О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Бяла Слатина, 29.03.2021 год.
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в ЗАКРИТО ЗАСЕДАНИЕ на 29 март, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ ГЕРДОВА
като разгледа искова молба вх.№ 260826/08.02.2021г. постъпила в РС-Бяла Слатина, въз основа на която е образувано гр.д.№ 164 по описа на РС-Б.Слатина за 2021 год.и за да се произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с и.м. и приложените към нея писмени доказателства, писмените отговори на страните и на основание чл. 140 от ГПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
1/ Исковата молба е редовна и отговаря на изискванията визирани в чл.127 и чл.128 от ГПК.
2/ Предявеният иск е подаден от надлежна страна и е процесуално допустим.
3/ Правната квалификация на иска предявен от ищеца.
4/ НАСРОЧВА делото в открито с.з. за 11.05.2021г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
5/СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА
си по делото:
Постъпила е искова молба от А.С.А., с ЕГН ********** ***, представлявано от адв.М.М.С. ***, обл.Враца, сграда на АПК, ет.2, с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Венцислав Бориславов Мотовски за сумата 255,87 лв. от 383,77лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание от ответника притежаваните от ищцата 2/3 ид.ч. от недвижим поземлен имот № 059067, представляващ нива с площ 11.993 дка, трета категория земя, в м. „Сухия герен”, в землището на с.Търнава, обл.Враца за стопанската 2017/2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в заповедното производство, включително и адвокатско възнаграждение и направените разноските по исковото производство.
В условията на евентуалност ищцата е предявила осъдителен иск против ответника с правно основание чл.45 от ЗЗД, с който поискала да й заплати сумата от 255,87 лв. представляваща обезщетение за лишаването й като собственик на 2/3 ид.ч. от процесният поземлен имот, от правото й да сключи договор да наем или договор за аренда с друг арендатор за посочената 2017/2018 стопанска година, респ. от възможността да ползва лично процесният поземлен имот.
Моли на основание чл.38,ал.2 вр.ал.1 ,т.3 от ЗА съдът да осъди „Н.Т.“ ЕООД да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на ищцата.
6/В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* представлявано от Венцислав Бориславов Мотовски, чрез адв.Вл.Чернев от АК-Враца е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва изцяло исковата претенция на ищцата.
Направил е възражение за недопустимост на исковете на основание чл.299 от ГПК поради влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 1253/2019г. по описа на БСлРС между същите страни, с идентичен предмет на вземането, за същият период и за същият обект.
Друго възражение е наведено с писменият отговор, че договора за наем се конвертирал в договор за заем за послужване.
По същество на спора е изложил подробни съображения.
Поискал е да се задължи ищцата да представи договор за наем от 10.07.2017г., тъй като с и.м. е представен договор за наем от 14.05.2018г.
Оспорил е подписа на ищцата в този договор за наем от 14.05.2018г. и е поискал да ес открие производството по чл.193 от ГПК относно автентичността му относно положеният подпис от ищцата върху него, като тя заяви категорично дали ще се ползва от този договор от 2018г. или не.
7/Относно възражението на ответника за недопустимост на
иска, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
В случая са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.124,ал.1 от ГПК вр.чл. 59 от
ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими -
предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със
сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника, който н срока по чл.414 от ГПК е депозирал възражение срещу издадената заповед.
Предявените положителни установителни искове имат
за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По
тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането
си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника –
длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане.
Неоснователно е възражението на ответника, че предмета на делото по гр.д.№ 1253/2019г. по описа на БСлРС и по настощето гр.д.№ 164/2021г. е предявен иск между същите страни, с идентичен предмет на вземането, за същият период и за същият обект.
От приложено гр.д.№ 1253/2019г. по
описа на БСлРС е видно, че правното основание на предявените искове е по е чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.124,ал.1 от ГПК с материално правно основание чл.228 от ЗЗД.
С влязло в сила съдебно решение № 58/24.03.2020г. гр.д.№ 1253/2019г. по описа на БСлРС(видно от деловодната програма на БСлРС) е отхвърлен иска на А.С.А., за приемане за установено по отношение на ответника „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Венцислав Бориславов Мотовски, че същият й дължи сумата от 255.84 лв., представляваща неизплатен наем за стопанската 2017/2018г. по договор за наем от 10.07.2017г. за поземлен имот № 059067, представляващ нива с площ 11.993 дка, трета категория земя, в м. „Сухия герен”, в землището на с.Търнава, обл.Враца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в заповедното и исковото производство, включително и адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 вр.ал.1 ,т.3 от ЗА, за което е издадена заповед № 639/02.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1041/2019 г. по описа на РС – Б.Слатина, като неоснователен и недоказан.
Настоящето производство по гр.д.№ 164/2021г. по описа на БСлРС е образувано между същите страни, за същият имот, но предмета на вземането е различен-неоснователно обогатяване, т.е. правното основание на предявените искове е по чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.124,ал.1 от ГПК с материално правно основание чл.59 от ЗЗД.
Следователно не е налице идентичност на правното основание, от което произтича вземането на ищцата по двете горепосочени дела.
Неоснователно е възражението на
пълномощника на ответника, че договора за наем се е конвертирал в договор за
заем за послужване.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят
се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а
наемателят – да му плати определена цена, а съгласно чл. 243 от ЗЗД с договора
за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една
определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне.
В случая в исковата молба не се навеждат твърдения за заем за послужване. Конверсията представлява превръщане на една нищожна сделка в друга действителна сделка, когато първата съдържа нейните съществени елементи или притежава нейните признаци. С други думи, чрез конверсията при наличието на една нищожна сделка се признават правните последици на друга сделка, чиито фактически състав и съдържание са запълнени от действителните елементи на нищожната сделка. Правната конверсия не е акт на валидиране на недействителната сделка. Чрез конверсията се установяват правни последици, породени от друга сделка, между същите страни.
По делото няма данни да е бил сключван договор за наем, тъй като сключеният такъв на 10.07.2017г. се установило по надлежният ред, че подписа на ищцата положен в този договор не е нейн, поради което на извършителя му е наложено съответно наказание по НК за извършеното престъпление. Освен това в процесният договор въобще лисва наемна цена, нито пък има индикации тя да е определяема, при което следва, че между страните не е постигната договореност по един от съществените елементи от договора, поради което същият е нищожен. Липсва договореност между страните за сключване на договор за заем за послужване.
Предвид гореизложеното съдът намира, че направените възражения от пълномощника на ответника за недопустимост на предявените искове е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на пълномощника на ответника „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Венцислав Бориславов Мотовски за недопустимост на предявените искове.
8/ДОПУСКА представените с и.м. писмени доказателства в процеса, като допустими, относими и необходими и писменият отговор на ответника, с приложените писмени доказателства.
9/ПРИЛАГА ч.гр.д.№ 1236/2020г. по описа на РС-Бяла Слатина.
10/ПРИЛАГА гр.д.№ 1253/2019г. по описа на РС-Бяла
Слатина.
11/ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ се разпределя между страните съгласно
техните твърдения: ИЩЕЦЪТ следва да установи съществуването на
изискуемо и ликвидно вземане в негова полза към момента на подаване на заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, размера на вземането,
както и факта, от който произтича вземането, следва при условията на пълно и главно доказване
да установи, че е
собственик на вещта, че за периода, за който се търси обезщетението, ответникът
е упражнявал фактическа власт върху нея. Същият следва да установи и размера на
обогатяването, съответно на обедняването, с всички
допустими по ГПК доказателствени средства.
ОТВЕТНИКА следва да проведе насрещно доказване, че е налице валидно правно основание за ползването на вещта, да направи своите възражения срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право, с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
12/УКАЗВА НА ИЩЦАТА да посочи номера и годината на АНД образувано в РС-Бяла Слатина по пр. пр. № 745/2019г., по описа на РП-Бяла Слатина и ДП № 545/2019г., по описа на РУ МВР – Бяла Слатина, в едноседмичен срок от уведомяването.
13/Допуска при режим на довеждане двама свидетели на ищцата за установяване факти и обстоятелства посочени в исковата молба.
14/Издава на ответника поисканото в писменият отговор съдебно у-ние, въз основа на което да се снабди с друго такова от ОбС“З“-Б.Слатина,, след заплащане на съответна държавна такса.
15/ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да представят НОВИ доказателства по смисъла на чл.147 от ГПК в подкрепа на твърденията си до първото по делото с.з.
16/Съдът указва на
страните най-късно в първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
17/В СЛУЧАЙ ЧЕ в
този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се
допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които
съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това
по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
18/Препис от писменият отговор с доказателствата на ответника да се изпратят на ищеца за сведение.
19/Препис от определението на съда по чл.140 от ГПК с проекто-доклада да се изпрати на страните за сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: