№ 950
гр. Варна , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Я. Петрова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20213100500633 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с № 260955 от 07.01.2021 г., на
„Хепи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез юрисконсулт Д.
Г., срещу решение № 261649/11.12.2020 г., по гр.д. № 19621/2019 г. по описа
на ВРС, 10 състав, В ЧАСТТА, в която „Хепи“ ЕАД, ЕИК ********* е
осъдено, да заплати на „Менпауър България“ ООД, ЕИК *********, сумата от
4529,40 лв., представляваща неизплатен остатък от стойността на изпълнени
посреднически услуги по търсене, подбор и представяне на кандидат за
работа на длъжността „административен ръководител“ за назначаването му от
страна на „Хепи“ ЕАД, въз основа на сключен между страните Договор за
предоставяне на посреднически услуги за наемане на работа от 08.09.2015г. и
оферта с номер ********** от 07.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
11.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
С въззивната си жалба „Хепи“ ЕАД, ЕИК *********, излага становище
за неправилност на решението в обжалваната част, доколкото според
жалбоподателя първоинстанционният съд, е направил неправилни изводи
спрямо събрания доказателствен материал. Сочи, че при постановяване на
решението си, съдът се е позовал на постановена по реда на чл. 290 от ГПК,
практика на ВКС, доколкото не е съобразил различията с фактическа
обстановка по конкретния казус. В конкретния случай, фактура №
**********/09.02.2017 г., била издадена след Оферта №
**********/07.12.2016 г., поради което и приложимия метод за определяне на
посредническото възнаграждение, бил „1.4 от една месечна брутна заплата, но
не по – малко от 2000 лв.“ (без ДДС).
1
Твърди се от жалбоподателя, че по силата на чл. 20а от ЗЗД, посоченият
в Оферта № **********/07.12.2016 г., метод за определяне на
посредническото възнаграждение има силата на закон между страните,
поради което и не може да бъде дерогирано от издадената фактура на
различна стойност, независимо, че същата е била осчетоводена, както и че по
нея е използван данъчен кредит. Счита, че „Менпауър България“ ООД,
неправилно е определил размера на вземането си, поради което и същото
нямало как да се признае нито съдебно, нито извънсъдебно, като сочи метода
за изчисляване на дължимото възнаграждение, съответно и неговия размер.
Сочи, че ако са налице действия от страна на „Хепи“ ЕАД, по осчетоводяване
на неправилно издадената фактура и ползване на данъчен кредит по нея,
същите са без основание, като направени по отношение на задължение, което
не било възникнало, като част от ползвания данъчен кредит подлежал на
връщане.
Моли съда за отмяна на решението, с което е уважена претенцията на
„Менпауър България“ ООД, само за разликата над 1680 лв. до присъдения
от съда размер от 4529,40 лв. Претендира и отмяна на решението в частта за
разноските, като законна последица от евентуалното уважаване на
депозираната жалба.
Претендират се сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В отговора на въззивната жалба от „Менпауър България“ се излага, че
се е установило наличието на търговски отношения между страните в процеса
по предоставяне на посреднически услуги по подбор на персонал, като по
делото са представени двустранно подписани оферта №
**********/07.12.2016 г. и Договор за предоставяне на посреднически услуги
по наемане на работа от 08.09.2015 г., относно процедура по селекция на
длъжността „Административен ръководител“. Установило се е провеждането
на процедура по подбор, сключването на трудов договор между „Хепи“ ЕАД
и кандидата Р. М. С., надлежното издаване на фактура №
**********/09.02.2017 г., във връзка с подбора на кандидата,
осчетоводяването й от двете страни по делото и упражняването на правото на
данъчен кредит от страна на „Хепи“ ЕАД, както и изпадането на последното в
забава.
Твърди се, че разликите в размера на дължимото възнаграждение се
дължат на различията в размера на предложено брутно възнаграждение на
кандидата и посоченото в сключения трудов договор с него.
Счита, че позоваването от първоинстанционния съд на съдебната
практика на ВКС е правилно, с оглед приетите в нея правни изводи за
наличието на извънсъдебно признание за дължимост на претенцията.
Излага, че постановеното решение в уважената част за сумата от
4 529,40 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, за
правилно, поради което моли за потвърждаването му в тази част. Моли за
присъждане на сторените във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение, като представя доказателство за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Депозирана е и въззивна жалба с № 264708 от 21.01.2021 г. на
„Менпауър България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез
пълномощника си адв. Г.Я. срещу решение № 261649/11.12.2020 г., по гр.д. №
19621/2019 г. по описа на ВРС, 10 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск срещу „Хепи“ ЕАД, ЕИК *********, за осъждане на
ответното дружество да заплати в полза на ищеца „Менпауър България“
ООД, сумата от 2953,17 лв., представляваща неустойка за забавено плащане,
изчислена за периода от 24.02.2017 г. до 07.12.2018 г., въз основа на сключен
между страните Договор за предоставяне на посреднически услуги за наемане
на работа от 08.09.2015 г. и оферта с номер ********** от 07.12.2016 г.
2
Сочи се от жалбоподателя „Менпауър България“ ООД, че намира
постановеното решение, в тази му част за незаконосъобразно поради
несъобразяване с материалноправната рамка, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което счита, че
следва да бъде отменено. Твърди, че се е установило по безспорен начин
наличието на търговски правоотношения между страните в процеса. Счита, че
първоинстанционният съд е изложил разсъждения относно принципното
обосноваване на преценката за нищожност на клауза за дължимата неустойка,
въз основа на няколко критерия, като независимо от тях съдът не бил
достигнал до извод за нищожност на конкретната договорка поради
накърняване на добрите нрави, като изобщо не коментирал нищожността на
договорената клауза.
Сочи, че изводите на съда за липса на уговорка между страните за
дължимост на неустойка, в приложената по делото оферта, не са съобразени с
материалния закон, същите били необосновани от логическа гледна точка.
Твърди, че в сключения между страните договор – т. III.5, е изрично
уговорено дължимост на неустойка. Счита, че първоинстанционния съд, се е
произнесъл извън рамките на диспозитивното начало, като е приел, че не
може да бъде направен извод за съществуване на задължението за неустойка
при забава и само на това основание е отхвърлил иска като неоснователен,
при липса на мотиви и диспозитив за прогласяване на нищожността. Намира,
че размерът на дължимата неустойка за доказан с приетото от съда
заключение на вещото лице. Счита решението, в тази му част за неправилно,
както и в частта, с която са разпределени разноските в процеса, поради което
моли за неговата отмяна в тази му част. Моли, още за осъждане на „Хепи“
ЕАД, да заплати в полза на „Менпауър България“ ООД дължимата неустойка,
както и всички сторени пред двете инстанции разноски по представения
списък.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Хепи“ ЕАД,
депозира писмен отговор чрез юрисконсулт Х. Х., с който оспорва въззивната
жалба като неоснователна и твърди неоснователност на подадената от
„Менпауър България“ ООД въззивна жалба, срещу решението, в частта, с
която е отхвърлена претенцията за присъждане на неустойка.
Излага твърдения, че процесната оферта не била подписана, а съгласно
раздел V, т.1 от договора можело същия да бъде допълван и изменян, само по
взаимно съгласие на двете страни, изразено в писмена форма, поради което и
офертата не била част от договора и неговите клаузи не се прилагали спрямо
нея. Предвид този факт, клаузите на договора, вкл. тези за неустойка, били
неприложими за вземания възникнали във връзка с офертата.
Твърди, че чл. III.5 от договора, представлява нищожна клауза за
неустойка, поради противоречие с добрите нрави. Неустойката надвишавала с
повече от три пъти вземането, поради което и определена по този начин
излизала извън присъщите и функции се превръщала в източник на
неоснователно обогатяване. Твърди, че до момента “Менпауър България“
ООД, не е отправяла покана за доброволно изпълнение. Излага твърдения, че
в случай, при който се приеме, че уговорката за неустойка е валидна, то не
следвало същата да се изчислява върху договореното месечно брутно
възнаграждение, а до размера на 912,80 лв. В условията на евентуалност,
моли ако се приеме, че неустойка се определя върху главницата с включен
ДДС, то искът за неустойка би бил основателен до размера на 1095,36 лв.
Моли, за потвърждаване на решението в частта, с която е отхвърлен иска на
„Менпауър България“ ООД, за присъждане на неустойка за забавено
плащане, в размер на 2953,17 лв.
Жалбите са редовни и допустими, подадени от лица, легитимирани с
правен интерес от обжалване на акта на ВРС, всеки от тях в обжалваната му
3
част.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени искове от “Менпауър България“ ООД за осъждане на
ответника „Хепи“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 4 529,40 лв.,
представляваща неизплатен остатък от стойността на изпълнени
посреднически услуги по търсене, подбор и представяне на кандидат за
работа на длъжността „административен ръководител“ за назначаването му от
страна на „Хепи“ ЕАД, въз основа на сключен между страните Договор за
предоставяне на посреднически услуги за наемане на работа от 08.09.2015г. и
оферта с номер ********** от 07.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
11.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
2953,17 лв., представляваща неустойка за забавено плащане, изчислена за
периода от 24.02.2017 г. до 07.12.2018 г., въз основа на сключен между
страните Договор за предоставяне на посреднически услуги за наемане на
работа от 08.09.2015 г. и оферта с номер ********** от 07.12.2016 г.
В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че в качеството му
на посредник по Договор за предоставяне на посреднически услуги за
наемане на работа от 08.09.2015 г. е извършвал посреднически услуги по
търсене, подбор и представяне на кандидат за работа на длъжност
„административен ръководител“ при ответника. Посредническите услуги
били уговорени в размер на 1.4 от месечната брутна заплата за съответната
позиция, но не по-малко от 2 000 лв. В съответствие с условията за плащане,
обективирани в оферта с номер ********** от 07.12.2016 г., клиентът „Хепи“
ЕАД е следвало да извърши авансово плащане в размер на 30 % от
уговорената сума за всяка позиция, но не по-малко от 600 лв. Ангажирани са
доказателства за извършено частично плащане в размер на 720 лв. на
09.12.2016 г., като неизплатеното възнаграждение възлизало на 4 529,40 лв.
Излагат се доводи за дължимост на неустойка в рамките на 0,1 % от
неизплатеното задължение за всеки ден забава, като тази сума, изчислена за
периода 24.02.2017 г. – 07.12.2018 г. се равнявала на 2 953,17 лв.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор, ответното дружество
излага възражения за липса на съгласие, респ. подписване на оферта с номер
********** от 07.12.2016 г. и възлагане извършването на услуга по търсене,
подбор и представяне на кандидат за работа. Представя се трудов договор от
26.01.2017 г. с Румен Славчов, видно от който лицето било назначено на
длъжност „мениджър проекти“ с трудово възнаграждение в размер на 1 400
лв., като по-късно трудовото правоотношение било терминирано по преценка
4
на работодателя (ответник). Счита се, че клаузата, уреждаща дължимостта на
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза
извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция,
превръщайки се в източник на неоснователно обогатяване.
Приобщени като доказателства пред първата инстанция са Договор за
предоставяне на посреднически услуги за наемане на работа от 08.09.2015 г.,
подписан от представители на страните и с неоспорена автентичност;
Клиентска карта 1596 от 03.04.2013 г.; оферта с номер ********** от
07.12.2016 г. – неподписана; фактура № **********/13.12.2016 г., издадена от
“Менпауър България“ ООД и кореспондиращо и бордеро за сумата от 720 лв.
с ДДС, издадено по нареждане на „Хепи“ ЕАД с основание оферта 1361 к500;
фактура № **********/09.02.2017 г., издадена от ищеца за сумата от 4 529,40
лв. с ДДС, презентация на кандидата, заедно с имейли, разменени между
двете страни.
Съобразно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, счетоводството на ищеца и на ответника
е водено редовно. Отразено е, че процесните фактура №
**********/13.12.2016 г. и фактура № **********/09.02.2017 г. са
осчетоводени като вземане за услуги и са включени в дневниците за
продажби на “Менпауър България“ ООД за данъчния период м. 12.2016 г. – м.
02.2017 г., както и в дневниците за покупки като задължение за услуги на
ответното дружество за данъчния период м. 12.2016 г. – м. 02.2017 г. Вещото
лице е заключило, че е налице ползване на данъчен кредит от ответника в
размер на 120 лв. за фактура от 13.12.2016 г. и такъв в размер на 754,90 лв. за
фактура от 09.02.2017 г.
Настоящият съдебен състав счита, че осчетоводяването на
горепосочените фактури от страна на „Хепи“ ЕАД, включването им в
дневниците за покупки, заедно с ползваният данъчен кредит по тях се явяват
такива обстоятелства, които налагат извода за приемане на оферта №
********** / 07.12.2016г. от страна на ответното дружество, както и
признание от страна на възложителя за наличието на задължение на „Хепи“
ЕАД, в посочения в осчетоводените фактури размер. Доколкото не са
ангажирани доказателства за неговото погасяване, претендираната сума по
главният иск е дължима. В този смисъл е и константната и безпротиворечива
практика на ВКС, а именно, че наличието на споменатите факти в тяхната
съвкупност, представляват извънсъдебно и недвусмислено признание на
задължението, и доказват неговото съществуване. Във връзка с посоченото,
въззивната инстанция приема за неоснователни възраженията в жалбата от
„Хепи“ ЕАД за размера над 1680 лева.
По отношение на претенцията за неустойка, предмет на депозираната
от “Менпауър България“ ООД жалба, настоящият състав приема, че такава е
била договорена в рамковия договор от 08.09.2015г. и е налице задължение за
заплащане на такава в случай на забава на ответника. Досежно повдигнатия
спор за действителност на неустоечната клауза, съгласно т. 3 от ТР № 1/2009
на ВКС-ОСТК, включената в търговски договор клауза за неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, когато в нарушение на
принципа за справедливост, изискващ да се закриля всеки признат от закона
интерес, неустойката е уговорена с единствена цел, излизаща извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. При
извършване на преценка от страна на съда за съответствието на целта на
конкретната неустоечна клауза с специфичните за института функции, следва
да бъдат съобразени неизчерпателно изброените в същото ТР критерии с
оглед индивидуалните характеристики на конкретния договор. В
разглеждания случай е установена съответна договорка между страните
5
(раздел III, т. 5) за дължимост на неустойка в размер на 0,1 % от
неизплатеното задължение за всеки ден забава, обективирана в Договор за
предоставяне на посреднически услуги за наемане на работа от 08.09.2015 г.,
която не може да се счита за нарушаваща добрите нрави. Доколкото се
констатира неизпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение
от страна на въззиваемото дружество („Хепи“ЕАД), претенцията за
заплащане на неустойка е дължима по основание. Съобразно представеното
заключение на вещото лице, по ССЕ, за претендирания период същата
възлиза на стойност 2 953,17 лв, поради което искът е основателен до този
претендиран размер.
По изложените мотиви, съдът намира, че решението на ВРС следва да
бъде потвърдено в осъдителната част за сумата над 1680 лева по главния иск,
отменено в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на неустойка
в размер на 2 953,17 лв., респ. същото следва да бъде отменено и в частта му с
разноските, като на ищеца се присъдят разноски в пълния им претендиран
размер от 1 562,30 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК за първоинстанционното
производство и разноски за въззивната инстанция. Въззивникът- ответник по
спора направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като
въззивният състав счита, че същото е основателно, предвид факта, че ищецът
по спора претендира два хонорара за представителство пред настоящата
инстанция – за изготвяна не жалба и за отговор по жалбата на насрещната
страна. Доколкото възнаграждението на адвокат се заплаща за
представителство пред инстанция, а не за отделни процесуални действия,
съдът приема, че е дължимият хонорар за настоящата инстанция, предвид
размера на спорното право и сложността на спора е 620,13 лева, плюс
разноски за такса в размер на 59.06 лева или общият размер е 679,19 лева.
Предвид изхода от спора, на ответника не следва да бъдат присъждани
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261649/11.12.2020 г., по гр.д. №
19621/2019 г. по описа на ВРС, 10 състав, в обжалваната част за разликата
над 1680 лв. до присъдения от съда размер от 4 529,40 лв. (четири хиляди
петстотин двадесет и девет лева и четиридесет стотинки), представляваща
неизплатен остатък от стойността на изпълнени посреднически услуги по
търсене, подбор и представяне на кандидат за работа на длъжността
„административен ръководител“ за назначаването му от страна на „Хепи“
ЕАД, въз основа на сключен между страните Договор за предоставяне на
посреднически услуги за наемане на работа от 08.09.2015г. и оферта с номер
********** от 07.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТМЕНЯ Решение № 261649/11.12.2020 г., по гр.д. № 19621/2019 г. по
описа на ВРС, 10 състав, в частта, с която е отхвърлен иска на „Менпауър
България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Изгрев“, ул. „Никола Мирчев“ № 33, офис № 3 за осъждане на
„Хепи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Цар Освободител“ № 25 ДА ЗАПЛАТИ сумата от 2 953,17 лв.,
представляваща неустойка за забавено плащане, изчислена за периода от
24.02.2017 г. до 07.12.2018 г., въз основа на сключен между страните Договор
за предоставяне на посреднически услуги за наемане на работа от 08.09.2015
г. и оферта с номер ********** от 07.12.2016 г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Хепи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 25, ДА ЗАПЛАТИ на
„Менпауър България“ ООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Никола Мирчев“ № 33, офис № 3
сумата от 2 953,17 лв. (две хиляди деветстотин петдесет и три лева и
седемнадесет стотинки), представляваща неустойка за забавено плащане,
изчислена за периода от 24.02.2017 г. до 07.12.2018 г., въз основа на сключен
между страните Договор за предоставяне на посреднически услуги за наемане
на работа от 08.09.2015 г. и оферта с номер ********** от 07.12.2016 г.
6
ОТМЕНЯ Решение № 261649/11.12.2020 г., по гр.д. № 19621/2019 г. по
описа на ВРС, 10 състав, в частта за разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Хепи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 25, ДА ЗАПЛАТИ на
„Менпауър България“ ООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Никола Мирчев“ № 33, офис № 3
сумата от 1 562,30 лв. (хиляда петстотин шестдесет и два лева и тридесет
стотинки), направени съдебни разноски пред първата инстанция на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Хепи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 25, ДА ЗАПЛАТИ на
„Менпауър България“ ООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Никола Мирчев“ № 33, офис № 3
сумата от 679,19 лв. (шестотин седемдесет и девет лева и деветнадесет
стотинки), направени съдебни разноски пред въззивна инстанция на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7