№ 89
гр. Русе, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Росица Радославова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Ц.
в присъствието на прокурора В. Л. Л.
като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214500600524 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от
НПК.
Образувано е по въззивен протест и допълнение към него от прокурор
при Районна прокуратура - Русе и въззивна жалба и допълнение към нея от
адв. С.П. от АК – Русе – повереник на частния обвинител С. Н. Ц., чрез
нейната майка и законен представител Г. С. К., подадени срещу присъда № 11
от 06.04.2021 г., постановена по НОХД № 388 по описа на Районен съд - Русе
за 2021 г., десети нак. с-в, с която подсъдимият И.Т.М. е бил признат за
виновен в това, че през периода 29.07.2020 г. - 06.08.2020 г., в гр. Русе, в
условията на продължавано престъпление, на два пъти извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение
на лице, ненавършило 14-годишна възраст - С. Н. Ц., родена на 28.09.2007 г.,
от гр. Русе - целувал я, опипвал я по гърдите, вкарал половия си орган в ануса
, след което осъществил анален полов акт и еякулирал, поради което и на
основание чл. 149, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл. 58а, ал. 1
от НК е намалено с 1/3, като е определено за окончателно изтърпяване
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, а на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и
шест месеца. Възложени са му и направените по делото разноски.
В протеста се съдържат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания съдебен акт с искане за изменението му и
1
увеличаване размера на наказанието "лишаване от свобода" за срок от три
години, което след приложението на чл. 58а от НК да бъде редуцирано с 1/3
до „лишаване от свобода“ за срок две години, както и отмяна на
освобождаването на подсъдимия от изтърпяване на това наказание по чл. 66,
чл. 1 от НК. Според прокурора единствено при ефективно осъждане на подс.
М. ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 36 НК, в какъвто смисъл са
изложени подробни съображения.
В подадената въззивна жалба от повереника на частния обвинител, са
развити съображения, че изводите на районния съд при определяне на
наказанието на подсъдимия са неправилни и явно несправедливи. Иска се
изменение на обжалваната присъда и отмяна на приложението на условното
осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК, а наложеното на подс. М. от
първоинстанционния съд наказание да бъде изтърпяно ефективно, при
първоначален общ режим, като и присъждане на разноски за процесуално
представителство и защита на пострадалото лице и частен обвинител, предвид
оказаната правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в
минимален размер за двете съдебни инстанции. Алтернативно се иска
постановяване на присъда, с която да се наложи наказание „лишаване от
свобода“ в по-висок размер в рамките на посоченото от РРП, като същото
бъде изтърпяно ефективно.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на
Окръжна прокуратура – Русе поддържа протеста на Районна прокуратура –
Русе, излага доводи, че наказанието е явно несправедливо и моли съда за
отмяна на приложението на института на чл. 66 от НК.
Законният представител на частния обвинител – Г.К. и повереникът
поддържат жалбата и молят съда за измени присъдата по изложените в нея
съображения.
Подсъдимият и неговият служебен защитник – адв. П.М. – АК – Русе,
считат протеста и жалбата за неоснователни. Намират, че
първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства в тяхната
съвкупност като правилно е постановил осъдителна присъда и отложил
изтърпяването на наложеното наказание по чл. 66 от НК, с оглед на което
молят въззивния съд да потвърди изцяло атакуваната присъда.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата в цялост,
независимо от сочените основания във въззивната жалба и протеста,
Окръжният съд намира следното:
Жалбата и протестът са основателни.
За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е
направил задълбочен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, въз основа на което е установил
фактическа обстановка, идентична с изложената в обвинителния акт. По нея
2
страните не спорят, поради което настоящата инстанция не счита за нужно да
я преповтаря. Проведено е съкратено съдебно следствие в първата инстанция
по реда на чл. 371, т. 2, във вр. с чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 от НПК, като с
протеста и жалбата не се сочат нови доказателства, поради което не се налага
извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от
настоящата инстанция.
При установената по безспорен начин фактическа обстановка,
районният съд правилно е приел, че подс. М. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 149, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от
НК – през периода 29.07.2020 г.- 06.08.2020 г., в гр. Русе, в условията на
продължавано престъпление, на два пъти, извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило 14- годишна възраст- С. Н. Ц., родена на 28.09.2007 г. в гр.
Русе - целувал я, опипвал гърдите, вкарал половия си орган в ануса , след
което осъществил анален полов акт и еякулирал. За да направи този извод,
първоинстанционният съд се е позовал на признанието от подсъдимия на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и на
доказателствата, събрани на досъдебното производство, които изцяло
подкрепят самопризнанието на подсъдимия, като тези съображения се
споделят напълно и от настоящата инстанция.
Подсъдимият е осъществил обективните признаци на състава на
престъплението, тъй като е извършил действия на физически контакт, които
не са насочени към съвкупление, а към възбуждане и удовлетворяване на
полово желание спрямо лице, ненавършило 14 години - св. Ц.. Както
правилно е приел и мотивирал първоинстанционния съд така осъществената
от подсъдимия престъпна дейност е продължавана такава по смисъла на чл.
26, ал. 1 от НК. Отделните деяния подсъдимият е извършил през
непродължителен период от време при значително сходство в обстановката,
като във всеки от случаите е действал виновно – при форма на вината пряк
умисъл, като по този начин са налице условията на чл. 26, ал.1 от НК,
доколкото действията на подсъдимия са насочени спрямо една и съща
личност и не е налице изключението по чл. 26, ал. 6 от НК.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд, че от субективна страна подсъдимият е действал
при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им. Същият е знаел и разбирал, че извършваните от него
действия са от естество да възбудят полово желание, както и че са
предприети по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст,
доколкото е знаел от пострадалата точната ѝ възраст – 12 г.
Наложеното наказание на подсъдимия настоящият съдебен състав
намира за занижено, поради което и счита възраженията на прокурора в тази
връзка за основателни. При формирания извод за виновността на подсъдимия
3
в извършване на инкриминираното деяние, районният съд неправилно е
индивидуализирал наказанието, което следва да му бъде наложено в
предвидените в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 НК предели.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства правилно
първоинстанционният е отчел чистото съдебно минало, поради настъпила
реабилитация по право и липсата на данни за други противообществени
прояви. Въпреки това тази предпоставка е по-скоро формална, тъй като не
може да се игнорира обстоятелството, че подсъдимият е бил признат за
виновен за извършени от него престъпления през 2005 г. и през 2006 г. и явно
не се е превъзпитал и поправил. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства въззивната инстанция прецени освен това и трудовата
ангажираност на обвиняемия, както и изразеното съжаление за стореното.
Правилно районният съд не е отчел като смекчаващо обстоятелство
направеното от подсъдимия самопризнание в хода на съдебното
производство, доколкото същото е било основание за разглеждане на делото
по реда на съкратеното съдебно следствие. Като смекчаващо обстоятелство
обаче следва допълнително да се отчете и оказаното от подсъдимия
съдействие за разкриването на обективната истина по делото.
В мотивите си РРС посочва, че не са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства. Според въззивната инстанция са налице и то не
малко такива. Районният съд не е съобразил нееднократното извършване на
деянията, обединени в едно общо продължавано престъпление. През
процесния период от време подсъдимият е поддържал устойчива линия на
поведение, насочена към спечелване на доверието на пострадалата. Тази
линия на поведение, именно, затвърждава извода за завишена степен на
обществена опасност както на деянието, така и на самия деец, упорито
преследващ забранената от закона цел - блудстване с малолетно лице. Налице
е пълна липса на критичност от страна на подсъдимия към стореното. Касае
се до извършени блудствени действия с малолетно лице и то няколко пъти
през непродължителен период от време. Не може да бъде подминато и
обстоятелството, че се касае за посегателство върху лице с неукрепнала
психика и начинът, по който е извършено това посегателство, може да има
последици за цял живот върху сексуалното и социалното му поведение и да
се отрази негативно върху бъдещото му развитие като личност.
4
Като съобрази посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
както и относителната им тежест, въззивната инстанция намира, че е налице
лек превес на отегчаващите над смекчаващите обстоятелства.
Индивидуализацията на отговорността не е резултат на механичен сбор на
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, настоящият съдебен състав
намира, че отегчаващите в случая се отличават с много по-съществено
значение при преценката на обществената опасност на подсъдимия.
Изложените съображения сочат на категоричната обоснованост на
увеличаване на определения от РРС размер на наказанието лишаване от
свобода. Не е налице колебание, че за правилното отражение на наказанието
следва в съзнанието на дееца да се породят представи за съответност на
санкцията спрямо степента на обществена опасност на личността му и
извършените от него действия. Наказанието спрямо подс. М. определено от
първостепенният съд се явява занижено, поради което и несправедливо. В
този смисъл съставът на ОС Русе намира за основателно искането в протеста
на прокурора за увеличаване на наказанието от две години „лишаване от
свобода“ на „лишаване от свобода“ за срок от три години, което след
приложението на чл. 58а от НК да бъде редуцирано с 1/3 до „лишаване от
свобода“ за срок от две години. От него на основание чл. 59 от НК трябва да
бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под
стража – от 07.08.2020 г. до 06.04.2021 г. Този размер на наказанието е с
потенциал да изпълни целите на чл. 36 от НК, тъй като е съобразен и с
интересите на обществото - да се санкционира посегателството върху
непълнолетно дете, по начин, гарантиращ както въздържането на подсъдимия,
така и превентирането на подобни прояви.
Основателни са и възраженията в жалбата на частния обвинител и в
протеста за неправилност на изводите на районния съд относно приложението
на чл. 66 от НК. Настоящият състав не споделя становището на районния съд,
че за осъществяване целите на индивидуалната превенция, не е необходимо
подсъдимият да изтърпи реално наложеното му наказание. Напротив - макар и
да е възможно приложението на чл. 66 от НК, поради наличие на първите две
предпоставки на закона, то за постигне на поправителния и превъзпитателен
ефект на наказанието, се налага подсъдимият да бъде изолиран от обществото
за определено време. Докато първите две предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК
са обективни такива, то третата е свързана с всеки конкретен случай и с
особеностите на дееца. Затова и законодателят поставя акцент върху
индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността
за отлагане на неговото изпълнение. Това от своя страна предполага
5
констатиране на съответни индивидуални особености и характеристика на
конкретния деец, които в своята съвкупност да предпоставят възможност за
негово поправяне и превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното
наказание. Независимо обаче, че съгласно константната съдебна практика за
приложението института на условното осъждане е водеща преди всичко
индивидуалната превенция, съдът е длъжен да не игнорира и нуждите на
генералната превенция. Затова следва да се преценят не само личните
качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на деянието.
Предвид конкретната степен на обществена опасност на извършеното
от М. престъпление срещу половата неприкосновеност целите на
индивидуалната наказателна превенция биха се постигнали единствено с
реално изтърпяване на наложеното наказание. Касае се за продължавано
престъпление. Освен това, макар и реабилитиран, поведението на дееца не
показва, че той се е поправил и зачита въведените правила в обществото.
Напротив, налице е засилване на престъпния интензитет, което в голяма
степен означава прогресивно негативно развитие и разширяване на
периметъра на активните му действия до по-тежко засягане на най-важните
човешки права. Въпреки че самопризнанията му са помогнали за
разкриването на обективната истина, подсъдимият първоначално е избягал, а
впоследствие бил издирван. Като съобрази изложените обстоятелства, съдът
намира, че от гледна точка на наказателната превенция не би могло да се
приеме, че условното осъждане е подходящо и достатъчно, за да се постигне
възпитателният и предупредителен ефект върху дееца, а и върху останалите
членове на обществото. Условното осъждане (с оглед спецификата на
осъщественото от подсъдимия) би се приело не само като израз на
неоправдано снизхождение към дееца, но и като оценка за занижената
укоримост на този вид деятелност.
Ето защо, настоящият съд счита, че приложението на чл. 66, ал. 1 от
НК следва да бъде отменено, а определеното наказание да се изтърпи
ефективно, при първоначален общ режим.
Предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, така
определеното наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
Относно претенциите в жалбата за разноски за двете съдебни
инстанции.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК когато подсъдим
бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати направените по делото
разноски.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л.26
от НОХД № 388/2021 г. на РРС/, по силата на който адв. С.П. от АК Русе се е
задължила да оказва безплатна правна помощ на Г. С. К., в качеството на
майка и законен представител на пострадалото лице и частен обвинител С. Н.
Ц. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв предвижда специфична хипотеза, при
която лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица,
6
както и роднини, близки или на друг юрист, разполагат с възможност да се
ползват от безплатна адвокатска помощ и съдействие, като изберат конкретен
адвокат, който да осъществи това. Тази възможност представлява своеобразна
гаранция за ефективно упражняване на правото на достъп до съд и не се
изключва от предвидената в НПК възможност за назначаване на служебен
повереник на пострадалия, тъй като изборът на конкретно лице, което да
осъществи защита на правата и интересите в процеса е с приоритетно
значение. Освен това, посоченият законов текст на ЗАдв не прави
разграничение в зависимост от вида на делото - наказателно, гражданско или
административно.
Следва да се отбележи и това, че хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв
представлява изключение от установения в съдебната практика стандарт, че
се присъждат само разноски, които действително са били направени, тъй като
последното е несъвместимо с оказването на безплатна правна помощ и
съдействие и в голяма степен би обезсмислило съществуването на тази
правна възможност. Ето защо чл. 38 от ЗАдв не е в колизия с установения в
съдебната практика стандарт по приложението на чл. 189, ал. 3 от НПК.
Във връзка с присъждането на такива повереникът трябва да е
направил изрично искане да му бъде присъдено възнаграждение. В
първоинстанционното производство такова искане е направено в съдебно
заседание от 06.04.2021 г. В производството пред настоящата съдебна
инстанция, искане за присъждане на разноски в минимален размер на
процесуалния представител на пострадалото лице и частен обвинител се
съдържа във въззивната жалба, а такова е направено и в съдебното заседание
от 23.09.2021 г.
С оглед гореизложеното и предвид наличието на законовите
предпоставки за това, искането следва да се уважи и подсъдимият М. да бъде
осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на адв. С.П. по
1000 лева за всяка инстанция, съобразно чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от
01.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В хода на цялото наказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на материалните и процесуални правила.
В пределите на въззивната си проверка по реда на чл. 314, ал. 1 от
НПК, Окръжният съд счита, са налице изменителните основания, визирани в
чл. 337, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НПК.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 334, т. 3, вр.
чл. 337, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 11/06.04.2021 г. постановена по НОХД
7
№388/2021 г. на РРС – десети нак. състав, в частта, с която на подсъдимия
И.Т.М., ЕГН **********, с установена по делото самоличност на основание
чл. 149, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от две години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е
намалено с 1/3, като е определено за окончателно изтърпяване наказание
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, както и в
частта, с която на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на
наказанието за срок от три години и шест месеца, като:
УВЕЛИЧАВА размера на наказанието лишаване от свобода от две
години на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което на основание чл. 58а,
ал. 1 от НК намалява с 1/3, като определя за окончателно изтърпяване
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК, ПРИСПАДА при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода, времето, през което подс. И.Т.М. е бил
задържан под стража – от 07.08.2020 г. до 06.04.2021 г.
ОТМЕНЯ приложението на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като
вместо това: ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
наложеното наказание от две години лишаване от свобода подс. И.Т.М. да
изтърпи при първоначален общ режим.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия И.Т.М. да
заплати на адв. С.П. от АК – Русе сумата от 2000 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата за осъществена във въззивното производство правна защита и
съдействие по отношение на Г. С. К. в качеството на майка и законен
представител на пострадалото лице и частен обвинител С. Н. Ц..
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9