Определение по дело №375/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 506
Дата: 27 юли 2022 г. (в сила от 27 юли 2022 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20221700500375
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 506
гр. Перник, 27.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500375 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по възражение вх. № 261960/29.04.2022г. от Д.С. Д. по реда на чл. 423,
ал. 1 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 453/2013 г. по описа на РС - Перник в полза на кредитора "Топлофикация Перник"
АД.
Във възражението се посочва, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 ГПК за
приемане на възражението, а именно заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно и
заповедта за изпълнение не е връчена лично и в деня на връчването лицето не е имало
обичайно местопребиваване на територията на Република България. Излагат се твърдения,
че в периода 2001г.– 2022 г. обичайното местопребиваване на Д.С. Д. е било на територията
на ***. В посочения период, лицето е емигрирало и живяло в ***, където получила
гражданство и 2022г. се прибрала в България, за да гледа възрастните си родители, които
живеят на адреса на топлофицирания имот, като ползватели с учредено вещно право на
ползване още от момента на добиване на собствеността на апартамента от Д.С. Д., с което
твърдение във възражението се инкорпорира и оспорване на вземането по заповедта изцяло.
Родителите, които живеят на процесния адрес не са имали посещения и не са им връчвани
книжа и призовки до Д.С. Д., нито такива са разлепвани на врата или пускани в пощенската
кутия, която се заключва и никой освен родителите й няма ключ от нея, а до всички
пощенски кутии на адреса има достъп за пускане на писма. Моли се за приемане на
възражението предвид наличието на предпоставките по чл. 423, ал. 1 ГПК.
1
Ответникът по възражението и заявител в заповедното производство „Топлофикация
Перник" АД, не е изразил становище.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Възразилият твърди, че е научил за заповедта на 21.04.2022г., когато е получил
съобщение за доброволно–принудително изпълнение на парично задължение и се запознал с
образуваното срещу него изп. дело № 1967/2021г. и съответно възражението е депозирано
на 29.04.2022 г. При липса на данни за по-ранно узнаване, то съдът намира, че възражението
е подадено в едномесечния срок по чл. 423 ГПК от узнаването за заповедта и следва да бъде
разгледано по същество.
По ч.гр.д. № 453/2013 г. на РС - Перник в полза на „Топлофикация Перник“ АД
срещу Д.С. Д. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за суми за ползвана
топлинна енергия в имот, находящ се в ***. След изтичане срока за възражение против
заповедта на осн. чл. 416 ГПК съдът е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист за
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК, който видно от отбелязването направено върху заповедта е издаден на *** г.
При така установеното по делото, настоящият въззивен състав съобразява следното:
Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена
лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република България.
Понятието "обичайно местопребиваване " не е легално дефинирано в ГПК, като
такава дефиниция се съдържа в чл. 48, ал. 7 от КМЧП - мястото, в което лицето се е
установило преимуществено да живее, като за определяне на това място се съобразяват
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на
лицето с това място или от намерението му да създаде такива. Предвид липсата в ГПК на
легално определение за обичайно местопребиваване по аналогия приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от КМПЧ при преценката на съда относно
наличието/липсата на обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК, в редакцията й към
датата на издаване на заповедта, както и на обстоятелствата по чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК, в редакцията й към *** г. (датата на
издаване на заповедта), заповед за изпълнение не се издава, когато длъжникът няма
обичайно местопребиваване или място на действие на територията на Република България.
От представените с възражението паспорт на *** и паспорт на РБългария с печати на
излизане от РБългария и влизане в *** се установява, че на *** г. длъжницата е напуснала
РБългария и се е установила на територията на *** и живее преимуществено в *** от 2001
г., за което са й издадени съответните документи- имиграционна виза, от която е видно, че
входният печат на визата е от 19.01.2001 г. и паспорт на *** – дата на издаване: ***г.,
2
валиден до: ***г. Представените регистрационни документи са официални и са от
категорията на ползващи се с материална доказателствена сила, при което безспорно и
непротиворечиво установяват наличието на предпоставките, визирани в чл. 48, ал. 7 КМЧП,
а именно че лицето е напуснала РБългария на *** г. с намерение постоянно да се установи
да живее в ***, което се е осъществило и се е установила преимуществено да живее и да има
обичайно местопребиваване в *** към датата на връчване на заповедта за изпълнение.
Подателят на възражението, макар да има регистриран постоянен адрес в ***, фактически
няма обичайно местопребиваване на територията на Република Българя, тъй като през 2013
г., когато заповедта за изпълнение е издадена от районния съд и същата е била приета за
връчена на 13.05.2013 г., е пребивавал преимуществено в ***. Следва да се посочи и че
изискването за пълно доказване на обстоятелството, че в деня на връчването лицето не е
имал обичайно местопребиваване на територията на Република България не следва да се
абсолютизира, тъй като ще доведе до необосновано ограничаване правото му на защита.
Достатъчно е в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК по делото да бъде установена
вероятната основателност на това твърдение.
При това положение, заповед за изпълнение срещу длъжника не е следвало да се
издава, поради наличие на пречките, визирани в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК, в
редакцията й към 2013 г., тъй като е имал обичайно местопребиваване в чужбина (***).
Налице е другата кумулативно изискваща се предпоставка от нормата на чл. 423, ал. 1, т. 2
от ГПК, а именно заповедта за изпълнение да не е била връчена лично на длъжника, което
не е спорно по делото. Освен това, установеното от приложения към възражението НА №
***, т. ***, д. № 2616/1995г., че длъжникът Д.С. Д. е собственик на процесния имот, но
обременен с вещно право на ползване в полза на трето лице, освен че установява вероятната
основателност на твърдението, че заповедта за изпълнение не му е била връчена лично, т.е.
касае основанието по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, е релевантно за необходимото и
инкорпорирано във възражението по чл. 423 ГПК оспорване на вземането по заповедта
изцяло – в случая поради това, че възразилият по реда на чл. 423 ГПК няма качеството
клиент на ТЕ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а такъв е лице, различно от
възразилия.
Предвид изложеното налице са и двете кумулативно изискуеми се предпоставки по
чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което и възражението на длъжника по чл. 423 от ГПК е
основателно и доказано. Длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането, тъй
като заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е
имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.
Основателността на възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК, води до настъпване на
правните последици, регламентирани в разпоредбата на чл. 423, ал. 3, изр. 3-то във връзка с
чл. 411, ал. 2, т. 5 (предишна т. 4), предложение първо от ГПК, и съдът служебно следва да
обезсили заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
По разноските
Независимо от изхода на делото, на подалия възражението по чл. 423 ГПК разноски
3
не следва да бъдат присъдени, тъй като липсва изрично искане за присъждане на разноски
във възражението или в хода на настоящото производство до приключване делото в
съответната инстанция, което искане следва да бъде изрично и своевременно, както и
липсва списък по чл. 80 ГПК, като представянето на договор за правна защита и съдействие
за уговорено и удостоверено заплащане на адв. възнаграждение не замества липсата на
изрично искане за присъждането на разноски.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА на осн. чл. 423, ал.1, т.2 от ГПК възражение вх. № 261960/29.04.2022г. от
Д.С. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: *** срещу заповед № ***г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 453/2013 г. по описа на
Районен съд - Перник.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 423, ал. 3, изр. 3, вр. чл. 411, ал. 2, т. 5 (предишна т.
4) от ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***г.,
издадена по частно гр. д. № 453 по описа на Районен съд – Перник за 2013 г., както и
издадения въз основа на нея ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от ***г. в полза "Топлофикация
Перник" АД, ЕИК *********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4