Р
Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр.Дряново, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в открито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Емилия Дишева
при секретаря Кремена
Д., като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 503 по описа за 2018 г.
на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Д.Р.Д.
***, чрез пълномощник адв. Й.М. ***,
против М.К.Д. *** С. ***.
В исковата молба се
излага, че ищецът и първата ответница сключили граждански брак
на 09.09.1979 г., от който имат пълнолетна дъщеря. Семейството живеело в
недвижим имот - дворно място, с площ от 390 кв. м., за което е отреден
Урегулиран поземлен имот VII-383, в квартал 59 по
регулационния план на гр. Дряново, заедно с построените в него двуетажна къща и
стопанска сграда, при граници: улица УПИ VI-385, УПИ V-386
и УПИ1-380. Този
имот преди сключването на брака бил собственост на родителите на ответницата,
които по време на брака ѝ с ищеца ѝ прехвърли
правото на собственост върху имота с нотариален акт за
дарение № 146, том III, дело № 953/29.12.1997
г., като си запазили пожизнено правото на владение и ползване на имота. На 14.05.2001
г. първата ответница продала описания по-горе имот на втория ответник с
нотариален акт за продажба № 107, том I, н.д. № 69, по описа за
2001 г. на нотариус А.А., като в нотариалния акт било отбелязано запазеното
пожизнено право на ползване. Ползвателите починали. Твърди
се, че процесният имот бил семейно жилище и разпореждането с
него от първата ответница било в нарушение на императивните разпоредби на чл.
23 от СК от 1985 г., отразени в чл. 26 от сега действащия СК от 2009 г., тъй
като ищецът не е давал съгласие за разпореждането и липсвало разрешение от съд. Ищецът
не бил уведомен, както за извършеното дарение, така и за последващата продажба
на имота на втория ответник, за която узнал преди две седмици. Поради това разпоредителната
сделка със семейното жилище - лична собственост на първата ответница, нямала
действие за ищеца.
Искането е съдът постанови решение, с което да обяви за недействителен спрямо ищеца
сключения между ответниците договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.05.2001
г. с нотариален акт №
107, том I, н. д. № 69, по описа за 2001 г.
на нотариус А.А.. Претендират
се разноски.
Ответницата М.К.Д.
не е депозирала отговор на исковата молба.
Вторият ответник Ц.С.С.,
чрез пълномощник адв. А.И., е депозирал отговор, с който оспорва предявения
иск като недопустим и неоснователен.
Излага се, че предвиденото в чл. 26 СК
изискване за съгласие от единия съпруг при разпореждане със семейното жилище,
лична собственост на другия съпруг, представлявало гаранция срещу накърняване
интересите на семейството, което обитава и ползва този имот. С
извършеното дарение ответницата придобила голата
собственост върху имота, тъй като родителите ѝ запазили до смъртта си
правото на владение и ползване на дарения имот. По силата на последващия
договор за покупко-продажба вторият ответник също придобил голата собственост
върху имота, без правото да го владее и ползва, което не увреждало интересите
на семейството, поради което не се изисквало съгласие от съпруга-несобственик.
Според съдебната практика сделка на разпореждане с голата собственост, когато
правото на ползване било запазено за съпрузите, не може да бъде обявявана за
относително недействителна и липсвал правен интерес за съпруга-несобственик да
води иск по чл. 26 от
СК. По аналогия това правило следвало да се приложи и когато правото на
ползване и владение върху семейно жилище, лична собственост на единия съпруг,
принадлежи на трети лица, тъй като същото било противопоставимо на всеки,
включително на собственика на имота и изключвало възможността да ползва имота,
поради което искът бил недопустим.
На следващо място се оспорва твърдението в исковата
молба, че към датата на разпоредителната сделка процесният недвижим имот е
представлявал семейно жилище, тъй като дъщерята
на ищеца била пълнолетна. Семейно жилище можело да бъде само това, което се
обитавало както от съпрузите, така и от непълнолетните им деца. Поради това не
се изисквало съгласие на ищеца за разпоредителната сделка и същата била
валидна.
На следващо място се излага, че
съгласно чл. 26 от СК, действията на разпореждане със семейното жилище - лична
собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако
двамата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на
всеки един от тях. В тази връзка се твърди, че ищецът притежавал друг недвижим
имот, с който в последствие се разпоредил. С нотариален акт № 55, том II, дело
№ 214/22.07.2013 г. ищецът продал следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор № 66977.501.54 по плана на с. Славейково, община Дряново, ул.
„Четвърта", с площ от 4713 кв. м., заедно с построените в него: двуетажна
жилищна сграда с идентификатор № 66977.501.54.1, със застроена площ от 67 кв.
м., селскостопанска сграда с
идентификатор № 66977.501.54.3, с площ от 64 кв. м., селскостопанска сграда с
идентификатор № 66977.501.54.2, с площ от 84 кв. м. Ищецът се легитимирал като
собственик на този имот въз основа на нотариален акт за обстоятелствена
проверка № 113, том VIII, вх. peг. № 4306/28.12.2006 г. на Служба по
вписванията - имотен регистър – Дряново, като имотът бил придобит чрез 10
годишно давностно владение, изтекло към 2006 г. Искането е да се отхвърли
предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
На следващо място се излага, че
дори и да се касае за разпореждане със „семейно жилище", целият имот,
предмет на сделката представлявал поземлен имот с идентификатор № 23947.501.383
по плана на гр. Дряново, ул. ***, с площ от 403 кв. м., заедно с построените в
него: двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 84 кв. м. за всеки етаж,
заедно със селскостопанска сграда, с площ от 16 кв. м. Твърди се, че към датата
на сделката - 14.05.2001 г. и до смъртта си ползвателите В. и К. К. обитавали и
ползвали имота, като допуснали ищеца, съпругата му и детето им да обитават
единия етаж от жилищната сграда, поради което
само тази част от прехвърления имот можела да се третира като семейно жилище,
за чието разпореждане следвало да даде съгласие другия съпруг. В тази връзка се
излага, че семейно жилище е това, в което семейството живее преимуществено и в
което е устроило домакинството си по начин да задоволява в най - пълна степен
битовите нужди на семейството. Съгласно Решение № 72 от 3.XI.1980 г. по гр. д.
№ 67/80 г., ОСГК, когато семейното жилище е етаж от жилищна сграда в дворно
място и освен другия етаж на жилищната сграда, в поземления имот има и
стопанска постройка, за разрешаването на спора по чл. 26 СК са от значение само
онези помещения - жилищни и сервизни, предназначени да задоволяват битовите
нужди на семейството, поради което жилищният етаж, обитаван от ищеца и
ответницата бил напълно достатъчен за задоволяване битовите нужди на
семейството на ищеца. Дворното място и стопанската сграда с предназначение различно
от обслужване на жилищните нужди на семейството, не влизали в обхвата на
семейното жилище. Другият жилищен етаж, обитаван от ползвателите към датата на
сделката и до тяхната смърт, който вече бил свободен, също не представлявал
„семейно жилище". В тази връзка искането е ако съдът намери иска за
основателен, относителната недействителност да бъде постановена само върху
онази част от имота, предмет на сделката, която обособява „семейно
жилище".
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото не е
спорно, а това се установява и от представеното удостоверение за граждански брак,
че ищецът Д.Р.Д. и първата ответница М.К.Д. са
сключили граждански брак на 09.09.1979 г. От брака си имат родено едно дете – Р.
Д., родена на *** г. От показанията на св. С.Н. се установява, че след
сключването на брака семейството заживяло в имот в гр. Дряново, ул. ***, собственост
на родителите на съпругата - В. и К. К..
Построената в имота къща била на два етажа. На първия етаж били разположени
кухня със столова, сервизни помещения, баня и тоалетна, които се ползвали общо
от двете семейства. На втория етаж имало три спални, като едната се обитавала
от Д. и М. Р., другата от В. и К. К., а след раждането на Р. Д., третата спалня
била обособена като детска стая. В дворното място били построени гараж,
стопанска постройка, в която ищецът Д.Р. отглеждал гълъби, друга пристройка -
склад, която се ползвала от семейството на ищеца, както и външна тоалетна до
този склад.
Не е спорно
по делото, че с нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 146, том III, дело № 953/29.12.1997
г. В.
и К. К. дарили на дъщеря си ответницата М. Р. процесния недвижим имот, находящ
се в гр. Дряново, а именно парцел VII-383,
целият от 390 кв. м., в квартал 59, по плана на гр. Дряново, заедно с
построените в него масивна двуетажна сграда на 84 кв. м. и масивна сграда
/склад/ на 16 кв. м., като дарителите си запазили правото на владение и
ползване на имота до смъртта си.
От
представения нотариален акт за покупко-продажба № 107,
том I, рег. № 946, дело № 69 от 2001 г. на нотариус А.А.,
вписан
под № 442 в регистъра на НК, с район на действие РС-Дряново, се установява, че на 14.05.2001 г. ответницата М. Р.
продала на ответника Ц.С.С. дарения ѝ имот, а
именно дворно място от 390 кв. м., съставляващо парцел VII-383
от квартал 59 по ЗРП на гр. Дряново, заедно с построените в него двуетажна сграда
със ЗП от 84 кв. м. и масивна сграда /склад/ от 16 кв. м. В нотариалния акт е
посочено, че върху имота имат запазено пожизнено право на ползване В. и К. К..
От
представената справка за адресната регистрация на Р. Д., дъщеря на ищеца и
ответницата, се установява, че към 2001 г. постоянният и настоящият ѝ
адрес е бил в гр. Дряново, ул. ***, т. е. на адреса на процесния имот.
От
представените удостоверения за наследници е видно, че В. К. е починала на
29.10.2011 г., а К. К. на 10.04.2018 г. От свидетелските показания се
установява, че до смъртта си и двамата са живели в процесния имот.
Съгласно
Скица № 15-869230/22.11.2018 г. на СГКК – гр. Габрово, процесният имот е с
идентификатор 23947.501.383 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Дряново, с площ от 403 кв. м. и се намира в гр. Дряново, ул. ***. В имота са построени следните сгради: жилищна сграда –
еднофамилна, на два етажа с идентификатор 23947.501.383.1, със застроена площ от 84 кв. м.;
селскостопанска сграда с идентификатор 23947.501.383.2, със застроена площ от 31 кв. м.; жилищна
сграда – еднофамилна, на един етаж с идентификатор 23947.501.383.3,
със застроена площ от 3 кв. м.; селскостопанска сграда с идентификатор 23947.501.383.4,
със застроена площ от 15 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор 23947.501.383.5,
със застроена площ от 18 кв. м.
От
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвено
от вещото лице В.Р., неоспорено от
страните, е видно, че в процесния имот са построени жилищна сграда с идентификатор 23947.501.383.1,
записана в кадастралната карта на два етажа, като първият етаж е приземен -
подът му е разположен на нивото на прилежащия терен на имота. В
имота има построени още три сгради и постройки на допълващото застрояване: гараж
с идентификатор 23947.501.383.2,
разположен северозападно и допрян до жилищната сграда и на имотната граница със
съседния ПИ 380; стопанска постройка за отглеждане на животни /гълъби/ с
идентификатор 23947.501.383.4, построена зад гаража и на имотната граница със
съседния ПИ 380; стопанска постройка с идентификатор 23947.501.383.5, построена
в югоизточната част на имота и на имотната граница със съседния ПИ 385. В нея има
изградена външна тоалетна на трап, която не е свързана с градската канализация,
както и две складови помещения. За тоалетната и всяко от двете
складови помещения входът е директно от дворната част на имота.
На първия приземен етаж на двуетажната
жилищна сграда са обособени санитарен възел -баня с тоалетна, кухня-столова,
една стая, складово помещение /маза/ и входно предверие, от което е развито
стълбището за втория етаж. На втория етаж са обособени три спални, преходно
помещение към едната стая -умивалня,разпределителен коридор и тераса. На този етаж
няма санитарен възел.
Според заключението на вещото лице това разпределение определя жилищната сграда като еднофамилна двуетажна сграда и от нея не могат да се
обособят две самостоятелни жилища.
На втория етаж няма санитарен възел, като е недопустимо санитарният възел да
бъде в дворната част на имота, поради което този етаж не може да обособи самостоятелен
жилищен обект. Освен това стълбището за втория етаж е разположено централно на
входното предверие на първия етаж и разделя помещенията на този етаж.
На следващо място вещото лице е
посочило, че съгласно свидетелските показания по делото сем. Д. са ползвали две спални на втория етаж, а сем. К. третата спалня на този етаж, като двете семейства
са ползвали общо кухнята и санитарния възел в приземния етаж. Така ползваните
помещения от двете семейства не обособяват самостоятелни
жилища. Евентуалното ползване на външната тоалетна от едното от двете
семейства, също не създава възможност за обособяване на две жилища. Ползваните
от сем. Д. и дъщеря им Р. Д. две спални
на втория етаж не отговарят на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище.
Изискващите се помещения към жилището - санитарен възел и кухня, са се ползвали
общо със семейството на В. и К. К., които от своя страна са ползвали и една
спалня на втория етаж.
От приложения нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130, том I, рег. № 883, дело № 109 от 2013 г. на нотариус
А.А., вписан под № 442 в регистъра на НК, с район на действие РС-Дряново, се
установява, че на 22.07.2013 г.,
ищецът Д.Р.Д. и Й. Р. А. са продали на трети лица поземлен
имот, находящ се в с. Соколово, общ. Дряново, заедно с построените в него
двуетажна жилищна сграда с площ от 67 кв. м. и две едноетажни селскостопански
сгради. В нотариалния акт е посочено, че при съставянето му е представен нотариален акт за собственост № 493, том III, рег. № 2318, н. дело № 456/28.12.2006
г. на Дряновски нотариус М.М. № 372. От представената
справка от Службата по вписванията - Дряново, по партидата на ищеца Д.Р.Д.,
е видно, че цитираният нотариален акт е издаден във връка с обстоятелствена
проверка и касае собствеността на имота, предмет на покупко-продажбата.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
Предявен е иск с
правно основание чл. 23 СК (отм.), действал към момента на сделката, за обявяване за недействителен спрямо ищеца на сключения между ответниците договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 14.05.2001
г., материализиран в нотариален акт №
107, том I, н. д. № 69 от 2001 г. на
нотариус А.А.. Съгласно чл. 23 СК (отм.), когато семейното жилище е лична собственост на
единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия
съпруг. Ако липсва съгласие, разпореждането може да се извърши с разрешение от
районния съд само ако се установи, че не е във вреда на децата и семейството. В т. 2 от Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, е прието, че сделката на разпореждане със семейното жилище - лична
собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласието на другия съпруг
и без разрешение на районния съд е относително недействителна спрямо съпруга -
несобственик. Сделката може да бъде заздравена с даване на съгласие от съпруга
- несобственик след сключването ѝ. Съпругът - несобственик може да оспори сделката с иск за
обявяване на недействителността ѝ, като упражняването на това право не е
ограничено със срок. Поради изложеното предявеният от съпруга – несобственик иск
е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
В
конкретния случай по делото безспорно се установи, че ищецът Д.Р.Д. и първата ответница М.К.Д.
са съпрузи, сключили брак на 09.09.1979 г. На 29.12.1997
г. ответницата е станала собственик по дарение от своите родители В. и К.
К. на процесния недвижим имот, находящ се в гр. Дряново, целият от 390 кв. м., заедно с построените в него жилищна
двуетажна сграда и масивна сграда /склад/, като дарителите си запазили правото
на пожизнено ползване на имота. Безспорно от свидетелските показания се
установи, че семейството на ищеца от сключването на брака си през 1979
г. е заживяло в този имот заедно със семейството на
родителите на ответницата /дарителите/. Безспорно се установи, че на 14.05.2001
г. съпругата – собственик се е разпоредила с дарения ѝ имот, като го е
продала на втория ответник Ц.С.С.. По делото не са представени доказателства
това разпореждане да е станало със съгласието на ищеца или с разрешение
на съд.
Първият спорен
момент по делото е дали процесното жилище е било семейно и необходимо ли е било
съгласието на съпруга-несобственик за извършеното разпореждане.
Както беше посочено и по-горе, по делото безспорно се
установи, че съпрузите - ищецът и ответницата от сключването на брака си през 1979 г.,
към 2001 г., когато е извършено разпореждането, както и
към настоящия момент живеят в процесното жилище, поради което същото е
"семейно жилище" по смисъла на чл. 23 СК (отм.). С решение № 404/10.01.2012 г. по гр. дело № 1720/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е даден отговор на въпроса кое
жилище има характер на „семейно жилище”. Посочено е, че меродавният признак за
определяне на жилището като „семейно” е фактическото му обитаване от съпрузите
и техните ненавършили пълнолетие деца за задоволяване на техните жилищни нужди
в ежедневието. Съдебната практика е последователна, че “семейно жилище”, по
смисъла на отменените СК от 1968 г. и СК от 1985 г. и на действащия СК от 2009 г., е и това жилище, което е обитавано само от
двамата съпрузи, когато те нямат ненавършили пълнолетие деца. Дори семейството
да има непълнолетни деца, които са напуснали жилището и не живеят с родителите
си, поради обучение в друго населено място, това не води до извода, че
семейното жилище би изгубило характера си на такова, след като двамата съпрузи
продължават да живеят в него. Независимо от това, в случая към датата на
разпореждането с процесния имот, дъщерята на съпрузите е била непълнолетна и от
свидетелските показания се установява, че е живяла заедно с родителите в имота.
Неоснователно
е възражението, че в случая не е било необходимо съгласието на съпруга - несобственик,
тъй като е извършено разпореждане с голата собственост,
като правото за ползване е било запазено за родителите на ответницата. Вторият
ответник също придобил голата собственост върху имота, без правото да го владее
и ползва, което не увреждало интересите на семейството. В този смисъл е
посочено Решение № 644/10.07.2000 г. на ВКС по гр. д. № 38/2000 г., II г. o., касаещо сделка на разпореждане с голата собственост, когато
правото на ползване е запазено за съпрузите, което следвало да се приложи по
аналогия и когато правото
на ползване било запазено за трети лица. Съдът не споделя това становище. В цитираното
решение е обсъждана съвсем различна хипотеза от тази по настоящото дело, а
именно когато семейното жилище е било лична собственост на
единия съпруг, който го е прехвърлил на трети лица срещу задължение за издръжка
и гледане и на двамата съпрузи при запазено вещно право на ползване, докато са
живи и двамата. В мотивите е посочено, че разпоредбата
на чл. 23 СК има предвид разпореждане с
индивидуално семейно жилище, т. е. такова правно действие, което би увредило
семейните интереси. Решението не може да бъде приложено по аналогия, доколкото
касае съвсем различна хипотеза, а именно разпореждане с голата собственост,
като правото на ползване върху цялото жилище е запазено за самите съпрузи, докато
са живи, а не в полза на трети лица, поради което се приема, че такова
разпореждане не би увредило семейните интереси. В настоящия случай правото на
ползване на семейното жилище е било запазено в полза на трети лица, като това
право се погасява с тяхната смърт,поради което не може да се приеме, че
разпореждането с голата собственост не уврежда семейните интереси, а оттам се
направи извод, че липсва правен интерес от предявяване на настоящия иск. При
положение, че процесният имот е бил семейно жилище към датата на извършването на
атакуваната покупко-продажба без съгласието на съпруга-несобственик, продължава
да е семейно жилище и към приключването на съдебното дирене, като запазеното в
полза на дарителите вещното право на ползване върху жилището е погасено с
тяхната смърт, то е налице правен интерес от предявения иск.
Неотносима към конкретния
правен спор и другата цитирана съдебна практика, доколкото същата касае предоставяне за определен
срок ползването на семейното жилище на съпруга несобственик, на когото е
предоставено упражняването на родителските права, когато жилището е собственост
на другия съпруг или на трети лица.
Неоснователно
е и възражението, че при разпореждането не е било необходимо съгласието на
съпруга несобственик, тъй като към момента на сделката той притежавал недвижим
имот, с който в последствие се разпоредил. Тук следва да се посочи, че това ограничение е
въведено с чл. 26 от СК от 2009 г., съгласно който при разпореждане със семейното жилище -
лична собственост на единия съпруг, се изисква съгласието на другия само, ако
двамата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на
всеки един от тях. Стесненото приложно поле на чл. 26 от действащия СК е неприложимо в случая,
доколкото тази разпоредба е приета по-късно с новия СК, в сила от 01.10.2009 г.
и няма обратна сила. Към 2001 г., когато е изповядана на процесната сделка е
бил в сила чл. 23 от СК от 1985 г. (отм. 2009 г.), който не поставя такова
ограничение, поради което обстоятелството, че ищецът е притежавал и друг имот
към онзи момент е неотносимо към конкретния правен спор и не може да обуслови
извод за неоснователност на предявения иск на това основание.
Неоснователно
е искането относителната недействителност да бъде постановена само върху частта
от имота, която е представлявала семейно жилище.
Според
съдебната практика семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни
помещения, които по своето предназначение задоволяват битовите нужди на
семейството.
От
заключението на експертизата се установява, че жилищната
сграда в имота е еднофамилна
двуетажна сграда и от нея по принцип не могат да се обособят две самостоятелни жилища. Ползваните самостоятелно от
семейството на ищеца две
спални на втория етаж и общо със сем. К.
- кухня и санитарен възел в приземния етаж, също не обособяват самостоятелно
жилище. На следващо място дворното място е с площ от 390 кв. м. по нотариален акт, а
съгласно скицата – с площ от 403 кв. м. В същото, освен еднофамилната
двуетажна жилищна сграда, са изградени още
три сгради и постройки на допълващото застрояване: гараж, стопанска постройка
за отглеждане на животни /гълъби/ и стопанска постройка, в която са изградени
две складови помещения и външна тоалетна. От свидетелските показания се
установява, че семейството на ищеца е ползвало две от тези стопански постройки.
Едната с идентификатор 23947.501.383.4, съгласно заключението на вещото лице,
която е с площ от 15 кв. м. съгласно представената скица, в която постройка са
отглеждани гълъби. Втората - с
идентификатор 23947.501.383.5, съгласно заключението на вещото лице, която е с
площ от 18 кв. м. съгласно представената скица, в която има две складови
помещения и външна тоалетна, като входът за тези помещения е директно от
дворната част на имота. Липсват каквито и да било доказателства, че дворното
място и построените в него стопански постройки са се използвали за други цели,
освен да задоволяват битовите нужди на семейството. Поради изложеното следва да се приеме, че дворът,
заедно с тези две постройки, изградени в дворното място, по своето предназначение също са задоволявали битовите нужди на семейството на ищеца и
са ползвани като семейно жилище.
На следващо място, макар по делото
да не са ангажирани доказателства дали гаражът се е ползвал от семейството на
ищеца, липсват доказателства, че същият, като самостоятелен обект на
собственост, е бил предмет на атакуваната сделка, доколкото в нотариалния акт за
покупко-продажба № 107, том I, рег. № 946, дело №
69/2001 г. втората сграда е описана като масивна сграда /склад/ от 16 кв. м. От заключението на
вещото лице, се установява, че гаражът е с идентификатор 23947.501.383.2,
която сграда, съгласно представената Скица №
15-869230/22.11.2018 г. на СГКК – гр. Габрово, представлява селскостопанска сграда със застроена площ от 31 кв. м.
С оглед на гореизложеното, следва
да се приеме, че след като ответницата /съпругата – собственик/ се е
разпоредила със семейното жилище, нейна лична собственост, в полза на трето
лице – втория ответник, без съгласието на ищеца /съпруга – несобственик/,
дадено на основание чл. 23 СК (отм.), то извършеното разпореждане е
непротивопоставимо на съпруга – несобственик, поради което предявеният иск
следва да се уважи изцяло.
По разноските:
Съгласно представения списък ищецът е направил следните разноски по делото:
238,81 лв. -
държавна такса; 200 лв. - адвокатско възнаграждение, което видно от представените
договори за правна защита и съдействие от 31.10.2018 г. и 19.03.2019 г. е
заплатено изцяло и в брой. Неоснователно е искането за присъждане на разноски
за вписване на исковата молба в посочения в списъка размер от 23 лв. Видно и от
представената вписана искова молба, за вписването ѝ е събрана държавна
такса от 10 лв. Или общ размер на разноските – 448,81 лв. С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва всеки един от ответниците
да бъде осъден да му заплати половината от сторените разноски или сумата от 224,40
лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА за недействителен по отношение на Д.Р.Д.,
с ЕГН **********,***, договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба № 107, том I, рег. № 946, дело №
69/14.05.2001 г. на нотариус А.А., рег. № 442 на НК, с район на
действие РС - гр. Дряново, с който М.К.Д., с ЕГН **********,***,
е продала на Ц.С.С.,
с ЕГН **********,***, собствения си недвижим имот, а именно:
дворно място от 390 кв. м., съставляващо парцел VII-383
от квартал 59 по ЗРП на гр. Дряново, заедно с построените в него двуетажна
сграда със застроена площ от 84 кв. м. и масивна сграда /склад/ от 16 кв. м.,
при съседи на мястото: улица, парцел VI-385, парцел V-386
и парцел I-380, без съгласието на Д.Р.Д., на основание чл. 23 от СК (отм.).
ОСЪЖДА М.К.Д., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Д., с ЕГН **********,***,
СУМАТА от 224,40
лв. (двеста двадесет и четири лева и четиридесет стотинки), представляваща
направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц.С.С., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Д., с ЕГН **********,***,
СУМАТА от 224,40
лв. (двеста двадесет и четири лева и четиридесет стотинки), представляваща
направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Габровски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: