Мотиви към присъда
по НОХД №1024/2019г. по описа на ПРС, ХVІ н.с.
Районна прокуратура -
Пловдив е повдигнала обвинение срещу Р.А.Г., като същата е предадена на съд за
престъпление по 316 вр. с чл. 308, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това, че на 10.07.2017г. в гр. Пловдив пред ЗАД“АРМЕЕЦ“АД- гр. София, съзнателно се е ползвала от неистински
официален документ- оригинал на Свидетелство за регистрация на МПС- част I с №**,
издадено на 17.04.2014 г. от МВР Пътна полиция- гр. Пловдив за л.а. „Ауди А5“ с
рег.№**, рама № ** и двигател №**, като от нея за самото съставяне не може да
се търси наказателна отговорност.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. По отношение реализирането на наказателната
отговорност се предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване на
минимума предвиден в закона, което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Защитника на
подсъдимата адв.Е. моли подзащитната и да бъде оправдана.Счита че не са налице
доказателства за субективната страна на престъплението.Г. не знаела, че
представения от нея, пред ЗД „Армеец” талон на автомобил бил неистински, тъй
като не се била вгледала в съдържанието му.
Подсъдимата Г.
заявява, че не е знаела, че процесния документ е неистински.Твърди, че никога
не е имала друг талон, не знае защо този е неистински.Моли съда да бъде
оправдана.
Производството протече по реда на
чл.371, т.1 от НПК относно събрани в хода на досъдебното производство гласни
доказателства и изготвена съдебно-техническа експертиза, а именно разпита на
свидетелите С. Д. и В. Д., както и заключението изготвено от вещото лице И. Ч..
Съдът, като съобрази събраните
по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата Р.А.Г. е родена
на ***г. в гр. ***, живуща ***, б., българска гражданка, неомъжена, с висше
образование, безработна, неосъждана, ЕГН **********.
Фирма „Кристи 12“
ЕООД осъществявала дейност по покупко- продажба на автомобили на лизинг. В
случаите на закупуване на автомобил на лизинг на лек автомобил първоначално се
подписвал предварителен договор за покупко- продажба. При сключването на
предварителния договор на клиента се давал малкия талон на колата, гражданска
отговорност, технически преглед и копие от автокаско, а също и пълномощно за
управление. При сключване на окончателен дговор на клиента се давал и големия
талон на лекия автомобил. На 17.04.2014 г. била сключена комбинирана
застраховка „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“ относно лек автомобил „Ауди А5“ , собственост
на „Кристи 12“ЕООД със ЗАД“Армеец“ с
полица № 0306Х0024493 със срок на застраховките една година, считано от
17.04.2014 до 16.04.2015 година. На 16.04.2014 г. била сключена комбинирана
застраховка „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ на АВТОМОБИЛИСТИТЕ“ и „ ЗЛОПОЛУКА“
на лекия автомобил Ауди А5, собственост на „Кристи 12“ ЕООД със срок на
застраховката една година, считано от 17.04.2014 г. до 16.04.2015 г. На
16.03.2015 г бил сключен договор за покупко- продажба на МПС – лек автомобил
Ауди А5 с с рег.№ ***, рама №** и с двигател № ** със страни по договора- в
качеството на продавач В. П.Д., действащ като *** на фирма „ Кристи 12“ ЕООД с
ЕИК ********* Б. Б. Й. и от друга страна в качеството на купувач- подс. Р.Г..
Макар че договорът между страните бил
подписан едва на 16.03.2015 г. лекият автомобил бил предаден на Р.Г. още през
2014 г. При регистрирането в КАТ на
лекия автомобил на 17.04.2014 г. било издадено свидетелство за регистрация част
1 и част 2 с №**. С Добавък №2/16.05.2015 г.
към застрахователна полица №0306Х0024493/17.04.2014 г. на основание
сключения договор за покупко- продажба от 16.03. 2015 г. всички права и
задължения по полицата се прехвърлили на обв. Р.Г.. На 27.04.2015 г. между Р.Г. и ЗАД“Армеец“ бил сключен договор
за застраховки „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“ със срок на валидност една година, считано
от 28.04.2015 г. до 27.04.2016 г. за лек автомобил Ауди А5, а също така бил
сключен договор за застраховка „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ на АВТОМОБИЛИСТИТЕ и „ЗЛОПОЛУКА“. След сключване на договора, през лятото на
2015г. Г. регистрирала закупеното от нея моторно превозно средство в КАТ. За
целта тя упълномощила свой познат-св.Г.Т.Г.. Св. Г. подал от името на упълномощителката си Заявление №151030051513 в
КАТ- Пловдив за промяна на регистрацията на лекия автомобил. Съгласно
разпоредбата на чл. 17, ал.3 на Раздел II от Наредба I- 45 от 2000 на МВР старото
свидетелство за регистрация с №** било приложено към заявлението. С извършената
промяна в регистрацията на лекия автомобил, собственост на обвиняемата, бил
променен регистрационния номер на МПС на ***. Били издадени и предадени на св. Г.
свидетелство за регистрация на МПС част I и част II с номер №**. Св. Г. предал на
обвиняемата Г. оригиналите на Свидетелство за регистрация част I и Свидетелство за регистрация
част II с номер №** като за предаването
не бил съставен приемо- предавателен протокол. След промяната на регистрацията
на лекия автомобил „Ауди А5“ и след изтичане на срока на сключените застраховки
на 26.04.2016 г. с Комбинирана застрахователна полица №0306Х0203015 Р.Г.
сключила нови застраховки „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“
за лекия автомобил АУДИ А5 с Рег. № *** и Рама №** със срок на действие една
година, считано 28.04.2016 г. до 27.04.2017 г.,
а с Комбинирана застрахователна полица № BG/11/116001259648/ 26.04.2016 със ЗАД“Армеец“ обвиняемата
сключила застраховки „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ на АВТОМОБИЛИСТИТЕ“ и „ЗЛОПОЛУКА“
с край на действие 27.04.2017 г. Със сключването на договорите за застраховки
на лекия автомобил по полицата към полицата били приложени копия от
Свидетелство за регистрация на МПС част-I и Свидетелство за регистрация на
МПС- част II с номер №**.
От началото на 2016 г. обв. Р.Г. заживяла на
семейни начала със св. Г.В.В. ***.
Обвиняемата държала всички документи в шкафче в жилището, което обитавали.
Понякога св. В. също управлявал лекия автомобил Ауди А5, собственост на Г..
Двамата нямали навика да държат Свидетелствата за регистрация част I и част II в лекия автомобил. През месец юли 2016 г., тъй като
лекият автомобил на свидетеля В. бил на ремонт, той управлявал лекия автомобил,
собственост на обвиняемата. На 20.07.2016 г. св. В. и обвиняемата решили да
прекратят връзката си. На излизане от жилището, обвиняемата казала на св. В. да
премести лекия автомобил, тъй като бил паркиран до строеж. След като
обвиняемата напуснала жилището към 09 часа, час по- късно излязъл и свидетелят В. и преместил
лекия автомобил на друго място. На 21. 07. 2016 година свидетелят В. установил,
че лекият автомобил липсвал от мястото, където го бил паркирал, поради което се
свързал чрез обща позната с Г. и сезирали полицейските органи за отнемането на
автомобила. Г. уведомила за изчезването на личния и лек автомобил и
застрахователя си- ЗАД“Армеец“. На 22.07.2016 г. обвиняемата Р.Г. посетила офис
на застрахователното дружество, с което имала сключен договор за застраховка,
при което й бил предаден списък с документите, които следвало да представи пред
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, а именно:
Свидетелство за регистрация на МПС част I-в оригинал, Свидетелство за
регистрация на МПС част II, също в оригинал, ключовете на автомобила, талон за годишен технически
преглед, застраховката „Гражданска отговорност
на автомобилистите “ и застраховката „КАСКО“, протокол от оглед, както и
служебна бележка за заведено дело за отнемането на лекия автомобил. Още на
същата дата обвиняемата предала на застрахователя всички посочени в списъка
оригинали на документи, без Свидетелство за регистрация част I ( голям талон). На 23.11.2016 г.
на обвиняемата било отказано заплащането на обезщетение по щета
№26016030103644/2016, поради непредаден оригинал на Свидетелство за
регистрация на МПС част I. На 10.07.2017 г. обв. Р.Г. посетила отново офис на застрахователното
дружество ЗАД“ Аремеец“АД- София, клон в гр. Пловдив, където пред св. С. С.а Д.,
изпълняваща длъжността „*** в ЗАД Армеец“, съзнателно представила в оригинал
Свидетелство за регистрация част I с № N ** с дата
на издаване 17.04.2014 г. за л.а. Ауди А5 с номер рама *** и ползвайки
предадения от нея документ с искане преписката по щета №26016030103644/2016 да
бъде преразгледана. За предадения документ в оригинал св. Д. съставила приемо-
предавателен протокол, като на протокола в долен ляв ъгъл пред свидетелката
собственоръчно обвиняемата Г. изписала двете си имена и положила подпис. На
27.07.2017 г. на обвиняемата Г. отново било отказано заплащане на
застрахователно обезщетение по щета №26016030103644/2016, въпреки представения
документ в оригинал, поради представянето му почти година след установяване
настъпването на събитието.
В хода на
досъдебното производство е била назначена и изготвена Съдебно техническа
експертиза на предадения от обвиняемата Г. документ пред ЗАД „Армеец“ АД. Видно
от експертното заключение №347 Свидетелство за регистрация на МПС част I с номер на бланката № ** с дата
на издаване 17.04.2014 г. и се отнася за л.а. Ауди А5 с номер рама ** е неистински официален документ.
Същият е отпечатан на бяла целулозна хартия, посредством мастилено- струен
принтер, без собствени защитни елементи- липсва воден знак, нишки, нанесени с
оптически вариращо мастило; ДОВЕ, поставен в горен десен ъгъл, е изрязън такъв от оригинален талон и
залепен върху инкриминирания. Липсва и серийният номер на гърба на талона. Подписът, положен в долен десен ъгъл,
върху реквизит „подпис:/signature:“ не е изпълнен със синя химикална паста, а е отпечатан
също на цветен мастилено струен принтер, т.е. е технически пренесен. Не може да
се установи датата на изготвянето на документа.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът установи
именно горната фактическа обстановка от разпита на свидетелите Г.Г., Г.В.,
показанията приобщени по реда на чл.371, т.1 от НПК, а именно разпита на свидетелите В. Д. и С. Д.,
от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, както и от веществените
доказателства голям и малък талон Свидетелство за регистрация на МПС Ауди А5 с
рег номер ** и всички писмени доказателства, а именно свидетелство за съдимост,
характеристика, договор за продажба на МПС, фактура, застрахователна полица,
заявления за регистрация на МПС, голям талон за регистрация на МПС от
27.08.2015г., свидетелство за регистрация на Ауди А5 с номер ** от 17.04.2014г. и др.Горната фактическа обстановка частично
се потвърждава и от обясненията на подсъдимата.
Видно от показанията на св.Г., през 2015г. бил
упълномощен от подсъдимата Г. да пререгистрира МПС Ауди А5 с рег. номер **, което до момента
било собственост на “Кристи 12” ЕООД-гр.София, но с договор за
покупко-продажба от 16.03.2015г. било продадено на подсъдимата за сумата от
30 000лева.Г. пререгистрирал МПС-то и предал на Г. новоиздадения голям и
малък талон за регистрация на МПС, а новия рег. номер на МПС-то бил **.Съдът изцяло
кредитира показанията на св.Г., които изцяло кореспондират с писмените
доказателства-пълномощно, преписи на голям и малък талон за МПС.Г. управлявала собствения си
автомобил, като го предоставяла и на приятеля си Г.В., с който живеели
заедно.Видно от показанията на последния и обясненията на обвиняемата на 20
срещу 21.07.2016г. Г. и В. прекратили връзката си, а на следващия ден лекия
автомобил Ауди А5 изчезнал и бил обявен за откраднат от подсъдимата.Съдът
кредитира показанията на св.В. и обясненията на подсъдимата в тази им част, по
което не се и спори.Съда кредитра и показанията на св.Д., от които е видно че
действително „Кристи 12” ЕООД е продало лекия автомобил на Г..Показанията на
този свидетел не се и оспорват от страните и изцяло кореспондират с
представения по делото договор за покупко-продажба на МПС.Съда кредитира и
показанията на св.Д., от които е видно, че след кражбата на лекия автомобил Г.
е представила лично пред Армеец заявление за изплащане на застраховка като е
предала процесния документ, а именно оригинал на
Свидетелство за регистрация на МПС- част I с №**, издадено на 17.04.2014 г. от
МВР Пътна полиция- гр. Пловдив за л.а. „Ауди А5“ с рег.№**, рама № ** и
двигател №** на 10.07.2017г. в офис в гр.Пловдив.
Съда изцяло кредитира приобщената по реда на чл.371, т.1 от НПК съдебно
техническа експертиза, която не се оспорва от страните.От същата е видно, че Свидетелство за
регистрация на МПС- част I с №**, издадено на 17.04.2014 г. от МВР Пътна
полиция- гр. Пловдив за л.а. „Ауди А5“ с рег.№**, рама № ** и двигател №** е
неистински документ.
Съда кредитира и всички останали писмени доказателства приложени по делото,
истинността на които не се оспорва.
Спорен е въпроса дали Г. е знаела че процесния официален документ е
неистински.В обясненията си Г. отрича този факт.Твърди, че не е знаела, че
талона е неистински, дълго време бил в багажа й, за това не могла първоначално
да го намери.Твърди, че други талони не е получавала от никой.
Тези обяснения на подсъдимата съда счита за нелогични и противоречащи на
другите свидетелски показания, както и на писмените доказателства по делото.На
първо място св.Г. заяви, че е пререгистрирал лекия автомобил през 2015г., за
което подсъдимата го е упълномощила, което пълномощно фигурира по
делото.Първоначално докато е било собственост на „Кристи 12” ЕООД, автомобила
Ауди А5 е бил със софийска регистрация и впоследствие е пререгистриран с
пловдивска, при което няма как да не се издаде нов голям и малък талон за регистрация.
Препис извлечение от същия е наличен и по делото.Именно този факт оборва
обясненията на подсъдимата, че никога не са и издавани други талони.Освен това
неистинския регистрационния талон, който е използвала пред „Армеец” е с дата на
издаване 17.04.2014г., и в него лекия автомобил фигурира с пловдивска
регистрация, а именно **.Това обаче няма как да бъде истински документ, тъй
като Г. е закупила автомобила 2015г. и една тогава е пререгистриран с
пловдивска регистрация.Същата много добре е знаела, че няма как през 2014г.
автомобила, който още е собственост на „Кристи 12” ЕООД, не е пререгистриран и
няма как да бъде с пловдивски регистрационен номер преди да го е закупила. Теоритично
дружеството няма пречка да пререгистрира автомобила, но тъй като автомобила е
бил във владение на Г., защото е на лизинг последната няма как да не разбере за
пререгистрацията му и смяната на номерата, което обаче няма никакви
доказателства да се е случвало. Ето защо според съда подсъдимата е знаела, че
официалния документ който представя пред застрахователно дружество „Армеец” е
неистински.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената
фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимата Г. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
316 вр. с чл. 308, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това, че на 10.07.2017г. в гр. Пловдив пред ЗАД“АРМЕЕЦ“АД- гр. София, съзнателно се е ползвала от неистински
официален документ- оригинал на Свидетелство за регистрация на МПС- част I с №**,
издадено на 17.04.2014 г. от МВР Пътна полиция- гр. Пловдив за л.а. „Ауди А5“ с
рег.№**, рама № ** и двигател №**, като от нея за самото съставяне не може да
се търси наказателна отговорност.
С действията си
подсъдимата е осъществила от ОБЕКТИВНА страна всички съставомерни признаци на
престъпния състав по чл. 316 вр. с чл. 308, ал.2 вр. с ал.1 от НК. Преди всичко
съдът следва да уточни, че писменият акт съставлява “документ” – официален такъв.
Той има своето правно значение – материализира изявление, удостоверява, че
подсъдимата е собственик на МПС. В разпоредбата на чл. 93, т.5 от НК е дадено
легално определение на официален документ - този, при чието съставяне са
спазени установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. В
конкретния казус свидетелството е неистински официален документ съгласно
определението на чл. 93, т.6 от НК, тъй като установява се по делото, че на
свидетелството само е било придадено вид, че представлява конкретно писмено
изявление на друго лице, различно от това, което действително го е съставило. Тъй
като в конкретния казус инкриминирания документ представлява свидетелство за регистрация
на МПС, правилно деянието е квалифицирано по смисъла на чл. 316 вр. чл. 308,
ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние
по чл. 316 от НК изисква умишленото използване на неистинския документ.
Установява се според съда безспорно от гласните и писмени доказателства, че
същата е знаела, че документът е неистински. В случая законът не поставя като
изискване преследването на някаква цел. Установява се обаче, че копие от
документа е бил представен лично от подсъдимата в ЗД”Армеец” за да и бъде
изплатена застраховка „Каско” за откраднато МПС.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА
деянието е извършено от подсъдимата при пряк умисъл, като е съзнавала неговия
общественоопасен характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици и е желаела настъпването им. Показателно в тази насока е несъответствието
на обясненията на подсъдимата и показанията на св.Г., както и нелогичното
съдържание на неистинския документа описано по-горе.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
За да наложи на подсъдимата
справедливо наказание, съдът съобрази, че предвиденото от законодателя
наказание за вмененото й престъпление е до осем години лишаване от свобода.
Същевременно подсъдимата не е осъждана и е с много добри характеристични данни.
Същата е на една млада възраст и е трудово ангажирана.Според съда освен
многобройните е налично изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство.
Това е факта, че Г. е могла да поиска от ОД на МВР-Пловдив издаване на дубликат
на голям талон за регистрация, тъй като същия вероятно е изчезнал с автомобила
при неговата кражба.Вместо да стори това Г. е използвала неистинския документ,
като по делото остана неустановено от къде се е снабдила с него, а без каквито
и да е проблеми е могла да се снабди с истински по съответния ред.
При анализ на така
изложените обстоятелства, съдът намира, че посочените смекчаващи отговорността
обстоятелства са многобройни такива, налично е и изключително по своя характер
смекчаващо обстоятелство и най-лекото предвидено в закона наказание, би се
оказало несъразмерно тежко за подсъдимия за извършеното от него деяние. Наказанието
й следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1,т.2, б.”б” от НК, а
именно - ПРОБАЦИЯ. Същото следва да се реализира чрез следните пробационни
мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – с периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ и двете за срок от по шест месеца, което са явява и най-ниското по
размер наказание пробация.Именно визираното наказание при така определените
пробационни мерки се явява адекватна санкция с оглед обществената опасност
подс. Г..
Съдът постанови ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Свидетелство за регистрация на
МПС- част II с № ** за л.а. Ауди А5 с рег. № **– в оригинал, находящо се на лист 55 от досъдебното производство и Свидетелство за регистрация на
МПС- част I с № ** за л.а. Ауди А5 с рег. № **– в оригинал, находящо се на лист 55 от досъдебното производство, да останат
приложени по делото.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът
постанови подсъдимата
Р.А.Г. да заплати по
сметка на ОДМВР Пловдив сумата от 100 /сто/ лева направени в
хода на досъдебното производство разноски по делото.
По изложените мотиви, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала: И.П.