Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...........
Гр.
София, 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА
ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от председателя гр. дело
№ 615/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени искове от Е.П.М. с ЕГН: ********** ***, чрез адв. Н.Д. срещу Б. АД, ***, с която моли съда да осъди
ответника да й заплати сумата от общо 70 966, 55 лева от които: 66 380,00 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
събитието 03.02.2016 г. до окончателното изплащане; 3 620,00 лева обезщетение
за претърпени имуществени вреди и сумата 966,55 лева, представляващи
лихва за забава, върху посочената главница за имуществени вреди, считано от
датата на извършено плащане 01.03.2016 г. до подаване на исковата молба, ведно
със законната лихва върху главницата за имуществени вреди от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане, искове по чл. 49, вр. чл. 50 от ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД. Претендира
присъждането и на направените деловодни разноски.
В исковата молба се сочи, че на 03.02.2016 г. в курортен комплекс "Б.-М.", ищцата използвала по предназначение и според инструктажа „паничков“ влек, като се качила с левия си крак на ски влека, хванала щеките с лявата си ръка, а с дясната сложила „паничката на влека“ между краката си. Влекът бил доста по-бърз при тръгване, отколкото обикновено, при което била изхвърлена в страни и като се закачили щеките й на не обезопасения парапет, цялото й тяло се разтегнало от дърпането и била принудена да пусне влека, за да не се откъсне ръката й, и паднала на земята.
В резултат на това ищцата получила травма на долен десен крайник. Постъпва първоначално по спешност в М. ц. П. О. и Т. в к.к. Б., където е откарана от планинската спасителна служба. Поради невъзможност да бъде проведено лечение на място е откарана и приета в „С. К.“, където се установява травма на кръстни връзки на десен долен крайник, фисура в главата на фибулата и латералното тибиално плато. Ищцата е изпратена в „С.“, проведена е консултация с травматолог и е поставена диагноза: изкълчване, навяхване и разтягане на предна задна кръстовидна ставна връзка на коляното и насрочена дата за оперативно лечение. Във връзка с констатираните травми е извършена операция с поставена диагноза „разкъсана предна кръстна връзка“, оперативно лекувана посредством зашиване и пластика. Изписана е на 01.03.2016 г. с поставена имобилизация на десен долен крайник, посредством шина за срок от 10 дни и с диагноза трайно затруднение на движението на долен крайник. Допълнително към това е констатирана и временна неработоспособност в продължение на 4 месеца, поради ненапълно консолидирана фрактура и се твърди, че продължава да страда от претърпените телесни увреждания и не напълно възстановена подвижност в долния десен крайник.
Пострадалата Е.П.М., към момента на настъпване
на процесната злополука се е ползвала от услугите на „Б.“ АД, което дружество
се твърди, че отговаря пряко за предоставените съоръжения и тяхната
безопасност.
Заявява, че болките и страданията
продължават и към този момент – невъзможност да води нормален живот,
невъзможност за спокоен и пълноценен сън, постоянно безпокойство, трудности да
извършва елементарни действия. На следващо място твърди, че изживения неописуем
ужас, шок и стрес във връзка със злополуката се отразили на психиката й, тъй
като същата постоянно усеща безпокойство за своята безопасност и за тази на
близките си. Настъпилите увреждания от процесната злополука ще оставят белег в
съзнанието до края на живота й.
Заявява, че има дългогодишен опит в
спорта, упражнявайки го от дванадесет годишна и е изградила правилни навици за
използване на съоръженията по ски пистите. След злополуката твърди, че изпитва
панически страх за използването дори на ескалатори. Невъзможността да извършва
елементарни движения за дълъг период и причинява допълнителен дискомфорт,
възпрепятствана от възможността да се движи свободно и всичко това придружено с
интензивни болки в травматизирания крайник. В следствие на това й е поставена
диагноза „трайно затрудняване на движението“ от д-р Г. Г.в – асистент в КСМД при УМБАЛ „А.“ ЕАД-С., за което е издадено съдебномедицинско
удостоверение № 71/16 г.
Твърди, че във връзка със злополуката
на 03.02.2016 г. е претърпяла редица медицински интервенции и последващо
медикаментозно лечение. По повод лечението проведено в „С.“ от 23.02.2016 г. е заплатила 1963, 00
лева за извършена операция на предни кръстни връзки на долен десен крайник и
допълнително 1075, 00 лева консумативи към нея. Допълнително се подложила на
дълбока медикаментозна и рехабилитационна терапия, за която е заплатила сумата
от 582,00 лева.
От всичко изложено за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на искове срещу ответника „Б.“ АД, за осъждането му да й заплати сумата от 66 380,00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на събитието 03.02.2016 г. до окончателното изплащане; 3 620,00 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата 966,55 лева, представляващи лихва за забава, върху посочената главница за имуществени вреди, считано от датата на извършено плащане 01.03.2016 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата за имуществени вреди от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира присъждането и на сторените разноски за производството.
Препис от исковата молба с приложенията към нея е изпратен на ответника „Б.“ АД, който в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който заявява, че исковете са изцяло неоснователни. Посочва, че от описаното в исковата молба от самата ищца е видно, че именно тя с поведението си сама изцяло и без никакво чуждо вмешателство (действие или бездействие на трето лице) е постигнала настъпването на увреждането, като е предизвикала падането. Посочва, че ищцата не е спазила задължителния и изрично указан начин, по който всеки ползвател на влека е длъжен да се качи на него като се захване за „паничката", а именно - да държи щеките с дясната си ръка и да се хване за теглича („паничката") с лявата си ръка. Това правило било изобразено по ясен и недвусмислен начин посредством цветна графика, разположена на табела на видно място на входа на самото съоръжение. Това правило било предвидено не от „Б." АД, а от производителя на ски-влека именно с цел безопасно качване (захващане за „паничката") и потегляне на скиора, като информационното табло е част от окомплектовката на самия влек още от времето на монтирането му на терен. Сочи, че водещата ръка, която се захваща за „паничката" на влека трябва да се намира от същата страна на тялото на скиора, от която идва отзад към него „паничката". В противен случай - при евентуално захващане на идващата от ляво „паничка" с дясната ръка ще се получи едно неестествено извъртане и усукване на горната част на тялото (торса) на скиора, което на свой ред ще бъде предадено и към краката му, оттам и на ските, които ще се извъртят и ще излязат от идеалната права линия, която е абсолютно необходима за придвижването с този тип съоръжения. Т.е. неправилно закачане за „паничката" със срещуположната (дясната) ръка- така, както е направила ищцата, ще доведе до пълна загуба на баланс на скиора и респективно до неизбежно падане. Вместо да държи щеките с дясната си ръка, а с лявата да постави „паничката" между краката си, пострадалата е направила точно обратното и именно това е довело до загуба на баланс, респ. причинило е падането на ищцата и последиците от същото.
Твърди, че в резултат само и единствено
на поведението на самата ищца, са довели до това, че пластмасовите „перца"
на върха на двете щеки, които ищцата отново неправилно е държала в лявата си
ръка, са се закачили за предпазния метален парапет, който отделя пътеката за
качване на влека от коридора по който се движат „паничките" в начална
станция на съоръжението. При това закачане на щеките „цялото й тяло се
разтегнало от дърпането и била принудена да пусне влека, за да не се откъсне
ръката й. Не е била в състояние да ги пусне, защото преди да се качи на
„паничката", пострадалата явно не е свалила от лявата си ръка щеките и
същите са били закачени с каишките (накитници) за китката на лявата й ръка,
което представлява второ грубо нарушение на правилата за безопасност, поставени
също на видно място на табела на входа на ски-влека. Заявява, че ако
пострадалата е била спазила задължителните
правила за безопасно качване на ски-влека, е нямало да загуби баланс и да се
завърти, при което завъртане да закачи щеките си за парапета и да се разтегне
от дърпане в две противоположни посоки - напред от „паничката" на влека и
назад от закачилите се и висящи с ръкохватка на китката и щеки. Именно
кумулативното нарушаване на тези две основни правила за безопасност (поставени
на видно място) при качване на ски-влека от страна на пострадалата е довело
изцяло и без никакво друго участие до нейното падане и до последвалото от това
падане травматично увреждане.
Ответникът посочва, че ски-влек „М. .-." е въжено съоръжение за превоз на
хора с повишена опасност и като такова подлежи на ежегоден технически преглед и
контрол за безопасност от сертифициран орган, съгласно действащата нормативна
уредба.
Съоръжението е произведено от специализирана френска фирма-производител и е
въведено в експлоатация през 1981 г. Това съоръжение, както всички останали от
този тип и време на производство, има само една скорост на движение на водещото
въже и съответно не е технически възможно да бъде истина твърдението на ищцата,
че „влекът бил доста по-бърз при тръгване, отколкото обикновено". През
общо 35-те години на експлоатация (към датата на въпросната злополука) по това
съоръжение не били правени конструктивни изменения (а само ежегоден сервиз и
подмяна на износени части) и всички негови системи и елементи за
безопасност са оригинални и във вида, в
който ги е предвидил да служат по предназначение производителя на съоръжението.
При ежегодния контролен технически преглед, проведен преди началото на зимен
сезон 2015/2016 г., не са констатирани каквито и да било несъответствия на
съоръжението с нормативните изисквания за техническо състояние и безопасност и
същото е допуснато до експлоатация за нов едногодишен срок без забележки или
предписания от страна на сертифицирания контролен орган. В този смисъл заявява,
че твърдението на ищцата че влекът бил „доста по-бърз при тръгване, отколкото
обикновено" е невярно.
На разположение на ищцата, както и на
всеки друг ползвател, са били и продължават да бъдат „Общите условия за
предоставяне на услуги и правила за ползване на ски пистите и въжените
пътнически линии и съоръжения в ски центровете на к.к. Б.", публикувани на сайта на „Б." и налични в печатен вид на всяка
каса на дружеството в курорта. Сочи, че
при ползването на ски-влек скиорът следва да е нащрек през цялото време на
придвижването, да поддържа оптимална стойка на тялото си и права линия на ските
си, но най-вече да подхожда с особено внимание при качването (закачането за
„паничката") и да спазва правилата за безопасно качване и последващо
ползване. А именно това пострадалата не била направила, в резултат на което е
последвало травматично увреждане на десния й крак.
Излага съображения, че ищцата не е представила никакви доказателства за наличие на противоправно поведение на ответника /негови или на негови служители/, което да е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяната от ищцата злополука. Тъкмо напротив – твърди, че е налице противоправно поведение именно на ищцата, която не е спазила правилата за безопасно ползване на ски влека. Посочва, че липсват доказателства, че уврежданията са именно от този инцидент, а не са били налични преди инцидента. Оспорва описаните болки и страдания, които ищцата е изпитвала, като твърди, че това са травми, вследствие упражняване по собствена воля на рисково занимание /спорт/. Оспорва размера на исковата претенция, като твърди, че е силно завишен и не отговаря на вредите. Оспорва и претенцията за имуществени вреди, като твърди, че заплащането за избор на медицински екип например (дори и да е било необходимо провеждането на хирургична интервенция) не е разход, който следва пряко и непосредствено от евентуалното увреждане, а е резултат от специална претенция на ищцата. По същество моли да бъде оставена исковата претенция без уважение, респ. да бъде намален присъдения размер на обезщетение, поради прекомерност, поради съпричиняване от страна на ищцата. Моли да бъде оставена без уважение претенцията за присъждане на мораторна лихва върху главницата за имуществени вреди. Претендира разноски.
С определение от 07.03.2019 г. е конституирано като трето лице помагач на ответника „Д.з.“ АД, ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление ***. На третото лице е изпратена исковата молба за отговор. С молба от 16.04.2019 г. третото лице изразява становище за неоснователност. Твърди, че ищцата е самоувредила здравето си и по този начин сама е причинила телесните увреждания. Посочва, че не оспорва представената полица от ответника, но от съдържанието на раздел „Застрахована дейност“ било видно, че експлоатацията на влекови съоръжения не е включена в застрахованата дейност на ответника /включена е такава само за лифтово съоръжение/. Евентуалната отговорност на ответника за непозволено увреждане по делото е извън обхвата на осигурената по договора застрахователна защита.
В
съдебно заседание ищцата Е.П.М. лично и чрез адв. Д. и адв. Т.
и ответника "Б." АД, чрез адв. Б. поддържат позициите си,
изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения протокол на Б. Ч. К. – П. с. С. се установява, че спасител е пристигнал при ищцата в 15, 45 часа, констатирана е увредена става и е оказан специализиран транспорт на ПСС /л. 17 от делото/.
От магнитнорезонансно изследване на дясна колянна става, провено на ищцата на 04.02.2016 г. в Сити клиник се установява, че има данни за нарушен континуитет на предна кръстна връзка, фисура в главата на фибулата и латералното тибиално плато.
От приетата епикриза на УМБАЛ „С.“ се установява, че Е.П.М. е постъпила на 23.02.2016 г. и изписана на 01.03.2016 г., с поставена диагноза „Руптура LCA генус декстри“. По време на престоя в лечебното заведение е била извършена на ищецата оперативна интервенция.
От съдебномедицинско удостоверение №71/2016 г. от 21.03.2016 г., издадено от д-р Г. Г. се установява, че при прегледа на документацията на Е.П.М. се установява травма на дясна колянна става с разкъсване на предна кръстна връзка със зашиване и възстановяване чрез пластика със сухожилието на м. грацилис, извършена е имобилизация на десния крайник. Причинено й е трайно затруднение на движението на долния крайник.
От амубаторен лист № …/……….. г., издаден от доц. В.Б. И. се установява, че при прегледа на Е.П.М. е констатирано прясно скъсване на мениска, насочена за провеждане на ЯМР на дясно коляно.
От фиш за платен преглед № ../………….. г., извършен от д-р А. Г. се установява, че ищцата е насочена за оперативно лечение по повод навяхване и разтягане на кръстовидна ставна връзка на коляното.
От амбулаторен лист № ../………… г., издаден от д-р И. Д. се установява, че ищцата е насочена за започване на кинезитератевтични процедури и продължаване на временната нетрудоспособност за 30 дни.
От болничен лист ……………… от ………………., болничен лист ……………. от ……………..г., болничен лист ………………. от ……………г., болничен лист ………………. от …………….г., болничен лист ………………. от …………………. г., болничен лист ………………. от ………………..г., болничен лист …………….. от ……………..г., болничен лист …………………. от …………………..г. се установява, че ищцата е била временно неработоспособна, в отпуск по болест от ………….. г. до …………………. г.
Приети по делото са фактура № ……………/……………… г., издадена от УМБАЛ С. ООД на стойност 35, 00 лева /такса подобрени битови условия/, фактура № …………../…………. г., издадена от УМБАЛ С. ООД на стойност 1040, 60 лева /избор на екип, кинезитерапевтичен план, потребителска такса/, фактура № ……………/……………. г., издадена от К. И. ЕООД на стойност 1963, 00 лева /КАТ фиксация на кръстна връзка-консуматив/, и фискални бонове, удостоверяващи закупуване на медикаменти и извършени изследвания в различни лечебни заведения.
От ревизионен акт № .. от …………… г. се установява, че на същата дата е извършен периодичен преглед на ски влек "М. ..", к.к. "Б.", в присъствието на представители на "Б." АД като е констатирано, че обекта е в добро техническо състояние и е годно за експлоатация. Не са констатирани някакви забележки по изправността на съображението или дадени предписания.
Приета по делото е съдебно-психиатрична експертиза, която дава заключение, че при Е.П.М. е налице остра стресова реакция, която е в пряка причинна връзка с причинените й травми в резултат на процесната злополука, без това да е довело до разстройство на адаптацията й. Състоянието е било остро за няколко часа и е продължило с по-висок интензитет за около седмица. Острата стресова реакция се изразява в силно, травмиращо изживяване, придружено с болка, безсилие, гняв и вегетативни нарушения на по-късен етап. Налице са нарушения на съня, тревожност и страх, които са в пряка причина връзка с причинените й травми в резултат на процеса на злополука. Не се наблюдава промяна в психологичното й състояние, в резултат на процесната злополука, не са необходими медикаменти и консултации за лечението й и към момента е добре адаптирана и не се наблюдават симптоми на психично разстройство. Ищцата е имала проблеми и преди злополуката /влошени отношения с бащата на детето/, като не могат да се изолират стресовите реакции и да се отдиферинцират симптомите като етиология, но със сигурност се наслагват и клиничната картина е по-тежка. По тази причина е преценено, че състоянието е с протрахиран ход за около една седмица, с последващи невротични оплаквания.
По делото е разпитан един свидетел на ищцата – Г. П.М. /сестра на ищцата/. Дава показания, че сестра й претърпяла инцидент през февруари 2016 година в к.к. Б. След инцидента състоянието й било зле, не била в състояние да ходи, била разстроена емоционално. В деня на инцидента не й бил направен преглед, тъй като нямала пари да заплати за него. Ходила в „С.к.“ на преглед и там се установило, че има скъсани предни връзки и трябва да й бъде направена операция. Операцията била извършена двадесет дена след инцидента, тъй като сестра й била настинала, а след операцията останала при сестра си още месец- два. След операцията била с патерици и имала нужда от помощ. Мъжа й и свекърва й настроили детето срещу нея, че го е зарязала и изоставила. Отношенията със съпруга й били много влошени. Два месеца след операцията махнала патериците и започнала рехабилитация, но болките продължавали и към момента. Ищцата дошла да живее в гр. С. при родителите си, тъй като нямала възможност да излезе на квартира. Искала да вземе сина си при нея, но той вече не искал, отношенията им били охладнели. След инцидента била наета жена да се грижи за Е..
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Д.К. /ортопед-травматолог/, която дава зключение, че ищцата е получила травматично увреждане на дясното коляно, което е довело до разкъсване на предна кръстна връзка, фисура /пукване/ на главата на фибулата и фисура на латералното /външното/ тибиално плато на тибията. Медико-биологическата характеристика на описаните увреди е трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по-голям от 30 дни, в случая около 2 месеца до стъпване без помощни средства и различен срок до пълното възстановяване. При ищцата този срок е продължил 7 месеца и 7 дни, според болничните листи за временна неработоспособност. Травмата на ищцата изисква спешно лечение – поставяне на имобилизация и оперативно възстановяване на скъсаната връзка. Установената диагноза при ищцата при адекватно проведено лечение е лечимо състояние, изискващо щадене от екстремни натоварвания и спорт и даващо късно усложнение – артроза на колянната става. Към момента на травмата болката е била с висока интензивност за първите 24 часа, след което до операцията и 10 дни следоперативно би трябвало да е умерена с изостряния при опит за стъпване и натоварване, както и по време на рехабилитация. След 2-рия месец постепенно болката затихва, появявайки се провокирана от по-голямо натоварване. Към момента на личния преглед, ищцата е възстановена напълно, без функционален дефицит в активните движения на коляното.
Приета по делото е съдебно техническа експертиза, изготвена от инж. Е.Р.. В обстоятелствената част на експертизата е изяснено, че при съоражението „стационарен ски влек“ транспортирането на скиора става посредством теглич. Горният край на теглича се включва към постоянно движещо се въже. Долния край на теглича завършва с шарнирно закрепена „паничка“. Скиорът хваща неподвижен теглич, който се подава автоматично след загасване на червения сигнал и го намества /“паничката“ между краката си/ в удобно за транспортиране положение. След появата на зелена светлина, при готовност на скиора, той сам задейства механизма за захващане на хващача на теглича към въжето като прави леко движение напред, докато премести рамото на пусковия механизъм и потегля. Инцидентът е станал на лявата машина. Вещото лице е посетило процесния ски влек, като посочва, че машината отговаря на всички изисквания на заводската окомплектовка – метална конструкция, задвижващи ел. мотори, направляващи пътеки за подход на скиорите, пускови механизми за включване на въжето, наклонени рампи за плавно потегляне на скиора. Потокът на скиорите към пусковата позиция се контролила от турникетни разпределители, които не допускат масово навлизане в зоната за изчакване за извоз. Редуцирана скорост на въжето е 3,5 м/сек. и е постоянна. Инцидентът е настъпил при тръгване на пострадалата, като е дадено заключение, че Е.М. е държала неправилно щеките и е имала неправилна постановка за тръгване. Причината за злополуката е неправилната позиция при потегляне от начална станция на ски влека. Държала е щеките с лявата, а не с дясната ръка – тегличът й е отляво и е следвало да го хване с лявата ръка. Хванала е теглича с дясната ръка вместо с лявата, по – близката ръка /дясната ръка е минала пред гърдите, пред лявото рамо, за да хване теглича/, не е пуснала веднага теглича в процеса на падане, който щеше да се „изхлузи“ от краката й, поради шарнирната връзка. Посочено е, че стартовата позиция на скиора преди тръгване е показана на предупредителна табела преди подхода на скиора към теглича. За процесния влек е показано, че щеките се държат с дясната ръка и наместват подадения неподвижен теглич с лявата, което е илюстрирано със снимков материал. При потегляне и през целия път на изкачване скиорът от тази страна държи теглича с лявата ръка и следи движението по полосата. Скоростта на въжето на влека според приложения лист от протокола за изпитание на въжето при инспекторския годишен преглед е 3,5 м/сек., която определя и скоростта на влека. В случая въжето с диаметър ф16 мм се задвижва от триеща шайба, монтирана на изходящия вал на редуктор задвижван с едноскоростен ел. мотор чрез ремъчна предавка. При тази кинематична верига скоростта на влека е постоянна и не се регулира. Има две положения – състояние на движение и спрял. В съдебно заседание вещото лице инж. Р. заявява, че е посетил въпросния ски влек, което е документирал със снимков материал. Заявява, че скоростта на влека е постоянна – въжето се движи с непрекъсната скорост от 3, 5м. в секунда. Всяка година се извършва т.н. дектоскопия на въжето, за да се провери дали има скъсани нишки и в случая такава е извършена преди сезона, която не е констатирала несъответсвие.
Съдът кредитира изцяло заключението на медицинската, техническа и психиатрична експертизи, като обективно дадени и съобразени с доказателствения материал по делото.
Като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, съдът от правна страна намира следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 50 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са допустими.
Ищцата цели да ангажира отговорност на ответника, търсейки обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди, в следствие на претърпяна от нея злополука на 03.02.2016 г., в к.к. Б., на ски влек „М. – ..“.
С твърденията, изложени в исковата молба, ищцата се е позовала на неизправност на ски влека /движел се по-бързо/ и на бездействието на ответника по предприемането на необходимите действия и мероприятия по поддържане и обезопасяване изправността на парапета. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. От съдържанието на тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за задължението да се поправят виновно причинените вреди, т.е. отговорността по чл. 49 от ЗДД е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях. Спецификата на отговорността по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД от тази по чл. 50 от ЗЗД е в това, че по първия текст отговорността настъпва от виновните действия или бездействия на този, който борави с вещта, докато увреждането по чл. 50 от ЗЗД настъпва от специфичната вредоносна проява на вещта, без да е въздействано върху тази вещ върху й по начин да се използват нейните особености, водещи до увреждането. В тази насока са дадени и задължителните указания по приложението на закона – Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС. Според т. 3 от това ППВС, когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 от ЗЗД, т.е. основната разлика между отговорността по двата текста е в това вещта, от която са произлезли вредите, дали е могла да бъде обезопасена – при невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл. 50 от ЗЗД, а при такава възможност – по чл. 49 от ЗЗД. Възможни са обаче и случаи, когато вредите настъпват както в резултат на качествата на вещта /в случая се твърди, че влека бил по-бърз/, така и на виновно поведение на дадено лице /твърди се наличие на необезопасен парапет/. В тази хипотеза отговорността е на този, който едновременно е собственик на вещта или същата се намира под негов надзор и едновременно е възложил работата свързана с вещта при и по повод, на която е настъпило увреждането.
Не се спори по делото, че ищцата Е.П.М. на 03.02.2016 г. е претърпяла злополука, в к.к. Б., на ски влек „М. – ..“.
От събраният по делото доказателствен материал – епикризи от лечебни заведения, медицинска документация, болнични листове, съдебно-медицинска експертиза, безспорно се установи, че ищцата е получила травматично увреждане на дясното коляно, което е довело до разкъсване на предна кръстна връзка, фисура /пукване/ на главата на фибулата и фисура на латералното /външното/ тибиално плато на тибията. Увреждането е предизвикало трайно затруднение в движението на десния й долен крайник, за срок от 7 месеца и 7 дни, според болничните листи за временна неработоспособност. Към момента на травмата болката е била с висока интензивност за първите 24 часа, след което до операцията и 10 дни следоперативно умерена с изостряния при опит за стъпване и натоварване, както и по време на рехабилитация. След 2-рия месец постепенно болката е затихнала, появявайки се провокирана от по-голямо натоварване. Към момента на личния преглед от д-р Д.К., ищцата е възстановена напълно, без функционален дефицит в активните движения на коляното. От съдебно-психиатрична експертиза пък се установява, че при Е.П.М. е налице остра стресова реакция, която е в пряка причинна връзка с причинените й травми в резултат на процесната злополука, без това да е довело до разстройство на адаптацията й. Състоянието е било остро за няколко часа и е продължило с по-висок интензитет за около седмица.
По делото обаче не се събраха достоверни доказателства, че настъпилите след падането от ски влека увреждания, са настъпили от конкретно установени противоправни и виновни действия или бездействия на служители на ответника или от самата вещ – ски влека, които пряко и непосредствено са причинили уврежданията, за които се търси обезщетение за неимуществени и имущестевни вреди в процеса.
От ревизионна книга на Държавен комитет за стандартизация при МС се установява, че съоражението е въведено в експлоатация през 1981 година /л. 72 от делото/. Твърдението на ищцата е, че влекът бил доста по-бърз при тръгване, отколкото обикновено се опровергава от събраните доказателства. Съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира като обективна дава заключение, че скоростта на въжето на влека според приложения лист от протокола за изпитание на въжето при инспекторския годишен преглед е 3,5 м/сек., която определя и скоростта на влека. В случая въжето с диаметър ф16 мм се задвижва от триеща шайба, монтирана на изходящия вал на редуктор задвижван с едноскоростен ел. мотор чрез ремъчна предавка. При тази кинематична верига скоростта на влека е постоянна и не се регулира. Има две положения – състояние на движение и спрял. В съдебно заседание на 28.11.19 г., вещото лице инж. Р. заявява, че скоростта на влека е постоянна – въжето се движи с непрекъсната скорост от 3, 5м. в секунда. Освен това всяка година се извършва т.н. дектоскопия на въжето, за да се провери дали има скъсани нишки и в случая такава е извършена преди сезона, която не е констатирала несъответствие. Това се установява и от ревизионен акт № ..от …………. г., че на същата дата е извършен периодичен преглед на ски влек "М. ..", к.к. "Б.", като е констатирано, че обекта е в добро техническо състояние и е годно за експлоатация преди началото на зимен сезон 2015/2016 г. Не са констатирани забележки или дадени предписания от контрония орган.
В исковата молба ищцата описва действията, които е предприела при ползване на съоражението – качила се с левия си крак на ски влека, хванала щеките с лявата си ръка, а с дясната сложила „паничката на влека“ между краката си. Твърди, че е с дългогодишен опит в спорта, упражнявайки го от дванадесет годишна и е изградила правилни навици за използване на съоръженията по ски пистите. Твърденията й се опровергават от вещото лице инж. Е.Р.Р., който заявява, че освен като специалист в тази област е и скиор от 60 години и дава категорично заключение, че причината за настъпилата злополука е неправилна позиция на ищцата при потегляне от начална станция на ски-влека. Е.М. е държала неправилно щеките и е имала неправилна постановка за тръгване. Държала е щеките с лявата, а не с дясната ръка – тегличът й е отляво и е следвало да го хване с лявата ръка. Хванала е теглича с дясната ръка вместо с лявата, по – близката ръка /дясната ръка е минала пред гърдите, пред лявото рамо, за да хване теглича/, не е пуснала веднага теглича в процеса на падане, който щеше да се „изхлузи“ от краката й, поради шарнирната връзка. Посочено е, че стартовата позиция на скиора преди тръгване е показана на предупредителна табела преди подхода на скиора към теглича. За процесния влек е показано, че щеките се държат с дясната ръка и наместват подадения неподвижен теглич с лявата, което е илюстрирано със снимков материал. В резултат именно и само на поведението на ищцата се стигнало до усукване на тялото й и до последващото му разтягане.
Не се доказаха и твърденията на ищцата за наличие на необезопасен парапет. Функцията на парапета е да отдели пътеката за качване на влека, по която се предвижват скиорите, от коридора, по който се движат паничките в начална станция на съоръжението. Въпросният парапет е показан на илюстрация от в.л Р. /л. 238 от делото/ и той е от лявата страна, и ако ищцата е спазила правилната постановка за тръгване и е държала щеките с дясната си ръка, е нямало как да се закачат на въпросния парапет. По делото не са събрани доказателства напр. за нарушаване целостта на парапета или наличие на друга неизправност по него, която е довела до процесната злополука. Самият парапет като съоражение, което служи за предпазване от изпадане или друга опасност, няма как допълнително да бъде преобезопасен.
От всичко изложено може да се направи категоричен извод, че липсва противоправно поведение /действие или бездействие/ от страна на служители на ответника, което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания на ищцата. В случая само и единствено поведението на ищцата е довело до нейното падане и съответно настъпили травматични увреждания. За да се освободи собственикът на вещта или лицето, под чийто надзор се намира същата, от отговорност за произлезли от нея вреди, е необходимо да се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила, на изключителна вина на пострадалия или на трето лице (Пост. № 7/59 г., т. 10 на Пл. на ВС). Съдебната практика е категорична, че собственика и лицето под чиито надзор се намира вещта, причинила вреда не носи отговорност за деликта, когато се установи, че вредите са в резултат на изключителна вина на пострадалия – в този см. Решение № 309 от 04.06.2014 г. по гр.д. № 1354/2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 94 от 21.07.2011 г. по гр.д. № 537/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др.
След като не е установено от
доказателствата по делото, че ски влека е бил неизправен и съответно
установено, че ищцата с поведението си е изцяло допринесла за настъпване на
вредоносния резултат, то остава да се заключи, че изключителна вина за
инцидента има самата пострадала. Не е налице и противоправно поведение,
извършено от служители на ответника. Вещото лице посетило процесния ски влек
посочва, че машината отговаря на всички изисквания на заводската окомплектовка
– метална конструкция, задвижващи ел. мотори, направляващи пътеки за подход на
скиорите, пускови механизми за включване на въжето, наклонени рампи за плавно
потегляне на скиора. Потокът на скиорите към пусковата позиция се контролила от
турникетни разпределители, които не допускат масово навлизане в зоната за
изчакване за извоз.Следователно липсва един от елементите на фактическия състав
на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за претърпените от ищцата
неимуществени вреди – наличие на противоправно поведение.
Поради това предявените от Е.П.М. срещу „Б.“ АД, искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. с чл. 50 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 66 380,00 лева следва да се отхвърли като недоказан, а от там и като неоснователен. Поради неоснователност на иска за неимуществени вреди, неоснователни се явяват и исковете за имуществени такива, както и акцесорният иск за лихва.
При този изход на делото
съдът следва да разпредели разноските
между страните и да се произнесе по тях.
Поради
това, че исковете са изцяло отхвърлени, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата ще
дължи на ответника разноски в общ размер на 4700,00 /четири хиляди и
седемстотин лева/, от които 4 200,00 лева адвокатско възнаграждение и 500,
00 лева възнаграждения за вещи лица.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Е.П.М. с ЕГН: ********** ***, против Б. АД, ***, с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 50 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 66 380,00 лв. /шестдесет и шест
хиляди триста и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от падане от ски влек в к.к. „Б.“, ведно със законната лихва, считано
от датата на събитието 03.02.2016 г. до окончателното изплащане; сумата от 3 620,00 лв. /три хиляди шестотин и
двадесет/ лева обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата 966,55
лв. /деветстотин шестдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/ лева,
представляващи лихва за забава, върху посочената главница за имуществени вреди,
считано от датата на извършено плащане 01.03.2016 г. до подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху главницата за имуществени вреди от
датата на подаване на исковата молба-17.10.2018 г. до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Е.П.М. с ЕГН: ********** *** да
заплати на „Б. АД, ***, разноски направени пред настоящата
инстанция в размер на 4 700 лв. /четири хиляди и седемстотин
лева/.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на ответника „Д.з.“ АД, ЕИК: ………., със седалище и адрес на управление
***.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: