, дистрибутор шофьор, ЕГН – ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 19.03.2021 г. около 10.50ч. на път III – 198 на
разклона за с.Ч., О.П. с посока на движение с.К. – с.М.П., О.П. е управлявал
МПС – товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“ с рег. № ****,
собственост на фирма „М.**“ ООД, ЕИК **** с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,50 на хиляда, а именно 0,53 на хиляда, установено по
надлежния ред съгласно Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози /загл. изм. ДВ бр.81 от 2018г./, с химическа експертиза
№77/26.03.2021г. на СНТЛ при ОД МВР Благоевград, след като е бил осъден
с Присъда №2726/31.10.2019г. по НОХД №575/2019г. на РС Сандански,
влязла в сила на 08.11.2019 г. за деяние по чл.343б ал.1 от НК, поради което
1
на основание чл. 343б, ал. 2 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК го е
осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6/ШЕСТ/ месеца,
което е постановил да изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим и „ГЛОБА“ в
размер на 250/двеста и петдесет/ лева. На основание чл.59, ал.1 и ал. 2 НК
съдът е приспаднал от наказанието „Лишаване от свобода“ времето, през
което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 02.04.2021 г. до
15.07.2021г., а именно за срок от 3 месеца и 13 дни, като един ден задържане
се зачита за един ден Лишаване от свобода. На основание чл.343г НК, във вр.
с чл.37,ал.1,т.7 НК съдът е лишил подсъдимия Е. Й. Х. /с установена по-горе
самоличност/ от правото да управлява МПС за срок 18 /осемнадесет/ месеца,
считано от 19.03.2021 г., както и на основание чл.68, ал.1 НК е постановил да
изтърпи отделно и наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем)
месеца, наложено му с Присъда № 2726/31.10.2019 г., постановена по НОХД
№ 575/2019 г. по описа на РС Сандански, влязла в сила на 08.11.2019 г. за
деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, което наказание да бъде изтърпяно при
първоначален „ОБЩ” режим. На основание чл.189, ал.3 НПК е осъдил
подсъдимия Е. Й. Х. да заплати направените по делото разноски на етап ДП в
размер на 55,90 (петдесет и пет лева и деветдесет стотинки) лева по сметка на
ОД на МВР-Благоевград, както и сторените такива в съдебното производство
в размер на 323.00 (триста двадесет и три) лева по сметка на РС - Петрич.
В жалбите защитниците на подсъдимия, а и при прениите пред настоящия
съд, се настоява, че по делото не са събрани убедителни доказателства, че е
осъществил състава на престъплението. Позовават се на аргументи, свързани
с нарушения на установения ред в Наредба № 1/2017г. за реда за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта, както и че неправилно съдът не е
приел доказателствената стойност съдебно химическата експертиза на
контролната проба кръв, която отчитала несъставомерна концентрация на
алкохол в кръвта, а именно 0,22 промила. Излагат се подробни съображения и
за съществени нарушения на правата на подсъдимия, които според защитата
следвало да имат единствената законосъобразна последица, признаването му
за невиновен. Настояват присъдата на ПРС да се отмени и вместо нея
подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се поддържа приложението на
чл. 9 ал.2 от НК и оправдаване поради обстоятелството, че деянието му било с
явно незначителна обществена опасност или неговата обществена опасност
била малозначителна.
2
Прокурорът при прениите пледира за потвърждаване на
първоинстанционния акт, като правилен, обоснован и законен. Излага
подробни съображения, с които оспорва твърденията на защитата по фактите
и правото.
Въззивният съд в пределите на правомощията си намира жалбите за
допустими, доколкото са подадени от страни по делото и в законния им срок,
а разгледани по същество ги приема за неоснователни.
Аргументи за това се съдържат в установената и правилно отразена от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. Анализът на събраните
доказателства дава следната информация за , а именно че подсъдимият Е. Й.
Х. е роден на ****г. в ГР.Б., където живее и работи, има средно образование,
не е женен, работи като дистрибутор-шофьор, с положителна обществена
характеристика. Правоспособен водач е на моторно превозно средство
категории „АМ“, „В1“, „В“, „С1“, „С“ и „Ткт“, както и бил наказван по
административен ред за нарушения на ЗДвП. Осъждан е за престъпление по
чл. 343б, ал. 1 НК, а именно с присъда №2726/31.10.2019г. постановена по
НОХД №575/2019г. на РС Сандански, влязла в сила на 08.11.2019г., с която
му било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 8/осем/ месеца,
отложено за изпитателен срок от три години. На 18 с/у 19.03.2021г. вечерта
употребил неустановено количество алкохол. Според заявеното пред
служителите на МВР 400 мл. алкохол, а според заявеното пред д-р П. – лекар
във ФСМП отразено в протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози 3х100мл. ракия. Сутринта на 19.03.2021г. подсъдимият Х.
предприел управлението на товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“
с рег. №****, собственост на фирма „М.**“ ООД. В около 10:50ч. на същата
дата, движейки се по път III – 198 в посока от с.К. към с.М.П., О.П. на
разклона за с.Ч., О.П. бил спрян за проверка от свидетелите по делото -
полицейските служители при РУ Петрич В.Т./мл.автоконтрольор/ и Г.Б.. При
разговора с водача, установили мирис на алкохол, поради което го поканили
за проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM
0184, който отчел 0,71 на хиляда. Предвид констатираното, на Х. бил съставен
АУАН серия GА №298337/19.03.2021г. Със съставения АУАН му било иззето
и СУМПС. Издаден бил талон за изследване №0057482, върху който отразили
3
несъгласието на подсъдимия с отчетените показанията на техническото
средство, поради което го съпроводен до ФСМП-гр.Петрич. Във ФСМП
подсъдимият дал кръв за изследване като пред дежурния медик – д-р П.
посочил, че до 23.30ч е пил ракия в количество 3 х 100мл. Съставените от
органите на МВР АУАН и талон, както и протокол за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, изготвен от дежурния във ФСМП Петрич медик
са приложени по делото. В изготвената химическа експертиза № 77
/26.03.2021 г. от експерт-химик при СНТЛ при ОДМВР-Благоевград е
посочено, че обект на изследването е кръв в два броя вакуум епруветки, всяка
от които с обем не по- малък от 4 мл., иззета от лицето Е. Й. Х.. Изследваната
една от представените проби кръв (залепен стикер с № 0057482.3), след
анализ извършен двукратно, по газхроматографски метод, с използване на
вътрешен стандарт дала резултат- етилов алкохол в кръвта на подсъдимия от
0.53 промила. При разпита си експертът обяснява, че била допустимата
грешка между два резултата от 0.10 на хиляда, като в случая с кръвната проба
на подсъдимия при първото изследване на кръвта резултатът бил 0.52 на
хиляда, а при второто 0.54 на хиляди, поради което като среден резултат е
посочила 0.53 на хиляда. Изследването било извършено на 26.03.2021г.
От процесуална страна е установено, че подсъдимият бил подал три молби, за
назначаване на повторна експертиза, първата от 05.04.2021 г. , но повторна
експертиза е допусната едва в съдебната фаза. Същата била изготвена от
вещото лице съдебен токсиколог, който заключава, че при повторното
изследване на контролната проба кръв, извършено на 15.06.2021 г. във ВМА,
в рамките на срока на съхранение на пробата кръв, но в края на този
тримесечен срок, е установена концентрация на алкохол 0.22 g/L (%о).
Отделно от това бил констатиран нетипичен тъмнокафяв цвят на пробата
кръв, без да е установен мирис на разложителен процес. Разликата от 0.31 g/L,
%о между стойностите на алкохола в двете вакуумни епруветки (основна и
контролна) надвишава допустимата по Наредба 1/2017 (Чл. 27, ал. 4) разлика
от 0.2 g/L между повторни анализи на една и съща проба кръв. Според вещото
лице повече от допустимото намаляване на концентрацията на етилов
алкохол, в края на трите месеца от съхранението на пробата, както и
установения нетипичен тъмнокафяв цвят на кръвта, с най-голяма вероятност
се дължат на термично и/или бактериално разлагане на етанола. С това
4
разлагане обясняват и спада на концентрацията му в кръвта.
Изложените факти дотук правилно са били анализирани от първостепенния
съд, като обосноваващи извършено от подсъдимия престъпление. В мотивите
си първоинстанционният съд обосновано е изложил подробни съображения
за причините поради, които е счел, че изложеното е действителната
фактология по случая. В този аспект логични са изводите относно тълкуване
на информацията съдържаща се в показанията на разпитаните свидетели
полицейски служители напълно съответстващи на самопризнанията на
подсъдимия за употребата на алкохол предишната вечер. Ето за защо
законосъобразно първостепенният съд е приел, че подсъдимият е осъществил
обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 343б ал.2 от
НК изразяващо се по действия на неправомерно управление на МПС, а
именно с концентрация на алкохол в кръвта установена в съответствие с
правнорегламентирания ред на 0,5 промила, след като веднъж вече е бил
наказван за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК. В заключение, мотивите
относно авторството съответстват на доказателствата по делото и обуславят
наказателната отговорност на подсъдимия. Въззивният съд не намира, че
изложеното от първоинстанционния съд се нуждае от корекция, тъй като е
отразено в достатъчна степен ясно и коректно, в какво се е изразило
изпълнителното деяние, а именно противоправното управление на МПС,
какво е било субективното отношение, и правноустановената процедура по
установяване на стойностите алкохол в кръвта, причинно следствената връзка
и авторството, както и обстоятелствата свързани с характера на конкретното
престъпление. В резон с доказателствата по делото и тяхната стойност,
обосновано районният съд е посочил с какви аргументи е приел за доказана
инкриминираната в обвинителния акт концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия. И в настоящите мотиви се отчита доминиращото значение на
обстоятелствата свързани, с пълното съответствие на признатата употреба на
алкохол, с отчетената концентрация от техническото средство и резултата от
изследването на концентрацията на алкохол в кръвта. Данните напълно си
кореспондират, както по отношение на конкретно отчетените стойности,
които са съответно 0,71 промила от дрегера, а именно в 11 часа и 53 минути
след употребата, 0,53 промила от изследваната проба кръв направено на по
късен етап и законосъобразните настъпили процеси свързани с
елиминирането на алкохола от организма в течение на времето. Установената
5
концентрация на алкохол в кръвта от химическото изследване направена в
11:45 часа на 19.03.2021г. потвърждава именно фазата на елиминиране на
алкохола и съответства на стойността на алкохола отчетен от техническото
средство, към момента на проверката, каквото съответствие липсва по
отношение на отчетеното от контролната проба. С тези аргументи обосновано
районният съд е посочил, причината да не приеме заключението по
повторната съдебно химическа експертиза, която е отчела стойности на
концентрация на алкохол в контролната проба кръв от подсъдимия от 0,22
промила. Както се посочва и в настоящите мотиви, заключението на експерта,
че този резултат не е достоверен, се обяснява с несъответствието му с
предишните отчетени стойности, а и отделно от това, за компрометирането на
пробата се съдържат данни в друга част на заключението, в която експертът
отчита нетипичен тъмнокафяв цвят на кръвта, говорещ за разложителни
процеси.
В този смисъл настоящият съд приема, че мотивирано районният съд е
посочил поради кои аргументи, доказателства и преценка на тяхната стойност
е приел съставомерност в действията на подсъдимия, поради което и
защитните съображения за неточност в мотивите му е несъстоятелен.
Защитните възражения свързани с нарушаване правото на подсъдимият да се
поизнесат по неговото искане за допускане на експертиза по контролната
проба макар и основателно, не е съществено, доколкото правата на същия са
били гарантиране с изготвянето й пред районния съд. Срочното произнасяне
на водещия разследването е въпрос свързан с отговорността на същия за
динамичното развитие на делото, а не обстоятелство от съществено значение
за доказване или не на вината на подсъдимия. В този аспект и защитните
възражения за оправдаването му поради съществени процесуални нарушения
е неоснователно.
Последното възражение в защита, свързано с противоречие в мотивите на
съда досежно приети нарушения на Наредбата от една страна, а от друга
отказът да се позове на стойностите по контролната проба, разгледано при
въззивната проверка също се приема за несъстоятелно, тъй като не се
констатират нарушения на наредбата при процедурата по тестване и взимане
на кръвни проби. Това, че контролната проба е с констатирано отъмняване на
кръвта, не се отчита като съмнение за нарушение, а се обяснява с естествени
процеси по разлагането на биологичната проба, което от своя страна
6
съответства на обстоятелствата, че е констатирано в края на възприетия по
закон и емпирични изследвания тримесечен срок, за запазването й. Тези
процеси обясняват и по ниската концентрация на алкохол, която в
съответствие с научната обосновка дадена от експерта, а именно, че
ретроспективното преизчисляване на концентрацията на алкохол в кръвта на
водача към момента на проверката, при ползване на среден коефициент на
елиминиране на алкохола от човешкото тяло 0.15 %о/час , спрямо
химическото изследване (0.53 %о), показва че алкохола в кръвта на Е. Х. към
10:52 ч на 19.03.2021г. е 0.66 %о -0.7 %о. недвусмислено, дава основания да
се приеме по- голямата доказателствена тежест на изследването на първата
проба. Наличието на проблем с качеството на вакуумните епруветки, каквото
съмнение е изказано от експерта е въпрос извън законосъобразността на
предприетите действия по наредбата, следователно не е нейно нарушение, а
обстоятелство извън действията на прилагащите.
При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано
наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети
предвид от първостепенния съд. Правилно и справедливо е разграничил
отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен при
какъв техен баланс се определя конкретното наказание. В този смисъл
въззивният съд не намира основания за ревизиране на съдебния акт по
отношение вида и размера на наложеното наказание.
Не се възприемат и защитните възражения и за приложението на чл. 9 ал. 2
от НК предвид обстоятелствата свързани с предходните нарушения на
подсъдимия, включително и осъждането му за подобно престъпление.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 337 ал.1 т.2 вр. с чл. 334
т. 3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 23/15.06.2022г. по НОХД № 77/2022г.
по описа на ПРС.
Решението не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8