Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно
заседание проведено на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 2486/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производствата е по реда на чл. 172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата.
Образувано е по жалба вх. № 14006/10.11.2020г.
на Р.Д.Д., ЕГН: ********** ***, чрез адвокат П.П., против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ № 20-0442-000266/28.10.2020г. на началник сектор в
Четвърто РУ към Областна дирекция на МВР гр.Варна. С жалбата не са изложени
доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед, не са изложени и
след дадените от съда указания. Жалбоподателят твърди, че не е знаел, че лицето
управлявало собствения му автомобил е неправоспособен водач, поради което
смята, че приложената принудителна административна мярка се явява
незаконосъобразна. Направено е искане за отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата чрез процесуален представител
юрисконсулт Г оспорва жалбата. Счита оспорената заповед за правилна и
законосъобразна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доказателствата
по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и
обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено следното:
С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
От доказателствата по делото категорично е установено,
че на 27.10.2020г. в около 21.00 часа, в гр. Бяла, област Варна, по ул.“**“ в
посока гр. Бургас до номер 13, М.И.Т., ЕГН: ********** управлява лек автомобил „Пежо
206“ с рег. № ***, собственост на Р.Д.Д., ЕГН: **********. Установено е, че Т. е
неправоспособен водач. С оглед констатацията на Т. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия „GA“, бл. № 69218 от 27.10.2020г.
Предвид изложеното органът по прилагане на принудителната административна мярка
е счел, че са налице материално правните предпоставки за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, поради което
с обжалваната заповед на Д. е наложил принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на посоченото по-горе пътно превозно средство за
срок от шест месеца.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от жалбата, становищата на страните и представените и приети от съда
писмени доказателства и административната преписка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът прави следните изводи:
Съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя. Оспорената заповед е издадена от оправомощен орган в рамките на
неговата компетентност. Със Заповед № 365з-2747 от 20.07.2017г. на Директора на
Областна дирекция на МВР-Варна са оправомощени служители, като в т.1.8 от
заповедта попада издателят на обжалваната заповед – това са началниците на
сектори – за нарушения на Закона за движение по пътищата, извършени на
територията обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Варна.
Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице
обстоятелствата по б.“а“.
Принудителната административна мярка е израз на
административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Административният орган е посочил фактическите основания за издаване на
заповедта за налагане на ПАМ, като освен, че изцяло съответстват на описаните в
разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“, описаните факти са и доказани от събраните
по делото доказателства.
Категорично по делото е установено, че управлявалият
моторното превозно средство Т. е неправоспособен. Твърденията на жалбоподателя,
че е бил подведен от Тодоров, че същият притежава свидетелство за управление на
МПС са недоказани. По искане на Д., съдът с Разпореждане № 1147/26.01.2021г. е
допуснал до разпит в качеството на свидетел при режим на довеждане М. Т. .
Независимо от това свидетелят не се е явил на проведеното открито съдебно
заседание.
Наложената на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП
принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок
от шест месеца съдът намира за съразмерна по смисъла на чл.6 от АПК.
Прилагането на
принудителна административна мярка има превантивен характер и цели да осигури
безопасността на движението по пътищата, с оглед на което недопустимо е
предоставянето /преотстъпването/ на МПС на неправоспособно лице. В
тази връзка следва да се отбележи, че с разпоредбата на чл.102 от ЗДвП е
въведена изрична забрана на водача, собственика или упълномощения ползвател да
предоставя МПС за управление на лице, което не е правоспособен водач.
Съдът счита, че обжалваната заповед съдържа достатъчно
данни индивидуализиращи моторното превозно средство до степен да се установи,
за кое всъщност превозно средство се прилага принудителната административна
мярка. Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона, а именно за
предотвратяване възможността за извършване на други административни нарушения с
МПС послужило за извършване на административно нарушение дало повод за
прилагане на ПАМ.
Предвид изложеното съдът счита, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на
установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с
материалния закон и целта на закона. Не са налице отменителните основания по
смисъла на чл.146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба следва да се
отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят следва да бъде
осъдена да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна разноски в размер на 100
/сто/ лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24
от Наредбата за плащането на правната помощ.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.Д., ЕГН: **********
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ № 20-0442-000266/28.10.2020г.
на началник сектор в Четвърто РУ към Областна дирекция на МВР гр.Варна.
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН: ********** *** да
заплати на Областна дирекция на МВР-Варна сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: