№ 108
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000871 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му са две на брой жалби от „Ф.Е.“ ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, гр.С..
Едната е въззивна такава и с нея се обжалва постановеното по т. дело №
161/2020 г. по описа на П. окръжен решение № 260072 от 07.05.2021 г., с
което са отхвърлени исковете на „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, гр.С. против Община П. за заплащане на сумата от 300 957, 90 лв.
главно вземане за продажна цена на доставена електрическа енергия и
допълнителни услуги към нея по договор рег. № **-***-** от 09.06.2016 г. и
на сумата от 85 470, 08 лв. обезщетение за забава, като за част от главното
вземане /300 527,93 лв./ и изцяло за обезщетението за забава /85 470,08 лв./
това е сторено поради извършено съдебно прихващане до размера на сбора на
тези суми равен на 385 998, 01 лв. с насрещно вземане на ответника в размер
на 562 192, 20 лв., прието в производството по несъстоятелност срещу ищеца
по т. дело № 3343/2017 г. по описа на СГС.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението иска се отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо
1
исковата претенция за този размер.
Другата е частна такава и с нея се обжалва постановеното по делото на
Пз ОС определение № 260 362 от 14.06.2021 г., с което е оставено без
уважение искането на жалбоподателя да се измени решение № 260072 от
07.05.2021 г. в частта, с която „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, гр. С. е осъдено да заплати на Община П. разноски за адвокат в
размер на 7 800 лв.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на определението и се иска неговата отмяна.
Въззиваемата страна е на мнение за неоснователност на въззивната и
частната жалби.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 02.11.2020 г. в ПзОС е постъпила изходяща от „Ф.Е.“ ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, гр.С. искова молба против община П..
В обстоятелствената част на същата се говори за сключен между
дружеството ищец и ответника договор за възлагане на обществена поръчка
рег. № **-***-** от 09.06.2016 г. Предмет на същия била доставка на нетна
активна електрическа енергия за обекти на Община П..
Договорената ед. цена била 72, 50 лв. без ДДС за 1 МWh, а цената на
дейностите по балансиране и поемане на разходите за небаланси била 16, 30
лв. без ДДС за 1 МWh.
Съответно се излагат доводи, че ищецът доставял до точките на
доставка на всички обекти на Община П. ел. енергия, като съгласно
договорките постигнати в чл. 5.4, пар.1 прехвърлянето на правото на
собственост върху същата ставало в момента на постъпване на количествата в
мястото на доставка.
Излагат се доводи, че въпреки доставката на ел. енергия до съответните
обекти на Общината и издаването на фактури за това от страна на последната
не били извършени плащания на суми в общ размер от 300 957, 90 лв.
Направена е разбивка на доставеното и неплатено количество енергия по
месеци до всеки един обектите с посочване на издадените за съответните
периоди фактури.
Изложени са и доводи, че с оглед забавата Община П. дължи и
обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД. В тази връзка е посочено, че в чл. 4,
ал.1 от договора било уговорено плащанията по него да се извършват в срок
30 дни от извършване на доставката за съответния месец. На тази база се
претендира обезщетение в общ размер от 85 470, 08 лв., като е направена
разбивка на дължимото обезщетение за всяко забавено месечно плащане за
времето от изтичане на 30 дни след доставяне на съответната енергия до
2
датата на предявяване на исковата молба.
На тази база е поискано осъждането на Община П. да заплати на ищеца
сумата от 300 957, 90 лв. цена на доставена електрическа енергия и
допълнителни услуги към нея по договор рег. № **-***-**/09.06.2016 г. и 85
470, 08 лв. обезщетение за забава по 86 от ЗЗД.
За пълнота в исковата молба е посочено и че с решение № 1854 от
14.09.2018 г. постановено по т. дело № 3343/2017 г. по описа на СГС по
отношение на ищеца е открито производство по несъстоятелност,
дружеството е обявено в несъстоятелност и респ. са прекратени
правомощията на органите му.
В отговора си Община П. се изразява становище за неоснователност на
така предявените искове.
Същото се базира на два довода.
Първият е за извършено плащане на сумата от 429,97 лв.,
представляваща задължението по една от описаните в ИМ фактури с №
********** от 30.09.2017 г. за доставена ел. енергия на кметство с. Ц.А..
Вторият довод за неоснователност се извежда от това, че в случая били
налице предпоставките за извършване на прихващане до пълния размер на
претендираните от ищеца вземания /главница и мораторни лихви/ с вземане
на ответника към ищеца. Относно вземането на ответната страна към ищеца
се твърди, че в производството по несъстоятелност срещу ищеца има прието
вземане на Община П. в размер на 562 192,20 лв. Излагат се доводи, че
вземанията на двете страни са еднородни, насрещни, като това на ответника
било безспорно, изискуемо и ликвидно. На тази база е заявено, че следва да се
извърши прихващане до размера на по-малкото от тях- това на ищеца. Това
щяло да доведе до погасяване на ищцовите вземания, което било основание
да се отхвърлят и предявените от него искове.
Ишецът е подал ДИМ, в която единствено заявява, че поддържа
предявените искове, не възразява да се приемат представените от ответника
доказателства, като по отношение на възражението за прихващане изразява
становище, че то не е индивидуализирано.
В отговора на ДИМ от страна на ответника са преповторени
изложените в отговора факти и обстоятелства досежно вземането към ищеца,
което е било прието в производството по несъстоятелност.
В първото по делото заседание пълномощникът на ищеца е посочил, че
не поддържа възраженията си за неяснота на обстоятелствата свързани с
вземането на ответника предмет на направеното от последния възражение за
прихващане. Съответно е изразено становище, че не се оспорва
обстоятелство, че описаното в отговора от ответника вземане е прието в
производството по несъстоятелност, че същото не е удовлетворено.
Направено е и изявление, че по отношение на това вземане няма предявена
искова претенция по чл. 694 от ТЗ. На тази база пълномощникът на ищеца е
изразил и становище за допустимост на самото прихващане.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
3
Със същото на първо место е констатирано, че от страна на ответника е
извършено плащане на задължението по фактура с № ********** от
30.09.2017 г. за доставена ел. енергия на кметство с. Ц.А. в размер на 429,97
лв., т.е. в тази част претенцията за плащане е приета неоснователна на това
основание.
Направен е и извод, че са налице предпоставките предвидени в чл. 645,
ал.1 от ТЗ за извършване на прихващане. Констатирано е и че изявлението за
прихващане е достигнало до синдика с оглед изискванията на чл. 645, ал.2 от
ТЗ.
Направена е съпоставка между вземанията на ищеца и ответника и е
достигнато до извод, че с оглед прихващането тези на ищцовото дружество за
претендираните главница/без сумата от 429,97 лв./ и за обезщетение по 86 от
ЗЗД следва да се смита погасени изцяло.
На база изложеното е достигнато до заключения, че предявените пред
Пз ОС искове като неоснователни следва да се отхвърлят. С решението са
присъдени и направените от Община П. разноски за адвокат в размер на 7 800
лв.
Недоволен от отхвърлянето на исковете е останал ищецът и е подал
жалбата станала причина за започване на настоящето производство.
В нея доводите за неправилност на решението са кратки и са свързани с
липса на мотиви относно това кои представени по делото доказателства са
станали причина за изводите, че исковете са неоснователен.
Много по подробни са възраженията досежно изводите на Пз ОС дали
му основание да присъди на ответника направените от него в производството
пред Пз ОС разноски за адвокат.
Тези възражения правилно са приети от ПАС като такива по чл. 248 от
ГПК, което е наложило връщане на първоначално изпратената въззивна
жалба с разпореждане от 01.07.2021 г. за разглеждане искането по 248 от
ГПК.
То съответно е оставено без уважение със споменатото по- горе
определение № 260 362 от 14.06.2021 г.
То е било обжалвано с частна жалба, като изложените в същата доводи
са свързани с липса на предпоставки за сключването на два договора за
4
правна помощ, респ. с това, че в договорите за правна помощ било
отбелязано плащане на възнагражденията в брой, а в действителност то било
сторено по банков път и то в полза на Н..
По повод на тези жалби е нужно да се посочи, че с оглед разпоредбата
на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта
на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед
посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищеца от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори. Не може да се
говори и за разглеждане на непредявена искова претенция, нито пък, че
спорът е разгледан от некомпетентен съд. Налице са и предпоставките да иска
изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.
Това сочи, че двата акта на ПзОС предмет на обжалване пред ПАС са
допустими и пренесеният пред ПАС спор следва да се реши по същество.
По отношение определението по чл. 248 от ГПК.
5
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право да иска направените
от него разноски съобразно отхвърлената част от иска.
В случая такова искане е отправено от ответната страна, като за ПАС е
без значение, че размерът на дължимото възнаграждение е определено с два
договора за правна помощ още повече, че общият размер на същото е по-
малък от минималния такъв дължим съобразно чл. 7, ал. 1, т.5 т Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Без значение е и обстоятелството, че в единия договор е отбелязано
плащане в брой, а са представени доказателства за плащане по банков път по
простата причина, че от значение факта на плащане, а това по делото е
установено.
В тази връзка следва да се отбележи, че плащането по сметка на Н. е
извършено с оглед насочено публично изпълнение върху вземането на
адвокатката към Община П. и в този случай следва да се приеме, че
последната е изпълнила задълженията си по чл. 230, ал.4 от ДОПК.
Това съобразено с факта, че договореното и платено адв.
възнаграждение е в общ размер от 7 800 лв. води до извод, че тази сума
подлежи на присъждане в полза на ответника. Такива са изводите на Пз ОС и
обжалваното определение подлежи на потвърждаване.
Що се отнася до разглеждане на исковата молба на „Ф.Е.“ ООД следва
да се има предвид, че с нея са предявени искове по чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от
ЗЗД.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно
сключването между ищеца и ответника на договор за продажба на ел.
енергия.
Безспорно е с оглед представените по делото доказателства, че от
страна на ищеца е извършена доставка на ел. енергия към обекти на Община
П. за периоди от февруари 2017 г. - декември 2017 г. на обща стойност
300 957, 90 лв.
От тази енергия видно от представеното платежно нареждане/стр.163 от
делото на Пз ОС/ е заплатена единствено тази предмет на фактура №
********** от 30.09.2017 г. за доставена ел. енергия на кметство с. Ц.А. в
размер на 429,97 лв., което прави исковата претенция до този размер
6
неоснователна на това основание.
Реално от изложеното би следвало да се направи извод, че е дължима
цената на останалата доставена ел. енергия в общ размер от 300 527, 93 лв.
Дължимо се явява и претендираното обезщетение за забава по чл. 86 от
ЗЗД с оглед на липсата на доказателства за плащане за времето от
изискуемостта на всяко фактурирано вземане/ 30 дни след извършване на
доставката според чл. 4 от договора/ до предявяване на иска на дата 02.12.
2020 г.
Размерът на дължимото обезщетение не е оспорено от страна на
ответника и следва да се приеме, че е този посочен в исковата молба - 85 470,
08 лв.
Това на пръв поглед би следвало до доведе до извод за основателност на
исковете за посочените размери.
В случая ПАС се изразява условно по простата причина, че от страна на
ответника е направено възражение за прихващане на вземанията на ищеца с
такива на ответника.
В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 103, ал. 1 от ЗЗД е казано, че
когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи,
всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си.
В чл. 104 на ЗЗД пък е посочено, че то се извършва чрез изявление на
едната страна, отправено до другата и че двете насрещни вземания се смятат
погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е
могло да се извърши.
От изложеното следва извод, че прихващането е способ за прекратяване
/погасяване/ на две насрещни задължения до размера на по- малкото от тях.
То може да бъде извършено при наличието на две насрещни
задължения/вземания/ за пари или еднородни и заместими вещи. Нужно е
вземането на прихващащата страна да е изискуемо и ликвидно, а насрещното
да е изпълняемо. Настъпване на последиците от прихващането при
наличието на горните предпоставки е обусловено от отправяне на изявление
от един от дължниците до другия и разбира се от получаване на същото.
Особеното в случая е че по отношение на една от страните/ищецът/ с
7
решение № 1854 от 14.09.2018 г. постановено по т. дело № 3343/2017 г. по
описа на СГС дружеството е обявено в неплатежоспособност, открито е
производство по несъстоятелност и същото е обявено в несъстоятелност.
В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 645, ал.1 от ТЗ е предвидено,
че кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към
длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и
еднородни и вземането му е било изискуемо. Предвидено е, че ако вземането
му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в
резултат на решението за обявяване в несъстоятелност, както и ако
еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение,
кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на
изискуемостта, съответно еднородността.
С ал. 2 на чл. 645 е въведено изискване изявлението за прихващане да
се отправя до синдика.
От анализа на тези допълнителни изисквания за ПАС следва извод, че
прихващане може да се извърши от кредитор, чието вземане е включено в
одобрения по реда на чл. 692 от ТЗ списък с приети вземания.
Наред с това по отношение на това вземане съответно следва да са
налице и предпоставките по чл. 645, ал.1 от ТЗ.
Вземането, за което ответникът по настоящето дело отправя възражение
за прихващане видно от представените по делото доказателства, а и
обявяванията и вписванията по партидата на ищеца в ТРРЮЛНЦ е включено
в списъка с приети вземания одобрен от съда по реда на чл. 692 от ТЗ. То
представлява вземане за неустойка по процесния договор и е в размер на
562 192, 20 лв. По отношение на него няма данни след включването му в
списъка и одобряването му от съда по несъстоятелността по реда на чл. 692 от
ТЗ да е предявен иск по чл. 694 от ТЗ, което сочи,че е съществуващо.
Няма данни и за погасяване на същото в рамките на осребряване на
имуществото на несъстоятелния длъжник.
От представените по делото доказателства е видно, че преди датата на
решението за несъстоятелност /14.09.2018 г./ задълженият на ищеца и
ответника са били насрещни и еднородни, като това на прихващащият
ответник е било и изискуемо /виж чл. 17 от договора/.
Всичко това води до извод, че предпоставките за прихващане са налице
8
още повече, че и изявлението за прихващане е получено от синдика на ищеца
по настоящия правен спор, т.е. спазени са изкисванията и на чл. 645, ал.2 от
ТЗ.
Така изложеното води до извод, че двете насрещни вземания ще следва
да се считат за погасени до размера на по- малкото от тях.
В случая общият размер на предявените от ищеца вземания по чл. 327
от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД след изключване на това погасено с плащане е равен на
385 998, 01 лв. Вземането на Община П. е в размер на 562 192, 20 лв., т.е.
остатъка от главното вземане и вземането по 86 от ЗЗД също се явяват
погасени.
На база изложеното предявените от ищеца против ответника искове
следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
В този смисъл са и изводите на Пз ОС и решението му следва да се
потвърди.
Това от своя страна налага жалбоподателят да заплати и направените от
Община П. разноски за адвокат в производството пред П АС в размер на
4 900 лв.
Той следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ПАС и сумата от 7 719, 96 лв. ДТ дължима на основание чл.620, ал.5 от ТЗ.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 161/2020 г. по описа на
П. окръжен решение № 260072 от 07.05.2021 г., с което са отхвърлени
исковете на „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр.С. против
Община П. за заплащане на сумата от 300 957, 90 лв. главно вземане за
продажна цена на доставена електрическа енергия и допълнителни услуги
към нея по договор рег. № **-***-** от 09.06.2016 г. и на сумата от 85 470, 08
лв. обезщетение за забава, като за част от главното вземане /300 527,93 лв./ и
изцяло за обезщетението за забава /85 470,08 лв./ това е сторено поради
извършено съдебно прихващане до размера на сбора на тези суми равен на
385 998, 01 лв. с насрещно вземане на ответника в размер на 562 192, 20 лв.,
прието в производството по несъстоятелност срещу ищеца по т. дело №
9
3343/2017 г. по описа на СГС.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 161/2020 г. по описа на
П. окръжен определение № 260 362 от 14.06.2021 г., с което е оставено без
уважение искането на жалбоподателя да се измени решение № 260072 от
07.05.2021 г. в частта, с която „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, гр. С. е осъдено да заплати на Община П. разноски за адвокат в
размер на 7 800 лв.
ОСЪЖДА „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр.С. да
заплати от масата на несъстоятелността на ОБЩИНА П. сумата от 4 900 лв.
направени разноски за адвокат за производството пред ПАС.
ОСЪЖДА „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр.С. да
заплати от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Пловдивския апелативен съд сумата от 7 719, 96 лв. ДТ за
въззивното обжалване.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10