Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2221 20.12.2019
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен
съд, XXII-ри административен
състав,
на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря: Г.С.
прокурор: Дарин Х.
като разгледа
докладваното от съдията Колева административно дело № 2540 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.155, ал.2 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ), вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по повод жалба от М.К.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Решение № 269з-159 от 09.10.2019г., издадено от началника на
РУ – гр.Средец към ОДМВР – Бургас. С оспореното решение, от жалбоподателя, е
отнето разрешение № 20170397154 от 17.11.2017г. за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, както следва: гладкоцевна
ловна пушка марка „Байкал“, кал.12, № Л 6044 и оръжието предмет на решението.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение. Жалбоподателят счита, че не е налице хипотезата на чл.58,
ал.1, т.5 от ЗОБВВПИ, тъй като никога не е бил настаняван в лечебни заведения
по гл.5, раздел ІІ по Закона за здравето, както и не е бил лекуван за употреба
на наркотични вещества. Моли за отмяна на решението.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично.
Ангажира доказателства. Моли за отмяна на решението по съображенията, изложени
в жалбата.
Ответникът – началник РУ МВВР – Средец, се явява
лично. Депозира писмено становище, в което посочва че решението към момента на
издаването му е законосъобразно, тъй като от ОДМВР-Бургас е получено писмо,
което се позовава на информация от ЦПЗ „проф. д-р Иван Темков“, че
жалбоподателят е с диагноза „Училищна дезаптация у педагогически занемарено
лице с граничен вариант – лека дебилност“. Представя административната
преписка. Иска жалбата да бъде отхвърлена.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас заявява
становище за отхвърляне на жалбата. Ангажира доказателства.
С оглед доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът намира за установено от правна и фактическа страна следното:
По фактите:
На 02.11.2017г. жалбоподателят М.В. е подал
заявление до началника на РУ гр.Средец с искане за издаване на разрешение за
придобиване на 1 бр. ловно оръжие. Към заявлението са приложени:
- свидетелство за съдебно-психиатрично
освидетелстване (л.48), според което В. е клинично здрав и годен да притежава
ловно оръжие;
- удостоверение от Окръжна прокуратура (л.49),
според което срещу заявителя няма образувани и неприключени наказателни
производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ характер;
- свидетелство за съдимост (л.50), според
което лицето не е осъждано;
- свидетелство за професионална квалификация
(л.51);
- декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ.
Във връзка с проверка по заявлението е
изготвена докладна записка от мл. полицейски инспектор при РУ Средец (л.46).
Полицейският служител е посочил, че В. живее на посочения от него адрес, няма
данни същият да е агресивен и склонен към злоупотреба с алкохол, няма
данни за взети мерки по ЗЗДН, в дома си
притежава метална каса, неподвижно закрепена и снабдена със секретно заключващо
устройство. Последвала е още една докладна записка (л.45), в която е посочено,
че са установени данни за криминални прояви, подробно описани в докладната
записка. Към момента на заявлението обаче, не били налични данни за
престъпления или груби нарушения на обществения ред, както и обстоятелства по
чл.58, ал.1, т.2, 3, 4 и 8 от ЗОБВВПИ.
Въз основа на подаденото заявление,
приложенията към него и извършената проверка е издадено разрешение да
придобиване на 1 бр. ловно оръжие за ловни цели (л.44).
На 17.11.2017г. жалбоподателят е подал
заявление до началника на РУ Средец с искане за издаване на разрешение за
носене и съхранение на 1 бр. ловно оръжие.
По заявлението отново е извършена проверка, за
която е изготвена докладна записка от мл. полицейски инспектор КОС при РУ
Средец (л.42). Полицейският служител е посочил, че В. живее на посочения от
него адрес, установени са данни за криминални прояви, но няма образувани ДП и
същият не е осъждан за престъпление от общ характер. В дома си притежава
метална каса, неподвижно закрепена и снабдена със секретно заключващо
устройство, няма данни за мерки по ЗЗДН. Предвид изложените обстоятелства, полицейският
орган предложил да бъде издадено разрешение за носене и съхранение на ловно
оръжие от М.В.. Такова било издадено на 17.11.2017г. (л.41).
В писмено становище по делото (л.36),
началникът на РУ Средец сочи, че на 08.10.2019г. в управлението било получено
писмо от ОД МВР Бургас, в което било посочено, че М.В. се е водил на отчет в
Център за психично здраве – Бургас с диагноза „училищна дезадаптация у
педагогически занемарено момче с граничен вариант – лека дебилност“.
Във връзка с това писмо било изпратено
запитване до Център за психично здраве – Бургас. В получения отговор (л.15) е
посочено, че М.В. се водил на диспансерен отчет от 29.05.2000г. до 26.01.2017г.
с диагноза „училищна дезадаптация у педагогически занемарено момче с граничен
вариант – лека дебилност“. Същият бил свален от отчет по негово настояване.
Въз основа на тези данни било издадено
процесното решение № 269з-159 от 09.10.2019г. на началника на РУ – гр.Средец
към ОДМВР – Бургас (л.3). Същото било връчено лично, срещу подпис на
жалбоподателя В. на 09.10.2019г. (л.14). В. предал доброволно притежаваното
гладкоцевно ловно оръжие и разрешението за съхранение, носене и употреба, за
което бил съставен протокол (л.16).
По допустимостта:
Жалбата е подадена срещу решение на началника на РУ Средец към ОД МВР Бургас, за което е
предвидена възможност за съдебен контрол – чл.155, ал.2, вр. с ал.1 от ЗОБВВПИ и от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от
издаването му. Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок (решението
е връчено на 09.10.2019г., а жалбата подадена до съда на 16.10.2019г.). По тези
съображения същата е допустима за разглеждане.
Относно компетентността, административнопроизводствените
правила и формата:
Процесното решение е издадено от И. Д. на
длъжност Началник на РУ МВР Средец. Видно от представеното по делото
удостоверение към датата на издаване на решението Д. е заемал длъжността
началник на РУ МВР Средец към ОД МВР Бургас. Съгласно разпоредбата на чл.155,
ал.1, предл. първо от ЗОБВВПИ разрешение за носене на оръжие се отнема с
решение на органа, издал разрешението. В конкретния случай разрешението за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие (л.17) е издадено от
началник на РУ МВР Средец към ОД МВР Бургас, поради което решението е издадено
от орган, който е разполагал с необходимата териториална
и материална компетентност.
При извършената служебна проверка съдът не установи допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила установени със ЗОБВВПИ и заповед
№ Iз-2263/06.11.2012г. (л.18) и заповед № Iз-775/10.04.2014г. (л.24), издадени на основание
чл.21, т.11а от ЗМВР.
Решението е издадено в изискуемата писмена
форма и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактически и
правни основания.
Относно съответствието с материалния закон:
Решение УРИ № 269з-159/09.10.2019г. на
началника на РУ МВР Средец към ОД МВР Бургас е издадено на основание чл.155,
ал.1, вр. с чл.58, ал.1, т.5 от ЗОБВВПИ.
Съгласно чл.155, ал.1, предл. първо от ЗОБВВПИ,
при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58,
ал.1, т.2 - 8 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал
разрешението.
Според разпоредбата на чл.58, ал.1, т.5 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и
пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице което
през последните три години задължително е настанявано в лечебни заведения по
глава пета, раздел II от Закона за здравето
или е лекувано за употреба на наркотични вещества.
Лечебните заведения по глава пета, раздел II от Закона за здравето са лечебни
заведения за стационарна психиатрична помощ и центрове за психично здраве, в
психиатрични отделения или клиники на многопрофилните болници и в лечебни
заведения за специализирана психиатрична извънболнична помощ. На такова
настаняване подлежат лица, които са психичноболни с
установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко
личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на
психично заболяване, както и лица с умерена, тежка или дълбока умствена
изостаналост или съдова и сенилна деменция, които поради заболяването си
могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за
околните, за обществото или застрашава сериозно здравето
им (чл.155 от ЗЗ). Задължителното настаняване
и лечение на лицата по чл.155 се
постановява с решение от районния съд (чл.156, ал.1 от ЗЗ) и може да бъде
поискано от прокурора, а в случаите на чл.154, ал.3 - и от ръководителя на
лечебното заведение (чл.157 от ЗЗ).
Анализът на посочените разпоредби обосновава
извод, че, за да е налице сочената от административния орган хипотеза на чл.58,
ал.1, т.5 от ЗОБВВПИ е необходимо по делото да бъде доказана една от двете
хипотези:
- че през последните три години, поради психично заболяване с установено сериозно нарушение
на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена
трайна психична увреда в резултат на психично заболяване или поради умерена,
тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция, с
решение на районния съд, по искане на прокурор или ръководител на лечебното
заведение, жалбоподателят е бил настаняван задължително в лечебно заведение по
чл.156, ал.2 от ЗЗ.
- или, че е лекуван за употреба на наркотични
вещества.
Представеното по делото доказателство,
установяващо, че жалбоподателят М.В. се е водил на диспансерен отчет в Център
за психично здраве – Бургас с диагноза „училищна дезадаптация у педагогически
занемарено момче с граничен вариант – лека дебилност“ в периода от 29.05.2000г.
до 26.01.2017г. не обосновава извод за
наличие на една от двете предпоставки. Съдът намира за необходимо да изясни, че
съществува съществена разлика между обстоятелството, че определено лице се води
на отчет и задължителното му настаняване в лечебно заведение по ЗЗ. Както бе
отбелязано по-горе задължителното настаняване за лечение е строго формална
процедура, която завършва с решение на съда, което не е представено по делото. Не
се твърди и не се доказа по отношение на В., в последните три години, да е била
провеждана процедура за задължително настаняване поради тежко психично
заболяване или умерена, тежка или дълбока умствена
изостаналост или съдова и сенилна деменция, поради което да е опасен за себе си
и за околните, както и да е бил лекуван поради употреба на наркотични
вещества.
Предвид изложените съображения съдът приема,
че оспореното Решение № 269з-159 от 09.10.2019г. на началника на РУ – гр.Средец
към ОДМВР – Бургас е издадено в противоречие с приложимите материалноправни
норми, тъй като не е налице предпоставката по чл.58, ал.1, т.5 от ЗОБВВПИ, поради
което същото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По делото не са предявени искания за
присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от това и на основание чл.172 ал.2
от АПК, Административен съд – Бургас, двадесет и втори състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от М.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
Решение № 269з-159 от 09.10.2019г., издадено от началника на РУ – гр.Средец към
ОДМВР – Бургас.
Решението може да се обжалва и протестира пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: