Присъда по дело №413/2013 на Районен съд - Чирпан

МОТИВИ ПО НЧХД № 413/ 2013 г. по описа на РС Чирпан

 

Обвинението е против подсъдимия Ж.Д.Г. – ** г., роден на *** г. в гр. Д.. Живущ ***, женен, работи, осъждан- реабилитиран по право, ЕГН ********** по чл. 148 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК за това, че на 10. 09. 2013 г. в с. З., община Чирпан, обл. Стара Загора публично е нанесъл обида на Д.Г.К. с ЕГН ********** , като казал унизителни за честта и достойнството й думи, наричайки я „ натурална циганка „ и „ курва „ в нейно присъствие и в присъствието на Ю.С.И., Н.К.К. и Д.К.Д..

До започване на съдебното следствие в първоинстанционен съд, ведно с тъжбата е предявен граждански иск в размер на 2 000 лв., представляващата обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в психически дисконфорт и чувство на унижение в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10. 09. 2013 г. до окончателното й изплащане.

Предвид обстоятелството, че гражданския иск бе своевременно предявен, съдът на осн. чл. 84 и сл. от НПК го прие за съвместно разглеждане в настоящото НЧХД № 413/ 2013 г. по описа на РС Чирпан, като конституира тъжителката Д.Г.К. като граждански ищец.

Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и моли съдът, лично и чрез процесуалния си представител, да постанови присъда, с която го признае за невиновен по повдигнатото му обвинение. Претендира и за направените по делото разноски. Нито подсъдимия, нито процесуалния му представител- адв. Раева вземат становище по основателността на предявения граждански иск.

Тъжителят и граждански ищец Д.Г.К. взема становище, чрез процесуалния си представител – адв. И., че тъжбата е доказана и като такава следва съдът да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение от частен характер. Твърди, че предявения гр. иск следва да бъде уважен в пълния му размер, който бил съобразен със съдебната практика.

От събраните по делото писмени доказателства: справка за съдимост с рег. № 3426/ 23. 10. 2013 г. изд. от РС Д., СМУ № 435/ 2013 г., както и тези по преписка с вх. № 878/ 11. 11. 2013 г. по описа на РП Чирпан и от показанията на разпитаните по делото свидетели и показанията на подсъдимия, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ж.Д.Г. ***.

Същият е осъждан за престъпления от общ характер, както следва:

1. С Присъда 12. 12. 2001 г. за извършено в периода месец 02. 2011 г. до месец 07. 2001 г. деяние по НОХД № 599/ 2001 г. на РС Д., като на осн. чл. 183 ал. 3 от НК не му е наложено наказание, влазла в сила на 14. 01. 2002 г.

2. С Присъда № 62/ 09. 02. 2007 г. по НОХД № 725/ 2006 г. по описа на РС Д. за извършено в периода 2001 – 2006 г. престъпление и на осн. чл. 183 ал. 1 от НК е бил осъден на пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за 8 месеца; - задължителни пробационни срещи с пробацонен служител за 6 месеца. Наказанието изтърпяно на 07. 07. 2008 г. Реабилитиран по право на осн. чл. 86 ал. 1 т. 2 от НК, считано от 08. 07. 2011 г. Следователно към момента на извършване на деянието, за което подсъдимият е предаден на съд по настоящото НЧХД , същият е реабилитиран по право.

Подсъдимият Ж.Д.Г. и тъжителката Д.Г.К. се познават от около 2 години. Тъжителката също живее в гр. Д., обл. Х.. Подсъдимият и неговата съпруга – св. С.Г.Г. се занимават с търговска дейност, извършвана от тях по пазари, най- вече в гр. Д. и в села в Община Чирпан. Със същата дейност се занимава тъжителката и мъжът , с който същата живее на съпружески начала – св. Д. Г.Д., като последният изнася в показаният си, че с тази дейност се занимава близо 20 години, а заедно с тъжителката от около 6 години. Същият от 1996- 97 г. има павилион в района на провеждащия се ежеседмичен пазар в гр. Д.. Преди около 2 години подсъдимият и съпругата му закупили павилион, който е в съседство с павилиона собственост на св. Д.. Първоначално отношенията между подсъдимия и неговата съпруга и свидетелят Д. и тъжителката К. били нормални, но впоследствие отношенията им се влошили до толкова, че към настоящият момент имало образувани и висящи пред РС Д. и РС Чирпан около 7 дела и то все от частен характер.

На 10. 09. 2013 г.- вторник, тъжителката К., заедно с дъщеря си Д.К.Д. пристигнали в с. З., общ. Чирпан, обл. Стара Загора, тъй като тогава се провеждал пазара на селото. Пазарът представлявал една улица, която се използвала от търговците с около 10 – 15 на брой маси. Същият ден на пазара в с. З. присъствали и св. Ю.С.И. и неговата приятелка – св. Н.К.К.. Същите се познавали, както с тъжителката Д.К., така също и с подсъдимия Ж.Д.Г., тъй като често се засичали по пазари в района на Д. и на селата в района на Община Чирпан. Около 9. 00 – 9. 15 часа на пазара в с. З. пристигнали и семейство Г.- подсъдимият Ж.Г., неговата съпруга и св. С.Г.Г. и тъщата му – св. Г.М.П.. Според св. И., Г. били “ ...нещо афектирани. Но малко по- късно Ж. почна да обижда Д. натурална циганка, курва и т.н. ...Достатъчно силно беше изречено да го чуя. В това време бях на разстояние на не по- малко на 2- 3- 4 метра от Д.,Ж. и той на толкова. Детето на Д. и то беше там. Двете неща – натурална циганка и курва, имаше и други неща. Други хора имаше...И жена му и баба му- тъща му бяха там. Трябва да са чули, защото бяха на близко разстояние. Д. нормално реагира, дръпна се настрани и каза, че не иска да контактува...За мен трябва да е българка Д.. “ В същата насока са и показанията на приятелката на св. Ю.И. – св. Н.К. “ Ж.Г. каза на Д. натурална циганка и курва. Ей така, защото Д. каза да си махат багажериите пред тяхната кола и те почват да я обиждат...Поне така аз така предполагам, че конфликта започва, защото той започва да си нарежда стоката пред колата на Д.. Всеки път си има тези пререкания с циганка и т.н., много често се случва. Д. е българка. Достатъчно високо бяха изречени, за да ги чуя. Детето на Д. – Д. беше там, при майка си, на 3- 4 метра, може би по- близо до Г.. Чула е...”  

Тъжителката се засегнала от отправените й обиди, но не отвърнала на подсъдимия. Същата веднага се обадила по телефона на приятеля си и свидетел Д. Г.Д., като му обяснила за случилото се и, че била наречена от Г. “ натурална циганка “ и  “ курва “ , а на детето “ двойкаджийка “, като търсила от него съдействие. Последният успял да иде на пазара в с. З. около 12. 00 часа. В последствие по подаден сигнал от св. Г.М.П. на тел. 112, района на пазара в с. З. бил посетен от мл. ПИ гл. полицай при РУП Чирпан Г.Д.Г.. Но сигнала касае случай, който не е относим към настоящото производство, тъй като разпитаните по делото свидетели С.Г.Г. и Г.М.П., изнасят данни за възникнал конфликт около 12. 00 часа в района на пазара в с. З. между св. Д. Г.Д. и подсъдимия Ж.Д.Г. с твърдение, че последният е бил набит и съборен на земята от св. Д..

За да приеме за установена изложената фактическа обстановка относно съставомерните в случая факти и обстоятелства (отправил ли е подсъдимия обидни думи към тъжителката, какви и пред кого), съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите Ю.С.И., Н.К.К., тъй като същите са непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Респективно - съдът не кредитира с доверие и възприе като защитна позиция обясненията на подсъдимия, че не е извършил инкриминираното чрез тъжбата деяние, понеже срещу него имало 7 образувани дела и по пътя на формалната логика същият не следвало да изрича обидни квалификации по отношение на тъжителката. Тази негова защитна версия намира подкрепа в показанията на свидетелите С.Г.Г. и Г.М.П., като първата от тях е негова съпруга, а втората тъща и в този смисъл се явяват заинтересовани от изхода на делото лица. Докато съдът приема, че свидетелите Ю.С.И.и, Н.К.К. не следва да се считат за заинтересовани от изхода на настоящото производство. Действително в известна степен, като хора, които се намират в приятелски отношения с тъжителката и с не до там добри с подсъдимия и неговата съпруга, би могло да се приеме някаква степен на обвързаност, но тези им взаимоотношения са с много по-ниска степен на обвързаност в сравнение с връзката между подсъдимия, съпругата му и неговата тъща, израз на което са и законодателните положения, намерили израз в чл. 119 и чл. 121, ал.1 от НПК. Освен това, по никакъв начин показанията на свидетелките Г. и Г.М.П. не оборват показанията на свидетелите И. и К.. Същите твърдят, че към 11. 30 – 12. 00 часа е станал конфликт между св. Д., който съжителства на съпружески начала с тъжителката К., както и, че не са чули тъжителката да бъде наричана с обидни думи в периода от около 9. 00- 9. 30 часа от подсъдимия.

В останалата им част доказателствата по делото не се налага да бъдат обсъждани поотделно, тъй като, ако и да са налице противоречия между тях в тази им част, последните са несъществени, т.е. не касаят факти и обстоятелства от съставомерен характер, поради което са без правно значение за предмета на доказване, обусловен от т.нар. "фактическо обвинение" - изложените в частната тъжба обстоятелства.

По така описания начин , като на 10. 09. 2013 г. в с. З., община Чирпан, обл. Стара Загора публично е нанесъл обида на Д.Г.К. с ЕГН ********** , като казал унизителни за честта и достойнството й думи, наричайки я „ натурална циганка „ и „ курва „ в нейно присъствие и в присъствието на Ю.С.И., Н.К.К. и Д.К.Д., подсъдимият Ж.Д.Г. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на по чл. 148 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК, по който текст съдът го признава за виновен.

Според константната съдебна практика, за да е налице обида по смисъла на Закона, следва да бъде засегната личната самооценка на някого, която той самият дава за себе си и в този смисъл да е налице обективно конкретно възприемане и възприятие от пострадалия, което обаче е различно за всеки човек. Именно поради тази причина Законът е въвел изискването, казаното или извършеното да е унизително за честта и достойнството на пострадалия и да се възприема като генерално неприемливо от обществото и установения морал. 

За да е налице обида от субективна страна деецът следва да съзнава, че казаното или извършеното от него са обидни или унизителни за лицето, за което са изказани или извършени, че същите могат да бъдат възприети от това лице, като цели това или му е безразлично, че с казаните думи или изрази, или извършени действия ще накърни личната самооценка на това лице.

В случая смисловият заряд на отправените от подсъдимия към тъжителката квалификации е достатъчен сам по себе си, за да бъдат определени последните като обидни за тъжителката - унизителни за честта и достойнството й, включително и по отношение на употребената от подсъдимия дума " натурална циганка ", тъй като тя сочи етническа принадлежност на дадено лице и в този смисъл се явява обидна, ако бъде отправена към лице, което не принадлежи или поне не се самоопределя като принадлежащо към този етнос, а няма спор, че тъжителката не е и не се самоопределя като такава и се е почувствала засегната от употребата на цитираната дума спрямо нея.

За да приеме, че обидата е била нанесена публично, съдът взе предвид обстоятелството, че същата е била нанесена на общодостъпно място, където е имало повече от две-три лица, които са могли да възприемат значението на извършеното (в този смисъл са решение № 28 от 15.01.1972 г. по н.д. № 622/1971 г. на II н.о. на ВС, решение № 102 от 24.02.1976 г. по н.д. № 59/1976 г. на I н.о. на ВС и решение № 51 от 19.02.1980 г. по н.д. № 26/1980 г. на II н.о. на ВС).

Подсъдимият е лице в зряла възраст, което недвусмислено навежда на извода, че той е разбирал обидния характер на употребените от него по отношение на тъжителката думи и е съзнавал обстоятелството, че същите ще бъдат възприети като такива, както от нея, така и от присъстващите на инцидента трети лица. Ето защо съдът прие, че подсъдимият е извършил деянието си виновно под формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им, предвид което го призна за виновна по повдигнатото му обвинение.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателно- правната ни система, а именно принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наложеното наказание.

Съгласно първия принцип на наказателно- правната ни система в специалния текст на чл. 148 ал. 1 от НК се предвижда наказание глоба от 3 000 до 10 000 лв. и обществено порицание.

При индивидуализация на наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона.

В случая съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. За престъплението по чл. 148 ал. 1 от НК се предвижда наказание глоба от 3 000 до 10 000 лв. и обществено порицание.

От приложеното свидетелство за съдимост е видно, че подсъдимият е реабилитиран по право и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава осма от НК.

С изменението на чл. 78а, ал. 1 НК ( ДВ, бр. 21/ 2000 г. ), при наличието на предпоставките, посочени в закона, съдът не преценява, а е длъжен да освободи дееца от наказателна отговорност по силата на закона / Виж Решение № 480 от 13. 11. 2001 г. на ВКС по н. д. № 439/ 2001 г. , I  н. о. докладчик съдията Гроздан Илиев, Бюлетин на ВКС, бр. 9/ 2001 г., стр. 9/.

Ето защо съдът намира, че в случая са налице условията на чл. 78а от НК, поради което подсъдимият следва да се освободи от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание, като заплати глоба в размер на 1 000, 00 ( хиляда ) лева, след като се съобрази със смекчаващите вината обстоятелства и имущественото състояние на подсъдимия.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема, чистото му съдебно минало- реабилитиран по право. Отегчаващи вината обстоятелства не се събраха.

Предвид гореизложеното съдът счита, че на подсъдимия следва да му бъде наложено наказание при наличието само на смекчаващите вината обстоятелства и след преценка на имущественото му състояние счита, че в случая минималния размер на предвиденото в чл. 78а административно наказание ще постигне целите на чл.36 от НК.

По преценка на съда с така наложеното на подсъдимия административно наказание ще се постигнат успешно целите на личната и генерална превенции, като се въздейства поправително и превъзпитаващо не само по отношение на него, но така също и по отношение на всички граждани, склонни към подобни деяния.

ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

Приетият за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за неимуществени вреди намира правно основание в чл. 45 и сл. от ЗЗД, като в случая се доказаха всички елементи от състава на непозволеното увреждане: виновно поведение от страна на подсъдимия (отправени към тъжителката и гр. ищец обидни думи - " натурална циганка " и " курва "), причинени на тъжителката и гр. ищец неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта и достойнството й, и причинна връзка между тях. Ето защо съдът намери, че искът се явява доказан по основание.

Имайки предвид от една страна времето на извършване на деянието и датата на постановяване на присъдата, вида и характера на конкретните обидни думи и начина на нанасяне на обидата (публично), а от друга страна - че не се доказаха някакви по-продължителни емоционални и/или други неблагоприятни за тъжителката последици от субективен характер, освен временното й неразположение, довело до посещение на Спешен медицински център и психиатър от гр. Стара Загора непосредствено след извършване на деянието, съдът, изхождайки от критериите за справедливост, установени в закона и изяснени от съдебната практика, намери, че гражданският иск се явява доказан до размера на 1 000 лева, поради което го уважи до този размер, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането (10. 09. 2013 г.) до окончателното изплащане на сумата, и го отхвърли в останалата му част до претендирания размер от 2 000 лева, като недоказан.

Вследствие на изхода от делото съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РС Чирпан ДТ в размер на 50. 00 лева, представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му размер.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: