№ 512
гр. Враца, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20241400500453 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на подадена въззивна жалба на А. К.
А. от гр.Враца срещу Решение №125/07.03.2024г., постановено по гр.д № 2358/2023г.
по описа на Районен съд-Враца, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният
от жалбоподателката против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумите от: 4573,52 лева, представляваща главница по договор за потребителски
паричен кредит от 30.09.2008 г., 1930,85 лева - възнаградителна лихва за периода от
30.04.2009 г. до 30.06.2011 г., 1016,51 лева - мораторна лихва за периода от 29.05.2009
г. до 19.05.2011 г., 250.42 лева - деловодни разноски по ЧГД № 2705/2011 г. по описа на
PC - гр. Враца, както и натрупаната законна лихва върху главницата считано от
13.06.2011г., поради наличие на изтекла погасителна давност, които суми са предмет на
принудително събиране по изпълнително дело № 1083/2023 година по описа на ЧСИ
И. Ц., вписан в КЧСИ с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд - град Враца. Със
същия съдебен акт, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, жалбоподателката е осъдена да
заплати на ответника сумата от 150,00 лв. разноски по делото.
В жалбата се твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо и
неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Развиват се оплаквания, че макар ищецът да е поискал спиране на
1
първоинстанционното производство до приключване на производството, образувано
по тълкувателно дело № 2/2023г. по описа на ВКС, ОСГТК, което има съществено
значение за решаване на настоящия спор, районният съд е отказал поисканото
спиране. Посочено е и че първоинстанционният съд е съставил постановения съдебен
акт от 07.03.2024 г., преди въззивният съд да се е произнесъл относно отказаното
искане за спиране.
При тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение на РС-Враца като
недопустимо.
По нататък в жалбата се прави оплакване, че първоинстанционния съд
неправилно е приложил материалния и процесуалния закон относно прекратяването на
изпълнителния процес. Посочва се, че прекратяване на изпълнителния процес като
производство значи да се преустановят окончателно изпълнителните действия и да се
обезсилят вече извършените, а като правоотношение означава да се погаси правото и
властта да се иска извършване на изпълнителни действия, както и задължението те да
се извършват и понасят. Посочва се още, че са две хипотезите, при които
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона: по чл.433, ал.1 т.6 и
по чл.433, т. 8 ГПК, като след прекратяването започва да тече нова давност (чл. 117
ЗЗД).
Според въззивника защитата на длъжника по исков ред, уредена с
разпоредбата на чл. 439 ГПК следва да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, респективно влизане в законна сила на заповедта по чл.
410 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК следва да се прилага и за
факти, настъпили след влизане в сила на заповедите за изпълнение, когато
заповедното производство е приключило, независило че съдебното дирене не се
провежда, позовавайки се на определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч.т.д. №886/2010г.
на ВКС, ТК, І ТО и чл. 439 от ГПК.
Според въззивника от датата на влизане на заповедта по чл. 410 от ГПК в
законна сила до предявяване на изпълнителния лист пред ЧСИ И. Ц., са минали повече
от пет години и изпълнителните действия са обезсилени по право по силата на чл. 433,
ал.1 т.6 и т.8 ГПК. Твърди се, че взискателят не е заплащал дължимите авансови такси.
Позовавайки се на ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят развива доводи
че съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение на вземането в рамките на определен изпълнителен способ,
като не може да се запази действие което е обезсилено по силата на закона и допълва,
че съществува разлика между преклузивен и давностен срок. Счита, че ако едно
изпълнително дело е образувано и бъде прекратено по перемпция, то извършените
действия по него са обезсилени, като взискателят има право да образува ново
изпълнително дело, но давностният срок започва да тече от датата на последното
2
валидно действие, предхождащо обезсилените по изпълнителното дело. Според
въззивника, взискателят, макар и да е предприел изпълнителни способи за събиране на
вземането си по изпълнителното дело, образувано по описа на ЧСИ В. Й., то тези
действия са били обезсилени по право на осн. чл. 433 ал.1 т.8 ГПК с обратна сила по
аргумент на чл.433, ал.5 от ГПК.
При тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение и вместо него да
бъде постановено друго, с което да се признае за установено, че вземането на
въззиваемия, по изпълнителния лист, издаден по чл. 410 от ГПК, е погасено по давност
по отношение на жалбоподателката, за всички суми посочени в него.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД-гр.София, чрез преупълномощения представител юрк. И. С., е
постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва изцяло като неоснователна.
Поддържа се, че решението е валидно, допустимо и правилно, като постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, тълкувателната и съдебна практика.
В отговора се изразява несъгласие с твърденията на въззивника относно
допуснатите нарушения по отношение на спирането на производството. Счита се, че
въззивният съд правилно е приел, че не е налице основание за уважаване на искането,
и че първоинстанционният съд правилно е отказал спиране на производството,
позовавайки се на т. 1 от ТР № 8/2013 от 07.05.2014г., ОСГТК, постановено по
тълк.дело № 8 /2013 г. по описа на ВКС, съгласно която при образувано тълкувателно
дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по
висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 от
ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.
Изразява се и несъгласие с твърденията относно погасено по давност вземане.
Счита че, първоинстанционния съд правилно е приел, че началният момент на
давността е от 26.06.2015г., тъй като ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ВКС следва да се прилага след неговото постановяване, а преди него релевантно се
явявало ППВС № 3/18.11.1980 г., при действието на което погасителна давност не е
текла относно вземанията, за които е имало висящо изпълнително производство, което
пък е в съответствие и с ТР № 3/2020 г. от 08.03.2023г., ОСГТК на ВКС. Също така,
счита, че подробно и в съответствие с материалите по делото, първоинстанционния
съд е обсъдил прекъсващите 5-годишната погасителна давност изпълнителни действия,
за което са изложени доводи в тази връзка, като е посочено още, че не е необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния
способ да е задължително успешно, за да се счита, че давността е прекъсната, както и
че искането от страна на взискателя също представлява юридически факт, прекъсващ
давността, позовавайки се на разпоредбата на чл.116, б.„в“ ЗЗД и Решение № 1416 от
24.06.1969 г. на ВС по гр.д. № 884/69 г., І г.о. В допълнение се посочва, че за
преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433,
3
ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност, е от значение
кредиторовата пасивност, респективно активност, като в случай на процесуална
активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с
регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде
санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за
погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или
безуспешност на посочения изпълнителен способ. Счита, още че настъпилата
перемпция по изпълнителното дело е без правно значение за давността, а
обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се
отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно
чл.116, б. „в“ от ЗЗД, както и че, когато в хода на изпълнението е направено искане за
прилагане на изпълнителен способ, след настъпване на перемцията, съдебният
изпълнител не може да откаже да го изпълни, а следва да образува ново изпълнително
производство, като искането прекъсва давността независимо дали е образувано ново
дело, а също така и че ако искането на кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичане на
давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора се счита за
прекъсната с искането, позовавайки се на съдебна практика ( Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г. 4-то г.о., Решение № 3 от 04.02.2022 г. на
ВКС по гр.д. №1722/2021 г., 4-то г.о.; Решение № 93от 17.05.2021 г. на ВКС по гр.д. №
2766/2020 г., ІV г.о., ГК и Определение № 60667 от 18.10.2021 г. на ВКС по гр.д. №
1722/2021 г., ІV г.о., ГК).
Иска се потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно и на въззиваемия да се присъдят направените пред настоящата
инстанция разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В условията на евентуалност се прави и особено искане, изразяващо се в
даване на указание на насрещната страна за предоставяне на банкова сметка, което
настоящия съдебен състав намира за неоснователно, поради което същото следва да
бъде оставено без уважение, с оглед наличието на служебна бележка с данни за
банкова сметка на насрещната страна (л. 52 от гр. д. № 2358/2023 г. по описа на РС -
Враца).
С въззивната жалба и с отговора страните не представят доказателства и не
правят доказателствени искания.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият
съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният
съд констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а наведените
4
в жалбата доводи за недопустимост на решението са неоснователни по следните
съображения:
В разглеждания случай няма спор, че с подадена до първоинстанционния съд
молба вх.№1491/30.01.2024г. ищцата А. А. е поискала спиране на производството по
делото до произнасяне на ВКС с решение по образуваното тълкувателно дело
№2/2023г.на ОСГТК. С протоколно определение от 13.02.2024г. РС-Враца е оставил
без уважение така направеното искане за спиране и в същото съдебно заседание е дал
ход на устните състезания и е обявил делото за решаване. Определението на РС-
Враца, с което е отказано спиране на производството по делото е било обжалвано от
ищцата, при което с определение №414/15.04.2024г.по в.ч.гр.дело №217/2024г.
Окръжен съд Враца е приел частната жалба за недопустима, излагайки доводи, че
определението на районния съд не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като
нито е преграждащо производството, нито законът изрично предвижда обжалването
му. Изложени са също доводи, че евентуално грешната преценка на районния съд за
липсата на основание за спиране ще бъде предмет на проверка при обжалване на
решението.
След извършена проверка за съществуването на поддържаното от
жалбоподателката основание за спиране на първоинстанционното производство
въззивният съдебен състав не констатира наличието на такова основание.
Действително, по релевантния въпрос за прекъсването на давността от изпълнително
действие по изп.дело, по което е настъпила перемпция, е образувано ТД №2/2023г.на
ОСГТК, което към датата на постановяване на протоколното определение от
13.02.2024г. не е било приключило с решение. Независимо обаче, че така поставеният
за тълкуване въпрос има обуславящо значение за настоящия спор, по силата на ТР
№8/2013г.по тълк.д.№8/2013г.на ОСГТК на ВКС, което има сила на закон и е
задължително за съдилищата (чл.130, ал.2 ЗСВ), право да спрат производството по
делото нямат нито първионстанционния, нито въззивния съд, а единствено
касационната инстанция. Ето защо и с оглед посоченото ТР №8/2023г. образуваното
тълк.дело №2/2023г. не е съставлявало основание за спиране на производството пред
районния съд и поради това постановеното от него решение е допустимо.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от А. К. А. от гр.Враца против
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД иск с правно основание чл.439 ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответника, че поради изтекла погасителна
давност, ищцата не дължи сумите, за които е бил издаден изп.лист от 15.08.2021г.по
ч.гр.дело №2705/2011г.по описа на РС-Враца, за събирането на които е образувано
изп.дело №1083/2023г.по описа на ЧСИ И. Ц..
В исковата молба се твърди, че против ищеца е образувано изп.дело
5
№1083/2023г.по описа на ЧСИ И. Ц. за събиране на вземания по издаден изп.лист от
15.08.2021г.по ч.гр.дело №2705/2011г.по описа на РС-Враца. Твърди се също, че
събиране на вземанията е имало предходно образувано изп.д.№ 1236/2011 г. по описа
на ЧСИ В. Й., по което ищцата е платила сумата от 57,60 лв., която сума според нея
била отнесена от ЧСИ за несъбрана такса от взискателя. Посочва се, че по искане на
взискателя ЧСИ Й. е изпратил запорно съобщение изх. № 15862/13.12.2017г. до „Пасат
Електроникс” ООД, с което е наложил запор на трудовото възнаграждение на ищцата.
Работодателят е отговорил (вх. № 12076/02.01.2018 г.), че ищцата не получава трудово
възнаграждение, тъй като отглежда дете до две годишна възраст. Поддържа се, че
поради невнесени от взискателя авансови такси и разноски изпълнителни действия не
са били извършвани до приемането на делото от друг ЧСИ, пред който то е
продължило под №20207560404165 по опис на ЧСИ Н.. Според ищцата, по молба на
взискателя, на 26.03.2021г. ЧСИ Н. е наложил запор върху банковите й сметки в 3
банки, но без да съобрази, че към датата на подаването на молбата-18.01.2021г. вече са
били изминали повече от 2 години от първоначалното подаване на молбата, което е
станало на 18.07.2018г., и делото е било перемирано.
Сочи се също, че на 24.10.2022г, в кантората на ЧСИ Й., „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ” ЕАД са входирали молба № 2886, с искане за прекратяване на
изпълнително дело № 1236/2011 г. по описа на ЧСИ Й., на основание чл. 433 ал. 1 т. 2
ГПК - по молба на взискателя, без да отчетат, че по делото е настъпила перемпция.
Изпълнителният лист от 15.08.2011 г. издаден по ЧГД № 2705/20 г. по описа на
Районен съд - Враца, е върнат в оригинал на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД.
Въз основа на същият изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
1083/2023 г. по описа на ЧСИ Ц., която е наложила запор на трудовото й
възнаграждение, получавано от „КАЗИНО УИН БЕТ“ ЕООД, както и запор на
банковите й сметки, по които работодателят и превежда трудовото възнаграждение.
Ищцата счита, че от влизане в законна сила на заповедта по чл. 410 от ГПК до
датата на предявяване на настоящият иск, взискателят не е искал извършване на
принудителни действия, прекъсващи давността, а исканите такива са обезсилени по
право, поради което не дължи сумите, претендирани по изпълнителния лист.
В срока по чл.131 ГПК ответника „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД е
ангажирал писмен отговор, с който оспорва иска.
В отговора се посочва, че по силата на договор за цесия от 15.05.2015г.
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД е придобило вземанията по издадения на
15.08.2011г. изпълнителен лист от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, което
дружество е кредитор по договора за потребителски кредит, от който произтичат
процесните вземания. Твърди се, че първото изп.дело-изп.дело №1236/2011 г. по описа
на ЧСИ В. Й., е образувано по молба на цедента от 01.12.2011г., който на осн.чл.18
ЗЧСИ е възложил правомощията си на ЧСИ. Според ответника, образуването на
6
изпълнителното дело е прекъснало давността, а за втори път тя е била прекъсната на
14.09.2015г., когато като взискател е конституирано „Кредит инкасо инвестмънтс БГ”
ЕАД. Посочва се също, че за периода от 14.09.2015г.до 18.07.2023г. са били
извършвани множество други изпълнителни действия и са постъпвали суми, които
също са прекъсвали давността, като последното действие е от 18.07.2023г.по
новообразуваното изпълнително делото по описа на ЧСИ Ц., когато до работодателя
на ищцата и до две банки са изпратени запорни съобщения.
Развиват се съображения, че всяко направено искане от страна на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като
съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на
искането. Евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следва да е санкция за
взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК налага именно такава, но
при личното бездействие на взискателя.
При тези твърдения в исковата молба и в отговора, с обжалваното решение РС-
Враца е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Приел е, че по силата на
тълкувателно решение №3/28.03.2023г. по т.д №3/2020г. на ОСГТК на ВКС,
погасителната давност не е текла от образуването на първото изпълнително дело до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Приел е също, че след 26.06.2015г.от взискателя са подавани
молби за извършването на изпълнителни действия и са извършвани множество
изпълнителни действия, които са прекъсвали давността. Посочено е, че новата давност,
когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Доколкото с въззивната жалба не се развиват оплаквания за необоснованост на
обжалваното решение, както и за несъответствие на установената от районния съд
фактическа обстановка със събраните по делото доказателства, и като сам извърши
преглед и оценка на тези доказателства, въззивният съдебен състав намира, че от към
фактическа страна делото е било изяснено правилно от районния съд, поради което по
отношение на фактите се присъединява към първоинстанционното решение и
препраща към него в тази му част.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав обсъди събраните в
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните твърдения и доводи, при
което приема следното:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез
иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е
7
недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно
на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани
страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право -
длъжникът като ищец и взискателят като ответник.
В случая с предявяването на иска за установяване недължимост на парична
сума, ищцата отрича претендираното от ответника материално право, позовавайки се
на твърдения, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, вземанията на ответника са погасени по давност.
За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на
изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна
давност, който период не е бил спиран или прекъсван.
В тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на изискуемостта на
отричаното от него право, а в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко
доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от
настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът
свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
В разглеждания случай по делото са представени доказателства, че за събиране
на вземанията по издадения на 15.08.2011г.по ч.гр.дело №2795/2011г.на РС-Враца
изпълнителен лист, против ищцата А. А. първоначално е било образувано изп.дело
№1236/2011г. по опис на ЧСИ В. Й., с взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, което дружество е кредитор по договора за потребителски кредит, от който
произтичат процесните вземания. При подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело е извършено възлагане по чл.18 ЗЧСИ. Установено е също, че с
оглед на сключен договор от 15.05.2015г. за прехвърляне на вземанията по издадения
изп.лист, тези вземания са придобити от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс“
БГ“ЕАД, който е конституиран като взискател по изп.дело №1236/2011г. на
04.09.2015г. От приложеното копие от изпълнителното дело е видно, че то е
прекратено на 24.10.2022г. на осн.чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, като от датата на
конституирането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ БГ“ЕАД до прекратяването на
делото, по него са извършвани изпълнителни действия-запори от 18.11.2015 г. и от
13.12.2017г. върху трудовото възнаграждение на ищцата и запори 26.03.2021 г.върху
банковите й сметки в две банки. Молбата на кредитора за налагането на запора от
26.03.2021г., е подадена пред ЧСИ Й. още на 18.07.2018г. под №7428, но ЧСИ не е
предприел исканото изпълнително действие, при което то е изпълнено на 26.03.2021г.
от ЧСИ Н. качеството му на приел архива на ЧСИ Й., за което страните не спорят.
8
Освен това, на гърба на изпълнителния лист са налице извършени от съдебния
изпълнител отбелязвания за извършвани от длъжника А. А. плащания от 10.11.2015г.,
11.01.2016г., от 10.02.2016г. и от 10.03.2016г.
След прекратяването на първото изпълнително дело, на 20.06.2023г. пред ЧСИ
И. Ц. по молба на взискателя и настоящ ответник „Кредит Инкасо Инвестмънтс“
БГ“ЕАД е било образувано ново изпълнително дело под №2023***0401083. На
съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е направено
искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително
насрочване на опис на движими вещи. На 18.07.2023г. ЧСИ Ц. е наложила запор върху
вземанията на длъжника от работодателя КАЗИНО УИН БЕТ ЕООД и върху
наличностите по сметки и вземанията в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и ИЗИПЕЙ АД.
С оглед на така приетите за доказани факти и обстоятелства и като отчита, че
между страните няма спор, че към 2011г., когато е било образувано първото
изпълнително дело, вземанията не са били погасени по давност, съдът намира, че най-
напред следва да бъде даден отговор на въпроса как образуването на първото
изпълнително дело се е отразило на давността.
В разглеждания случай изп.дело №1236/2011г. на ЧСИ Й.е образувано при
действието на ППВС №3/18.11.1980г., което има силата на закон, и според което
погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
Считано от 26.06.2015г. е в сила Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно т.10 от което с приемането му ППВС
№3/1080г. губи сила и се приема, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Предвид възникналата колизия между ППВС №3/1980г. и ТР №2/2013г.по т.д.
№2/2013г. по отношение на образуваните преди 26.06.2015г. и висящи към тази дата
изпълнителни дела, с ТР №3 от 28.03.2023г. по тълк.дело №3/2020г.на ОСГТК на ВКС
се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС.
От посоченото следва, че за времето от образуването на изп.дело
№1236/2011г.на ЧСИ Й. до датата на приемането на Тълкувателно решение
№2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност не е
текла и релевантни да давността са единствено изпълнителните действия, извършени в
периода от 26.06.2015г. до датата на предявяването на иска 20.09.2023г.
По отношение на този период приложение намират както постановките на
9
Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
така и на междувременно постановеното Тълкувателно решение №2/2023 от
04.07.2024г.по тълк.дело №2/2023г.на ОСГТК на ВКС. Според първото от посочените
решения когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие, а според т.3 на второто от решенията погасителната давност
се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. В мотивите към т.3 ВКС е дал разяснения, че кредиторът по
изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не
се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни
действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от
възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново.
Посочено е също, че след като е предприето изпълнителното действие, с което
материалноправната норма на чл.116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е
осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не
се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело.
Изхождайки от тези разрешения на ВКС, които са задължителни за прилагане
от съдилищата, настоящият съдебен състав намира, че щом като в периода от
26.06.2015г.до датата на прекратяване на изп.дело №1236/2011г. по същото дело са
извършвани изпълнителни действия, всяко едно от тях прекъсва погасителната
давност, независимо от това дали и кога по делото е настъпила перемпция. В случая,
първото действие, което в посочения период е прекъснало давността, е
конституирането на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ БГ“ЕАД на 04.09.2015г.
От тази датае започнал да тече нов 5 годишен давностен срок, който отново е бил
прекъснат на 10.11.2015г. с извършеното от длъжника плащане на сумата от 57,60
лв./вж.отбелязването върху изп.лист/. Последвалите 3 плащания от 2016г. също за
прекъсвали погасителната давност, като тя е била прекъсвана и нови 5 годишни
давностни срокове са започвали да текат и с извършването на запорите от 18.11.2015 г.,
от 13.12.2017г. и от 26.03.2021г. Хронологията на изпълнителните действия и на
погасяванията, които ищцата е извършвала показва, че между тези действия 5 години
не са изминали, от което следва, че и вземанията не са погасени по давност.
Последното изпълнително действие по изп.дело №1236/2011г. е от 26.03.2021г., като от
извършването му до първото по време изпълнително действие по последвалото
изп.дело №2023***0401083-запор от 18.07.2023г., който също е прекъснал давността,
отново не са изминали 5 години. Следователно, вземанията, предмет на издадения
изпълнителен лист, за събирането на които е образувано изп.дело №2023***0401083
10
по описа на ЧСИ Ц., са дължими и ответника по иска разполага с правото на
принудителното им събиране.
По така изложените съображения предявеният иск по чл.439 ГПК се явява
неоснователен, при което и като е достигнал до същите фактически и правни изводи,
районният съд е постановил допустимо и правилно решение, което ще следва да се
потвърди.
При този изход на делото и на осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката ще следва
да бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружество разноски за юрисконсултска
защита в производството пред въззивната инстанция, което на осн.чл.78, ал.8 ГПК и
съобразно не голямата фактическа и правна сложност на делото и обема на
извършените от юрисконсулта действия /подаването на отговор, без явяване в с.з., не
са събирани доказателства/, съдът определя на сумата от 150 лв. Възнаграждение по
чл.13, т.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, каквото юрисконсулта
претендира със списъка по чл.80 ГПК, не се дължи, тъй като въпросното
възнаграждение се дължи на адвокатите, които подготвят завеждане на дело, а не
когато са ответници по него. Освен това възнаграждението за общата подготовка на
защитата от страна на процесуалния представител /изготвянето на отговор,
евентуалното явяване в с.з., изготвянето на писмена защита, изготвянето на
допълнителни становища и пр./ е включено в размерите на възнаграждението по чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №125/07.03.2024г., постановено по гр.д №
2358/2023г. по описа на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА А. К. А., със съдебен адрес гр.Враца, ЕГН **********, да заплати на
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, със седалище гр.София, ЕИК ***, сумата от
150,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11