Решение по дело №10269/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 920
Дата: 9 юни 2021 г.
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20205330110269
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 920
гр. Пловдив , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20205330110269 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против Т. Н. С., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 258.17 лева – главница, представляваща стойността на
неплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г. по партидата на
длъжника за обект на потребление *** и сумата от 32.32 лева – обезщетение за забавено
плащане за периода от 03.01.2019 г. до 23.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.06.2020 г. до
окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7180/2020 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие
по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. Пловдив.
Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на
ответника, като собственик на имот, находящи се в ***. Ответникът не изпълнил
задълженията си в срок. Вземането за главница е начислено за ТЕ отдадена от сградната
инсталация. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава
в размер на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на
ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
1
7180/2020 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение
срещу нея в срок. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от назначения на ответника особен представител, с който се оспорват исковете.
Оспорва качеството потребител на ответника. Оспорва между ищеца и ответника да
съществува облигационно отношение, предмет на делото. Оспорва да е извършвана услугата
по снабдяване с топлинна енергия на сградата за процесния период. Оспорва извлеченията
от сметки на ищеца. Оспорва начисленото количество топлоенергия.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 7180/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150,
ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството
на потребител на топлинна енергия, че между ищецът и ответника е възникнало
облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период,
че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния
период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот
в ***, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, настъпил падеж на
главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът
носи насрещно доказване по тези факти.
Видно от *** /л.60/ ответникът е придобил собствеността върху недвижим имот,
находящ се в ***, поради което съдът приема че има качеството потребител на доставяната в
имота топлинна енергия, както и за отдадената такава от сградната инсталация.
В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната
2
енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на
цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите
части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление
на имотите.
Заплащането на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и такса дялово
разпределение е предвидено в посочената по-горе разпоредба и в чл.33, ал.1 от ОУ. Няма
спор, че в процесния период сградата в режим на етажна собственост, в която се намира
имота на ответника е присъединена към абонатна станция, която в процесния период е
работила, като е подавала топлинна енергия /ТЕ/ за отопление, поради което правилно е
начислената топлинна енергия отдадена от сградната инсталация.
С молба от 17.03.2021 г. ищецът признава, че ответникът е заплатил в хода на процеса
претендираните от него вземания за главница и обезщетение за забaва, като единствено не са
заплатени направените разноски в заповедното и исковото производство, поради което моли
за отхвърляне на исковете, поради плащане в хода на процеса и присъждане на разноски.
С извършеното плащане от ответника на процесните вземания, съдът приема, че
същият признава исковете.
Не са представени доказателства, че са заплатени дължимите по делото разноски,
направени от ищеца в заповедното в размер на 75 лева, от които 25 лева – държавна такса и
50 лева – юрисконсултско възнаграждение, а в исковото – 75 лева – за държавна такса и 200
лева – възнаграждение за особен представител. В исковото производство ищецът се е
представлявал от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във
вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и
правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Общо разноски в исковото производство са в размер на 375 лева.
Исковете ще се отхвърлят, поради плащане в хода на процеса, а посочените разноски
ще се присъдят изцяло, доколкото плащането е извършено в хода на процеса, а ответникът е
дал повод за завеждане на делото.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. срещу Т. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ***
положителни установителни искове за признаване за установено, че Т. Н. С., ЕГН
********** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер
на 258.17 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление
3
*** и сумата от 32.32 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 03.01.2019 г. до
23.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 24.06.2020 г. до окончателното й погасяване, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
7180/2020 г. по описа на ПРС, поради плащането им в хода на процеса.
ОСЪЖДА Т. Н. С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С., сумата в размер
на 375 лева – разноски в исковото производство и 75 лева – разноски по ч.гр.д. №
7180/2020г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4