Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 01.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 8435 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявени от И.В.А., действаща със съгласието на своята майка Л.Л.Е., против ЗД „Е.” АД гр.София осъдителен иск за сумата 35
000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 02.06.2017г. до
изплащането.
Твърденията са за настъпило на
16.01.2017г. в с.Калековец, обл.Пловдив, на ул.Цар
Симеон І в района на кръстовището с ул.Пейо Яворов, пътно-транспортно
произшествие, при което Г.И.Б., като водач на автобус Темза Престиж с ДК № *******,
в нарушение на правилата за движение блъснал ищцата в този момент пресичаща
пътното платно. Като последица от произшествието получила контузия на главата с
изпадане за кратко в безсъзнателно състояние, контузия на лицето с охлузвания
по лявата скула, разкъсно-контузна рана на лявата
вежда и горната устна, счупване на 23 зъб и болезнено разклатен 22 зъб.
Непосредствено след инцидента била приета в болнично заведение, където раните
хирургично обработени, а впоследствие провела зъболечение. Твърди, че няма
спомен от катастрофата, изпитала силен стрес и уплаха, в периода на лечение
около две месеца поради увредите изпитвала болки в областта на лицето, затруднения
в говора и храненето, което й създавало и личен дискомфорт,
затруднения в процеса на обучение поради отсъствие от училище, от раните по
лицето останали белези, които я притеснявали и понижили самочувствието й. За
тези неимуществени вреди сезирала ответника, в качеството на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” с извънсъдебна претенция с постановен
отказ от плащане на обезщетение. По тези
причини претендира осъждането му за сумата 35 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
02.06.2017г. до изплащането. Претендира разноски.
Ответникът оспорва застрахования водач да е осъществил
фактическия състав на чл.45 ЗЗД и счита, че произшествието не е последица от
виновното му и противоправно
поведение. В тази връзка твърди, че в момента на съприкосновението автобусът
вече е бил преустановил движение, респ. се е движил с разрешена от закона и
съобразена с пътните условия скорост, като веднага реагирал чрез аварийно
спиране, когато възприел пешеходката. Последната паднала в резултата на
отблъскването на тялото й във вече спрялото превозно средство поради
забързаното й движение в опит да пресече пътното платно, недостатъчно внимание
от нейна страна и липсата на възможност да вижда поради поставената ниско над
очите й качулка. Пресичането предприела не на обозначено за това място, излязла
на платното внезапно и неочаквано за водача, поради което навежда в случай за
водача да е налице случайно събитие. Въз основа на тези обстоятелства в
условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване
чрез нарушение от ищцата на чл.113, ал.1, т.1 Здв.П и
чл.114, ал.1, т.1 ЗДв.П. Оспорва ищцата да е
изпаднала в безсъзнание, както и твърдяните счупване
и разклащане на два зъба да е в причинна връзка с произшествието. Счита
претендирания размер на вредите за прекомерен спрямо действително претърпените.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална
предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал
с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.
Не се спори сключен и действащ
към деня на произшествието договор за задължителна за автомобилистите
застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за вреди на Г.И.Б.,
като водач на автобус Темза Престиж с ДК № *******.
На 16.01.2017г. в с.Калековец, обл.Пловдив, на ул.Цар Симеон І в района на кръстовището с
ул.Пейо Яворов, настъпило пътно-транспортно произшествие, при което
управлявания от Г.Б.автобус блъснал ищцата в този момент пресичаща пътното
платно. Механизмът и обстоятелствата, при които е реализирано също не са
спорни, а се установяват и от приетото по делото заключение на САТЕ. Ищцата
слизала от междуградски автобус на спирка, след което минала зад него и
започнала пресичане на пътното платно. В този момент в срещуположната лента се
движил автобус Темза Престиж. Водачът му възприел пресичащата от ляво на дясно
пешеходка, подал звуков сигнал и предприел аварийно спиране, но не успял и я
ударил с предна лява част. От удара ищцата била отхвърлена назад в ляво. Видно
от експертното заключение преди удара автобусът се движил с около 40км./ч., а
опасната зона за спиране определя на 36.06м. Според вещото лице произшествието
е било предотвратимо за водача на автобуса при скорост от 33 км./ч. Той е могъл
да възприеме излизането на ищцата зад спрелия автобус на платното за движение
на около 29-30м., за което разстояние приема и ищцата да е могла да възприеме
приближаващия насрещно автобус и да преустанови движение. От фактическа страна не
е спорно, че ищцата предприела пресичане на място, необозначено с пешеходна
пътека или светофарна уредба.
По случая било образувано
досъдебно производство, прекратено с постановление на прокурор при Районна
прокуратура-гр.Пловдив по причина за липса на обективни данни за престъпление
по НК предвид причиняването на ищцата на леки телесни повреди. В същото е
посочено, че в конкретната ситуация поради лошото време ищцата предприела
пресичане на бърз ход и след като поставила качулката на якето си ниско над
очите. По този начин виждала единствено напред, но не и настрани, което
повлияло обективно на възприятията й. Както и че при задействане на спирачките
автобусът за момент спрял, но поради заледяването на платното не могъл да се
задържи и продължил движение напред и тогава настъпил удара. Тази фактология прокурорът обосновал с доказателства събрани в
рамките на образуваното досъдебно производство и въз основа на нея изградил
своите правни изводи. В настоящото, свързано с гражданско правните последици от
събитието, не са ангажирани доказателства установяващи тези допълнителни
обстоятелства, а именно поведението на ищцата и дали в момента на удара
автобусът вече е спрял или бил в движение, а изводите на прокурора не обвързват
настоящия съд със задължителна сила, доколкото на основание чл.300 ГПК с такава
се ползва само влязлата в сила осъдителна присъда /включително решение с
приложение на чл.78а НК или споразумение/ и то в пределите относно извършването
на деянието, неговата противоправност и вината на
дееца.
След като извърши самостоятелна преценка на събраните
по делото доказателства и установените от тях факти съдът намира застрахования
при ответника водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Разпоредбата
на чл.20, ал.2 ЗДв.П задължава водачите при избиране
на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността а движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Те са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. В
конкретната ситуация водачът на автобуса е имал обективната възможност
да възприеме навлизането на пешеходката на пътното платно и да реагира
своевременно. С оглед конкретните пътни условия и обстоятелството, че на
известно разстояние пред него в срещуположната лента на спирка се е намирал
автобус със слизащи пътници не е бил длъжен да очаква някой от тях да
предприеме пресичане, но обективно е могъл да предвиди подобна опасност и да
намали скоростта. По тази причина съдът приема, че макар и ищцата да е излязла
на пътното платно внезапно /била зад автобуса, от който слязла/, то създадената
от нея опасност не е била непредвидима. Предвид това възражението на ответника
произшествието да е последица от случайно деяние е неоснователно, поради което
и при липса на други доказателства презумпцията
за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Същевременно ищцата, като пешеходец, също е допуснала
нарушение на правилата за движение, в частност чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П задължаваща пешеходците да пресичат пътното платно
като преминават на пешеходна пътека, както и преди да навлязат на платното да
се съобразят с приближаващите пътни превозни средства. В случая е предприела
пресичане на място необозначено с пешеходна пътека и при положение, че е стояла
зад спрялото превозно средство се поставила в невъзможност да възприеме и
съобрази приближаващия отсреща автобус. От заключението на вещото лице по САТЕ
се установява, че когато е била вече на платното е отстояла от автобуса на
около 29м., разстояние достатъчно и позволяващо да преустанови собственото си
движение. Предвид това противоправното й поведение се
намира в причинна връзка с произшествието и обективно е допринесло за вредните
последици, поради което е налице основание за приложение разпоредбата на чл.51,
ал.2 ЗЗД. При отчитане механизма на ПТП, съпоставката на поведението на двамата
участници в движението, както и предвид обстоятелството, че основната причина
за настъпването му е допуснатото от ищцата
нарушение съдът приема принос на пострадалата от 30%, с колкото следва
да се намали обезщетението.
Относно неимуществените вреди по делото са събрани
писмени доказателства, показанията на св.К.О.и заключение на вещо лице по СМЕ.
Свидетелят сочи, че пристигнал на мястото почти веднага след настъпване на
удара. Ищцата била на земята, в безсъзнание и на горната вежда и устната й
имало кръв. Не реагирала в продължение на около 15-20 минути. Тъй като
линейката закъсняла заедно с други лица я преместили в близкия магазин на
топло, защото била мокра от престоя на земята и времето било студено. След като
се свестила била неадекватна, пищяла от болка и треперела от студа.
Впоследствие нямала спомен от катастрофата, затворила се в себе си,
притеснявала се от белезите на лицето, последица от получените рани.
Според заключението на вещото лице по СМЕ като
последица от произшествието ищцата получила контузия на главата, охлузвания по
лявата скула на лицето и ракъсно-контузна рана на
лявата вежда и на горната устна, последните хирургично обработени и зашити при
постъпване в същия ден в болницата. При направените там изследвания не са били
установени сериозни увреждания по тялото, в тази част и комоцио.
При произшествието получила и счупване на 23 зъб и разклащане на 22 зъб, като
впоследствие през м.02.2017г. провела зъболечение на счупения зъб. По отношение
разклатения лечение не е било проведено. От представения амбулаторен лист № 24
се установява, че ищцата е провела и лечение на три зъба с кариес, за които
вещото лице сочи, че нямат причинна връзка с произшествието. Като последица от
уврежданията в областта на лицето и устата е имала смущения в говора,
храненето, дъвченето и естетиката за около 30 дни, след който период е
настъпило пълно възстановяване. Тъй като не се явила на контролен преглед вещото лице не дава заключение дали са
останали белези по кожата й след хирургичната обработка на раните.
При тези доказателства съдът намира за установено
ищцата да е претърпяла неимуществени вреди. Получените травми са в областта на
лицето и устата с увреждане на два зъба, които не се отличават с особена тежест
и е настъпило пълно възстановяване в рамките на около 30 дни след инцидента, в
който период е имала затруднения в дъвченето и говореното, съпроводени с болки
и страдания с не особено интензивен характер. Показанията на свидетеля да е
била в безсъзнание за около 15-20 минути не се потвърждават от писмените
доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ, според които при
извършените изследвания не е установено комоцио със
свързаната с него симптоматика-гадене, световъртеж, болки в главата и др. Освен
посочените физически увреди произшествието е повлияло негативно и върху
емоционалното й състояние-изживяла силен стрес и уплаха при самото
произшествие, впоследствие се затворила в себе си поради получените травми по
лицето и имала притеснения по отношение външния си вид отчитайки и възрастта й
/17г. към деня на ПТП/, което състояние съдът приема да е било в рамките на
лечебния и възстановителен период с оглед липсата на данни за подобно негативно
отражение впоследствие. В тази връзка твърдението по лицето й да са останали
загрозяващи белези от зашиването на раните не е доказано.
При изложеното и с оглед доказаните по делото болки и
страдания съдът приема справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от 8 000лв.
С оглед извода за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД този размер следва да се
намали със сумата 2400лв. /30%/, поради което предявения иск следва да се уважи
в размер на 5600лв. За разликата до пълния предявен размер 35 000лв.
поради неоснователност подлежи на отхвърляне.
Върху така определения размер
ответникът дължи заплащането на законна лихва от 02.06.2017г. до окончателното
изплащане.
Ищцата е освободена от
заплащането на държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Представлявана е от адвокат
безплатно на основание чл.38, ал.1 ГПК, поради което и съобразно чл.38, ал.2 ЗА
ответникът следва да заплати на адв.Щ.Щ. адвокатско възнаграждение от 252.80лв. с оглед уважената
част от иска.
Ответникът е направил разноски от
300лв. за депозит за вещо лице и е представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение в съответствие с Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл.78, ал.8 ГПК съдът определя на 100лв. или общо
разноски от 400лв. В същите съдът не включва разноски за призоваване на
свидетел от 80лв. /посочени в списъка по чл.80 ГПК/, тъй като този свидетел не
е разпитан по делото и с определение на съда от съдебно заседание 13.11.2018г.
е постановено сумата да се върне на ответника. С оглед на това и на основание
чл.78, ал.3 ГПК ищцата дължи на ответника разноски от 336лв. пропорционално на
отхвърлената част.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважения иск от 224лв. и платени от бюджетните средства на
съда депозити за вещи лица от 72лв. или общо сумата 296лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Е.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.В.А.,
ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Л.Л.Е.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 5600лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило
на 16.01.2017г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на автобус Темза Престиж с ДК № *******, ведно със законната
лихва от 02.06.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.432, ал.1 КЗ за разликата до пълния предявен размер 35 000лв.
ОСЪЖДА ЗД „Е.”
АД, ЕИК *******, гр.София, да заплати на адв.Щ.Щ. с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА от 252.80лв.
ОСЪЖДА И.В.А., ЕГН **********, действаща
със съгласието на своята майка Л.Л.Е., ЕГН **********,***,
да заплати на ЗД „Е.” АД, ЕИК *******, гр.София, разноски по делото на основание
чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК от 336лв.
ОСЪЖДА ЗД „Е.”
АД, ЕИК *******, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 296лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: