№ 762
гр. Бургас, 15.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500439 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274 т.1 от ГПК и е образувано по
повод частната жалба на „Катер „ЕООД,със седалище гр. Пловдив ,чрез
процесуалния му представител ,против протоколно определение от
17.01.2020 год.постановено по гр.д. № 952/2022 г. по описа на Несебърския
районен съд ,с което е спряно производството по делото на осн.чл.229 ал. 1 т.
4 ГПК . В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност
на атакуваното определение ,като се изтъкват доводи за липса на
доказателство относно висящността на гр.д. № 210/2023 г. на РС-Бургас и
евентуално-невъзможност за преценка за преюдициалност между делата
,съществуване на пречки за развитие на „обуславящото дело“,доколкото
предявеният по него иск е недопустим ;липсва и субективен идентитет
между страните в двете производства,както и се счита ,че молбата за
спиране представлява злоупотреба с права и опит за шиканиране и забавяне
на решаването на спора .
В отговор на частната жалба процесуалния представител
на ответника по делото – „Бостън прайвит инвестмънтс“ООД ,със седалище
гр. Асеновград настоява за оставянето й без уважение ,като развива тезата
си за преюдициалност на висящото дело ,до приключване на което е
постановено спирането ,за правилното решаване на настоящия спор .
След преценка на изложението в частната жалба
1
съображения,Бургаският окръжен съд счита за допустима ,подадена в срока
по чл. 275 от ГПК ,но по същество НЕОСНОВАТЕЛНА:
Производството по гр.д. № 952/2022 г. по описа на
Несебърския районен съд е образувано по повод иск с равно основание чл.
19 ал. 3 ЗЗД –за обявяване на окончателен на предварителен договор за
покупко-продажба от 21.11.2021 г. на недвижим имот ,представляващ
поземлен имот с идентификатор 11538.504.484 по КККР на гр.Св.Влас
,общ.Несебър ,с адрес на имота – гр. Св.Влас ,местност Инцараки“,с площ от
597 кв.м. ,с трайно предназначение – урбанизирана територия,с начин на
трайно ползване – незастроен имот за курортно-рекреационен обект,ведно с
висчки подобрения и приращения към него ,като купувач по договора е
ищцовото дружество ,а продавач-ответника,който се е задължил да
прехвърли на ищеца собствеността върху имота .
В хода на производството по делото/след изготвяне на проето-
доклада ,с който съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните / е била входирана молба от трети лица – Д.А.В. и „Влас
Вю“ЕООД –гр.Ямбол с искане да бъдат конституирани като главни страни в
процеса ,тъй като заявяват самостоятелни права върху процесния недвижим
имот и едновременно с това искат да всъпят ,за да подпомагат ответника ,като
искат и спиране на производството ,тъй като е налице преюдициален спор
относно действителността на предварителния договор,който се иска да бъде
обявен за окончателен –с иск,предявен пред РС-Бургас молителите са
поискали обявяване нищожността на този предварителен договор и по повод
на тази искова молба е образувано гр.д. № 210 /2023 г. по описа на РС-Бургас
.
С оглед на това първоинстанционният съд е приел ,че е налице
преюдициалност на спора по образуваното гр.д. № 210/2023 год по описа на
БРС ,решението по кото ще има съществено значение за правилното
решаване на настоящия спор ,поради което е налице хипотезата на чл. 229 ал
1 т. 4 от ГПК и производството по делото е спряно до приключване на спора
по гр.д. № 210/2023 г. на БРС .
Определението е правилно .
Разяснения във връзка с хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК
са дадени в ТР № 1/09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. ОСГТК ,в което се сочи
2
:“ В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д.
№8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е
налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със
сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за
субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се
основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти
като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР
№7/31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със
съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването
на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на
пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.
От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в
съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща,
безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по
обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете
дела.
Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността
на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по
обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава
съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото
с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на
преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не
променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило.
Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се
противопоставили на спирането.
Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му
(гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след
обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с
оглед разпоредбите на чл. 297 ГПК – чл. 298 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 302 ГПК, е абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието
на процеса по обусловеното дело“.
В конкретния случай безспорно е налице пряка зависимост на преюдициалност
между спряното производство и това по чл. 26 ал. 1 пр-първо и чл. 26 ал. 2 пр.второ ЗЗД
,доколкото предмет на производството по гр.д. № 210/2020 г. на БРС е нищожността на
предварителния договор за продажба на процесния имот,чието обявяване за окончателен се
иска по настоящото производство .Ответник по гр.д. № 210/2023 г. на БРС е именно
3
ответника по настоящото гр.д. № 952/2022 г. на РС-Несебър и решението ,с което се
обявява или не предварителният договор за нищожен ще го обвърже ,още повече ,че и в
настоящото производство същият е застъпил тезата ,че предварителният договор не е
можел да бъде сключен ,доколкото не е било налице взето решение от съдружниците за
разпореждане нс процесния имот . .Развитите доводи от частния жалбоподател за
недопустимост на исковата претенция ,предмет на производството по гр.д. № 210/2023 г. на
БРС ,са абсолютно ирелевантни за настоящото производство ,поради което и не следва да
бъдат коментирани .Неоснователно е и възражението ,че към молбата за спиране липсвало
съдебно удостоверение ,от което да се установи за съществуващото висящо дело пред БРС
.Всъщност към молбата освен копие от исковата молба е представена справка от
електронния регистъп на РС-Бургас за образуваното гр.д. № 210/2023 г. ,по който може да
се направи и служебна справка от съда ,поради което не е необходимо издаването на
нарочно съдебно удостоверение. Факт е че е висящо дело ,което е от значение за правилното
решаване на настоящото и тази връзка между делата е обективна,при което е правилен
извода на първоинстанционния съд за наличието на хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК
.Както бе посочено по-горе,съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 1 на
ТР № 1/9.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, връзката на
преюдициалност като основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на
производството е обективната зависимост между две спорни правоотношения
в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно
съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или
основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага
различия в преценките на съда по двете дела.Така е подходил и районният
съд при съпоставяне предмета на двете дела и предпоставките за спиране на
производството, като е приложил процесуалните норми съгласно
установената практика на ВКС.Съдът не е приложил закона в негов
несъществуващ, или обратен смисъл.Затова и определението следва да бъде
потвърдено поради което Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколното определение № 25 от
17.01.2023 г. постановено по гр.д. № 952/2022 г. по описа на Несебърския
районен съд ,с което е спряно производството по делото на осн.чл. 229 ал. 1
т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на гр.д. № 210/2023 г. на
БРС .
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5