Определение по дело №406/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение№ 140 / 23.12.2009 г., пост. по гр.д. № 258/09 г., Кърджалийският районен съд е осъдил В. Р. В., с ЕГН *, от Г., кв.В., бл.**, вх.*, *, ап.**, да заплати на С. И. Л., с ЕГН *, от Г., ул.О.П. №*, сумата 1744.60лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 23.12.2008г, ведно със законната лихва за забава от 23.12.2008г. до окончателното й изплащане, по иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.З, вр. чл.86, ал.1, изр.1-во от ЗЗД, както и сумата 456.69лв., представляваща разноски по делото. Съдът е отхвърлилпредявения иск за разликата над сумата 1744.60 лв. до пълния му предявен размер от 2437.78 лв.

Атакуваното решение е било постановено при участие на трето лице помагач - ЗК „Л.И.., Г., У. Б. III” № 41.Съдът е осъдил ЗК „Л.И.., Г., У. Б. III" N 41, ЕИК **********, да заплати на В. Р. В., с ЕГН *, от Г., кв.В., бл.**, вх.*, *, ап.**, сумата 35.08 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.05.2009г. до окончателното й изплащане, и съдебни разноски в размер на 9.22 лв., по предявения обратен иск с правна квалификация чл.229, вр. чл.223 и сл. от КЗ, при условие, че В. Р. В., с ЕГН *, е погасил задължението към С. И. Л., с ЕГН *, по чл.45 от ЗЗД, до размера на сумата 35.08 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.05.2009г. до окончателното й изплащане, и съдебни разноски в размер на 9.22лв. Съдът е отхвърлил обратния иск за разликата над сумата 35.08 лв. до пълния размер на уважения иск по чл.45 от ЗЗД от 1744.60лв.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от третото лице- помагач, ЗК „Л.И.., гр. София, въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която основната претенция е уважена, както и в частта му, с която частично е уважен предявения срещу третото лице – помагач, обратен иск. Жалбодателят моли съда да отхвърли предявената основна искова претенция и претенцията по обратния иск, като недопустими, неоснователни и недоказани по размер. В тези аспекти излага съображения. Изтъква, че в производството била предявена за разглеждане искова претенция на С. И. Л., с искане за присъждане на парично обезщетение за обезвреда на имуществени вреди - увреждане на лек автомобил „ВАЗ 2121" с рег. № К ** ** АН, за които се твърдяло да са настъпили в резултат от пътно - транспортно произшествие. След настъпване на процесното произшествие от 23.12.2008 г., собственикът на лек автомобил „ВАЗ 2121" с рег. № К ** ** АН, бил заявил събитието пред застрахователя, като подал уведомление за настъпване на застрахователно събитие и заявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че по този повод вещите лица — автоексперти на застрахователя, извършили оглед на увреденият лек автомобил, като описали частите и детайлите на МПС, за които приели, че са увредени при процесното произшествие. След извършване на оглед на МПС и при разглеждане на претенцията, застрахователят бил приложил разпоредбите на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите към Наредба № 24 от задължителното застраховане, в съответствие с която определил и заплатил действителната стойност на увредения автомобил към датата на ПТП-то, съобразно годината на производството му. Предвид всичко това, счита предявената претенция за заплащане на имуществени вреди за недопустима, както по аргумент от разпоредбата на чл. 213 от Кодекса за застраховане, така и поради преклудиране на възможността за търсене на обезвреда по гражданско -правен ред, с оглед обстоятелството, че същата претенция е била предявена по извънсъдебен ред, и същата била удовлетворена изцяло. Относимата законодателна уредба, не предвиждала възможност едни и същи увреждания, настъпили от едно и също събитие, да бъдат възмездявани едновременно както от причинителя на вредата, така и от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", като предвид на тази законодателна уредба, законодателят бил въвел и разпоредбата на чл. 229 от Кодекса за застраховането. Твърди, че исковата претенция била и неоснователна, тъй като не бил налице и правен интерес от предявяване й, тъй като правото на търсене на обезвреда било упражнено по извънсъдебен ред. Жалбодателят твърди, че счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, и защото по делото не било доказано с относими доказателствени средства твърдението, че всички претендирани имуществени вреди се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Счита също, че по отношение на претенцията за възстановяване на сторени разходи за пътна помощ съдът се е произнесъл „свръх петитум", доколкото с исковата молба такава претенция не е предявявана и съдът не е сезиран с такъв иск.

В производството е предявена и въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, В. Р. В., с която същият жали постановеното решение и по основния иск, и по обратния иск в неговите осъдителни части. С нея същият моли съда да отмени обжалваното решение в обжалваните му части, вместо което постанови друго, с което ако уважи главния иск, да уважи и предявения обратен иск в същия размер. Излага съображения в тези аспекти.

В надлежния срок по делото не са постъпили отговори на въззивните жалби.

В съдебно заседание, жалбодателят ЗК „Л.И.., чрез депозирано по делото писмено становище поддържа въззивната си жалба. Не взема становище по основателността на въззивната жаÙба на ответника по основния иск, ищец по обратния такъв.

В съдебно заседание, жалбодателят В. Р. В., чрез депозирано от процесуалния му представител по делото писмено становище, поддържа въззивната си жалба. Не взема становище по основателността на въззивната жалба на ответника по обратния иск, ЗК” Л.И...

В съдебно заседание, ответникът по жалбите, С. И. Л., лично и чрез процесуалния си представител, ги оспорва изцяло.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбите като подадени в срок и от имащи правен интерес от това, лица, са процесуално допустими, и като такава подлежат на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство стои предявената от ищеца С. И. Л., искова претенция с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. чл.86 от ЗЗД, с която същият цели да бъде осъден ответникът В. Р. В. да му заплати сумата 2 437.78 лв., представляваща обезщетение за причинените му от настъпилото на 23.12.2008 г., ПТП, имуществени вреди, от която сумата от 1 105.78 лв., представляваща стойността на вложените нови части след приспадане на заплатеното от ЗПК "Л.И.., гр. София, обезщетение и сумата от 1 332.00 лв., представляваща заплатен труд, ведно със законна лихва върху главницата за времето от датата на увреждането - 23.12.2008г., до окончателното изплащане на сумата.

В производството ответникът по основания иск, В. Р. В. е предявил срещу привлечения в качеството му на трето лице – помагач, ЗК „Л.И.., гр. София, обратен иск с правно основание чл.219, ал.3, във вр. с чл.229 от КЗ.

Анализът на въззивните жалба, води до извода, че предмет на въззивен контрол е първоинстанционното решение, в частите му, с който са уважени и до размера до който са уважени, предявените основен и обратен иск.

В аспекта на очертаната рамка на дължимо произнасяне, въззивният съд, въз основа на събраните от първоинстанционният съд, доказателства, доколкото такива в настоящото производство не се представят, изгради своето становище. Приема за безспорно установено в производството, обстоятелството, че на 23.12.2008 г. около 15.30 часа, ответникът В. при управление на собствения си лек автомобил „Мерцедес 312 Д" с рег. N К ** ** АК, движейки се по бул. „Беломорски” -Ардински мост в гр. Кърджали, ударил изчакващия пред него на кръстовището лек автомобил „ВАЗ" -2121, с рег. N К ** ** АН, който се управлявал от ищеца, и който е негова собственост. В резултат на удара, автомобилът на ищеца удря изчакващия пред него на кръстовището автомобил, а той удря изчакващия пред него автомобил, като всички автомобили са изчаквали разрешителен сигнал на светофара на кръстовището. Настъпва верижно ПТП с четири автомобила, като за същото е виновното поведение на ответника, на когото св.Валентин Петков-мл.автоконтрольор от РДВР-Кърджали, съставя акт за административно нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП, за неспазване на необходимата дистанция. ПТП-то причинява материални щети на автомобила на ищеца като в протокола за ПТП, св.Валентин Петков описва видимите такива: задна броня, заден ляв калник, предна броня и др. Управляваният от ищеца, и управляваният от ответника автомобили са застраховани при дружеството-помагач – ЗК „Л.И.., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност", с валидно действие към датата на ПТП-то. Тези обстоятелства се установяват както от Протокол за ПТП N 1077406/23.12.2008г., неоспорен от страните по делото, който има обвързваща съда материална доказателствена сила, така и от събраните гласни доказателства -показанията на св.Валентин Петков.

Не е спорно в производството обстоятелството, че на 02.01.2009 г., дружеството-помагач прави опис-заключение на щетите на автомобила на ищеца и на 25.02.2009 г. плаща на ищеца по РКО N 260 сумата 652.42 лв. в изпълнение на задължението си да обезщети настъпилата на автомобила на ищеца, щета, виновно причинена от осъщественото на 23.12.2008 г. от ответника, ПТП.

По делото са приети, две заключения по назначените от решаващия съд, основна и допълнителна съдебно – автотехнически експертизи, които и настоящата ин±танция кредитира. От същите се установява, че всички установени от ищеца с представените фактури, разходи са били необходими за възстановяване на повредения автомобил и привеждането му в работен и функционален вид, както и че всички щети, които са поправени, са в причинна зависимост от ПТП-то от 23.12.2009г., както и че стойността на щетите възлиза на сумата 2 629.60 лв. /основното заключение/. Установява се също, че справедливата пазарна стойност на автомобила на ищеца към датата на ПТП-то, отчетена по метода на пазарните аналози, възлиза на 2 397 лв., а застрахователната му стойност съгласно Методиката към Наредба N 24/08.03.2006г. за задължително застраховане по чл.249, т.1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, е в размер на 870лв., тъй като в казуса методиката приема автомобила за унищожен - при тотална загуба на МПС. Вещото лице изтъква, че съгласно Методиката към Наредба N 24 бил налице икономически тотал на увреденото МПС, тъй като стойността на разходите за възстановяването му била по-голяма от стойността на автомобила към момента на ПТП-то, което било различно от т.нар. конструктивен тотал, при който на практика автомобилът можел да има функционален вид повече време, отколкото било заложено при производството му като норми моточасове.

Всъщност в казуса тези обстоятелства се установяват точно така, а именно, че ищецът влагайки сума, която по размер е по-висока от стойността, на която може да се закупи на пазара автомобил от същия вид и качество / пазарната му стойност/, прави автомобила си отново годен за движение и ползване. Или казано с други думи за възстановяване на автомобила си след ПТП-то, ищецът заплаща общо разходи в размер на 3 090 лв. Действителната средна пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП-то - 23.12.2009 г., обаче възлиза на 2 397 лв. В обезщетение на щетата ищецът получава плащане от застрахователя на виновния причинител на ПТП, в размер на 652.42 лв. И в този ход на мисли основният въпрос тук е този, налице ли е дължим се от ответника- деликвент, остатък за обезщетяване на ищеца, при положение, че застрахователят е извършил плащане на сума, произтичаща от задължението му по действащия застрахователен договор, и която сума е изчислена с оглед правилата относими към същия договор, в частност цитираната вече Наредба № 4 и методиката към нея. В отговор на това въззивният съд споделяйки изводите на решаващия съд, също приема, че към момента на ПТП-то, ищецът е претърпял имуществена вреда в размер на 2 397лв., тъй като това е действителната стойност на увреденото МПС и дължимото от делинквента обезщетение не може да надвиши тази стойност, независимо от това, че за възстановяване на автомобила ищецът влага разходи в размер на 3 090 лв. Всъщност в тази му част, досежно така редуцирания размер на дължимата се на ищеца сума, решението не е обжалвано. Т.е. така приетата действителна пазарна стойност от 2 397 лв., подлежи на намаляване със сумата заплатена от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" в размер на 652.42 лв., с оглед на което действително вредата за ищеца възлиза на сумата 1744.60 лв.Тази именно вреда следва да се репарира от ответника-деликвент. И това е така, защото съобразно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Настоящата инстанция намира, че увреденото лице, получило застрахователно обезщетение във връзка с упражнените права срещу застрахователя, има право да търси обезщетение и от застрахования водач по деликтното правоотношение, доколкото това лице не е обезщетено за реално причинените му вреди, и то доколкото отговорността на застрахователя, породена от договорното му правоотношение с деликвента поради своето естество, не може да удовлетвори пострадалото лице. В производството деянието и вината на ответника се установяват от Протокола за ПТП. Видно от заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза, е налице и изискуемата се причинно-следствена връзка между деянието и причинените щети, за поправянето на които са били вложени и закупени части и е бил положен трудът. Съобразно пък разпоредбата на чл.84, ал.З от ЗЗД, считано от 23.12.2008 г., ответникът -делинквент дължи и търсената в производството законна лихва. Или казано с други думи правилно решаващият съд е присъдил сумата от 1 744.60 лв., ведно със законна лихва от датата на увреждането - 23.12.2008 г. до окончателното й изплащане. В тази му част решението следва да бъде потвърдено.

Настоящата инстанция намира за основателни и изводите на решаващия съд относно задължението му да разгледа и се произнесе по допуснатия в производството обратен иск. Безспорно е в този аспект, че всяко регресно вземане има за източник правната норма, която предвижда, че плащането на едно парично задължение, води до възможността платилият да замести /изцяло или частично/ удовлетворения свой кредитор в правоотношението му с неговия длъжник. В казуса обаче с оглед изложеното не може и не следва да се приеме този принцип. Застрахователят е изпълнил своето задължение до размера на дължимото от него, съобразно задължителните за него наредба № 24 и съответната към нея методика. Застрахователят в този аспект е заплатил на 25.02.2009 г., дължимото се от него застрахователно обезщетение в установения по делото размер от 652.42 лв./ 869.89 лв.Х 75% - съгласно чл.22, ал.1 и ал.2 от методиката/, поради което за него и от това производство не произтича задължение да обезщети платилият деликвент по силата на регрес. В този смисъл следва решението в частта му досежно присъдената на ответника за сметка на застрахователя сума от 0.08 лв., ведно със присъдената законна лихва върху сумата, да бъде отменено, . Сумата е присъдена от решаващият съд поради неточност в изчислението, и по-точно поради извършени закръгления на сумите. Прочие следва в тази му част да бъде отхвърлен и предявеният обратен иск. Следва обаче решението, в частта му относно присъдената сума от 35.00 лв., съставляваща извършени транспортни разходи, ведно с присъдената законна лихва върху сумата, да бъде обезсилено като постановено по непредявен иск, а производството прекратено. Ищецът в исковата си молба не е претендирал заплащане на сума, произтичаща от извършени от него транспортни разходи, макар да е представил доказателства в тази насока. В резултат на така изградените изводи следва да бъде отменено решението, постановено по обратния иск и досежно присъдените на ответника разноски в размер на 9.22 лв.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 140/ 23.12.2009 г., постановено по гр.д.№ 258/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която ЗК „Л.И.., Г., У. Б. III" N 41, ЕИК **********, е осъдена да заплати на В. Р. В., с ЕГН *, от Г., кв.В., бл.**, вх.*, *, ап.**, сумата 35.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.05.2009 г. до окончателното й изплащане, по предявения обратен иск с правна квалификация чл.229, във вр. чл.223 и сл. от КЗ, при условие, че В. Р. В., с ЕГН *, е погасил задължението към С. И. Л., с ЕГН *, по чл.45 от ЗЗД, до размера на сумата 35.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.05.2009 г. до окончателното й изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

ОТМЕНЯ решение № 140/ 23.12.2009 г., постановено по гр.д.№ 258/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която ЗК „Л.И.., Г., У. Б. III" N 41, ЕИК **********, е осъдена да заплати на В. Р. В., с ЕГН *, от Г., кв.В., бл.**, вх.*, *, ап.**, сумата 0.08 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.05.2009г. до окончателното й изплащане, по предявения обратен иск с правна квалификация чл.229, във вр. чл.223 и сл. от КЗ, при условие, че В. Р. В., с ЕГН *, е погасил задължението към С. И. Л., с ЕГН *, по чл.45 от ЗЗД, до размера на сумата 0.08 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.05.2009г. до окончателното й изплащане, ВМЕСТО КОЕТО ОТХВЪРЛЯ предявеният обратен иск в тази му част и до този размер.

ОТМЕНЯ решение № 140/ 23.12.2009 г., постановено по гр.д.№ 258/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която ЗК „Л.И.., Г., У. Б. III" N 41, ЕИК **********, е осъдена да заплати на В. Р. В., с ЕГН *, от Г., кв.В., бл.**, вх.*, *, ап.**, съдебни разноски в размер на 9.22 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 140/ 23.12.2009 г., постановено по гр.д.№ 258/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в останалата му обжалвана част.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.