Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.ЛОВЕЧ
..........................2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично
съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ П.
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
Секретар Марина Филипова, като разгледа
докладваното от съдия Константинова в.гр. дело № 415 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 53 от 28.02.2020 година, постановено по гр.дело № 704 по
описа за 2019 година, Тетевенският районен съд е отхвърлил, като
неоснователни и недоказани, предявените от „М.Б.”
ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”M.Л.” № 100,
ет.3, представлявано от изп.директори Н.К.П. и П.В., против М.Д.В. ***, осъдителни искове за
заплащане на сумата 1000.00 лева- просрочена главница по договор за издаване на
международна кредитна карта, на сумата 426.67 лева – договорна лихва по чл.7 от
договора, дължима за периода от 20.09.2016 г. до 09.05.2019 г. и на сумата от
33.33. лева- начислена законна лихва за периода от 09.05.2019 г. (дата на
изискуемост на вземането) до 20.09.2019 г. (датата на входиране на исковата
молба). Осъдил ищеца да заплати държавна такса по сметката на РС-Тетевен.
С Определение от
11.06.2020 г. съдът е изменил, на основание чл.248 ГПК решението в частта му за
разноски, като осъдил ищеца да заплати държавна такса в размер на 50 лева.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от „М.Б.” ЕАД, с която решението е обжалвано
като неправилно и незаконосъобразно.
Излага съображения,
че съдът не е указал на ищеца, че не е доказал усвояването на сумите по кредита
от г-н В., което би го мотивирало да поиска назначаване на съдебно-икономическа
експертиза. В тази връзка акцентира, че с или без направено искане от страната,
изхождайки от естеството на констатираното противоречие в съдържанието на
документите, съдът е следвало да първо да прецени имало ли е необходимост от
назначаване на такава експертиза и ако стигне до утвърдителен отговор, да я
назначи по свой почин, като служебно формулира въпросите, на които експертът да
отговори. Позовава се и на задължителната практика на ВКС- ТР № 1/04.01.2001 г.
по гр.д.№ 1/2000 г. и на ТР № 1/2013 г., т.3.
Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на РС Тетевен
по гр.д.№ 704/2019 г. и да се постанови ново, с което да бъде осъден М.Д.В. да заплати на „М.Б.” АД сумата по
претендираното вземане, посочено в петитума на исковата молба.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от М.Д.В..
В съдебно заседание страните
не се явяват и не се представляват.
Въззивното производство е допустимо,
тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване е спазен.
Решението на Тетевенския районен
съд е валидно, тъй като не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора
по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата
инстанция счита обаче, че е частично неправилно.
Ищецът „М.Б.” ЕАД е предявил срещу ответника М.Д.В., осъдителен иск с правно
основание чл.240 ЗЗД, чл.9 ЗПК, чл.86 ЗЗД, за сумата 1780.00 лева дължима по
Договор за издаване на международна кредитна карта, включваща: 1000.00 лева-
просрочена главница; 426.67 лева – договорна лихва по чл.8 от договора за
периода от 20.09.2016 г. до 09.05.2019 г. и 33.33. лева- начислена законна
лихва за периода от 09.05.2019 г. (дата на изискуемост на вземането) до
20.09.2019 г. (датата на входиране на исковата молба).
От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на
становището на страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
На 01.08.2007 година в гр.София е подписан Договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-6033/01.08.2007 г., по
силата на който „***”АД е предоставила на М.Д.В.- кредитополучател банков кредит овърдрафт по картова разплащателна
сметка в размер на 1 000 лева, който може да бъде усвояван с използването
на картите, издадени към картовата разплащателна сметка на титуляра.
Срокът за ползване на овърдрафта е 01.08.2009 г., като същият се
подновява автоматично при условията и по реда,предвидени в Общите условия на
банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с
чип Mastercard и Visa.
Титулярът се задължил да погасява предоставения овърдрафт в срокове и
по начин, определен в Общите условия. Според т.7 от Договора при непогасяване
до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на
последния отчетен период, Титулярът заплаща на Банката, след изтичане на
първите 3 отчетни периода, годишен лихвен процент в размери, както следва: а)
за извършване на безналични плащания на ПОС терминал- 16%; б) за всички
останали трансакции- 18%. В т.8 е посочено, че при неплащане на месечна
погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит Банката
начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка
от 12%.
От приложения по делото Договор за прехвърляне на вземания от 02.04.2018
година се установява, че „***” АД, ЕИК ********* е прехвърлила на ищеца по
делото- „М.Б.” ЕАД, на основание чл.99 ЗЗД, вземания на цедента към длъжници,
заедно с всички произтичащи от Договори за кредитна карта и такива по договори
за ипотечен/потребителски кредит, права и задължения, с привилегии,
обезпечения, лихви и други принадлежности.Приложение № 1 към този договор е
Списък на длъжниците и вземанията, произтичащи от Договори за кредитна карта, в
който фигурира и името на ответника по настоящето дело- М.Д.В.. Посоченият
размер на неговото задължение към 31.03.2009 г. е 4 196.59 лв.и включва
1000 лева главница и лихви- наказателна 3 002.80 лв. и договорна 193.78
лв.
На основание чл.99, ал.3 ЗЗД от името и за сметка на цедента, ищецът е
изпратил на длъжника уведомление за извършената цесия, но последният е отказал
да получи пратката, което е видно от обратната разписка на „Български пощи” ЕАД
с посочена дата – 11.06.2018 г.
Ищецът е изпратил на ответника и уведомление, с което го кани да
изпълни доброволно задължението си, като го уведомява, че обявява кредита за
изцяло и предсрочно изискуем и му предлага сключване на споразумение за
разсрочване на плащанията на вноски. Уведомлението е изпратено за връчване чрез
ЧСИ № 903 И.Л., район на действие Окръжен съд Ловеч, която е поставила
резолюция, че на основание чл.47, ал.5 ГПК уведомлението е връчено на
08.05.2019 година.
Във въззивното производство е изслушана съдебно-икономическа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена от
в.л. Н.Р..
При така изложените факти
съдът приема, че е сезиран с иск с правно
основание чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Тъй като договорът за заем за потребление е реален, той
се счита за сключен от момента, в който
заемната сума е предадена от заемодателя на заемателя.
Според разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.Ищецът, твърдейки изгодни за себе си правни последици,следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти- за тяхното несъмнено осъществяване в обективната действителност, т.е. в негова тежест е да докаже, че вземането му съществува и е в размера, за който е предявен иска.Ответникът следва да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават вземането.
Ищецът е представил доказателства за сключването на договор за кредит от цедента с ответника, който не е оспорил неговата валидност. Договорът отговаря и на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК.
От заключението на вещото лице
по СИЕ се установява, че разрешеният
лимит от „***”АД на М.Д.В. по Договор за издаване на револвираща кредитна карта
с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-6033/01.08.2007
г., е 1000 лева.В справка- приложение
1 към експертизата са отразени усвоените от кредитополучателя средства през
периода от 06.08.2007 г. до 21.08.2007 г. – 1009.88 лева, в т.ч. неразрешен
овърдрафт- 9.88 лева. Усвояването е извършено чрез: -теглене на пари от АТМ-
920.00 лева и плащане на ПОС терминал-54.93 лв., както и такси за теглене и
проверка на баланс. Посочено е, че не са правени минимални погасителни вноски,
а единствената сума, отнесена за погасяване на задълженията е 2.29 лева на
31.03.2009 г., с която е погасена главница. Констатирано е, че
кредитополучателят е в забава още от падежа на първата минимална погасителна
вноска - от 19.11.2007 г. Размерът на задължението на ответника по договора към
датата на извършената цесия- 02.04.2018 г. е 4 196.59 лева, от които:
главница 1000.00 лв., договорна лихва за периода от 19.11.2007 г.- 05.03.2009
г.- 193.78 лв., наказателна лихва за периода от 19.11.2007 г.- до 01.04.2018
г.- 3002.80 лв.
Размерът на задължението на ответника към датата на подаване на исковата молба- 20.09.2019 г. е: главница 1000.00 лева; договорна лихва за периода от 19.11.2007 г. до 05.03.2009 г.- 193.78 лева; наказателна лихва за периода от 19.11.2007 г. до 20.09.2019 г.- 3603.33 лв. или общият размер на задължението е 4196.59 лева. Договорната лихва е изчислена при 16% годишна лихва, а наказателната- върху 12% годишна надбавка.
В съдебно заседание експертът поясни, че сметката, по която е осчетоводявано движението по кредита е същата, посочена в т.1 от договора и че картата на ответника е деактивирана през 2009 година, като от този момент е олихвявана само главницата с 30% лихва: договорна лихва от 18% и наказателна надбавка от 12%.
След като ответникът не представи доказателства за
извършено плащане по договора и не направи правопогасяващи възражения, съдът
приема, че предявения главен осъдителен иск за присъждане на главница в размер
на 1000 лева е основателен и следва да бъде уважен. Основателен е и акцесорният
иск за плащане на обезщетение за забава за сумата 33.33 лева ,представляваща
законна лихва за периода от 09.05.2019 година до 20.09.2019 г. (датата на
подаване на исковата молба).
Съдът намира за неоснователни предявените от „М.Б.”
ЕАД акцесорни искове за заплащане на: сумата 426.67 лева – договорна лихва по
чл.8 от договора за периода от 20.09.2016 г. до 09.05.2019 г. и наказателна
лихва в размер на 320.00 лева за периода от 20.09.2016 г. до 09.05.2019 година.
Това е така, защото възнаградителната и наказателната лихва се обвързват с продължителността на ползване
на дадените в заем суми, респ. за забава на погасителните вноски, а в случая от
доказателствата е видно, че договорът е със срок до 01.08.2009 г. Това е
констатирано и от вещото лице, което потвърди, че тогава е деактивирана и
картата на ответника. Константна е съдебната практика, че изпадането на
длъжника по потребителския кредит в забава, обуславя правото на кредитора да
търси единствено мораторна лихва за периода на същата, съизмерима с лимитирания
размер на законната лихва, по аргумент от чл.33 Закона за потребителския кредит,
а качеството на ответника като „потребител” е несъмнено. В случая искането на
заявителя да получи възнаградителна и наказателна лихва и след прекратяването
на договора не намира правно основание и противоречи на закона и на добрите
нрави.
Поради несъвпадане изцяло на изводите на
настоящата инстанция с тези на Тетевенския районен съд, обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения от „М.Б.”ЕАД
срещу М.Д.В. иск за сумата 1000 лева главница и за 33.33 лева законна лихва за
забава за периода от 09.05.2019 г. до 20.09.2019 г., дължими от ответника по
силата на Договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-6033/01.08.2007 г.,
сключен с „***”АД и Договор за прехвърляне на вземания от 02.04.2018 г., като в
останалата отхвърлителна част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото следва да бъдат присъдени на ищеца и разноските по делото, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
В
производството пред РС Тетевен ищецът е направил разноски в размер на 200 лева
за платена държавна такса, а във въззивното производство- 100 лева за платена
държавна такса и 300 лева- за възнаграждение на вещо лице. Поискал е присъждане
и на юрисконсултско възнграждение, което на основание чл.78, ал.8 във вр. с
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ съдът определя в размер
на 100 лева за всяка инстанция. Общо разноските на ищеца са 800 лева. С оглед
уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски по делото общо в размер на 464.42 лева.
Въззиваемият
не е направил разноски.
Воден
от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 53 от 28.02.2020 година,
постановено по гр.дело № 704 по описа за 2019 година на Тетевенският районен
съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, предявените
от „М.Б.” ЕАД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”M.Л.” № 100, ет.3, представлявано от
изп.директори Н.К.П. и П.В., против М.Д.В.
***, осъдителни искове за заплащане на сумата 1000.00 лева- просрочена главница
по договор за издаване на международна кредитна карта и на сумата от 33.33.
лева- начислена законна лихва за периода от 09.05.2019 г. (дата на изискуемост
на вземането) до 20.09.2019 г. (датата на входиране на исковата молба) и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Д.В., ЕГН ********** ***, на основание
чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, да
заплати на „М.Б.” ЕАД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”M.Л.” № 100, ет.3,
представлявано от изп.директори Н.К.П. и П.В. сумите: 1000.00 (хиляда) лева- дължима главница Договор за издаване на
револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № 51РКО-В-6033/01.08.2007 г., сключен с „***”АД и Договор за прехвърляне
на вземания от 02.04.2018 г. и на сумата от 33.33 (тридесет и три лева и
0.33 стот.) лева- законна лихва за забава за периода от 09.05.2019 г. до 19.09.2019
г. (датата на подаване на исковата молба), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.09.2019 г. и до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА М.Д.В., ЕГН ********** ***, на основание
чл.78, ал.1 ГПК да заплати на „М.Б.” ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.”M.Л.” № 100, ет.3, представлявано от
изп.директори Н.К.П. и П.В. разноски по делото за двете инстанции общо в размер
на 464.41 ( четиристотин шестдесет и
четири лева и 0.41 стотинки) лева.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 53 от 28.02.2020 година,
постановено по гр.дело № 704 по описа за 2019 година на Тетевенският районен
съд в останалата част.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: