№ 692
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Съдия:Мария Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503023 по описа за 2020 година
САС е сезиран с въззивни жалби, подадени от всяка от страните по гр.д. 9617/17 г. по
описа на СГС и частна жаба от пълномощника на въззивниците – ищци срещу
определението на съда, постановено на основание чл. 248 ГПК.
С решение по делото № 1931/11.03.20 г., съдът като е приел, че липсват
доказателства за това къде преди ПТП са се намирали детето (загинало от
катастрофата) и майка му, е приел, че възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, направено от ответника ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“, е недоказано, е
присъдил в полза на майката на загиналата А. З. – А.А. на основание чл. 432 КЗ
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 140 000 лв. и е отхвърлил
претенцията до сумата 170 000 лв., частичен иск от пълен такъв в размер на 220 000
лв., а на бащата Г.Б., с довода, че не е доказано биологичното родство със загиналото
дете, е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. и е
отхвърлил претенцията до заявените 170 000 лв., частичен иск от пълен такъв в размер
на 220 000 лв. За забава спрямо двете главници са присъдени законните лихви от
04.05.17 г.
С жабата на ищците се оспорва правилносттана решението в отхвърлителната
му част до сумата 170 000 лв. Твърди се също, че неправилно е определен моментът, в
който застрахователят е изпаднал в забава, тъй като на основание ч. 107 КЗ
застрахователят е следвало не да изисква документи от заявителите, а е могъл сам да се
сдобие с тях.
Пълномощникът на ищците оспорва и правилността на определението,
постановено на основание чл. 248 ГПК.
С въззивната жалба на ответника се обжалва правилността на решението в
осъдителните му части. Твърди се, че загиналото дете (на 4 г.) е следвало да бъде под
надзора на родител, особено – в ситуация, свързана със струпване на много хора около
1
аварирало ППС. Навежда се довод за завишаване на присъденото обезщетение.
Произнасянето на САС е при прилагане разпоредбата на чл. 376, ал. 1 ГПК.
Не са направени доказателствени искания и съдът се основава на наличния в
кориците на първоинстанционното производство доказателствен материал.
Искане за присъждане на разноски за вззивното производство е направил само
вззивникът-ответник.
При служебна проверка състав на САС установи, че е сезиран с допустими
жалби, с които се атакува валидно и допустимо съдебно решение.
Въз основа доводите на страните и наличните по делото доказателства
САС прави следните изводи:
Не се спори, че автомобилът Фолксваген Транспортер, ДК № ***, бил
застрахован в ответното застрахователно дружество по риска гражданска отговорност
на автомобилистите.
Противоправността и извършителството на деянието са установени с присъда,
намираща се на с.145 от първоинстанционното дело. С нея е прието, че водачът А. Е. е
нарушил изискванията на чл. 40 ЗДвП, чл. 25 от същия закон и чл. 116 ЗДвП. Като
последица от необезпечена сигурност при маневра движение на заден ход със загасен
двигател, под натиска на бутащи хора (с цел двигателят да бъде приведен в действие)
било съборено и притиснато към земята детето А. А. З., р. през 2012 г. (на 4 г. към
момента на катастрофата – 25.10.16 г.).
Приета по делото съдебно-медицинска експертиза, осъществена от в.л. д-р Ц.
Г., съдебен медик, установява, че детето е получило травми, несъвместими с живота, от
които е изпаднало в безсъзнание. Пряка причина за смъртта на А. е лицево-челюстна
травма, но наличието на вдишана кръв в белите дробове свидетелства, че смъртта не е
била мигновена. Причина за травматичното увреждане е притискане на главичката от
гума на колата към земята.
По делото са приети първоначална (осъществена от И. Т. – с. 171) и повторна
автотехническа експертиза (изготвена от доц. А. А.). Първата отчита ръст на детето
110 см. И утвърждава, че водачът е могъл да забележи детето, а втората работи с
действително установения ръст (засвидетелстван и в аутопсионния протокол) - 91 см.
И приема, че при видимост през задното стъкло, отстоящо на 130 см. от земята, детето
не е могло да бъде забелязано. При постоянно наблюдение на ситуацията чрез
страничните огледала би могло да бъде видяно придвижването на детето към задната
част на Фолксваген-а.
По делото са събрани гласни доказателства относно местонахождението на
детето и майка му преди катастрофата, движението на участвалия в ПТП автомобил и
същите са основание за изясняване механизма на ПТП.
Според свидетеля Б. И. (с.74) двамата ищци живеят като семейство от 10 г.
Ищецът е баща на детето, но то не е припознато, тъй като в общността на пострадалите
(роми) подобни актове не се познават. Бащата осигурявал издръжката на семейството,
а майката се грижела за дома и децата. Детето А. наричало ищеца Гюндюз „татко“.
2
Ищцата имала и други деца от предходен брак.
Според А. Е. – деликвентът, разпитан като свидетел (с.182), детето било с майка
си на 5-10 м. от буса. Бабата на детето и съпругата на свидетеля участвали в бутането
на колата. Първо бутали в направление заден ход, след това – напред. Дете дало знак
колата да спре, защото имало „нещо“ под автомобила. Свидетелят излязъл, извадил
изпод колата детето и го предал на майка му. Колата не била местена, за да освободи
детето. То не е било прегазено. Свидетелят не е забелязал кога и как А. е попаднала зад
задната лява гума. Детето било извозено с друга кола за болница. По пътя тази кола
срещнала извиканата линейка и детето било преместено в нея.
Според св. З. М. (с.184, съпруга на деликвента) майката и детето били на 4-5
метра от колата. В махалата имало излезли много хора. Било светло, около четири часа
следобед. Много хора се включили да помагат. Колата била бутана само напред. Никой
не видял кога и как детето е попаднал зад задната гума. Когато извикали да се спре
колата, се „виждало нещо“ под буса, но не дете.
Като свидетел е разпитан съставителят на констативния протокол. От
показанията му става ясно, че той не е посетил местопроизшествието, а на следващия
ден е попълнил протокола според разказаното от колеги, които не си спомня кои са и
не може да назове. Те били посетили в деня на произшествието мястото, на което то е
станало.
При така възприетите показания САС приема, че вредоносните последици –
телесно увреждане на детето А. З. с последвала смърт са настъпили поради независимо
съпричиняване на вредоносния резултат от управлявалия ППС А. Е. и ищцата А.А..
Последната съобразно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 СК е следвало да осъществява
непрестанен надзор над малолетното си дете. Това се е налагало още повече в ситуация
на струпване на хора около аварирало превозно средство. В описаната от свидетелите
ситуация, при ниския ръст на детето и невъзможността то само да контролира
поведението си, е била реална и възможността детето да бъде стъпкано от бутащите
хора, насочили усилията си към привеждане на буса в движение и ненаблюдаващи
ситуацията на зрителното равнище на възрастни индивиди.
Настоящият състав приема, че съпричиняването на вредоносния резултат от
водача на ППС и родителя, неупражнил контрол, са равностойни.
Установено е, че вторият ищец отглеждал детето А. като свое. Поради това, без
значение дали е негов биологичен баща или е фактически родител, той е в кръга от
лицата, на които се полага обезщетение за неимуществени вреди.
Няма причини страданията на двамата родители да се разграничават по
интензивност и дълбочина.
За това, че майката полагала оптимални грижи за децата си съобразно
възможностите на семейството е свидетелствала св. З. М..
Според св. О. О. (с. 75) родителите още плачат за детето си.
Въпреки невъзможността на разпитаните свидетели да изкажат възприятията си
за страданията на ищците, настоящият състав приема, че те са отговаряли на
традиционна родителска привързаност към дете, излизащо от младенческа възраст и
3
придобиващо комуникативните и когнитивни способности, характерни за детската
възраст.
Съотнесена към момента на катастрофата сумата от по 140 000 лв. е справедлив
паричен еквивалент на изживените от родителите страдания поради смъртта на А.. При
приспадане на 50-тно съпричиняване на вредоносния резултат в полза на всеки ищец
следва да се присъди обезщетение в размер на по 70 000 лв., а за разликата до
присъдените 140 000 лв. в полза на ищцата и 90 000 лв. в полза на ищеца, ведно със
съразмерните законни лихви исковете са неоснователни и като такива следва да се
отхвърлят.
Видно от копие от уведомление от застрахователя до ищците по повод тяхно
заявление от 03.02.17 г. поради недоказаност на вината на водача на застрахованото
ППС претенциите не следва да бъдат уважени. Към датата 04.05.17 г. на основание
разпоредбата на чл. 4961 ал. 1 КЗ застрахователят е изпаднал в забава и дължи
обезщетения в размер на законните лихви върху определените главници.
С оглед пререшаване на спора САС дължи произнасяне относно
разпределението на разноските между страните. Следва да се отбележи единствено, че
виждането на повереника на ищците, че при освобождаване на ищците от задължение
да заплатят държавна такса, същите не дължат и юрисконсултско възнаграждение не
отговаря на логиката на ГПК. За да бъдат облекчени социално слаби страни и да
получат достъп до правосъдие, законът позволява те да бъдат освободени от
задължение да заплатят държавна такса и разноски по водене на процеса. Разпоредбата
на чл. 78 ГПК има санкционно-превантивна функция. Тя предизвестява страните, че
при необосновани искове ще понесат разноските на противната страна. Тук е ролята на
адвоката, който следва да се информира за съдебната практика и да поддържа искове в
рамките на последната. При предявяване на завишени или необосновани претенции,
страната следва да понесе последиците от процесуалното си поведение.
На основание чл. 38 ЗА в полза на адв. К. следва да се присъди хонорар в размер
на 1896 лв. за всеки подзащитен или общо – 3476 лв. за всяка от двете инстанции или
общо 6952 лв. Съразмерно на отхвърлителните диспозитиви на ищците следва да се
възложат разноски на ответника в размер на 1910 лв. (адвокатски хонорар и депозити
за вещи лица и свидетели) за първоинстанционното производство и 28 лв. част от
заплатената за въззивното производство държавна такса или общо – сумата 1938 лв.
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1931/11.03.20 г., постановено по гр.д. 9617/17 г. по описа
на СГС в частта, с която съдът е уважил предявените на основание чл. 432 ГПК искове
от А. З. А. и Г.М. Б. за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди –
страдания поради смъртта на А. А. З. над сумите от по 70 000 лв. в полза на всеки от
тях и съразмерните на главница от 70 000 лв. респ. 20000 лв. лихви от 04.05.17 г. и
вместо това постановява:
4
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД предявени от А.
З. А. и Г.М. Б. срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди – страдания поради смъртта на А. А. З. над сумите от по
70 000 лв. в полза на всеки от тях и съразмерните на главница от 70 000 лв. респ. 20000
лв. лихви от 04.05.17 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителните му части.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. З. А. и Г.М. Б. да заплатят на ЗАД
„ДаллБогг Живот и Здраве“ разноски за двете инстанции в размер 1938 (хиляда,
деветстотин тридесет и осем) лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 за ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ ДА
ЗАПЛАТИ НА АДВ. П. К. хонорар за двете съдебни инстанции в общ размер 6952
(шест хиляди, деветстотин петдесет и два) лв.
Оставя без уважение частна жалба № 80 412/06.08.20 г. срещу определение
10 365/03.07.20 г., постановено на основание чл. 248 ГПК.
Решението подлежи касационно обжалване в едномесечен срок от 23.06.21 г.,
когато съдът е обявил решението си при прилагане разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Съдия при Апелативен съд - София: _______________________
5