Р Е
Ш Е Н
И Е № 260287
гр.Сливен, 03.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и седми ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 1210
по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявени са в условията на
обективно, кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание чл.232,
ал.2 и чл.233 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответника бил
наемател в апартамента му, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Лазур", бл. 159,
вх.Б, ет.6, ап.21. Договорът за наем бил сключен на 22.10.2019г. и на същата
дата било предоставено но ответника жилището за ползване срещу подписване на
протокол в присъствието на брокер на кантора за недвижими имоти „Обединени
български брокери". Сочи, че след забавяне на плащане на месечни вноски и
невъзможност да се свърже с наемателя, ищецът, заедно с представител на
кантората за недвижими имоти посетили жилището.Установили, че апартамента
бил освободен от наемателя, без да е уведомил за прекратяване на
договора за наем. Установени били и причинени вреди и липси на имущество.
Твърди,
че жилището било предадено на наемателя ответник с Телевизор LED Smart Samsung,
32" (
Твърди, че договора за наем бил сключен със срок
на действие 12 месеца и влязъл в сила на
22.10.2019г. Наемната цена за ползването на имота била в размер на 700 лв.
месечно, дължима между 22-ро и 25-то число на предходния месец (авансово).
Наемателят се задължил да плаща и всички
консумативни разходи (ток, вода, парно и др.), вкл. и разходите за поддържане
на общите части. При подписването на договора била платена сума в размер на 700
лв., представляваща депозит, който да служел за обезпечение, в случай на
неизпълнение на някой от задълженията на наемателя.
Ищецът не могъл да се свърже по никакъв начин с
ответника наемател, поради което счита исковата молба за предизвестие по
смисъла на чл. 23, б. в) от договора за наем, т.е. договорът да се счита за прекратен, считано
от 22.05.2020г.
Твърди, че по време на изпълнение на договорните
задължения наемателят заплатил на ищеца 700 лв. депозит и един месечен наем, в
размер на 700 лв. за месец ноември 2019г. или общо 1400 лв. Така с тази сума
били покрити наемните месечни вноски за м.ноември и декември 2019г. Оставала
дължима сума в размер на 3500 лв., наемни вноски за 5 месеца – м.януари,
февруари, март, април и май 2020г., всяка в размер на 700 лв.
Сочи още, че по партидата на апартамента останали и неплатени сметки за електроенергия
за месеците декември
Иска се от съда осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: 3 500 лв.,
представляваща наемна цена за периода 01.01.2020г.- 31.05.2020г. по договор за
наем от 22.10.2019г.; 430,46 лв.,
стойност на доставена и консумирана в наетия имот ел.енергия за периода
01.12.2019г.- 31.01.2020г.; 300,00 лв., обезщетение за причинени имуществени
вреди при ползване на наетата вещ, относно липсата на Телевизор LED Smart
Samsung, 32" (
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответната
страна е депозирала отговор, чрез назначен от съда особен представител.
Твърди, че в представения договор
не бил положен подпис за наемодател и така липсвало валидно, сключено
облигационно отношение между страните. Сочи, че в договора бил посочен размера на наемната
цена, но не бил посочен начина на плащане. Това създало пречка на наемателя да
изпълни поетите задължения.
Не на последно място следва да се вземе под
внимание и факта, че облигационната сделка се е реализирала чрез посредник.
Това е била кантора за недвижими имоти "Обединени български брокери",
представлявана от свой брокер, така както е посочено в исковата молба на
ищцовата страна. Представеният приемо предавателен протокол не бил датиран и не
било ясно кога бил съставен, освен това в него нямало идентификация, че е
свързан с процесния договор за наем на недвижим имот. Липсвало и описание на
предадения телевизор. Не било доказано дали наемателят е взел телевизора, тъй
като не било установено дали ищецът или служител от кантората разполагали с
ключ за жилището.
Иска се отхвърляне на претенциите, като
неоснователни и недоказани.
В с.з. ищецът, редовно уведомен от предходно съдебно заседание се явява
лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 ГПК, като счита исковете за доказани и моли за уважаването им в пълен размер.
Ответникът,
редовно уведомено от предходно съдебно заседание, посредством назначен от съда
особен представител се представлява от последния, който пледира за отхвърляне
на претенциите.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 22.10.2019г. между ищеца и ответника бил сключен договор за наем на
недвижим имот, въз основа на който бил отдаден апартамент, находящ се в
гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.159, вх.Б, ет.6. Договорът е съставен в писмен вид и
подписан от наемателя ответник. Двете страни са подписали и писмен протокол за
приемане/предаване на имота, в който е отразено, че същия се предава в „отлично
състояние“, заедно с телевизор, кожен
диван и др. вещи, описани в протокола. Уговорена била наемна цена в размер на
700 лв., платима от 22-ро до 25-то число на текущия месец, дължима за следващия
месец. Отразено е в договора, че наемателят платил на наемодателя при
подписването на договора сума в размер на 700 лв., която да служи като
обезпечение в случай, че наемателят откаже да предаде държането на имота в
уговорения срок, респ. при разваляне на договора, при наличие на неуредени суми
за консумативни разходи, при прекратяване на договора без предизвестие или при
неплащане на един или повече месечни наема. Уговорено е също така между
страните в чл.23, б.“в“ от договора за наем, едноседмично предизвестие за
прекратяване на наемното правоотношение от страна на наемодателя към наемателя
при неплащане в срок на наемната цена.
В хода на процеса е изготвена съдебно оценителна експертиза, като според
заключението на вещото лице стойността на липсващия телевизор възлизала на 227
лв., а стойността на ремонта на кожения диван в размер на 412 лв.
В производството са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит
на двама свидетели. Показанията на свидетеля Атанасова установяват, че
договорът за наем бил сключен от страните в нейно присъствие. Жилището било
предадено на наемателя обзаведено, вкл. и с телевизор Самсунг, с плосък екран и
кожен диван, който бил току що претапициран. Наемната цена се плащала директно
от наемателя на наемодателя без посредничество на фирмата, в която работи
свидетелката и която посредничила за намиране на наемател. Свидетелката
установява, че ищецът потърсил съдействието на фирмата, чрез нае за да влезе в апартаманта,
тъй като не получил два поредни месеца наемна цена и не можел да се свърже с
наемателя. При влизането в жилището, доколкото ищецът разполагал с ключ от него
двамата установили, че наемателите са напуснали /липсвал всякакъв багаж/,
липсата на телевизора и наличните вреди по кожения диван – петна и наранявания
по кожата.
Показанията на свидетеля И. установяват, че в края на 2019г. ищецът, заедно
със свидетеля ходили в апартамента в гр.Бургас за да си получи лично
наемодателят наемната цена от наемателите и тогава в жилището имало телевизор,
а дивана бил с надрасквания по тапицерията.
Исковата молба е депозирана в съда на 14.05.2020г.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото
писмени доказателства, писмени и гласни доказателствени средства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, изготвило съдебно-оценителната експертиза, като неоспорена от
страните, както и изцяло свидетелските показания на разпитаните свидетели, като
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи едни с
други, както и с писмените доказателства по делото.
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на наемна цена в размер на 3500 лв. за периода 01.01.2020г. –
31.05.2020г. е допустим, а разгледан по
същество и основателен в пълен размер.
Договорът за наем е двустранен,
възмезден, консенсуален и неформален, с който наемодателят се задължава да
предостави на наемателя вещ за временно ползване, а наемателят да плати
определена цена. По начало за валидността на този вид договор не се изисква
писмена форма, тя е само форма за доказване. Макар и да липсва подпис на ищеца,
като наемодател в договора за наем, той не само, че не оспорва тази
облигационна връзка, но и основава претенциите си на нея. Освен това договорът
за наем и приемо -предавателният протокол носи подписите на ответника наемател.
Възражението на ответната страна,
досежно липса на свързаност на приемо-предавателния протокол с наемния договор
се приема за безпочвено. Не се твърди, респ. не се установи в процеса между
страните да е съществувало друго облигационно правоотношение с предмет друг
недвижим имот, различен от процесния, още повече, че съществува законова
презумпция по чл.233, ал.1, изр.4 ЗЗД за приемане на вещта в добро състояние,
която не е оборена от ответника.
В
исковата молба ищецът инкорпорирал изявление за разваляне на договора, поради
виновно неизпълнение на задължението на наемателя за заплащане в срок на
наемната цена. Съобразно уговореното това предизвестие е едноседмично от
връчването му. Исковата молба е връчена на особения представител на ответника
на 15.09.2020г., поради което
договорът следва да се счита за развален/прекратен на 23.09.2020г.
Ето защо съдът приема, че за
процесния период от време 01.01.2020г. – 31.05.2020г. е било налице валидно
сключено наемно правоотношение между страните, породило правно
действие, относно основните права и задължения на наемодател и наемател, съгласно чл.228 и сл. от ЗЗД.
Установи
се в процеса, че наемодателят изпълнил основното си задължение да предаде имота
в отлично състояние, вкл. с телевизор и кожен диван на 22.10.2019г. Не се спори
между страните, а и се установи от съдържанието на договора, че ответникът
платил депозит при сключването на договора в размер на един месечен наем от 700
лв. Не се спори и заплащането на един наем за м.ноември 2019г. Следователно за
исковия период от време м.януари 2020г.- м. май 2020г. – наемната цена за пет
месеца в размер на 700 лв. на месец или общо 3 500 лв. е дължима от
ответника. Последният не доказа плащането й, поради което претенцията бива
уважена в пълен размер.
По
иска с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на разходи, свързани с
ползването на вещта.
Тази
претенция е допустима, но неоснователна.
В хода
на процеса не се доказа плащане от ищеца на стойност на доставена и консумирана
ел.енергия в процесния наемен обект за исковия период 01.12.2019г.- 31.01.2020г.,
поради което бива отхвърлена изцяло.
По
иска с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД.
Искът
е допустим, но частично основателен по размер.
Разпоредбата
повелява, че наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за
вредите, причинени през време на ползването, освен ако докаже, че те се дължат
на причина, за която той не отговаря. До доказване на противното се предполага,
че вещта е била приета в добро състояние.
Категорично
се доказа в процеса, че жилището, предмет на наемния договор било предадено в
отлично състояние, заедно с телевизор Самсунг, както и с кожен диван. Установи
се, че наемателят освободил жилището и то вече е в държане на наемодателя.
Доказа се и липсата на телевизора, както и нанесените вреди по кожения диван –
накъсвания и зацапвания. Техните стойности се установиха, посредством съдебна
експертиза, а именно 227 лв. стойност на липсващия телевизор и 412 лв.-
стойност на ремонта на кожения диван, до каквито стойности следва да бъдат
уважени претенциите.
В
обобщение тези претенции се явяват частично основателни по размер, а именно в
размер на 227 лв., обезщетение за причинени вреди за липсващия телевизор, като
над този размер до пълния предявен такъв от 300 лв. искът бива отхвърлен, като
неоснователен и в размер на 412 лв. – обезщетение за причинени вреди при
ползването на кожен диван, представляващи стойност на ремонт на повредена
тапицерия, като над този размер до пълния предявен от 500 лв., претенцията бива
отхвърлена.
Ищецът е претендирал присъждане
на направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. По
правилата на процеса и изхода на спора,
на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят в полза на ищеца, съобразно
уважената част на исковете разноски в размер на 1085 лв.
Ответникът също има право на
разноски, съобразно отхвърлената част от претенциите, но такива реално не са
извършени от него в процеса, поради което съдът не дължи произнасяне с изричен
диспозитив.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на основание чл.232, ал.2 ЗЗД И.М.К., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Г.С., ЕГН: ********** ***
сума в размер на 3 500 лв. /три
хиляди и петстотин лева/, представляваща наемна цена по договор за наем на
недвижим имот от 22.10.2019г. за периода 01.01.2020г.- 31.05.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 14.05.2020г. до окончателното
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ искът в размер на 430,46 лв.
/четиристотин и тридесет лева и 0,46 ст./, стойност на доставена и консумирана
в наетия имот ел.енергия за периода 01.12.2019г.- 31.01.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.233, ал.1 ЗЗД И.М.К., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Г.С., ЕГН: ********** ***
сума в размер на 227 лв. /двеста
двадесет и седем лева/, обезщетение за причинени имуществени вреди при
ползване на наетата вещ, относно липса на Телевизор LED Smart Samsung, 32"
(
ОТХВЪРЛЯ искът над уважения размер до
пълния предявен размер от 300 лв. /триста лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.233, ал.1 ЗЗД И.М.К., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Г.С., ЕГН: ********** ***
сума в размер на 412 лв. /четиристотин и
дванадесет лева/, обезщетение за причинени имуществени вреди при ползване
на наетата вещ, изразяващи се в разноски за поправка на увредена тапицерия на кожен
диван, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.05.2020г. до
окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ искът над уважения размер до
пълния предявен размер от 500 лв. /петстотин лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК И.М.К., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Ж.Г.С., ЕГН: ********** *** сума
в размер 1085 лв. /хиляда и осемдесет и пет лева/, деловодни разноски,
съобразно уважената част на исковете.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: