№ 8883
гр. С, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20241110108856 по
описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
15.05.2024 г., гр. С
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на девети май през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 8856/2023 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Б. С. Д. срещу АС – гр. С, като се твърди, че ищцата била
служител на ............. от 2001 г. по силата на трудов договор, като заемала длъжността „Ч“.
Поддържа, че от 15.07.2020 г. всички служители по трудови договор в отдел „............... – гр.
С“, при ............., били прехвърлени към ........... по силата на Решение на П................ по т. 1
от Протокол 10/30.04.2020 г., което подробно описва. Навежда доводи, че във връзка с
решенията на ................ председателят на ........... бил издал Заповеди № А-1102/01.12.2020 г.
и Заповед № А-437/01.06.2021 г., като сочи, че не нито тя, нито някои от другите служители
били сключвали нови трудови договори, поради което правата и задълженията по
договорите сключени с ............. се запазвали, в това число и правата свързани със запазване
и индексиране на трудовите възнаграждения. Излага съображения, че тъй като ответника й
бил работодател, последният следвало да прилага закона еднакво спрямо всички, като сочи,
1
че правилото на чл. 123 КТ не изисквало съгласие на служителя, но това не означавало, че
работодателят е следвало да прилага закона по различен начин накърняващ правата на
работника или служителя – в частност досежно трудовото възнаграждение и неговото
индексиране. Твърди, че е лишена от правата, които е имала преди това, като изменението
на управлението на сградата на съдебната плата било без значение по отношение на
трудовите правоотношения. Сочи, че ................ нямал правомощия да прекратява трудовите
правоотношения с действащия работодател и да я преназначава при друг, което да водело до
вредоносни последици. Поддържа, че трима от колегите й с длъжност „експерт“ били
прехвърлите в ..........., но възнагражденията им били индексирани по графи 5 и 6 от
класификатора. Инвокира доводи, че председателят на ........... е поканен да разпореди
заплащане на разликите в трудовото възнаграждение, но искането било счетено за
неоснователно. Аргументира, че в апелативните съдилища длъжността била по-ниско
заплатена, поради което се индексирала по т. 7 и 8 от класификатора, като сочи, че в
отговора от ........... било посочено, че председателят нямал правомощие да индексира на
самостоятелно основание възнагражденията на съдебните служители, като освен това било
посочено, че не били запазили статута си на служители на ............. – с оглед приложимите
точки от класификатора. Освен това й били посочили, че размера на възнаграждението не
бил намален, а запазен, съобразно решение на СК на ................. Инвокира съображения от
правна страна, като сочи, че единствено е сключен трудов договор с ............., като с
последващи анекси трудовото възнаграждение било изменяно, като същото с последния
анекс от 05.10.2023 г. било определено за сумата от 785,25 лева. Поддържа, че за периода от
2021 г. до 2023 г. възнаграждението било актуализирано по т. 7 и 8 от класификатора,
въпреки, че трудовото правоотношение не било прекратено, а прехвърлянето станало по
силата на чл. 123 КТ. Навежда доводи за приложимото материално право, което счита за
релевантно по случая. Излага подробно съображения за това как е следвало да се индексира
трудовото възнаграждение според твърдени приложими правила на класификатора. Иска
ответника да бъде осъден да заплати сумата от 1417,00 лева, представляващи незаплатена
разлика за дължимо трудово възнаграждение за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като претенцията се
оспорва. Твърди, че от 15.07.2020 г. е работодател на ищцата, което обосновава с Решение
на П................ и СК на ................ и приложението на чл. 123 КТ. Поддържа, че съобразно
правилата на § 1 от ПЗР на Правилата за прилагането на класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата, възнагражденията на прехвърлените служители не следва
да се индексират до изравняването им на сходи или същите длъжности за съответната група
съгласно класификатора. Навежда доводи, че възнагражденията на служителите следвало да
се индексират след изравняването на заплатите им с тези длъжности, но за съответното
ниво. Развива подробни съображения, че е индексирал надлежно трудовото възнаграждение
на ищеца, като прави извод за неоснователност на претенцията. Твърди, че съответно
начислените трудови възнаграждения били надлежно изплатени. Сочи, че ако се приеме, че
се дължи разлика в трудовото възнаграждение трябвало да се вземе предвид, че
класификаторът приет с протокол от 17.08.2023 г. е в сила от 01.04.2023 г., а не както се
претендирало в исковата молба от 01.01.2023 г. Иска отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
С Протоколно определение от 09.05.2024 г., съдът е прекратил производството на
основание чл. 232 ГПК по делото за сумите претендирани за периода от 01.01.2021 г. до
31.12.2021 г. за сумата над 1139,97 лева до пълния предявен размер, както и за сумите
претендирани за периода 01.01.2022 г. до 31.12.2022 за сумата над 1343,10 лева до пълния
2
предявен размер, както и за разликата за индексациите на трудовото възнаграждение за
м.01-м.03.2023 г., като същите се претендират за сумата от 1296,00 лева.
В случая, съдът констатира, че определението му е частично процесуално
недопустимо, тъй като подобни претенции не са предявявани, а ищецът е предявил
единствено иск за сумата от 1417,00 лева, представляващи незаплатена разлика за дължимо
трудово възнаграждение за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. В тази насока, доколкото
по делото не са налице искания за изменение на иска по чл. 214 ГПК (което изменение
принципно и според молбата на ищеца от 05.03.2024 г. и с оглед прекратената част е
процесуално недопустимо), то следва да се направи извод, че макар и производството да е
прекратено в едната част, то същата се явява процесуално недопустима, т. к. производството
е прекратено по непредявени искове. Въпреки това, тъй като липсват жалби в тази насока,
то това не препятства възможността на съда да се произнесе по предявения иск.
Единствената допустима част на прекратителното определение се явява тази касаеща сумата
за претендираната главница, която е за сумата от 1296,00 лева, предвид прекратителното
определение. Тоест, искът след прекратяването на производството е предявен за сумата от
1296,00 лева. В тази насока за пълнота съдът счита, че трябва да посочи, че с молбата от
05.03.2024 г. ищцата не е поискала изменение на иска, а е направила уточнение на
непредявени претенции, които не следва да се разглеждат от съда.
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 128, т. 2
КТ.
За да възникне парично вземане за заплащане на трудово възнаграждение в
обективната действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) между работника или служителя и работодателя да е налице валидно
възникнало трудово правоотношение; 2) работникът или служителят да е престирал реално
работна сила за твърдения период за който се претендира, че работодателят не е заплатил
дължимото трудово възнаграждение; 3) работодателя да не е изчислил трудовото
възнаграждение съобразно приложимата нормативна уредба.
Между страните не се спори, че са се намирали в трудово правоотношение, като в
хронологичен аспект, отношенията са развиват, както следва:
- по силата на трудов договор, за което не се спори ищцата е заемала длъжността „Ч“
от 2001 г. с работодател .............;
- с множество допълнителни споразумения към трудовия договор на ............. и ...........,
трудовото възнаграждение е било изменяно, като със заповед № 191/15.04.2022 г. БТВ е в
размер на 1343,10 лева, а с допълнително споразумение към трудов договор №
257/21.08.2023 г. БТВ е определено в размер на 1545,12 лева.
От протокол № 18 на 09.06.2020 г. се установява по т. 16.1., че на основание чл. 30,
ал. 5, т. 8 ЗСВ са съкратени 31 щатни бройки във ............. от който 15 бр. за длъжността „Ч“,
като същите, вкл. процесните по решението по т. 16.2. са разкрити в ............ С решение по т.
16. 3. ................ е приел, че не възразява ръководителите на ............. и ........... да приложат
правилото на чл. 343, ал. 2 ЗСВ, като се запази размера на възнагражденията на
служителите, което е аргументирано с § 1 ПЗР на ППКДАС. Това обстоятелство е
потвърдено и с решение на ................ по т. 7.6. от 10.11.2020 г., което обаче касае
индексирането на бюджета на съдилищата.
Приложена е Заповед № А-1102/01.12.2020 г. на председателят на ..........., като се
установява, че в отдел „Стопанисване и управление на съдебното имущество“ са налице
разкрити 18 щата за длъжността „Ч“.
С приложения кратък протокол № 10 от 30.04.2020 г. на Пленума на ................, се
установява, че е взето решение на основание чл. 388 ЗСВ, във вр. чл. 387 от Закона за
съдебната власт, че е отнето стопанисването на Съдебната палата в гр. С от председателя на
3
............., като стопанисването на Съдебната палата е възложено на административния
ръководител на АС гр. С.
От представения кратък протокол № 18 от 09.06.2020 г. на Пленума на ................, че в
изпълнение на решението от 30.04.2020 г. на Пленума на ................, Съдийската колегия на
................ на заседание, проведено на 09.06.2020 г. на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 от ЗСВ е
взела решение за съкращаване на 31 щатни бройки във ............. за длъжностите, чиято
основна функция е свързана със стопанисването сградата на съдебната палата и разкриване
на същите в АС гр. С, считано от 15.07.2020 г. В т. 16.3 от мотивите към това решение е
посочено, че СК на ................ не възразява между ръководителите на ............. и ........... да се
приложи процедура по запазване размер на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на
ППКДАС. В мотивите към това решение в т. 16.3 е изразено съгласие административните
ръководители на ............. и ........... да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 от ЗСВ, със
запазване размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на
Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата (ППКДАС).
Представен е Протокол № 19 от 16.12.2020 г. от заседанието на на Комисия „Съдебна
администрация“ към СК на ................, от който се установява, че е взето решение да бъде
отхвърлено предложението на председателя на ........... за изменение на чл. 11 от ППКДАС,
както и искането по отношение длъжностите от Раздел I „Ръководни длъжности“ и от
Раздел III „Обща администрация“ и прилагането на колони 5 и 6 от КДАС за служителите
на АС – С с мотива, че съгласно §1 от ПЗР на ППКДАС, възнагражденията на
прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни
или същи длъжности за съответната група, съгласно Класификатора. Указано е на
административния ръководител, че може да организира структурата на администрацията,
съобразно нуждите на съда, съгласно чл. 12 от ППКДАС.
Приложено е Извлечение от Протокол № 19 от 16.12.2020 г. от заседанието на на
Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ................, от който се установява, че е взето
решение да бъде отхвърлено предложението на председателя на ........... за изменение на чл.
11 от ППКДАС, както и искането по отношение длъжностите от Раздел I „Ръководни
длъжности“ и от Раздел III „Обща администрация“ и прилагането на колони 5 и 6 от КДАС
за служителите на АС – С с мотива, че съгласно §1 от ПЗР на ППКДАС, възнагражденията
на прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на
сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно Класификатора. Указано е на
административния ръководител, че може да организира структурата на администрацията,
съобразно нуждите на съда, съгласно чл. 12 от ППКДАС.
От извлечение от Протокол № 6/23.02.2021 г. на СК на ................ се установява, че е
взето решение за утвърждаване на КДАС, в сила от 01.01.2021 г., съгласно който
възнагражденията на служителите от Раздел III, специалист, във ............. и ВАС се определят
в диапазона от колона 5 и 6, като са предвидени ранг I и ранг II, а за съдилищата от първа
група в диапазона от колона 7 до 8, с ранг I и ранг II.
С Протокол № 15/11.04.2022 г. на СК на ................ се установява, че е взето решение
за утвърждаване на КДАС, в сила от 01.01.2022 г., съгласно който възнагражденията на
служителите от Раздел III, специалист, във ............. и ВАС се определят в диапазона от
колона 5 и 6, като са предвидени ранг I и ранг II, а за съдилищата от първа група в диапазона
от колона 7 до 8, с ранг I и ранг II.
Приложен е Протокол № 27/17.08.2023 г. на СК на ................ се установява, че е взето
решение за утвърждаване на КДАС, в сила от 01.04.2023 г., съгласно който
възнагражденията на служителите от Раздел III, специалист, във ............. и ВАС се определят
в диапазона от колона 5 и 6, като са предвидени ранг I и ранг II, а за съдилищата от първа
група в диапазона от колона 7 до 8, с ранг I и ранг II.
В открито съдебно заседание от 09.05.2024 г., ответникът е заявил, чрез
4
процесуалният си представител, че по отношение на ищцата няма пречки, вкл. с оглед
атестации, които да се явят като пречка за начисляването на атестации. В случая, тъй като и
по принцип липсват доводи в тази насока, съдът намира, че се касае за съдебно признание на
факт, което е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес, което
преценено по правилата на чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК – в съвкупност с останалите
доказателства по делото, води до изясняване на действителното фактическо и правно
положение между страните.
Настоящият съдебен състав, като извърши съвкупна преценка на доказателствата
намира, че претенцията е неоснователна, като съображенията за това са изложени по-долу в
мотивите.
Между страните няма спор и от доказателствата по делото се установява, че АС – гр.
С е бил работодател на ищцата по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ.
В процесния случай, основният спор се свежда до три правни проблема. Първият
въпрос от правна страна касае въпроса за приложимостта на чл. 123 КТ. Вторият въпрос от
правна страна касае изобщо дължимост на индексацията от друг работодател – ответник по
настоящото производство. А третия въпрос е дали е налице друга защита за ищцата.
При възникнало трудово правоотношение на съдебния служител разпоредбата на чл.
343, ал. 2 ЗСВ предвижда при назначаването му на друга длъжност във ................,
И................, НИП или същия орган на съдебната власт, както и при преместването му,
конкурс да не се провежда. Тоест, самият ЗСВ като lex specialis по отношение на КТ,
въвежда различен ред за промяната в трудовото правоотношение, за което субсидиарно се
прилага КТ.
С оглед на това трябва да се извърши граматическо, систематично и телеологическо
тълкуване на закона. От граматическа страна разпоредбата няма противоречие, което сочи
на извод, че в подобна хипотеза не възниква друго отношение от конкурс, но същото се
изменя. Това съответства със систематичното тълкуване, което въвежда принципа по чл.
343, ал. 1 ЗСВ – правоотношенията принципно възникват след конкурс. Накрая се изисква
телеологичното тълкуване на закона, т.е. от целева гледна точка се цели запазване както на
работната сила, така и служителите, но тъй като отношенията в съдебната власт касаят
фактически състав, които в случая има и административен елемент, то процесния казус се
свежда до две хипотези – преместване на работниците или служителите чрез закриването на
щатовете във ............., или наличието на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Очевидно е, че щатовете са запазени, което е обусловено от неоспорен акт, чиято
квалификация настоящият съдебен състав счита, че е безпредметно да дава. В тази насока,
съдът намира, че следва да отбележи, че е правно абсурдна тезата на ищцата, че е служител
на .............. За да служител на ............., следва да заема определена щатна длъжност, която е
налице, като ако изпълнява трудовите си функции и задължения на друго място, то
обективното трудово право предвижда това да става чрез други институти – напр.
командироването (арг. чл. 121 и сл. КТ). В случая данни в тази насока липсват, поради което
и съдът не следва да ги обсъжда. Но следва да се отбележи, че от писмените доказателства
по делото се установява, че щатовете за длъжността заемана от ищцата са закрити във
............. и са открити при ответника. Тоест, не е възможно ищцата да е служител на .............,
предвид липсата на щат, който да заеме за длъжността „Ч“.
Предвид гореизложеното, трябва да се обсъди и приложението на нормата на чл. 123
КТ. За да се приложи правилото на чл. 123 КТ на първо място трябва да са налице
предпоставки за това, а законът предвижда следното: трудовото правоотношение с
работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на: 1.
сливане на предприятия; 2. вливане на едно предприятие в друго; 3. разпределяне на
дейността на едно предприятие между две или повече предприятия; 4. преминаване на
обособена част от едно предприятие към друго; 5. промяна на правноорганизационната
5
форма на предприятието; 6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част
от него; 7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго,
включително прехвърляне на материални активи.
В случая дори съдът да се задоволи с граматическото тълкуване на разпоредбата е
ясно, че същата е неприложима към процесния случай. Практически ................ е приел, че
стопанисването на сградата на Съдебната палата в гр. С ще се предостави на
административния ръководител на ..........., а не на административния ръководител на
.............. Това не изпълва обема (хипотезата) на нито едно от посочените основания по чл.
123, ал. 1, т. 1-7 КТ. Нещо повече, т. нар. „прехвърляне“ се изяснява от представените по
делото писмени доказателства, че в следствие на решения на ................, а не на договори,
споразумения и пр. между ............. и ............ Тоест, в случая е налице съчетание между
закриване на щата в едно „предприятие“ и откриване на същия щат в друга структура при
запазване на възнаграждението, но при други условия, които се определят административно
– вж. в този смисъла Решение № 46 от 29.01.2010 г. на ............. по гр. д. № 558/2009 г., III г.
о., ГК, „За прехвърляне на дейност по смисъла на чл. 123 от КТ с е касае във всички случаи,
при които стопански субекти, запазващи своята идентичност, договарят организирано
групиране на ресурси с цел извършване на стопанска дейност, независимо от това дали
дейността е основна или спомагателна, но също и независимо от това, дали прехвърлянето
се осъществява временно или постоянно. Запазването на трудовото правоотношение не е
неотменимо предписано в КТ. Не временният или траен характер на прехвърлянето на
дейност, а правната природа на договора между стопанските субекти предопределя
запазване на трудовото правоотношение със стария работодател в изчерпателните
хипотези на чл. 123а от КТ.“, така и Решение № 159 от 18.02.2010 г. на ............. по гр. д. №
803/2009 г., III г. о., ГК, според което „За прехвърляне на дейност по смисъла на чл. 123 от
КТ се касае във всички случаи, при които стопански субекти запазващи своята
идентичност, договарят организирано групиране на ресурси с цел извършване на стопанска
дейност, независимо от това дали дейността е основна или спомагателна. От уредбата
на института по чл. 123 и сл. от КТ не може да се изведе правило, според което щом
прехвърлянето на стопански дейности или обособени части от предприятието на друг
работодател е обвързано със срок или не е неотменимо, то предишният работодател ще
приеме работниците си обратно. Не временният или траен характер на прехвърлянето на
дейност, а правната природа на договора между стопанските субекти, предопределя
запазване на трудовото правоотношение с първоначалния работодател, в изчерпателните
хипотези на чл. 123а от КТ. Запазването на трудовото правоотношение не е неотменимо
предписано в КТ, нито Директива № 2001/23/ЕО от 21.03.2001 г.“.
По отношение на мотивите за неприложимост на чл. 123 КТ трябва да се спомене
факта, че чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ (която е най-близка до процесната хипотеза) е несъстоятелно
да се приложи, защото тя касае преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно
предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи. Основният (първата
хипотеза) вариант е очевидно абсурден, когато касае съдебната власт, защото не може да се
приеме, че е налице преотстъпване или прехвърляне на дейността на ............. върху ........... и
обратно – което изисква преотстъпване или прехвърляне на основната дейност на
„предприятието“, а не тези по обслужващата му дейност. Вторият такъв също така е
неправилен. Според действащата разпоредба на чл. 387 ЗСВ пленумът на Висшия съдебен
съвет организира управлението на имуществото на съдебната власт. Тоест, въпросът за
управлението на Съдебната палата в гр. С, не касае прехвърляне на имущество от един съд
на друг, а управление на имуществото. Ако трябва да се направи сравнение от частноправна
гледна точка – едно е сделка на разпореждане, друго на управление. Казано по друг начин,
за да се прехвърлянето на стопанисването не е прехвърляне на материални активи, с които тя
се осъществява (сгради, машини, суровини и др.), а единствено прехвърляне на
управлението на самата сграда, която не е собственост на ............., нито на ............ Тоест,
6
трудовото правоотношение е прехвърлено с т. нар. допълнително споразумение със ...........,
което е обаче с характер на трудов договор – при запазване на условията от отношението с
............., но при различни условия по отношение на индексирането на възнаграждението.
С оглед гореизложеното обаче се поставя въпросът за това какво е правоотношението
на ищцата. Този въпрос изисква да се направи аналогия с частното право. В класичките
частноправни отношения е налице фигурата на т. нар. субективна новация – погасяване на
отношението със стария кредитор или длъжник, като същото се замества с ново такова – със
същото съдържание, като aliquid novi се изразява в промяната на страните. Макар и
трудовото право да е генетично и функционално свързано с гражданското право, то има своя
собствена система, която не познава някои частноправни институти. При това положение,
разумното тълкуване изисква да се направи извод, че извън хипотезата на чл. 123 КТ, може
да се измени работодателя чрез допълнително споразумение, което има характер на трудов
договор – при запазване на условията. Това не е забранено от правилата на КТ, доколкото и
в случая се установява от фактическа страната, че трудовото възнаграждение, като основен
елемент на трудовото правоотношение, а и задълженията са запазени. Тоест, промяната
касае само работодателя, което обаче може да бъде свързано с негативи, които се свеждат до
това (с оглед изложеното по-горе) работника или служителя да приеме промяната, или
трудовото правоотношение да бъде прекратено.
За пълнота е необходима да се посочи и следното легалната дефиниция, уредена в чл.
1, б. "б” от Директива на Съвета 2001/23/ЕО, прехвърляне на стопански дейности на друг
работодател е налице, когато чрез организирано групиране на ресурси на новия работодател
се предоставят средства за производство за осъществяване на основна или спомагателна
дейност, извършвана от досегашния работодател. Именно при използване на материалните
активи, необходими за продължаване на преотстъпената дейност, трудовите функции на
работниците и служителите, които осъществяват дейността, преминават заедно с
преотстъпените материални активи при новия работодател. Това положение е съобразено от
съда, но то е неприложимо по две обстоятелства – няма позоваване на страната досежно
наличието на хоризонтален директен ефект, а и не необходимо, доколкото директивата е
транспонирана правилно. А на следващо място възприетото в Решение № 425 от 1.08.2014
г. на ............. по гр. д. № 2920/2013 г., IV г. о., ГК , в което се приема, че "съгласно
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ трудовото правоотношение с работника или
служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преотстъпване
или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на
материални активи. Преотстъпването или прехвърлянето на дейност на работодателя
от едно предприятие в друго се изразява в промени на дейността му, съпроводена с
предоставяне /преотстъпване или прехвърляне/ на дейност и на материални активи, с
които тя се осъществява /сгради, машини, суровини и др./. В този случай е налице промяна
на работодателя по смисъла на чл. 123 само когато съответните материални активи,
които се предоставят от едно предприятие на друго продължават да се използват
производително и поради това при тяхното използване са заети работници и служители,
които осъществяват дейността и преминават заедно с преотстъпените материални
активи. Посочената уредба касае запазване само на трудовото правоотношение с
работника или служителя”, което е близко до процесния случай, касае съвсем различна
хипотеза, предвид и изложеното по-горе.
Отделен от горното е въпросът за закриването на държавно учреждение – вж. напр.
Решение № 99 от 26.03.2013 г. на ............. по гр. д. № 631/2012 г., IV г. о., ГК, което обаче
касае хипотеза на закриване или ликвидация, за което по делото не са налице доказателства,
че ............. или ........... е в такава ситуация.
По отношение втория проблем съдът намира, че индексацията от друга работодател
не е дължима.
7
Според правилото на чл. 7 от ППКДАС, основните месечни заплати в Класификатора
се определят от административния ръководител в диапазон „от -до“. Ето защо след като
ищецът е служител на ..........., то трудовото му възнаграждение е следвало да бъде
индексирано, съобразно длъжността, която е заемал при ответника, съгласно КДАС, Раздел
III, специалист, в съдилищата от първа група в диапазон от колони 7 и 8, със съответния
ранг.
Следователно, доколкото в случая няма спор, че трудовото възнаграждение на
ищцата се е запазило такова каквото е във ............., няма основание да се приеме, че същото е
подлежало на индексиране по същите правила – като за ............., а е следвало да се
индексира по правилата за ..........., за което между страните няма спор, че е извършено. След
като ищецът е бил служител на ........... недопустимо би било трудовото възнаграждение на
същия да се индексира по правилата на колони 5 и 6 от КДАС, в сила за съответния период,
при положение, че тези правила важат за служители на ............. и ВАС.
Нормативното основание на горния извод се намира в правилото на чл. 341, ал. 1
ЗСВ, според което колегиите на Висшия съдебен съвет издават след съгласуване с Комисия
"Бюджет и финанси" Класификатор на длъжностите на съответните органи на съдебната
власт, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна
степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг
за длъжността и възнаграждение за ранг.
По последният въпрос трябва да се изтъкне, че действително за ищцата могат да
произтекат вреди. Претенцията за вреди обаче е различна от тази по чл. 128, т. 2 КТ, като се
осъществява при различни предпоставки и евентуално срещу различни субекти – според
твърденията на страната. Последното произтича от основният принцип в българският
граждански процес (за диспозитивното начало – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), който предвижда, че
съда следва да се произнесе по въведения от ищеца с исковата молба иск, а не по принцип.
Тоест, единствената защита на страната би могла да се осъществи чрез друга претенция
извън процесната.
С оглед на горното предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответника. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което принципно му се дължи на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, но по делото се установява, че ответника е бил представляван от служител с
юридическо образование, поради което не се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. л.
„.................... срещу АС – ГР. С, със седалище и адрес: ................, за заплащане на основание
чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 1296,00 лева, представляващи незаплатена разлика за дължимо
трудово възнаграждение за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. длъжността „Ч“.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от 16.05.2024 г. на основание
чл. 315, ал. 2 ГПК с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9