№ 40
гр. Пловдив , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20205330205630 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Юг маркет фонд мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, против Наказателно постановление № Р-10-447/24.08.2020г.,
издадено от М.А.Ф., в качеството си на заместник-председател на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на „Юг
маркет фонд мениджмънт“ АД е било наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 10 000 лв. на основание чл. 273, ал. 5, т. 9, пр. 1 от
ЗДКИСДПКИ за нарушение на чл. 105, ал. 1, т. 1 от ЗДКИСДПКИ.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения
за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание оспорва подадената жалба,
като взема становище, че същата е неоснователна. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок – НП е получено от
жалбоподателя на 27.08.20г., а жалбата е подадена на 03.09.20г. Жалбата
освен това е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и в съдебно заседание и служебно провери
правилността на атакуваното наказателно постановление, намери следното:
АУАН № Р-06-227/ 10.03.2020г. е съставен за това, че жалбоподателят
не е положил грижата на добър търговец и не е действал в интерес на
притежателите на дялове на управлявания от него ДФ „Юг Маркет
Максимум“, доколкото не се е възползвал от предложението на
„Хидропневмотехника“ АД за обратно изкупуване на акции, в т.ч. и от
определената в него максимална цена, а е подало поръчка, в резултат на която
са сключени две сделки за продажба на притежаваните от ДФ акции на
„Хидропневмотехника“ АД на цени, значително по-ниски от цената, на която
публичното дружество е извършвало обратно изкупуване на акции. В
обжалваното НП се сочи, че жалбоподателят не е действал с грижата на добър
търговец и в най-добър интерес на дялопритежателите на ДФ „Юг Маркет
Максимум“, който управлява, тъй като на 06.11.2019г. е сключил две сделки,
с които е продал 1268 акции на цена от 45 лева на акция, при положение, че е
била налице възможност по-голяма част от акциите да бъдат продадени на
цена от 60 лева.
След запознаване със събраните доказателства по делото, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка:
„Юг Маркет Фонд Мениджмънт“ АД към 06.11.2019г. е притежавало
разрешение за организиране и управление на ДФ „Юг Маркет Максимум“,
въз основа на Решение № 571 – ДФ от 02.08.2006г. на председателя на КФН.
Към ноември 2019г. фондът „Юг Маркет Максимум“ е управлявал акции от
капитала на „Хидропневмотехника“ АД.
На 09.06.2017г. било проведено Общо събрание на акционерите на
„Хидропневмотехника“ АД. На същото било взето решение за обратно
изкупуване на собствени акции при цена от 40 до 60 лв. на акция, максимален
брой до 9% от общия брой акции, но не повече от 3% за една календарна
година, при срок на изкупуването не по-дълъг от 3 години, като Съветът на
директорите е бил овластен от ОС да определи конкретните дати за начало и
край на обратното изкупуване, да избере лицензиран ИП, чрез който да бъде
извършено обратното изкупуване, както и да извърши всички останали
действия по обратното изкупуване. Събранието било свикано с покана,
обявена като акт с вх. № 20170509095407/09.05.2017г. на ТР към Агенцията
2
по вписванията.
След проведеното събрание и взетото решение за обратно изкупуване
на акциите, било изпратено циркулярно писмо с предложение за закупуване
на акциите на акционерите – физически лица на определена цена.
Уведомление за обратното изкупуване не е било отправяно нито устно, нито
писмено до жалбоподателя.
В периода от 22.08.2018г. – 13.05.2019г. жалбоподателят е подавал и
оттеглял поръчки за продажба на притежаваните от фонда „Юг Маркет
Максимум“ акции от капитала на „Хидропневмотехника“ АД на цени в
диапазона от 114 лв. до 139 лв.
На 06.11.2019г. от страна на жалбоподателя била подадена поръчка за
продажба на притежаваните от ДФ „Юг Маркет Максимум“ 1268 бр. акции от
капитала на „Хидропневмотехника“ АД на цена от 45 лв. на акция. В резултат
на подадената поръчка били сключени на същата дата две сделки на БФБ-
София със сетълмент 08.11.2019г. – за 790 бр. и за 478 бр., като единичната
цена за акция и по двете сделки била 45 лв.
От фактическа страна се установява и че за периода от май до
декември 2019г. инвестиционният посредник „Капман“ АД е извършвал
сделки с акции на „Хидропневмотехника“ АД, като през м. май 2019г. е
купувал и продавал акциите на цена от 60 лв. на нерегулиран извънборсов
пазар. На 06.11.2020г. посредникът е закупил на БФБ-София голям брой
акции – общо 1825 акции на цена от 45 лв./акция, като впоследствие в
периода от 08.11.2019г. – 05.12.2019г. е купувал и продавал акции на
дружеството на цена от 60 лв. на нерегулиран извънборсов пазар. Установява
се от информационната платформа xnews.com, и че "Хидропневмотехника"
АД е извършвало сделки по обратно изкупуване през 2017г. на цена от 60 лв.
на акция, както и на 08.05.2019г. е закупило обратно 75 акции на цена от 60
лв. на акция, на 08.11.2019г. - 59 акции на цена от 60 лв. на акция, на
22.11.2019г. - 75 акции на цена от 60 лв. на акция, на 05.12.2019г. - 52 броя
акции на цена от 60 лв. на акция, на 11.03.2020г. - 120 броя акции на цена от
60 лв. на акция и на 20.07.2020г. 910 акции на цена от 60 лв. на акция.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на св. Т.-В. – актосъставител, както и въз основа на
представените писмени доказателства - Решение № 571 – ДФ от 02.08.2006г.
3
на председателя на КФН, Сигнал за нередност от 14.11.2019г., подаден от
О.Н., Справките от УД „Юг Маркет Фонд Мениджмънт“ АД, от „Централен
Депозитар“ АД, от „Юг Маркет“ АД, от „Капман“ АД относно поръчките,
закупуването и продажбата на акции на „Хидропневмотехника“ АД през
2019г. и началото на 2020г., Писмо с изх. № П-34/28.10.2020г., с информация
от „Хидропневмотехника“ АД осносно предлагането за обратно изкупуване
на акции, Писмо от Хидропневмотехника АД до жалбоподателя с рег. № П-
31/21.10.2020г., Протокол № 23 от проведено на 09.06.2017г. Общо събрание
на акционерите на „Хидропневмотехника“ АД, Разпечатка от сайта
„Бейсмаркет“ – сайта на Българска Фондова Борса, за извършени сделки от
„Хидропневмотехника“ АД за периода от 08.03.2017г. до 08.03.2018г.,
разпечатка от сайта Екс3нюс, съдържащ новини за периода от 28.11.2017г. до
20.07.2020г., отнасящи се до дружеството „Хидропневмотехника“ АД и
останалите писмени доказателства по делото.
Приложеното по делото Решение № 187 – ДФ от 12.02.2008г. на
председателя на КФН съдът счете за неотносимо в производството, тъй като
същото касае разрешението, издадено на жалбоподателя за организиране и
управление на друг фонд – ДФ „Юг Маркет Оптимум“, което няма връзка с
настоящото производство. Не са относими и уведомлението по чл. 116, ал. 11
от ЗППЦК за упражняване на гласове чрез представители относно проведено
на 30.05.2019г. ОС на акционерите, Протокол № 26 от 30.05.2019г. от ОС на
акционерите на „Хидропневмотехника“ АД и Уведомлението по чл. 116, ал.
11 от ЗППЦК за упражняване на гласове чрез представители относно
проведено на 27.06.2018г. ОС на акционерите, доколкото всички тези
документи касаят факти, по които не е било повдигнато обвинението и които
не са били изложени от актосъставителя – проведените общи събрания от
дати 27.06.2018г. и 30.05.2019г.
Следва да се посочи и че нито в жалбата, нито в съдебно заседание се
оспорват приетите от административнонаказващият орган за осъществили се
факти, като възраженията на жалбоподателя са основно свързани с
обстоятелството дали описаното деяние представлява административно
нарушение и то това, което е посочено от АНО, като са направени и
възражения за съществени нарушения на материалния закон и
необоснованост на обжалвания акт, както и за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Доколкото приетото от АНО напълно се подкрепя от приложените
4
доказателства, то и съдът счете за осъществили се изложените по-горе факти,
които почти напълно се покриват с приетото от АНО. Единствено по
отношение на твърдението в НП, че на ОС на акционерите на 09.06.2017г. е
присъствал представителят на ДФ „Юг Маркет Максимум“ Г.Т. не са
представени доказателства, но безспорно фондът като притежател на акции е
бил уведомен за провеждането на общото събрание, доколкото събранието е
било свикано с покана, обявена в Търговския регистър и е могъл да се
запознае с взетите решения.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът намери от
правна страна следното:
Наказателното постановление и Актът за административно нарушение
са издадени от компетентни органи. Компетентността на издалия наказателно
постановление заместник-директор на КФН произтича директно от закона –
чл. 274, ал. 1 вр. чл. 3 от ЗДКИСДПКИ, а компетентността на актосъставителя
произтича от изричното му упълномощаване на основание чл. 274, ал. 1
ЗДКИСДПКИ със Заповед № 3-44/13.02.2020г. – т.1.2.5 от заповедта.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Твърдяното нарушение е извършено
на 06.11.2019г., но установяването му е станало в един по-късен момент, едва
след получаване на изисканите документи за сключените от жалбоподателя
сделки, т.е. не по-рано от 20.01.2020г. – датата на получаване на справката от
жалбоподателя и представянето на обясненията на същия за процесните
сделки. АУАН е издаден на 10.03.2020г., преди изтичане на тримесечния
срок, а НП - на 24.08.2020г., преди изтичане на шестмесечния срок, тоест
преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
АУАН е бил съставен при присъствието на К.П. – представител на
жалбоподателя, упълномощен с приложено по делото пълномощно за
представителство пред КФН с правото да получава и подписва АУАН, НП и
други актове, издадени от КФН във връзка с осъществяването на надзорните
ѝ функции.
В АУАН и в НП се твърди нарушение на нормата на чл. 105, ал. 1, т. 1
от ЗДКИСДПКИ. Съгласно същата, управляващото дружество е длъжно да
полага грижата на добър търговец, осъществява задълженията си честно,
справедливо, професионално, независимо и единствено в интерес на
колективните инвестиционни схеми, които управлява, и на интегритета на
5
пазара. Въз основа на приетото от фактическа страна,
административнонаказващият орган е счел, че в случая е налице визираното
нарушение, доколкото жалбоподателят не е действал с грижата на добър
търговец и в най-добър интерес на дялопритежателите на ДФ „Юг Маркет
Максимум“, който управлява, като е сключил две сделки, с които е продал
1268 акции на цена от 45 лева на акция, при положение, че е била налиже
възможност по-голяма част от акциите да бъдат продадени на цена от 60 лв.
На първо място, следва да се изясни съдържанието на понятието „грижа
на добрия търговец“, доколкото именно то представлява дължимото
поведение на управляващото дружество по посочения състав. Понятието няма
легална дефиниция, като същото се съдържа и в разпоредби на други
нормативни актове – чл. 33, ал. 1, чл. 302, чл. 660, ал. 1 и др. от ТЗ, чл. 9, ал.
1, чл. 37, чл. 49, т. 2 от ЗОЗ, чл. 225в от КТМ и др. Поначало понятието се
използва в търговското право и съдържанието на същото се извежда от
съдебната практика, съгласно която дължимото поведение следва да се
определя съобразно спецификите на всеки конкретен случай. Така въпросът
дали с действията си даден търговец е положил дължимата грижа при
изпълнение на задълженията си е винаги конкретен и е невъзможно
формулирането на обща дефиниция на понятието „грижа на добър търговец“,
което да е приложимо за всички случаи. Доколкото по същество на
управляващото дружество се предоставени чужди активи, с което то да се
разпорежда, то и действията на дружеството по прехвърляне на тези активи
наподобяват извършването на продажба на чуждо имущество, сходна с тази,
при която заложният кредитор продава заложната вещ съгласно чл. 37 от ЗОЗ
по отношение на дължимото поведение на лицата (залогоприемателя и
управляващото дружество) – и в двата случая те имат нормативно установено
задължение да действат с грижата на добрия търговец, като и в двата случая
същата се изразява в полагане на усилия за постигането на най-високата
възможна цена на продажбата. Съдебната практика е приела примерни
критерии, обобщени в Решение № 40 от 13.04.2011 г. по т.д. № 448/2010 г. на
Върховен касационен съд при наличието на които би могло да се стигне до
извод, че е била положена дължимата грижа от кредитора по особен залог при
продажба на вещ по реда на чл. 37 от ЗОЗ – такива са например изготвянето
на оценка за пазарната стойност на имуществото, която да бъде ориентир за
цената, която би могла да се постигне; разгласяването на продажбата по
6
начин, който да гарантира информирането на заинтересованите от
закупуването лица, като в обявата се предоставят достатъчно конкретни
данни за вида на продаваното имущество; изчакване на изтичането на
разумен срок след разгласяването за постъпване на оферти от потенциални
купувачи; сключването на договора с купувач, предложил най-високата цена
и др.
Всички тези критерии по аналогия следва да са приложими и по
отношение на понятието „грижа на добрия търговец“ по смисъла на чл. 105,
ал. 1, т. 1 от ЗДКИСДПКИ. Следва да се направи обаче уговорката, че за
разлика от гражданския процес, където доказателствената тежест за
доказването на този факт би се носела от търговеца, твърдящ че е положил
дължимата грижа, то в административнонаказателния процес тежестта по
доказване на обвинението носи административнонаказващият орган.
Изпълнителното деяние на състава на нарушението винаги включва в себе си
елемент на бездействие и следва административнонаказващият орган ясно и
конкретно да посочи в какво точно се състои бездействието на нарушителя, за
да може да се извърши преценка дали именно това бездействие може да се
счете за осъществяване на състава на административното нарушение.
В тази насока и визираното в административнонаказателното
производство бездействие, както правилно посочва и жалбоподателят, чисто
текстово се различава в съставените АУАН и НП.
В АУАН е посочено, че бездействието се изразява в невъзползването от
предложението на „Хидропневмотехника“ АД за обратно изкупуване на
акции, в т.ч. и от определената в него максимална цена, при което
жалбоподателят е подал поръчка, в резултат на която са сключени две сделки
за продажба на притежаваните от ДФ акции на цени, значително по-ниски от
цената, на която публичното дружество е извършвало обратно изкупуване на
акциите си.
В заключителната част на НП изпълнителното деяние е формулирано
като съчетание от действие и бездействие чрез сключването на 2 сделки, с
които жалбоподателят е продал 1268 акции на цена от 45 лева на акция
(действие), при положение, че е била налице възможност по-голяма част от
акциите да бъдат продадени на цена от 60 лв. (бездействие).
Доколкото в административнонаказателният процес АУАН-ът е актът,
който се явява аналог на обвинителния акт в наказателния процес, то именно
7
този акт очертава рамките на административно-наказателното обвинение,
като същият трябва да съдържа описание на съставомерните факти, срещу
които жалбоподателят да има възможност да се брани. В самия АУАН са
описани обясненията на дружеството-жалбоподател относно сключените
сделки и по-конкретно – налице ли са били предварителни договорености с
насрещните страни по отношение на сключените сделки, от кого е взето
решението за продажба на акциите, по какъв начин е определена цената на
поръчките, какъв е бил начина на подаване на същите, какви са били
сроковете и мястото за изпълнението им. В отговора си дружеството е
посочило, че не е имало предварителни договорености с насрещните страни,
че поръчките за продажба са подадени посредством системата за електронно
подаване на нареждания със срок на валидност – за деня и място на
изпълнение – БФБ АД, като решението за продажба е взето още преди лятото
на 2018г. от ИД и прокуриста на УД по предложение на инвестиционния
консултант. Всички тези факти АНО е приел, че не изпълват състава на
административно нарушение, поради което са ирелевантни в настоящото
производство.
Дружеството било запитано и за причините, поради което не се е
възползвало от предложението на „Хидропневмотехника“ АД за обратно
изкупуване на акции, в това число и от определената в него максимална цена.
УД е посочило, че избягва да сключва сделки с акции на публични дружества
на извънрегулиран пазар, като е допълнено, че същият не отразява реалното
търсене и предлагане и съответно цената не е пазарна, както и че сделките на
извънрегулиран пазар се облагат с данъци.
Така, доколкото в самия АУАН не са описани други факти, запълващи
понятието „грижа на добър търговец“, то и следва, че обвинението е
повдигнато за това, че жалбоподателят не се е възползвал от предложението
на „Хидропневмотехника“ АД за обратно изкупуване на акции.
При така описаната обща и абстрактна формулировка на деянието,
основателно се явява възражението на жалбоподателя, че предложение до
него от страна на „Хидропневмотехника“ АД не е било отправяно. Този факт
се потвърждава от представените по делото доказателства - видно от
приложените на л. 36 и л. 38 писма от С.И., ИД на „Хидропневмотехника“
АД, предложение за обратно изкупуване на акции не е било отправяно нито
до ДФ „Юг Маркет Максимум“, нито до жалбоподателя.
8
Видно и от самия текст на решението на ОСА от 09.06.2017г., взетото
решение е да се извърши обратно изкупуване на собствени акции, като е било
овластено СД на дружеството да определи конкретните параметри на
изкупуването и да избере лицензиран инвестиционен посредник, чрез който
да бъде извършено обратното изкупуване. Никъде в текста на решението,
нито в друго доказателство по делото, е налице инициатива на
„Хидропневмотехника“ АД под формата на предложение до жалбоподателя
за обратно изкупуване на акциите. Нещо повече – в самото решение са
упоменати условия за започване на обратното изкупуване, като не е фиксиран
нито броят акции, които да се закупят (а е посочен само максимален брой),
нито е фиксирана цена на акция (а е посочен единствено диапазон от 40 до 60
лв.). При наличието на всички тези условности, настоящият състав намира, че
няма как да се приеме, че е налице предложение нито за конкретен брой
акции, нито за конкретна цена. Чисто хипотетично, ако въобще би могло в
случая да се говори за налично предложение само от текста на решението, то
такова предложение би могло да се приеме че е отправено за минимално
посочената цена (40 лв.), която би се явила най-благоприятна за дружеството
купувач - „Хидропневмотехника“ АД, тъй като същото би имало интерес да
закупи акциите на възможно най-ниската цена.
Административнонаказващият орган, чрез използването на общата
формулировка в АУАН, вероятно е визирал като съставомерен факт
бездействието на жалбоподателя, изразяващо се в неотправяне на
предложение до „Хидропневмотехника“ АД при наличие на знание, че се
изкупуват акции на цена, фиксирана от 40 до 60 лева на акция, преди да се
пристъпи към продажба на цена от 45 лв. Така формулирано бездействие на
жалбоподателя се съдържа едва в текста на НП – стр. 5 от 8, абзац 2, при
отговора на АНО на възраженията на жалбоподателя, като се посочва, че за
УД е било възможно да се запознае с информацията по обратно изкупуване,
да се свърже с емитента и да му предложи да закупи притежаваните от ДФ
„Юг Маркет Максимум“ акции на максималната предвидена цена за обратно
изкупуване. Няма как обаче да се приеме, че обвинението е повдигнато
именно за този факт – неотправяне на предложение от жалбоподателя до
„Хидропневмотехника“ АД, тъй като е недопустимо елементи от състава на
административното нарушение да се описват за първи път в наказателното
постановление, още по-малко при отговор на възражение срещу АУАН.
9
Съдът съобрази и възражението на въззиваемата страна, че за
„Хидропневмотехника“ АД не съществува законово задължение да отправя
предложение до юридическите лица. При така формулираното в АУАН
обвинение обаче, за съдът остава впечатлението, че
административнонаказващият орган запълва състава на административното
нарушение от фактическа страна именно с наличието на предложение от
„Хидропневмотехника“ АД, съдържащо конкретна оферта за обратно
изкупуване на акции. Поради това и наличието или липсата на такава оферта
е факт, който безспорно попада в предмета на доказване в настоящото
производство.
Макар и да не е било формулирано като обвинение в АУАН по този
начин, жалбоподателят е дал обяснения пред АНО защо не се е свързал с
емитента преди предприемането на продажбата. Като основен аргумент
жалбоподателят сочи, че емитентът е извършвал сделки за обратно
изкупуване на извънрегулиран пазар, като на същият не се отразява
действителното търсене и предлагане на пазара, респ. цената не е пазарна и
дружеството при извършването на сделки на такъв пазар би било уязвимо за
причинени вреди пред дялопритежателите. Освен това било посочено, че
сделките на извънрегулиран пазар се облагат с данъци. При наличие на такава
обичайна практика от страна на жалбоподателя да не търгува на
извънрегулиран пазар, която не е опровергавана от
административнонаказващият орган, обяснимо се явява поведението на
дружеството да не предлага продажба на акциите на купувач при такива
условия и не може да се приеме, че не полага грижата на добрия търговец,
след като обичайната му практика е такава и дялопритежателите са наясно с
това.
Както вече се посочи, в заключителната част на обжалваното
наказателно постановление, неполагането на грижата на добрия търговец от
страна на жалбоподателя е описано да се състои в сключването на две сделки
за продажба на общо 1268 акции на цена от 45 лева на акция, при положение,
че е била налице възможност по-голяма част от акциите да бъдат продадени
на цена от 60 лв. Тази непоследователност в описанието на нарушението и
по-конкретно разликата в описанието на конкретното нарушение в АУАН и в
НП, представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно
основание за отмяна на НП, тъй като внася неяснота и неопределеност в
10
предмета на доказване и ограничава правото на защита на жалбоподателя.
Нещо повече – вменяването на нови съставомерни факти, които не са били
предявени с АУАН, не може да бъде санирано по реда на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН.
Дори и така формулирано обаче, обвинението остава недоказано с оглед
на събраните доказателства. АНО посочва налична възможност по-голямата
част от акциите да бъдат продадени на цена от 60 лв. Такава възможност
обаче се явява единствено хипотетична. Административнонаказващият орган
извежда същата от наличните по делото данни, че към 06.11.2019г. емитентът
е изкупил акции на такава цена, а от доказателствата по преписката е видно,
че и след тази дата и до 05.12.2019г. е изкупувал обратно акции на
максималната цена, от което може да се направи обосновано предположение,
че емитентът би могъл да предложи тази цена за притежаваните акции от ДФ.
Основен принцип в процеса е, че административнонаказателната, както и
наказателната отговорност, не може да почива на предположения, а наказание
може да бъде наложено само ако нарушението бъде доказано по несъмнен
начин. В тази връзка и самият административнонаказващ орган, сочейки
наличието единствено на обосновано предположение, а не на пълна и
абсолютна увереност, не обосновава наличието на нарушение. Нещо повече,
същата не може да се изведе и от представените по делото доказателства. От
оповестената информация на сайта x3news.com (л.49-л.51) обратно
изкупуване на акциите на „Хидропневмотехника“ АД се е извършвало през
2017г. (на цена от 60 лв. на акция), но не и през 2018г., а през 2019г. преди
процесните сделки е била сключена само една сделка за 75 броя акции от
08.05.2019г. на цена от 60 лв. на акция. От особено значение е липсата на
каквито и да е сделки през цялата 2018г., което доказва твърдението на
жалбоподателя за ниската ликвидност на акциите. В този смисъл и
основателно се явява възражението на жалбоподателя, който е посочил, че е
искал да продаде целия пакет от притежавани акции, който значително (над
15 пъти) надхвърля броя на акции по единствената извършена за последните
малко под 2 години преди извършване на твърдяното нарушение продажба
(предишното обратно изкупуване е от декември 2017г.). В тази насока
твърдението на АНО, че по-голямата част от акциите (съгласно НП около
1150 броя акции) е било възможно да се продадат на цена от 60 лв., към
06.11.2019г. се явява единствено предполагаема хипотеза. Действително
11
съдът съобрази и извършените след 06.11.2019г. сделки по обратно
изкупуване, съответно 59 (08.11.2019г.), 75 (22.11.2019г.) и 52 (05.12.2019г.),
но намери, че същите на първо място са сключени след извършване на
твърдяното нарушение, поради което няма как да се вменят във вина на
дружеството поради липсата на данни у него за такива сделки към момента на
извършване на процесните продажби, на второ място те отново са били на
малък брой акции, и на трето място съобразявяйки динамичността на пазара
безспорно е възможно различно развитие и дори ежечасова промяна в цената
на акции въз основа на различни обстоятелства, каквото би се явило
например продажба на голям брой акции и промяна на притежателя им
(каквато е била извършена в процесния случай). Съобразявайки всички тези
обстоятелства в тяхната съвкупност може да се направи най-много
обосновано предположение, че целият пакет от акции е могло да бъде
продаден на цена от 60 лв., което обаче не е достатъчно за ангажиране на
административно-наказателната отговорност при така вменените от
фактическа страна параметри на нарушението.
Съдът съобрази и наличието на сделки по обратно изкупуване от
11.03.2020г. и от 20.07.2020г., но не ги обсъди, доколкото същите се явяват
факти, които не са предявени с АУАН, а и с оглед на горните аргументи за
липса на информация у жалбоподателя за такива сделки и за динамичността
на пазара същите биха се явили ирелевантни.
Въз основа на горното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и необосновано, поради което и същото
следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на делото, разноски се дължат на жалбоподателя от
въззиваемата страна. Същият е направил искане за присъждане на разноски в
размер на 996 лева с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение, като
по делото са представените фактура и извлечение от банкова сметка, с които е
доказано извършването на разноски в този размер.
Направено е възражение за прекомерност, което е неоснователно.
Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 10 000
лв. минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 830 лв. Изчислено
без ДДС, претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение е в този
12
размер, който се явява минималния предвиден в Наредбата, поради което и
същият не е прекомерен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р-10-447/24.08.2020г.,
издадено от М.А.Ф., в качеството си на заместник-председател на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на „Юг
маркет фонд мениджмънт“ АД е било наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 10 000 лв. на основание чл. 273, ал. 5, т. 9, пр. 1 от
ЗДКИСДПКИ за нарушение на чл. 105, ал. 1, т. 1 от ЗДКИСДПКИ.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР да заплати на „ЮГ
МАРКЕТ ФОНД МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: *********, сумата от 996
(деветстотин деветдесет и шест) лева, представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
13