№ 82
гр. Варна, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600280 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е присъда № 6/20.07.2021 г. по
НОХД № 140/21 г. на Окръжен съд Търговище, с която подсъдимият А.М. е
бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.1, б.„в”, вр.чл.58а, ал.1 от НК
на лишаване от свобода за две години, изпълнението на което, на основание
чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок четири години, а по
чл.343г от НК му е било наложено наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от четири години.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в
съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимия по
реда на чл.371, т.2 от НПК, и го е осъдил за това, че на 06.06.2020 г. в
с.Заветно, община Попово, при управление на лек автомобил, е нарушил
чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на
Ю.А..
Въззивното производство е по жалба от адвокат А.Б., АК София,
повереник на частните обвинители А.С., Ф.Й. и В. и Х.Х., които считат
наложеното наказание за занижено и молят увеличаването му по размер,
1
както и отмяната на чл.66, ал.1 от НК.
В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват и не се
представляват. Представителят на въззивната прокуратура и защитникът на
подсъдимия намират наложеното му наказание за справедливо.
Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на
подсъдимия, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда
в съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура,
накратко са:
На 06.06.2020 г. около 17:00 часа, подсъдимият А.М., правоспособен
водач на МПС с категории „В“ и „М“, се движел с лек автомобил „БМВ“ в
село Заветно, от центъра в посока републикански път II. Времето било ясно,
асфалтовата настилка суха, видимостта добра. По същия път срещу него
идвал пострадалият Ю.А., с веломотор - велосипед, на който бил монтиран
двигател. Пострадалият се движел по средата на пътното платно.
Подсъдимият го забелязал в района на стопанския двор, след ляв завой,
където А. вече бил навлязъл и в неговата лента.
Възприемайки опасността, подсъдимият реагирал единствено чрез
навиване волана наляво, в опит да се размине по насрещната лента, но не
успял да избегне сблъсъка, при който веломотора се ударил в дясната предна
част на автомобила. От удара и последващото падане на платното
пострадалият получил тежки травми, които въпреки оказаната му медицинска
помощ довели до смъртта му същия ден.
Това са накратко фактите, изложени в обвинителния акт, по отношение
на които подсъдимият е изразил становище, че ги признава, а съдът е одобрил
съгласието му да не се събират доказателства за тези факти, без в
определението си да е приел за установено, че самопризнанието се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства.
При въззивната проверка се установява, че по отношение на съществени
факти, пряко свързани с предмета на доказване, са били налице
доказателствени непълноти и противоречия, непреодолими в ограничените
рамки на произтеклата диференцирана процедура, които, независимо от
изразеното от подсъдимия и неговия защитник съгласие за решаване на
2
делото по този ред, е следвало да бъде констатирано от съда, и при липсата на
важното изискване за доказателствена подкрепа в чл.372, ал.4 от НПК,
искането да не бъде уважавано, а делото да се разгледа по общия ред.
При възведеното обвинение по специалния закон, запълващ бланкетната
норма на чл.343 от НК – чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, за дължимото поведение
при възникване на опасност за движението, съществени по делото са
въпросите за разположението на участниците в пътния инцидент по платното
за движение и траекториите им преди удара, както и точното място на удара
по ширина на платното, които не са изследвани самостоятелно от
автотехническата експертиза, респ. нямат изричен отговор в нейното
заключение. При липсата и на гласни доказателства по тези обстоятелства, е
напълно неясно от къде се извеждат фактите, отразени в обвинителния акт и
възприети безкритично от съда, че пострадалият карал по средата на пътното
платно, а в последствие навлязъл в насрещната лента, както и че подсъдимият
реагирал на опасността чрез завиване на волана наляво в опит от своя страна
да премине в насрещната лента и така да се разминат.
Не е даден отговор също така на ключовия въпрос кога водачът на
автомобила обективно може да възприеме веломотора, и от този момент
какви са възможностите му да спре, като в изложението по т.4 на АТЕ
едновременно се твърди, че водачите са нямали пряка видимост един към
друг поради завоя, високата тревиста и храстовидна растителност, и
същевременно, че водачът на автомобила е имал възможност да забележи
приближаващия веломотор и да предотврати ПТП, като задейства спирачната
система и спре преди мястото на удара.
Фактите във връзка с придвижването на ППС по пътното платно са
съществени при изясняване на отговорността на подсъдимия, тъй като са
обуславящи при решаване на въпросите за видимостта, скоростта, опасната
зона, мястото на удара, и възможностите за избягване на ПТП, както и за
цялостния механизъм на настъпването му. При липсата на категоричност по
тези въпроси самопризнанието на подсъдимия се явява неподкрепено от
събраните в досъдебното производство доказателства, а допускането на
съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК в нарушение на условието
по чл.372, ал.4 от НПК представлява съществено процесуално нарушение,
неотстранимо в тази инстанция и обуславящо връщане на делото за ново
3
разглеждане от първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.335,
ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 6/20.07.2021 г. по НОХД № 140/21 г. на Окръжен
съд Търговище и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ в първата
инстанция от друг съдебен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4