Р Е Ш Е Н И Е
10.03.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IV Н О
Районен съд – Дупница състав
2 февруари 2021
на Година
Мая Гиздова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н А Х 402 2020
дело № по описа за
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по
жалба на Г.А.Л. с ЕГН:**********,***, против
Наказателно постановление №30-0000084 от 18.03.2020г., на Директора на РД „АА”
-София,с което на основание
чл.95,ал.1 от ЗАвПр, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500.00 лева,за
нарушение по чл.7б,ал.2,предл.2 от
ЗАвПр.
Жалбоподателят счита, че както при издаване на АУАН,така и при
издаване на НП, са допуснати съществени процесуални нарушения,водещи до
ограничаване правото му на защита,поради което моли НП,да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание,жалбоподателят редовно
призован не се явява,вместо него адвокат С.,който поддържа депозираната жалба и
отново моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
За
административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е
депозирано становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна, поради което наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН,серия А-2019, №271256 от
13.02.2020г., против жалбоподателя, за това, че на 13.02.2020г., около 09.40
часа, на пътIII-623,непосредствено
до бензиностанция Петрол в посока от с.Мламолово,към гр.Благоевград управлява автобус”Мерцедес
0 303”, с рег.№ КН5455АХ,от категория МЗ,собственост на „Даци-Р” ООД,като извършва
обществен превоз на 20броя пътници,със
заверено копие с №********* на ЕТ”Румяна Николова-Даци –Р”, с пътен лист ВА
№0211905/13.02.2020г., по маршрут гр.Дупница-Бобов дол от областната
транспортна схема,с час на тръгване 09.00 часа от АГ Дупница,без автобуса да е
оборудван със обезопасителни колани на пасажерските седалки.
За констатираното нарушение на
жалбоподателят е бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия
А-2019,№ 271256 от 13.02.2020г., който акт той подписал с възражения.Така
съставения акт за установяване на административно нарушение послужил за
издаване на атакуваното наказателно постановление.
Съдът
счита, че депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена по следните
съображения:
В АУАН,който е послужил за издаване на атакуваното наказателно постановление, като актосъставители посочени две различни лица,а именно-Г.А.Л. и В. Живков Г..
Съгласно чл. 42, т. 1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа собствено, бащино и фамилно име на съставителя и длъжността му. Граматическото и логическо тълкуване на тази правна норма води до единствения възможен правен извод, а именно, че актосъставител може да бъде само
едно лице, а не две както е в АУАН.
ЗАНН не предвижда възможност за поправка на явна фактическа грешка, допусната в АУАН. Единствената правна възможност е в случай, че не са изтекли сроковете по чл. 34 от -ЗАНН да се издаде нов АУАН срещу нарушителя. Административните наказания са форма на държавна принуда, репресивни мерки водещи до ограничаване на определени права или вменяване на определени задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Поради този характер на административните наказания, законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административнонаказателнага отговорност и е недопустимо тяхното разширително тълкуване. В тази връзка всяко нарушение на изискванията за индивидуализацията на актосъставителя, имащи за последица неяснота относно актосъставителя, водят като резултат до незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Поради това, както в наказателния така и в административнонаказателния процес не е уреден института на явната фактическа грешка.
АУАН е съставен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН.Неправилно и в нарушение на императивната разпоредба на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, АУАН е съставен при липса на свидетели, присъствали при извършването и установяването на нарушението.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел (служител на РД АА-София), който е присъствал само при съставяне на акта,видно от показанията на свидетеля Б.И..Това представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо цялата процедура по издаването на НП и налагащо неговата отмяна.
Доколкото по делото не бяха събрани доказателства, че свидетелят, посочен в АУАН, е бил очевидец на твърдяното нарушение, или, че е присъствал при установяване на същото, следва да се приеме, че не е спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като в акта не е посочен друг свидетел.
Съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел (Б.И.), който е свидетел при съставянето на акта, което представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо цялата процедура по издаването на НП. Това процесуално нарушение не би могло да бъде санирано при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като не се касае до нередовност в акта, а до нарушение при съставянето му, поради което същият не би могъл да се ползва с доказателствената сила, а това от своя страна следва да доведе до отмяна на НП, издадено въз основа на този АУАН, без да се разглежда спорът по същество.
На следващо място,нарушени са императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е извършено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, на обстоятелствата, при които е извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават.
Нарушението е описано съвсем лаконично и неясно.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, доколкото не е съобразено изискването за описание на деянието, съобразно изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 95 а от ЗАвПр досежно формата на изпълнително деяние. В конкретната хипотеза описанието на деянието на самия водач по извършване на превоза в отклонение с това изискване, не е в достатъчна степен точно, нито пък е прецизна квалификацията на деянието по чл. 95а, ал. 1 от ЗАвПр.
Пропускът да се опише твърдяното административно нарушение с всичките обективни и субективни признаци представлява съществено процесуално нарушение, тъй като поначало крие неопределеност на обвинението и нарушава правото на защита на обвиненото лице. Налице е едно бланкетно обвинение. За жалбоподателят е неизвестно срещу какво конкретно следва да гради защитата си. Допуснато е процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
По делото не се доказа, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на административно наказание на жалбоподателя па чл. 95а, ал. 1 от ЗАвПр.
На съдебното следствие св. В.Г. заяви,при разпита си по време на съдебното следствие, че част от седалките в автобуса са били оборудвани с обезопасителни колани. Не конкретизира общия брои на седалките на МПС, както и кои и колко седалки са били с обезопасителни колани. Това не е конкретизирано и в самия АУАН. В обстоятелствената част на АУАН е записано, че автобусът е без обезопасителни колани на пасажерските седалки. Това беше опровергано от св. В.Г., който е извършил проверката вътре в автобуса, с заявеното от него на съдебното следствие, че част от седалките са били оборудвани с обезопасителни колани, тоест той установи фактическа обстановка, която е различна от описаната в АУАН, в който е записано, че всички пасажерски седалки са били бе колани, което е недопустимо с оглед императивната разпоредба на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, която задължава твърдяното нарушение да бъде описано в АУАН с всички обективни признаци и не може едва на съдебното следствие със свидетелски показания да се възвеждат нови факти и обстоятелства, неописани в АУАН.
Нито в АУАН, нито в НП е записано колко на брой са били пасажерските седалки в автобуса съгласно СРМПС. Като възражение жалбоподателят собственоръчно е записал в АУАН, че автобусът е с 9 седалки, оборудвани с обезопасителни колани, което твърдение не е опровергано. АНО не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, а именно: преди да се произнесе по преписката да прецени възраженията и събраните доказателства. АНО нито е обсъдил възражението на жалбоподателя, нито е събрал доказателства за броя на седалките в процесното МПС, респ. броя на тези, които са оборудвани с обезопасителни колани. Доказателствената тежест в АНП е единствено негова.
. На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №30-0000084
от 18.03.2020г., на Директора на РД „АА” -София,с
което на основание чл.95,ал.1
от ЗАвПр,с което на Г.А.Л. с ЕГН:**********,***,
му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500.00 лева,за
нарушение по чл.7б,ал.2,предл.2 от
ЗАвПр.,като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
АС-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: