Решение по дело №151/2021 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

260356/30.9.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На седми септември                                                         две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:                     Председател: Жанет Марчева

Секретар: М.Митева

 

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 151 по описа на ШРС за 2021 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от К.А.К. с ЕГН ********** ***, действащ чрез адв. Б.Б.от ШАК със съдебен адрес *** срещу Г.С.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, като се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът  не  дължи  на ответницата сума в общ размер на 4 752.69 лв. по изпълнително дело № 20198760400022 на ЧСИ Д.З.

В исковата молба се сочи, че изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист от 19.12.2009г., издаден по ч.гр.д. № 4439/2009г. на ШРС за сумата от 2700 лв., ведно със законната лихва от 14.12.2009г. до окончателното изплащане на вземането. Първоначално образуваното изп.д. № 191/2009г. на ЧСИ Я.Б.било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В последствие имало и друго изпълнително дело -  № 425/2014г. на ЧСИ З., което също било прекратено на 04.01.2019г. Предвид, че взискателят не извършил действия по изп.д. № 191/2009г. на ЧСИ Я.Б., то прекратяването е настъпило по силата на закона на 15.02.2010г., като с обратна сила са се заличили както последиците на изпълнителното производство, така и тези по прекъсване на давността. Същите са съображенията и при прекратяване на изп.д. № 425/2014г. на ЧСИ Д.З, което по силата на закона е прекратено на 14.02.2014г. и с обратна сила са заличени настъпилите последици. В този смисъл се сочи, че е дадено разяснението в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.  Обратно на това продължавало събирането на дължимите по изп.дело суми.  Срещу ищецът било образувано ново изпълнително дело с № 20198760400022 на ЧСИ Д.З от взискателя Г.С. Г., за  суми в размер на 2081.20 лв., представляващо главница, лихва в размер на 2083.66 лв. за периода от 05.02.2011г.-03.12.2020г. и 587.83 лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ  На 17.12.2020г. длъжникът депозирал молба за прекратяване на делото пред ЧСИ, поради изтекъл срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и погасителна давност по чл. 110, във вр. с чл.116 от ЗЗД, която не била уважена на съдебния изпълнител. Това породило и правния му интерес  от водене на настоящото производство.  В заключение се моли за уважаване на иска и присъждане на разноските.

По делото е постъпила молба за допускане на обезпечение на висящия иск, като съдът е допуснал обезпечение с Определение № 260252 от 21.01.2021г., чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело, като обезпечителна заповед е следвало да бъде издадена след внасяне на определената от съда парична гаранция.

Препис от исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства са връчени надлежно на ответницата, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор по нея, като се счита, че искът е неоснователен. Иска се обездвижване на исковата молба, предвид това, че не е конкретно посочена датата на изтичане на давността на вземанията. Взема се становище по съществото на спора. В заключение се моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично, за него се явява адв. Б.Б.от ШАК, който поддържа исковата молба, както и депозираната молба, в която детайлно посочва началото и края на периода на погасителната давност. В хода на съдебните прения и в представената по делото писмена защита развива обстойни правни доводи за основателността на иска.

В съдебно заседание за ответницата се явява адв. Д.Р.от ШАК, която оспорва иска, като мотивира становището си в хода по същество, както и в представените по делото писмени бележки.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното изпълнително дело № 20097750400191 по описа на ЧСИ Я.Б., ищецът – кредитор Г. С.Г. подал молба за образуване на изпълнително производство на 29.12.2009г.  срещу ответника, прилагайки изпълнителен лист от 19.12.2009г. Изпълнителния лист бил издаден по ч.гр.д. № 4439/2009г. на ШРС за сумата от 2 700 лв. – главница по Договор за кредит от 28.10.2009г. с нотариална заверка на подписите, със законна лихва от 14.12.2009г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата от 54 лв. разноски по делото.

На 15.01.2010г. е постъпила молба за налагане на запор върху 3 броя мотопеди и 1 брой мотоциклет, собственост на К.А.К., като запорно съобщение  за налагане на запора е изпратено до КАТ Шумен с изх. № 00121/18.01.2010г. и е отбелязано за изпълнено на 27.01.2010г.(лист 15 от изп.дело).

По изпълнителното дело са изпратени писма до НАП за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, както и трудови договори. На 16.02.2010г. е изпратено запорно съобщение до управителя на „К.Д.“ ЕООД, като на длъжника е наложен запор върху трудовото му възнаграждение в размер на задължение към 15.02.2010г. от общо  3 201.54 лв.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника лично на 23.02.2010г. С молба от 09.03.2010г. (лист 21 от изп.дело) длъжникът поискал разсрочване на задължението, като до края на май 2010г. желаел да погаси цялата сума.

На 19.03.2010г. му била изпратена призовка за принудително изпълнение чрез извършване на опис на 3 броя мотопеди и 1 мотоциклет, която е връчена редовно. На 28.04.2010г. отново била депозирана молба, с която се представили доказателства за внесени 30% от дължимата сума и се искало разсрочване на задължението и спиране на изпълнението. От представена вноска бележка е видно, че сума в размер на 1050 лв. е внесена на 28.04.2010г. По делото са постъпвали суми от страна на длъжника, като са извършвани отразявания върху изпълнителния лист.

На 23.10.2012г. бил насрочен отново описа на МПС-та собственост на длъжника, находящи се в ***. Видно от протокол от 06.11.2012г. за опис (лист 66 от делото) движимите вещи не били установени на адреса. Нови описи били насрочени на 05.08.2013г. и на 07.11.2013г.,  като движимите вещи не били установени.

По молба на кредитора изпълнителното дело на основание чл.427 от ГПК било изпратено на ЧСИ Д.З за продължаване на съдопроизводствените действия по него, като 08.05.2014г. било образувано под № 20148760400425. По изпълнителното дело били извършени справки в КАТ – Шумен и НАП. Бил посочен изпълнителен способ от кредитора (лист 126 от изп.д.) за извършване на опис и продажба на МПС-та. Бил присъединен взискателя НАП за вземане в размер на 593.90 лв. такси по Тарифата на ЧСИ и  дължимо държавно публично вземане в размер на 67.67 лв.. Насрочен бил опис на запорирани МПС – общо 4 броя на 10.11.2014г. и на 28.01.2015г.  Съобщения до длъжникът били изпращани на посочен от кредитора адрес на електронна поща, като последното се върнало като недоставено. В Протокол за опис на движимо имущество от 28.01.2015г. е отразено, че лицето е в чужбина. На 14.01.2019г. делото било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (лист 151 от ГПК).

В последствие по искане от кредитора било образувано изпълнително дело № 20198760400022 по описа на ЧСИ Д.З  по изпълнителния лист от 19.12.2009г. По делото отново били извършени справки от НАП за наличие или липса на задължения, наложени обезпечения, МПС-та, справка за действащи трудови договори, справки от БНБ за банкови сметки на физическото лице, както справка по лице от  Агенция по вписвания. На 21.09.2020г. било изпратено запорно съобщение до „А.Д.Ж.Т.Е“ ЕООД  и до „Ю.Б.“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника (лист 23 от изп.д.) за главница от 2 081.20 лв., лихва в размер на 2 049.55 лв. и разноски в размер на 584.55 лв. Изпратено било и Уведомление за наложен запор до ОД на МВР върху МПС „***“ с рег. *****. Уведомлението за наложените запори били връчени лично на длъжника на 17.12.2020г. С писмо изх. № 21263 от 17.12.2020г. до „Ю.Б.“ ЕАД запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника бил вдигнат.

Фактическата обстановка по делото е възприета от съда от писмените доказателства по делото и приложените изпълнителни дела, като  обосновават следните правни изводи:

По допустимостта на иска: Предявения отрицателен установителен иск е депозиран от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от водене на настоящия спор. В случая наличието на предпоставките, необходими за обосноваване на извода за допустимост на специалния установителен иск по чл.439 от ГПК касаят обстоятелства настъпили след издаване на изпълнителното основание, предвид изложените твърдения в исковата молба. Налице е и пасивната легитимация  за ответника, поради което предявения иск е допустим.

По отношение основателността на иска по чл.439, ал.1 от ГПК:  Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За уважаването на иска по чл.439 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че след издаване на изпълнителния лист, в който е обективирано вземането на ответника срещу него, са настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи факти.

Ищецът твърди, че приложимо в конкретния случай е разяснението дадено в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като съдебния изпълнител е следвало да перемира делото от 28.04.2015г., от който момент изпълнителните действия нямат валидно значение и същите не са прекъсвали давността по отношение на вземането по изпълнителното дело.  От своя страна ответникът оспорва изтичането на този срок, излагайки правни доводи в писмения отговор. Или по делото са спорни въпросите какъв е срока на давността и дали същия е изтекъл, като спора по съществото си не е фактически, а правен.

Страните не спорят, че в настоящия случай вземането е въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на основание чл.417 от ГПК и давностния срок за вземането по изпълнителния лист е петгодишен. Видно от приложената Покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 191/2009г. на ЧСИ Я.Б.(лист 20) същата е връчена лично на длъжника на 23.02.2010г., откогато е имал процесуалната възможност да възрази срещу заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК. Същият не е депозирал възражение в срок и заповедта е влязла в сила на 09.03.2010г., откогато тече петгодишния давностен срок за вземането. За пълнота следва да се посочи, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо по отношение на това, че вземането съществува между конкретно обвързани страни и се приравнява към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД.

При образуване на първото изпълнително производство с № 20097750400191 по описа на ЧСИ Я.Б., а именно на 29.12.2009г.,  е действало Постановление № 3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС. След прехвърлянето на делото на ЧСИ Д.З и образуване на дело № 20148760400425, е прието Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, което в т.10 обявява, че цитираното ППВС № 3/1980г. е изгубило значението си.

 Двата тълкувателни акта дават различни регламентации на  спирането и прекъсването на погасителната давност в изпълнителния процес. Според ППВС № 3/1980г. образуването на изпълнителното производство прекъсва погасителната давност, като след това, докато изпълнителния процес е висящ, давност не тече. С точка 10 на ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, според което, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко изпълнително действие, като от момента на същото започва да тече нова давност, но през времетраенето на изпълнителния процес давността не спира.

 Поради гореизложеното релевантен е въпроса от кой момент има действие и от кога следва да се прилага разрешението дадено с т.10 ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според част от съдебната практика, която се споделя и от настоящия съдебен състав, а именно Решение № 170 от 17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 51 от 21.09.2019г. по гр.д. № 2917/2018г. на ВКС, IV г.о., се приема, че когато е бил издаден тълкувателен акт за определена правна норма и в последствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, то последващият акт по тълкуването на правната норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му. От този момент предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил силата си престава да се прилага. Към настоящия момент е налице противоречива практика и висящо тълкувателно дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се съобразява с разрешението, застъпено в цитираните по-горе съдебни решения, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.

В конкретния случай, както беше отбелязано по-горе, процесното изпълнително дело № 191/2009г. по описа на ЧСИ Я.Б.и изп. д. № 425/2014г. на ЧСИ Д.З са били образувани и са били висящи през периода на действие на Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС. От това следва изводът, че от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение до 26.06.2015г. (приемането на ТР № 2/2015г. на ОСГТК) погасителната давност е спряла да тече, като в този период и по двете изпълнителни дела не е изтекъл и предвидения в закона двугодишен срок за прекратяване по перемция, тъй като са се извършвали множество изпълнителни действия.  

От 26.06.2015г. извършената с т. 10 на ТР № 2/2015г. на ОСГТК отмяна на Постановление № 3/2015г. на ВС поражда действие и разясненията в новия тълкувателен акт са задължителни за съдилищата и то само по отношение на висящите към този момент. Поради това по завареното изп.д. № 425/2014г. на ЧСИ Д.З от образуването му до 26.06.2015г. погасителната давност е спряла, като новата петгодишна давност започва да тече от постановяването на ТР № 2/2015г. на ОСГТК.

  Видно от материалите по дело № 425/2014г. на ЧСИ Д.З се установява, че последното същинско изпълнително действие е извършено на 28.01.2015г., когато е извършен опис на движимо имущество и е съставен Протокол (лист 149 от изп.д.), като от тази дата взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и прекратяване на делото е настъпило по силата на закона на 26.06.2017г., като без правно значение е дали съдебния изпълнител ще постанови акт за прекратяване на производството и кога, тъй като този акт има декларативен, а не конститутивен ефект.

На 04.01.2019г. е подадена молба за образуване на изпълнително дело, въз основа на процесния изпълнителен лист от 19.12.2009г. издаден по ч.гр.д. № 4439/2009г. на ШРС, като е отправено искане да бъде наложен запор на банкови сметки и запор на трудово възнаграждение, като е образувано изп.д. № 22/2019г. по описа на ЧСИ Д.З. Към датата на образуване на делото петгодишната погасителна давност за вземането (с начало 09.03.2010г.) не е изтекла. Прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция не е равносилно на погасяване на вземането по давност, тъй като последиците при прекратяването по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК са от процесуален характер, като материалното право продължава да съществува. В т.10 от ТР № 2/2015г. на ОСГТК се сочи, че искането да бъде приложен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за принудително изпълнение. В цитираното от ответника Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020г., IV г.о. се приема, че когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително изпълнение  (такива в настоящия случай са налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника и запор върху всички сметки във валута и в лева, извършено от ЧСИ на 21.09.2020г.), но същите прекъсват давността с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят отговаря – не е внесъл такси, разноски или не е оказал съдействие на ЧСИ. Или в случая давността се е прекъснала на 04.01.2019г. с подаването на молбата на кредитора, тъй като в нея са посочени конкретни изпълнителни способи, които съдия изпълнителят е бил длъжен да осъществи и забавянето при изпълнението не е по вина на взискателя.

Въпреки, че в производството не е въведен довод за настъпила абсолютна погасителна давност, за пълнота следва да се посочи, че институтът на абсолютната давност е въведен с последните изменения на ЗЗД и започва да действа от влизане в сила на разпоредбата  - 02.06.2021г.

Въз основа на всичко изложено, съдът приема, че вземането не е погасено по давност, поради многократното прекъсване на давностния срок в хода на изпълнителните производства и поради изложените съображения съдът намира, че  предявения иск по чл.439 от ГПК следва да се отхвърли, като неоснователен.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника  сторените от него разноски в размер на 536 лв., представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ и съдействие и списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.К. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Б.Б.със съдебен адрес *** срещу Г.С.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, иск с правно основание по чл.439 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума общо в размер на 4 752.69 лв., представляваща изпълняемо право по изпълнително дело № 20198760400022 по описа на ЧСИ Д.З с рег. № 876  и район на действие Окръжен съд Шумен, образувано по изпълнителен лист от 19.12.2009г., издаден по ч.гр.д. № 4439/2009г. на ШРС, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА К.А.К.  с ЕГН ********** да заплати на Г.С.Г. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 536 лв. (петстотин тридесет и шест лева), представляваща разноски по делото за заплатено от него адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ и съдействие и списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 

                                                          

                                                          

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: