Решение по дело №348/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 октомври 2010 г.
Съдия: Красимир Аршинков
Дело: 20101200600348
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юни 2010 г.

Съдържание на акта

Решение № 103

Номер

103

Година

12.05.2014 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

05.12

Година

2014

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Мария Кирилова Дановска

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Мария Кирилова Дановска

Търговско дело

номер

20135100100104

по описа за

2013

година

Производството е по реда на чл.250, ал.1 от ГПК.

Съдът намира, че не е необходимо производството по чл.250 от ГПК да се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание, поради липса на доказателства, които да се събират. Впрочем, липсва и искане в този смисъл от страна на молителя.

С депозираната пред въззивния съд жалба пълномощникът на ищеца - община К., прави изявление за постановяване на допълнително решение, с което да се произнесе по алтернативно съединения иск за неоснователно обогатяване на неосъществено основание.

Молбата е редовно съобщена на „БКС” Е. Г.К., чрез управителя. В определения от закона срок отговор по реда на чл.250, ал.2 от ГПК не е постъпил.

По същество съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.250 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, т.е. – когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право.

Доколкото спорното право се определя от формулираното в петитума на исковата молба искане, и в настоящия случай то обхваща и алтернативно предявения иск за неоснователно обогатяване на неосъществено основание, то искането на молителя е основателно. Действително в решението си, постановено по настоящото Г.д.№ 104/2013г. съдът не се е произнесъл относно спорното право в тази му част.

Основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД, а именно - наличие на обедняване на ищеца, обогатяване на ответника във връзка с бъдещо основание, което е останало неосъществено. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже фактическото разместване на имуществени права, извършено при условие за бъдещо осъществяване на определено основание, а в тежест на ответника е да установи наличието на правно основание за задържане на получената сума.

Както съдът вече е обсъдил в решението си по делото, нормалното развитие на договора предполага изпълнение на поетите от съконтрахентите договорни задължения. При неизпълнение на задълженията на едната страна поради причина, за която отговаря, изправната страна има право да претендира реално изпълнение, обезщетение за забава, обезщетение за неизпълнение или да развали договора. Развалянето е крайно средство за ликвидиране на възникналото между страните правоотношение. Формата на разваляне на договора е в зависимост от формата на сключения договор. Когато с договора се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, развалянето му става по съдебен ред – чл.87, ал.3 ЗЗД.

В тази връзка съдът намира, че ищецът не проведе пълно доказване на твърденията си, че процесният договор за учредяване право на строеж от 27.11.2003г. е развален в частта му относно постигнатите договорености в т.5 от същия. Също така, учреденото в полза на ответното дружество право на строеж не е реализирано до краен етап, не е приключено, поради което и претенцията на ищеца да бъде осъден ответника да заплати исковата сума, поради това, че я е получил на неосъществено основание, се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Предвид акцесорния характер на исковете за законна и мораторна лихви, те също следва да бъде отхвърлени, доколкото главният иск е неоснователен и недоказан.

Водим от изложеното, и на осн.чл.250, ал.3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ алтернативно предявените от О. К., с ЕИК , П.Б. №, против "БКС" Е.-К., с ЕИК, обективно съединени искове да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 53 472лв., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно в резултат на неосъществено основание за получаването й, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 476,73лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 53 472лв. за периода от 15.02.2013г. до датата на завеждане на исковата молба -19.03.2013г., като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Решение

2

ub0_Description WebBody

D295B4DA1E283F75C2257CD60043CE32