№ 4577
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110208300 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба на „ЗК Л. И.” АД, против Наказателно постановление № Р 10-
248/13.10.2022г., издадено от зам.председател на Комисия за финансов надзор /КФН/, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание:
имуществена санкция в размер на 2 000/ две хиляди/ лева, за нарушение на чл.108, ал.1 от
КЗ.
В жалбата се оспорва извършено нарушение и се прави искане за отмяната на обжалваното
НП като незаконосъобразно, издадени при нарушение на процесуалните правила. Излагат се
, че дори и да се приеме за налична забава от два работни дни, то тя не е засегнала правната
сфера на ползвателя на застрахователни услуги. Като самостоятелно основание за отмяна на
НП сочи наличието на обстоятелства, които водят на маловажност по чл. 28 от ЗАНН - не са
произтекли общественоопасни последици и към датата на съставяне на АУАН
застрахователното обезщетение е изплатено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно уведомен, не се явява, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна, чрез юрк.Г. /с пълномощно по делото / оспорва жалбата. Моли НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира изплащане на
възнаграждение. Представя подробни писмени бележки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
1
съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С обжалваното НП на „ЗК Л. И.” АД, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.
за това, че е извършена проверка /във връзка с постъпила жалба в КФН/. В хода на проверка
по представени от дружеството документи е установено, че при заведена преписка за
изплащане на обезщетение по сключена задължителна застраховка "Каско" на
автомобилистите по повод на настъпило застрахователно събитие, на 27.10.2021г. в
дружеството- жалбоподател е заведена претенция от ползвател на застрахователна услуга,
като на същата дата и дата 01.11.2022г. е извършен оглед и съставен опис на констатирани
увреждания. От ползвателя на застрахователната услуга на 02.12.2021г. Застрахованото лице
е предоставило допълнително доказателство, касаещо плащане в пълен размер на премията
по застраховка „Каско“, както и удостоверение за прекратена регистрация на МПС на дата
14.01.2022г. Жалбоподател не е изпълнил задължението не по-късно от 15 дни от
предявяване на претенцията да определи и изплати обезщетение или мотивирано откаже да
изплати обезщетението, т.е. не по-късно от 04.02.2022 г., а е сторил това на 08.02.2022 г. с
изплащане на ползвателя на застрахователна сума -обезщетение в размер на 1 400 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подадената жалба е
процесуално допустима.
Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитан по делото свидетел
Ш. /актосъставител/, които съдът кредитира, като последователни и незаинтересовани.
Свидетеля описва извършената проверка в дружеството жалбоподател, въз основа на жалба
от ползвател на застрахователна услуга и констатираните нарушения по КЗ. Заявява, че
АУАН е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството. Показанията
на разпитан свидетел се подкрепят от приобщените по административно наказателната
преписка писмени доказателства.
Видно, че ползвател на застрахователна услуга по задължителна застраховка " Каско" на
автомобилистите е завел претенция за изплащане на обезщетение, въз основа на
представени последно документи на 14.01.2022 г./ удостоверение за прекратена регистрация
на МПС/. Жалбоподателя се е произнесъл на 08.02.2022 г. с изплащане на ползвателя на
застрахователна сума. Така със закъснение застрахователят е отговорил извън срока по
чл.108, ал.1 от КЗ.
Съдът приема, че по безспорен начин са посочени елементите от обективната страна на
деянието, доколкото процесният случай касае юридическо лице, чиято отговорност е
обективна, безвиновна. Нарушението е формално, извършено е посредством бездействие от
страна на дружеството застраховател. За осъществяването му не е необходимо настъпването
на определен противоправен резултат. Нарушението е извършено при условията на
повторност, като от доказателствата по делото се установява, че дружеството е било
санкционирано с влязло в сила НП №Р-10-217/24.03.2021г. (влязло в сила на 28.07.2021 г.) за
нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ . Легално определение на "повторно нарушение" е
разписано в ДР на КЗ, че това е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в
2
сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид
нарушение. При повторно нарушение е предвидено административно наказание за
юридически лица от 2 000 до 40 000 лева, с което административно наказващият орган се е
съобразил и е наложил на дружеството имуществена санкция към неговия предвиден
абсолютен минимум – 2 000 лв. Поради изложеното настоящият състав намира, че
законосъобразно административно наказващия орган е определил размера на наложеното
наказание и правната квалификация по чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ при установена
повторност на извършеното нарушение.
Съдът приема, че извършеното от жалбоподател административно нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН - такъв, при който
извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид. За това санкционираното юридическо лице не следва да бъде
освободено от административно - наказателна отговорност. В конкретния случай
извършеното деяние е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с
достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото е административно нарушение.
Наказанието е наложено в условията на повторност, каквито доказателства безспорно са
налице по делото.
Правилно наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществената санкция при
съобразяване на разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото пред въззивна инстанция и на основание чл.63, ал.5 ЗАНН
жалбоподателя „ЗК Л. И.” АД следва да бъде осъден да заплати в полза на КФН
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Водим от горното съдът намира,че обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление 10-248/13.10.2022г., издадено от зам.председател
на Комисия за финансов надзор /КФН/, с което на жалбоподателя „ЗК Л. И.” АД е наложено
административно наказание:
имуществена санкция в размер на 2 000/ две хиляди/ лева, за нарушение на чл.108, ал.1 от
КЗ.
Осъжда „ЗК Л. И.” АД да заплати на КФН юрисконсултско възнаграждение в размер на 120
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.София в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4