№ 19390
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110110696 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Б. С. и Д.
Б. К. (с предишно фамилно име Б. Б. И.) с искане да бъде признато за установено по
отношение на ищеца, че ответниците дължат при условията на разделност сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.11.2022г. по гр.д.
№61076/2021г. по описа на Софийски районен съд,113 състав, както следва:
- от Д. Б. С. цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1
923,04 лева, ведно със законна лихва за периода от 10.11.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 20.10.2022 г. в размер на 311,05 лева, цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 18,31 лева, ведно със законна лихва
за периода от 10.11.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
01.12.2019г. до 20.10.2022 г. в размер на 3,83 лв.
- от Д. Б. И. цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1
923,04 лева, ведно със законна лихва за периода от 10.11.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 20.10.2022 г. в размер на 311,05 лева, цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 18,31 лева, ведно със законна лихва
за периода от 10.11.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
01.12.2019г. до 20.10.2022 г. в размер на 3,83 лв.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение с предмет доставката
на топлинна енергия за битови нужди до топлоснабден имот, находящ се в ..................,
възникнало с ответниците въз основа на договор при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, за което не получил дължимата се цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дяловото
разпределение – в случая "Бруната " ООД в края на отчетния период на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците,
като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми, а като не са
сторили това са изпаднали в забава и дължат лихва за забава. Ищецът претендира
установяване на вземанията си по исков ред. Претендира разноски.
Ответниците не са подали в срок отговор на исковата молба в срока за това. С
подадените възражения срещу издадената заповед за изпълнение релевират възражение за
изтекла погасителна давност.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ответникът Д. Б. К. заявява,
че в изпълнение на извънсъдебно споразумение между страните от 22.05.2023г., с което
съдбно предявените вземания са разрочени, същите са почти изцяло погасени с плащане.
Твърди, че оставащата дължима част от сумата е в размера на последната погасителна
вноска по споразумението или 574,98 лв., която не е платена, защото падежът й не е
настъпил.
Процесуалният представител на ищеца признава, че е получил плащане на
падежиралите погасителни вноски по споразумението между страните по делото, но
поддържа, че оставащата непогасена част от вземанията е в размер на 924,87 лв. за главница,
тъй като плащането на погасителната вноска с падеж м. 10.2023г. било отнесено в
погашение на сторените от „Топлофикация София“ ЕАД съдебни разноски в настоящето
производство.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По подадено в съда на 10.11.2022г. от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците Д. С. С.
и Б. Б. К. за заплащане съдебно предявените вземания е издадена заповед по чл. 410 ГПК от
28.11.2022 г. по ч. гр. д.№ 61076/2022 г. на СРС, 113 състав.
Заповедта е връчена на двамата длъжници, като след депозирано в срок
възражение по реда на чл. 414 ГПК от всеки от тях са предявени процесните исковете за
установяване съществуването на вземанията по същата. При наличието на идентитет между
съдебно предявените вземания в исковото и заповедното производство и след констатация
2
за спазването на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК съдът достига до извод за процесуалната
допустимост на производството по делото.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) в претендираното количество и на
посочената стойност, при което за всеки от двамата ответници е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, че е била извършена услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в полза на ответниците, които са поели задължение да
заплати тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорните суми.
В тежест на ответниците при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед възражението на ответниците за изтекла погасителна давност, в тежест на
ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на
давностния срок.
Като съобрази становището на ответника Д. К., както и сключеното извънсъдебно
споразумение между страните, прието като писмено доказателство по делото /на на л. 80 от
делото/, съдът приема, че всички обстоятелства, включени във фактическите състави за
възникване на процесните вземания за главници и лихви за забава, са безспорни и
ненуждаещи се от доказване. Оттук, безспорно е, че: 1) през исковия период ответниците са
имали качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот като
съсобственици на същия при равни дялове; 2) процесният имот е топлоснабден; 3) за
исковия период до имота е доставяна топлинна енергия на цена в размер на исковата сума;
4) за исковия период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия на
цена, възлизаща на исковата сума; 5) налице е забава по отношение задължението за
изплащане на стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение, с оглед на което
в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковите суми.
Предвид отделените за безспорни между страните обстоятелства се налага извод,
че в полза на ищеца са възникнали вземания срещу ответниците за стойност на доставена
топлинна енергия, мораторна лихва върху нея, цена на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия и мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми.
Съгласно чл. 1 от споразумението за разсрочване погасяването на дълга на
22.05.2023 г. негов предмет са сумите, предявени по настоящото гр. д. №10696/2023 г. В
него се признават всички задължения, предмет на делото, в т.ч. задължението за законна
лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за
3
изпълнение до датата на сключване на споразумението, както и задължението за разноски в
размер на 180,50 лв. за държавна такса. Съгласно чл. 2 от споразумението дължимата се
сума трябва да бъде изплатена от ответниците при описан погасителен план на седем
вноски, от които първа в размер от 1478,52 лв., платима в деня на подписване на
споразумението и останалите шест в размер от по 574,98 лв., дължими на 22-ро число всеки
месец с падеж на последната вноска на 22.11.2023 г. В споразумението е отразено, че е
дължимо и присъденото в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение,
което не е предмет на споразумението, както и юрисконсултско възнаграждение, което
ищецът ще претендира в исковото производство. В чл. 3 от споразумението страните са
уговорили, че кредиторът се отказва от вземането за законна лихва за периода на разсрочено
плащане, при точно изпълнение от длъжника, а в чл. 4 е уговорено, че при неизпълнение на
което и да е парично задължение по погасителния план или при забавено плащане на
дължима сума по погасителния план от страна на ответника повече от 5 календарни дни,
"Топлофикация - София " ЕАД има право да поиска продължаване на действията за
принудително събиране на дължимите суми, в това число и продължаване на съдебните
производства срещу ответниците.
Страните по висящо дело могат да сключат извънсъдебна спогодба - чл. 365, ал.1
ЗЗД. Вместо, обаче, въз основа на нея да се стигне до прекратяване на делото поради
оттегляне на иска, делото може да продължи, като тогава се поставя въпросът за правното
значение на сключената извънсъдебна спогодба, на която една от страните се позовава. Тази
спогодба има значението на юридически факт, релевантен за спорното право. Това право
важи занапред така, както е установено с извънсъдебната спогодба. Намери ли, че тя е
валидна, съдът трябва да реши делото съобразно с нея, като зачете нейния
материалноправен ефект. Срещу него противната страна може да се брани с възражение за
нищожност или унищожаемост на сключената спогодба. Съдът намира, че представеното по
делото споразумение от 22.05.2023 г. е валидно, като не са релевирани от страна на ищеца
възражения за нищожност или унищожаемост на същото, поради което материалноправният
му ефект следва да бъде зачетен.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест да установят погасяването на
процесните задължения, са ангажирали доказателства за плащането на всяка от първите
общо шест падежирали вноски по сключеното между страните споразумение. Установява се
от представените по делото фискални бонове, че с извършеното на 22.05.2023г. плащане със
сумата от 1 4 78,52 лв. са погасени 432,82 лв. от вземането за главница, съдебно предявените
вземания за мораторни лихви в пълен размер от 629,76 лв., вземането за разноски за
държавна такса в размер от 180,50 лв. и 235, 44 лв. за законната лихва върху главниците до
датата на плащането. В случая са неприложими постановките на Тълкувателно решение № 3
от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК тъй като длъжникът е посочил кое
свое задължение погасява с извършеното плащане.
С плащания от 19.06.2023г., 21.07.2023г., 22.08.2023г., 25.09.2023г. и 20.10.2023г.,
всяко за сумата от 575 лв. са погасени вноски 2,3,4,5 и 6 от споразумението. Следователно
4
всички вноски с настъпил падеж към момента на приключване на устните състезания по
делото са погасени. От принципа на свободата на договарянето следва, че страните могат
свободно да определят и изменят съдържанието на договорното правоотношение помежду
им. Разсрочването на задължението с промяна на падежа за плащане, представлява
изменение на срока за погасяване на задълженията по облигационното правоотношение в
хода на процеса, поради което следва да бъде взето предвид от съда по реда на чл. 235, ал. 3
ГПК. Тъй като страните са уговорили нов падеж на плащането на процесните задължения,
тези обстоятелства съставляват именно факти, които следва да бъдат съобразени при
решаване на спора. Доколкото ищецът не твърди и не доказва ответникът да е неизправна
страна по сключеното в хода на процеса споразумение, то чл. 5 от същото не е приложим.
Предвид изложеното съдът приема, че след извършените плащания оставащото
непогасеното задължение на ответниците е в размер на 574,88лв., чиято изискуемост, обаче,
не е настъпила към момента на приключване на съдебното дирене по делото, поради което
искът и за тази сума е неоснователен.
По отношение основателността на релевираното от ответника възражение за
погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност:
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 11.а. от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г., ОСГТК в
производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да
се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания за
вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не
е направил подобни възражения в срока за отговор.
Понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. "в" ЗЗД (Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълкувателно дело №
3/2011 г., ОСГТК).
По отношение на процесните задължения за главници е приложимо правилото на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1/. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
5
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за
всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за
топлоснабдяването.
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в случаите на
чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не
влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване
на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на
разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е.,
задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на
месечните вноски.
Съгласно действалите през процесния период Общи условия на ищеца, в сила от
2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл.
32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок от след изтичане на периода, за който се отнасят.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок от периода, за който се отнасят.
В този смисъл съдът приема, че задълженията за месечни вноски /прогнозни или
равни/ възникват след изтичането на 45-дневният срок от съответния месец, през който е
доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска, респ.
задължението за заплащане на цената на услугата дялово разпределение – след нейното
осъществяване /изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода/.
6
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 10.11.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – в
случая от тази дата давността е прекъсната, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
срокът на погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 03.09.2019 г. (с прибавяне на 69 дни,
през които давност не е текла), са погасени по давност. В случая, това са вземанията за
периода м. 05 – м. 06. 2019 г. включително.
В приетото извънсъдебно споразумение са включени всички задължения, предмет
на делото. Релевантен въпрос в случая е приравнява ли се признанието на задължението на
отказ от вече изтекла погасителна давност - дали с подписване на споразумението
ответникът се е отказал от изтеклата в негова полза давност за част от вземанията. В
решение № 65/03.06.2011 г. по т. д. № 600/2010 г. по описа на ВКС, І т. о. се приема, че едно
вземане винаги може да бъде признато, включително и след изтичане на погасителната
давност. След като длъжникът може да изпълни задължението си и след изтичане на
давността (чл. 118 ЗЗД) и това да доведе до погасяване на кредиторовото вземане, от
аргумент за по силното основание следва, че длъжникът може да направи и отказ от
изтеклата в негова полза погасителна давност. Признанието фактически представлява отказ
от позоваване на вече изтекла давност. И тъй като такъв отказ под страх от
недействителност не може да бъде направен преди давността да е изтекла (чл. 113 ЗЗД), то
признанието може да бъде направено и след изтичане на давността. Признанието, направено
след изтичане на същата обаче не прекъсва теченето й. Прекъсването на давността, като
законова последица от признаването на вземането, ще настъпи само доколкото са налице
предпоставките за това започнала, но още не изтекла погасителна давност (арг. чл. 116 ЗЗД).
По тези съображения се приема, че признанието, направено след изтичане на давността,
представлява отказ от позоваване на вече изтекла давност, но не води до прекъсването й. В
решение 186/19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г. по описа на ВКС, ІV г. о. обаче се приема,
че според чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане
на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и
волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла
погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за
което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла
погасителна давност не може да се направи извън исковия процес. Според чл. 113 ЗЗД
валиден отказ от субективното право на погасителна давност може да се направи само след
изтичането й. За разлика от неупражняването на субективното право на погасителна давност
във висящ процес, което може да е със знание или без знание за правните последици, отказът
преди или по време на висящия процес е винаги съзнавано волеизявление. Длъжникът като
знае същността на правото си трябва и да иска настъпването на правните последици от
непозоваването на погасителна давност. Ако отказът като волеизявление е недействителен,
7
то от него не произтичат правни последици. Отказът от последиците на изтекла погасителна
давност следва да е ясно и недвусмислено формулиран и да индивидуализира задълженията,
за които се прави. Законодателят не е поставил изискване за форма на това изявление,
поради което и за действителността на същото не е нужна специална форма. Възможно е
отказът да не е изричен, а да е мълчалив, но само ако от съдържанието на изявлението може
да се направи недвусмислен извод, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на
изтеклата погасителна давност в негова полза за конкретно вземане (в този смисъл пак
решение № 186/19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г. по описа на ВКС, ІV г. о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК). В заключение, само при наличие на отказ - пълен или частичен от
изтекла в негова полза давност длъжникът след изтичане на давностния срок може да се
откаже от породените от тази давност последици, докато признанието има действие, считано
от извършването му и предполага наличие на неизтекъл давностен срок. В конкретния
случай не може да се приеме, че има валиден отказ от погасителна давност - първо, защото
такъв не е изрично формулиран в споразумението и второ - защото не може споразумението
да се тълкува и като мълчалив отказ, тъй като самите задължения не са посочени поотделно,
за да се приеме, че длъжникът е направил отказ от изтекла погасителна давност и е заявил,
че не желае да се ползва от последиците й. Искането за отсрочване/разсрочване плащането
на задължението не може да се приеме за такъв отказ сам по себе си (така и решение №
262337/08.04.2021 г. по в. гр. д. № 2836/2020 г. по описа на СГС, ІV – Б състав, решение №
4714 от 29.06.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 15750/2015 г. по описа на СГС, III – В състав).
Предвид изложеното съдът приема, че погасени по давност са вземанията за м. 05
и м.06.2019 г., въпреки сключеното споразумение, в което не е обективирано изричното и
несъмнено изявление на ответника, че се отказва от изтеклата в негова ползва погасителна
давност. По съображения от кредитираната ССчЕ съдът приема, че това са вземанията за
главницата за цената на доставената топлинна енергия в размер на 99,09 лв. и мораторна
лихва върху същата в размер на 13,78 лв. Доколкото тези суми са погасени с плащане
горният извод намира отражение единствено при разпределението на отговорността за
разноските в процеса. Само за пълнота следва да се посочи, че плащането на погасени по
давност вземания не е недължимо, тъй като погасяването на вземането по давност погасява
само правото на принудителното му изпълнение, но не и възможността същото да бъде
изпълнено доброволно от длъжника
По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявените искове следва
да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство.
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК присъждането на разноски на страните
8
се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно, разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
За частта от вземанията, за които съдът приема, че са погасени поради давност,
разноски на ищеца не се дължат, тъй като исковете са изначално неоснователни. Относно
останалите вземания неоснователността на претенциите е обусловена от факти и
обстоятелства, настъпили в хода на процеса, именно от сключеното споразумение. Исковете
в тази част се отхвърлят поради плащане в хода на процеса, респ. неизискуемост на
задължението с оглед сключеното в хода на процеса споразумение. Оттук съдът намира, че
ответниците са станали повод за завеждане на делото и дължат на ищеца разноски за тази
част от вземанията. От страна на ищеца е претендирано юрисконсултско възнаграждение за
заповедното и за исковото производство, които не са били предмет на постигнатото
споразумение. За заповедното производство в полза на ищеца следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 48,74 лв. от общо претендираното от 50 лв.,
като се съобрази частта от исковете, които се отхвърлят поради давност, за която
ответниците не носят отговорност за разноски. Аналогично за исковото производство в
полза на ищеца се дължат разноски в размер на 389,99 лв. от общо сторените такива в
размер на 350 лв. за вещо лице и от общо определеното от съда в размер на 50 лв., на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, при съобразяване действителната фактическа и
правна сложност на делото, вида и обема на извършената дейност от процесуалния
представител на ищеца, както и разясненията на определение № 518/03.12.2019 г. по ч. гр. д.
№ 4461/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., според които законът допуска размерът на
юрисконсултското възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато
сложността му е ниска. Разноски за държавна такса съдът не присъжда, тъй като същите са
предмет на спогодбата и се изплащат съобразно уговореното в нея.
От страна на ответниците не се претендират разноски, поради което съдът не
присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК установителни
искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б против Д. Б. С. с ЕГН ********** с адрес
.................... с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
9
установяване съществуване на вземанията за сумите от 1 923,04 лева, представляваща
главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.
до топлоснабден имот с абонатен номер 70126 с адрес ...................., ведно със законна лихва
за периода от 10.11.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 311,05 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 20.10.2022 г., 18,31 лева -
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г
, ведно със законна лихва за периода от 10.11.2022г. до изплащане на вземането, както и 3,83
лв. за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019г. до 20.10.2022 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 28.11.2022г. по гр.д. №61076/2021г. по описа на Софийски районен
съд,113 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК установителни
искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б против Д. Б. К. с ЕГН ********** с адрес
.................... с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуване на вземанията за сумите 1 923,04 лева, представляваща
главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.
до топлоснабден имот с абонатен номер 70126 с адрес ...................., ведно със законна лихва
за периода от 10.11.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 311,05 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 20.10.2022 г., 18,31 лева -
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г
, ведно със законна лихва за периода от 10.11.2022г. до изплащане на вземането, както и 3,83
лв. за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019г. до 20.10.2022 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 28.11.2022г. по гр.д. №61076/2021г. по описа на Софийски районен
съд,113 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Б. С. с ЕГН ********** с адрес
.................... и Д. Б. К. с ЕГН ********** с адрес .................... да заплатят на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б сумите от 48,74 лв. за разноски в заповедното производство и
389,99 лв. за разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД с ЕИК *********
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10