Определение по дело №151/2020 на Окръжен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 290

 

гр. Шумен, 24.06.2020 г.

 

            Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                         Председател: Константин Моллов

                                                                          Членове:1. Йордан Димов

                                                                                                         2. мл. с. Соня Стефанова

като разгледа докладваното от окръжен съдия Константин Моллов в.ч.гр.д. N 151 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по  чл.413, ал.2 във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.

            Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. С., представлявано от Д.Б.Б., действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.Б., против разпореждане № 328/06.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 129/2020 г. на НПРС, с което е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Ш.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** за следните суми: 102.90лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 17.11.2017г. /падежа на първата неплатена погасителна вноска по договора за допълнителни услуги/ до 06.04.2018г. /падежа на последната погасителна вноска по договора за допълнителни услуги/, 242.55лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 17.11.2017г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 06.4.2018г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/, 36.22лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 17.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда - 31.01.2020г., поради противоречие със закона –чл.10а,ал.2 от ЗПК.  Счита, че районният съд неправилно е приел, че договора за допълнителни услуги съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП и в частност клаузата за заплащане на застрахователна премия. Излага, че те не са задължителна предпоставка за отпускане на заема, а се предоставят само при изразено писмено искане с попълване на формуляр. На датата на сключване на договора от „Микро Кредит“ АД, в качеството на застрахователен посредник, е заплатена еднократно в полза на застрахователя „Уника Живот“ АД застрахователна премия, чрез което „Микро Кредит“ АД е изпълнило поето към длъжника задължение по договора за допълнителна услуга - да финансира дължимата по сключения договор за застраховка застрахователна премия, която на свой ред кредитополучателият се задължава да му върне, съгласно договора за допълнителни услуги. Вземането за застрахователна премия произтича от застрахователен договор, който не е част от договора за потребителски кредит макар да обезпечавал изпълнението му.  Неправилни счита изводите и за противоречие на претенцията за допълнителни услуги с чл.10, ал.2 ЗПК. Излага, че договорът за допълнителни услуги изчерпателно сочи вида и действието, за които се събират такси. Между двата договора е налице връзка, доколкото договорът за допълнителни услуги не може да бъде сключен самостоятелно. Счита, че представянето на доказателства за отправено искане до кредитора и реално представяне на исканата услуга би приравнило заповедното производство на исково, при което последното би се обезсмислило и излязло извън целта си, а именно - да провери дали вземането е спорно, за което е достатъчно твърдение на заявителя че вземането съществува. Предвид изложеното моли съдът да отмени разпореждането, в обжалваната част. Претендира разноски за въззивната инстанция в размер на 15 лв. държавна такса, както и юрисконсулско възнаграждение.

           Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба  за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред НПРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ... гр. С., действащо чрез пълномощника юриск. А.Б., против длъжника Ш.И.И. с ЕГН **********, с адрес ***, за следните суми: 406.32лв.. главница по договора за заем, 102.90лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 17.11.2017г. /падежа на първата неплатена погасителна вноска по договора за допълнителни услуги/ до 06.04.2018г. /падежа на последната погасителна вноска по договора за допълнителни услуги/, 242.55лв. застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 17.11.2017г. до 06.4.2018г., лихва за забава по договор за заем – 63.58лв. за периода от 17.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, лихва за забава по договор за допълнителни услуги - 36.22лв. за периода от 17.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски - 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Претенцията произтича от договор за паричен заем „CrediHome“ № 1181/10172292/28.09.2017 г., сключен между „МикроКредит“ АД гр. С. и длъжника Ш.И.И. и договор за допълнителни услуги към договора за заем от 28.09.2017 г. В заявлението е посочено, че вземанията по двата договора са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, по силата на Приложение № 01/09.03.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г.

С атакуваното разпореждане № 328/06.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 129/2020 г., НПРС е отхвърлил частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Ш.И.И. за следните суми: 102.90лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 17.11.2017г. /падежа на първата неплатена погасителна вноска по договора за допълнителни услуги/ до 06.04.2018г. /падежа на последната погасителна вноска по договора за допълнителни услуги/, 242.55лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 17.11.2017г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 06.4.2018г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/, 36.22лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 17.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда - 31.01.2020г., поради противоречие със закона –чл.10а,ал.2 от ЗПК. Според заповедния съд съдържанието на допълнителния пакет услуги по същество не представлява реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение. Ползването на повечето от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което налага извода, че се касае за неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ,т.3 от ЗЗП. Освен това искането  противоречи  на закона – чл.10, ал.2 ЗПК и добрите нрави.

         При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл.411, ал.2  /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай.

            Заявителят претендира неплатен остатък от 102,90лв. по договор за допълнителни услуги, /общо за сумата от 132,30лв., платим на 27 равни седмични вноски всяко в размер на 4,90лв./, както и лихва за забава по договора за допълнителни услуги в размер на 36,22лв. за периода 17.11.2017 г. до подаване на заявлението. Видно от договора за допълнителни услуги и приложение № 1 към него описаните услуги по пакет „Преференциално обслужване“ са: 1. посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноската; 2. безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД, 3.безплатно внасяне на вноски директно в офис на „Микро Кредит“ АД; 4. право за участие в специални промоции; 5.преференциално обслужване в офиса; 6.преференциално одобрение.  Жалбоподателят обосновава клаузата със свободата на договаряне и чл. 10а, ал.1 от ЗПК. От съдържанието на допълнителния пакет услуги не може да се установи, дали действително заемателят получава приоритет пред другите кандидати за кредит. В случая не е налице и допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престацията на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Разглеждането на депозираната от заемателя заявка е част от процеса по отпускане и усвояване на заема и свързаните с това необходими административни разходи. Следователно клаузата за заплащане на такса за преференциално обслужване заобикаля изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК,  поради което е нищожна съгл. чл.21, ал.1 от ЗПК. От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и точно определени в договора. В процесния случай не е посочено за всяка една от описаните услуги какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. 

            Заявителят претендира и сумата от 242,55лв. – неизплатен остатък от  застрахователна премия по договора за допълнителни услуги, за периода 17.11.2017 г. – 06.04.2018 г. Настоящата инстанция счита, че посочената клауза – Защита Пакет „Премиум“ се явява неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Цената на посочения пакет е значителна по размер /общо 311,85 лв./, в сравнение с предоставената в заем сума /700 лв./, което води до накърняване и на добрите нрави. Освен това, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формулата, посочена в Приложение № 1 към чл.19, ал.2 ЗПК. В договора за кредит е уговорен ГПР 49,90%. Разходите за процесните допълнителни услуги са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК.

            Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че са налице предпоставки за отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК в посочените части по  чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 ГПК. Ето защо атакуваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

            С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на жалбоподателя не се следват разноски. 

Водим от горното, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

Потвърждава разпореждане № 328/06.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 129/2020 г. по описа на НПРС, с което е отхвърлено частично заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ... гр. С., действащо чрез пълномощника юриск. А.Б., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Ш.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** за следните суми: 102.90лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 17.11.2017г. /падежа на първата неплатена погасителна вноска по договора за допълнителни услуги/ до 06.04.2018г. /падежа на последната погасителна вноска по договора за допълнителни услуги/, 242.55лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 17.11.2017г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 06.4.2018г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/, 36.22лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 17.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда - 31.01.2020г.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              

 

                                                                                                         2.