Решение по дело №797/2015 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 404
Дата: 31 май 2016 г. (в сила от 31 август 2016 г.)
Съдия: Зара Ехия Иванова
Дело: 20153630100797
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

404/31.5.2016г.

град Шумен

Шуменският районен съд в публично заседание на тридесет и първи март ,   през две хиляди и шестнадесета   година в състав

 

                                                                                  Председател: Зара Иванова

 

при  секретаря : А.П.  , като разгледа докладваното от районния съдия З.Иванова  гр.д. № 797  по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ .

Депозирана  е искова молба от  К.Й.А. , ЕГН : ********** , адрес *** , съдебен адрес:***  срещу „КОРЕКТ-98” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление с. Хитрино, обл. Шумен,  ул. ***,  представлявано от Х.С.Б. - изпълнителен директор  , в която посочва , че към  25.11.2013 г. работела по трудово правоотношение на длъжност "счетоводител"  при ответника. На 25.11.2013 г. била на работното си място. С устно разпореждане на изпълнителният директор на дружеството и  била възложена работа в производството, работа на машина за нанасяне на лепило върху фазерни плоскости. Преди започване на работа, по технологични изисквания, валците на машината трябвало да бъдат намокрени с вода, при което ищцата започнала да ги облива, при което едната и ръка попадна между тях и била захваната и притисната. В опит да се освободи поставила и другата си ръка върху валците, при което и тя също била захваната. С помощта на други работници, валцовете на машината били раздалечени един от друг и ръцете и били освободени. Незабавно била откарана в Спешна помощ в гр. Шумен, от където по-късно била транспортирана до МБАЛ „Света Анна-Варна" АД, където и била направена поредица от операции. Установило било, че при злополуката е получила смазване на дланта и китката-двустранно, с придружаващи заболявания на двете ръце-множество счупвания, фактура на 4-та метакарпална кост в ляво. Извършени били множество операции, при които били ампутирани 1, 4 и 5-ти пръст на лява ръка и 5-ти пръст на дясна ръка, по-късно ампутация на 2-ри пръст на дясна ръка. Последвали  множество операции. При изписването от болничното заведение на 28.02.2014 г. и било  препоръчано-превръзки през 3 дни, също така било назна­чено антибиотично и локално лечение. Престоят и в МБАЛ „Света Анна-Варна" АД бил 96 дни.На 18.03.2014 г. била приета във Военномедицинска академия, Многопрофилна болница за активно лечение-Варна, ОТТПВЕХ. На 20.03.2014 г. и била извършена нова оперативна интервенция, като престоят и продължил до 22.03.2014 г. Били и издадени болнични листове за временна неработоспособност до 22.07.2014 г. С решение на ТЕЛК, Специализирана Ортопедична ЛКК оправдала временната и неработоспособност от 23.07.2014 г. до 18.08.2014 г. включително, Лечението и продължавало и към настоящият момент.С експертно решение № 1791 от 123/19.08.2014 г. на ТЕЛК „МБАЛ" АД Шумен и била определена 100% трайно намалена работоспособност и необходимост от чужда помощ, поради ампутация на 2-ри и 5-ти пръст в дясно и 1, 4 и 5-ти пръсти в ляво, флексионии контрактури на двете гривнени стави и на пръстите на двете ръце, невъзможен захват на двете ръце.Със заповед № 77/27,08.2014 г. трудовото и правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.9 от КТ. Проведено било разследване на злополуката, участие в което взели представители на РУ „СО"-гр. Шумен, Инспекция по труда-гр. Шумен, представители на работодателя и на работниците и служителите в ответното предприятие. От изготвения протокол се установило, че ищцата  по никакъв начин не е съпричинила настъпването на вредоносния резултат.Ищцата твърди, че до  настъпване на злополуката и инвалидизирането й била в отлично здраве, работела и се грижила за семейството, помагала на  децата си. В следствие на злополуката претърпяла огромни загуби, пропуснала много ползи, преживяла и продължавала да търпи неизмерими физически болки и страдания. След злополуката не можела да се грижа за семейството, да помага на децата си, да се обслужва сама, поради което товарела съпруга си и децата  си не само с грижите за дома, а и с грижите и обслужването на самата  нея. Предстояли серия от операции за оформяне на „щипки" с оглед постигане на захват. Заявява, че  от момента на злополуката непрекъснато сънува кошмари, станала изключително нервна и напрегната. Необходимостта да търси за всяко едно нещо помощ от трети лица създава у нея чувство за малоценност и ниско самочувствие и се отразява негативно на социалните  контакти и психическото състояние. Необходими били средства за лекарства, за пътуване при консултации с доктори, за заплащане на болнични престои, които  били взети от други хора. Изпратени били медицински документи в различни клиники и болници - в Горна баня, Плевен, София, Варна, в Испания, във Франция и Турция, чакала насрочване на час за преглед и в зависимост от резултатите щяла да се подложи на необходимите оперативни интервенции, които нямало да бъдат безплатни. Твърди, че съпругът  и бил неотлъчно до нея, като от стреса покрай нея на 31.01.2014 г. получи инфаркт, бил  в 6-месечен болничен, през което време полагал  грижи за нея, но преди 4 месеца се върнал на работа за да може да осигурява някакъв доход, необходим за оцеляването им. Заявява, че наскоро и било изплатено обезщетение от застраховка „Трудова злополука", в размер на близо 32 000 лв., с която сума изплатила  взетите в заем суми. Получавам пенсия за инвалидност в размер на 193,00 лв., но тези суми били незначителни и недостатъчни, както с оглед характера на претърпените от нея неимуществени вреди, така и с оглед на належащите и нужди и необходимите разходи за посрещане на интервенции и лечения. Ищцата претендира обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, които оценява  на 150 000.00 лв., но с настоящата искова молба при условията на обективно съединени искове, предявява претенция за част от сумата в размер на 100 000.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от общата сума 150 000.00 лв. , както и да бъде осъден ответника да и заплати сума от 580,93 лева – имуществени вреди . Претендира присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява, че исковете са допустими, но неоснователни. Заявява, че ищцата е получила  обезщетение в размер на  около 32 000 лв., представляващо равностойността на седем брутни годишни заплати, съгласно сключената застрахователна полица на “Интерамерикан България” ЗЕАД, както и изплащаните своевременно на всички имуществени претенции, както и, че не всички твърдения по отношение на трудовата злополука и описани в исковата молба факти и обстоятелства отговарят на истината. Не оспорва обстоятелството, че ищцата на твърдяната в ИМ дата е претърпяла трудова злополука, но заявява,  че съгласно  трудов договор, доп. споразумение и длъжностната характеристика е видно, че ищца е била назначена на длъжност “счетоводител” и боравенето с машините в цеха не кореспондира с длъжността й. Твърдението от нейна страна,  че с устна заповед е било изменено трудовото  й правоотношение не отговаряло на истината. Също така не отговаряло на истината, че тя по никакъв начин не била съпричитител. Ответникът заявява, че след като по никакъв начин не е доказана промяната на трудовото правоотношение, а това са само твърдения в ИМ, както и поради факта, че сама в качеството си на акционер ищцата е взела решение  да работи на машината  причинила злополуката не спазвайки технологията за  пускане на съоръжението, тя се явява и съпричинител на вредоносния резултат.  Твърди, че технологично  тази машина е невъзможно да се обслужва само от едно лице. Последствие се установило, че ищцата сама е взела решение в  качеството си на акционер и собственик да помогне в производствения процес,  добре е  запозната с производството поради това, че е и дългогодишен служител в дружеството, активно е участвала в развитието на предприятието и има интерес за постигане на по-големи  икономически резултати. Ответникът заявява, че изплатеното й застрахователно обезщетение обезщетение напълно покрива критериите за справедливо обезщетение, като  категорично се противопоставя срещу претендираните имуществени вреди в размер на 580.93 лв., за които се твърди, че е  заплащала лично и представя фактури и касови бонове.   Пояснява, че всички претендирани имуществени вреди са изплатени лично от него, лично е  съдействал и съпровождал ищцата до болничните заведения многократно, осигурявал през  целия период на болничното лечение болногледач, както и всички разходи свързани с нейното възстановяване са платени от  него ..  Заявява, че в случай, че съдът определи обезщетение на основание чл. 200 от КТ по-голямо от изплатеното, то би следвало, изплатеното вече обезщетение в размер на около 32 000.00 лв. да бъде приспаднато от общо дължимото. В случай, че дължимото обезщетение се окаже под изплатения размер, то следва да се приеме, че не  се дължи нищо и исковете следва да се отхвърлят изцяло.

               От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното: 
               По делото не е спорно , че    ищцата е работела  в ответното дружество , където е изпълнява длъжността „счетоводител“  , също не е  налице спор , че по време на действие на трудовия и договор , на 25.11.2013г. , при работа с дърводелска машина настъпил инцидент , при който за ищцата са настъпили описаните в исковата молба телесни увреждания . С Разпореждане №*** на НОИ –РУ „Социално осигуряване“ гр.Шумен , злополуката се приема за трудова по смисъла на чл.55 , ал.1 от КСО ,  което прави ищцата  процесуално активно легитимирана да претендира обезщетение по реда на чл.200 от КТ .
               Основното възражение на ответника е , че ищцата със своето поведение е  допринесла за настъпване на травматичните увреждания  , поради което счита , че следва да се приложи разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ . В тази насока изтъква твърдение , че ищцата въпреки , че по трудов договор е изпълнявала длъжността „счетоводител“ , самоволно , по собствена инициатива е  пристъпила към изпълнение на работа в производствения цех на предприятието , в резултат на което е настъпил и инцидента . Ищцата , напротив , твърди , че  дейността е предприета въз основа на устна заповед на работодателя . Съдът намира , че не необходимо да се  изследва въпросът ,  чия е била инициативата ищцата да  извършва дейност , която не е част от длъжността и ,  защото  счита , че това е без правно значение . Дори и да се установи  , че тя е предприела тези действия самоволно , това обстоятелство не води до извод за съпричиняване  .  Не всяко действие на работника или служителя , което нарушава производствени правила и норми представлява  „груба небрежност“ , каквото поведение изисква разпоредбата на чл.201 , ал.2 от КТ , за да бъде признато съпричиняване .    Небрежността като понятие в гражданското право представлява поведение с неполагането на дължимата грижа или когато не е положил грижа , каквато и най-небрежният би положил в тази обстановка .  Решението да извърши работа , която не е част от длъжността и  , не означава , че тя  не е положила  дължимата грижа  да предотврати вредоносния резултат . В тежест на ответника  е да докаже , че в процеса на боравене  с машината , която е нанесла травмите , ищцата не е положила дължимата грижа . Първо не е установено с категоричност  какви са били необходимите действия , които е следвало да извърши ищцата при работата с машината   и впоследствие да се докаже  , че не е извършила именно  тези необходими действия/грижи .    В заключение съдът приема , че по делото не е доказано по категоричен начин  поведение на  ищцата  , което може да се квалифицира като груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ , поради което не е налице основание за намаляване на имуществената отговорност на работодателя .
               Следващото възражение на ответника е , че ищцата е получила обезщетение за неимуществени вреди ,  изплатени по Застраховка “Трудова злополука” . Това обстоятелство не се оспорва от ищцата и се доказва от  Удостоверение изх.№***. , издадено от ЗД „Евроинс“ АД . Тя е получила сума от 31 768,80 лева , изплатени по щета №***  В съдебната практика с постановен по реда на чл.290 от ГПК съдебен акт  (Решение №211/29.03.2010г. на ВКС по гр.д.№719/2009г. , ІV Г.Д) е преодоляно противоречието относно реда и начина на приспадане на получено застрахователно обезщетение от присъденото такова по чл.200 КТ . Съобразявайки се с мотивите изложени в съдебната практика , съдът приема , че от определеното по настоящото дело обезщетение за неимуществени вреди , съдът следва да “приспадне” полученото застрахователно обезщетение .

            При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди , съгласно чл.212 от КТ , субсидиарно приложение намират общите правила на гражданската отговорност , следователно вредите се определят съобразно общият принцип залегнал в чл.52 от ЗЗД – по справедливост .  Както е известно  , справедливостта не е абстрактно понятие , а е свързано с редица конкретни , обективно съществуващи факти – тежест на получените травматични увреждания  , последствията им в нематериалния бит на пострадалия – интензивност и продължителност на физическите и душевни  болки и страдания  и др.  В настоящият случай , към момента на злополуката ищцата е била на 44 години , според твърденията на свидетелите тя е била в  отлично здраве , жизнена , енергична жена .   В резултат на злополуката , съобразно назначената СМЕ  тя е претърпяла следните травматични увреждания: тежко травматично смазване (конквасация) на двете ръце в областта на дланите и китката, многофрагментно счупване на четвърта метакарпална кост в ляво, изкълчване на първа интерфалангеална става на палеца в ляво, ампутация на четвърти и пети пръсти в ляво, фрактура на четири метакарпални (II, III, IV, V) кости в дясно и проксимална фаланга на втори пръст в дясно, ампутация на втори и пети пръст на дясна ръка. При извършения преглед се установило , че на лява  ръка - липсват първи, четвърти и пети пръсти, наличните втори и трети пръсти в контрактура с невъзможност да извършват активни движения, китка деформирана с множество цикатрикси; дясна ръка - липсват втори и пети пръсти, наличните трети, четвърти и първи пръсти в контрактура , напълно обездвижени с невъзможност да извършват активни движения, китка деформирана с множество цикатрикси. Тежката конквасация на китките и размачкването на меките тъкани с наложилото се отстраняване на пръсти от двете ръце и меките тъкани е довело до невъзможност на горните крайници да извършват основните си функции . Според ВЛ  тя е в трайна и безвъзвратна загуба на трудоспособност  и хватателната функция и на двата горни крайника е загубена напълно  , което може да се приравни на загуба на същите  . Експертът заявява , че не е в състояние да даде отговор на въпроса възможно ли е чрез оперативни интервенции да се възстанови , пълно или частично хватателната способност на ръцете .  От  експертното заключение , което съдът възприема за обективно и компетентно се налага изводът , че в резултат на трудовата злополука ищцата е загубила изцяло и безвъзвратно възможността да си служи с дланите , което безспорно е довело и ще доведе до съществено влошаване на качеството и на живот. За почти всички ежедневни дейности ще има нужда от помощ .  Естествена последица от  негативната промяна в телесното и здраве е влошаване на душевния мир. Според показанията на св.Й.Г. , Т.Т. и Г.А. , преди инцидента , ищцата се е отличава с енергичност , жизненост , била е контактен и весел човек . След злополуката и до момента , тя станала нервна , постоянно плачела , станала асоциална  . От показанията на същите лица се установява , че по време на множеството медицински интервенции ищцата е изпитвала силни физически болки , траещи продължително .

               Съдът като взе предвид  горните обстоятелства ,  намира , че съобразно изложените критерии обуславящи преценката за справедливо обезщетение -  претърпените от ищццата  душевни и физически  болки и страдания , тяхната интензивност и продължителност ,  необратимост на физическата травма  , намира , че следва да бъде определено обезщетение в размер на 100 000 лева . От тази определена сума  , както беше посочено по-горе е необходимо да се намали  с размера на полученото застрахователно обезщетение или сума от 31 768,80 лева , в резултат на което предявеният  иск за 100 000 лева , заявен като частичен от 150 000 лева , се явява основателен до размера на сумата  68 231,20 лева .
               Изцяло основателна се явява претенцията за сума от 580,93  лева , представляваща претърпени имуществени вреди .  Представени са документи за извършени разходи в посочения размер , от чието съдържание съдът намира , че се установява , че са такива свързани с лечението на ищцата . Недоказани са възраженията на ответника , че е заплатил или възстановил  извършените от ищцата точно тези разноски . 
               Върху горните суми работодателят дължи обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД , в размер на законната лихва , считано от датата на вредоносното събитие – 25.11.2013г.   Разпоредбата на чл.200 и сл. от КТ не уреждат момента , от който се дължи обезщетението , но с оглед препращането на чл.212 от КТ , съдът счита , че е приложима разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД  , следователно ответникът изпада в забава от настъпване на увреждането  (Решение № 1272 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5565/2007 г., II г. о., ГК , Решение № 441 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 682/2009 г., IV г. о., ГК, ) 
               На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 2743,42 лева  ,  съразмерно на уважената част от иска  .
               На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът   следва да заплати на ответника  деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 1114,96 лева  .
               На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса по сметка на ШРС в размер на  2 752,48  лева  , определена върху уважения размер на исковете , както и сумата 171,07 лева – възнаграждение на ВЛ , съразмерно на уважената претенция . 

    Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

               ОСЪЖДА „КОРЕКТ-98” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление с. Хитрино, обл. Шумен,  ул. ***,  представлявано от Х.С.Б. - изпълнителен директор да заплати на К.Й.А. , ЕГН : ********** , адрес *** , съдебен адрес:*** сумата 580,93  (петстотин и осемдесет лева и деветдесет и три ст.) лева  - обезщетение за имуществени вреди  , дължими на основание чл.200 , ал.1 от КТ , настъпили вследствие на трудова злополука , настъпила на 25.11.2013г.   , в с.Хитрино  , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 25.11.2013г. , до окончателно  и изплащане .

  ОСЪЖДА  „КОРЕКТ-98” АД, ЕИК ***, да заплати на К.Й.А. , ЕГН : ********** , сумата  68 231,20 (шестдесет и осем хиляди двеста тридесет и един лева и двадесет ст.) лева -  представляващи частичен иск по чл.200 , ал.1 от КТ , от общо 150 000 лева – обезщетение за  претърпени  неимуществени вреди – болки и страдания  от  трудова злополука , настъпила на 25.11.2013г. , в с.Хитрино , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 25.11.2013г. , до окончателно  и изплащане .

               ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск   по чл.200 , ал.1 от КТ , за неимуществени вреди , за разликата от 68 231,20 лева до пълния предявен размер на частичния иск от 100 000 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

    ОСЪЖДА „КОРЕКТ-98” АД, ЕИК ***, да заплати на К.Й.А. , ЕГН : ********** сумата 2743,42 (две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и четиридесет и две ст.) лева -  деловодни разноски , съразмерно на уважените искове .

    ОСЪЖДА К.Й.А. , ЕГН : **********  да заплати на „КОРЕКТ-98” АД, ЕИК ***, сумата 1114,96 (хиляда сто и четиринадесет лева и деветдесет и шест ст.) лева - деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от исковете .

               ОСЪЖДА „КОРЕКТ-98” АД, ЕИК ***, да заплати в полза на Висш съдебен съвет , по сметка на ШРС сумата  2 923,55 (две хиляди деветстотин двадесет и три лева и петдесет и пет ст. ) лева , от която 2 752,48  лева  - държавна такса  , определена върху уважения размер на исковете , както и сумата 171,07 лева – възнаграждение на ВЛ , съразмерно на уважената претенция . 

 Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок  от съобщаването му на страните.

                                                       

                                                                                                                      СЪДИЯ :