Р
Е
Ш Е Н
И Е
№ 96
гр. Русе, 26.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски
окръжен съд гражданска колегия в
открито заседание на 27 януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 192 описа за 2019 г., за се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.557 ал.1 т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А.А.П. твърди, че на 17.03.2015 г. претърпял ПТП, виновно
причинено от неидентифицирано превозно средство. ПТП настъпило при следните
обстоятелства: на горната дата в гр. Русе, на кръстовището между ул. „П.Х.“ и
бул. „Ц.О.“ водач на неидентифицирано моторно превозно средство нарушил
правилата за движение по пътищата, вследствие на което блъснал пресичащия
пътното платно пешеходец – ищец и напуснал произшествието. В резултат на ПТП му
били причинени телесни увреждания – счупване на горния край на раменната кост
(хумерус),
за което било образувано ДП № 2369/2015 по описа на РРП (ДП № 646/2015 г. по описа на ОДМВР), спряно с
постановление на РРП от 01.12.2015 г. На 19.11.2018 г. предявил претенция за обезщетение на вредите
към Гаранционен фонд, който писмено му отказал, поради което иска от съда да осъди
ответника да
му заплати 30000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 17.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва исковете по
основание и евентуално по размер, като възразява, че описаният механизъм на
причинените увреждания не е както твърди ищецът, че повредите се дължат на
негови действия, защото не е имало съприкосновение с МПС. Евентуално възразява,
че е налице съпричиняване от негова страна за настъпването на вредоносния
резултат, тъй като не е пресичал на обозначеното за това място. Претендира
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
На 17.03.2015 г. при пресичане на
кръстовището между ул. „П.Х.“ и бул. „Ц.О.“ А.А.П.
паднал на пътното платно, вследствие на което му били причинени телесни увреждания
– счупване на горния край на раменната кост (хумерус).
Било образувано ДП № 2369/2015 по
описа на РРП (ДП № 646/2015 г. по описа на
ОДМВР), спряно с постановление на РРП от 01.12.2015 г.
На 19.11.2018 г. А.А.П. депозирал до
Гаранционен фонд заявление за парично обезщетяване на вредите, като пострадал
от ПТП, причинено от неидентифицирано МПС. С писмо изх.№ 24-01-857/14.01.2019
г. фондът му отказал.
В подкрепа на твърденията на ищеца за претърпените
от него неимуществени вреди по
делото са разпитани свидетелите Н.Т.П.–
съпруга на ищеца и А.А.П. – негов син. Те изнасят
данни за интензитета на болките и притесненията на ищеца вследствие на причиненото
му телесно увреждане.
Разпитани са и втора група свидетели Т. Д.Д.и П.Р.А., които са били очевидци на претърпения от ищеца
инцидент. И двамата свидетели са категорични, че ищецът е паднал на пътното
платно, като не е бил блъснат от движещо се превозно средство. Падането е било
вследствие на препъване на ищеца в средата на платното. Изнасят безпротиворечиви
и категорични данни, че не е имало съприкосновение с автомобил. Инцидентът е
станал непосредствено пред тях, като първият свидетел е напуснал автомобила,
който е управлявал и е помогнал на пострадалия да пресече и да се хване за
металното заграждение отстрани на улицата.
Съдът намира, че тези показания следва да се кредитират,
като безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се косвено и от двете експертизи
по делото.
Вещото лице в СМЕ дава заключение, че счупването на дясната
раменна кост е получено при падане от собствен ръст с изпъната ръка (с или без
придадена инерционна сила на падането). Макар и малко вероятен, не може да се
изключи и директен механизъм при увреждането. В съдебно заседание съдебният
лекар – експерт по делото, изнася данни, че съобразно медицинската документация
към датата на инцидента и прегледите, извършени на пострадалия, няма хематоми и
охлузвания или други наранявания по
тялото. Такива не са описани в медицинската документация, затова не може да се
каже имало ли е или не съприкосновение с автомобил.
В подобен аспект е и заключението на автотехническата
експертиза. Вещото лице не може с категоричност да отговори каква е конкретната
причина за настъпилите увреждания на
ищеца, затова е дало заключението си в различни варианти – ако е имало
съприкосновение с автомобил и ако не е имало такова. Обяснява, че не може да
направи несъмнен извод, че има контакт превозно средство-пешеходец.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.557 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда
обезщетения за неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, причинени
на територията на Република България от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно
превозно средство), като тази разпоредба е приложимата, защото заявлението на
ищеца и отказът на фонда да заплати обезщетение, са при действието на този
нормативен акт, като визираната разпоредба е аналогична на чл.288 ал.1 т.1 б от КОДЕКС ЗА
ЗАСТРАХОВАНЕТО (отм. ДВ. бр.102 от
29 Декември 2015 г., действал към момента на произшествието с ищеца).
Съобразно изложените
обстоятелства в исковата молба и приложимата норма, безвиновната
отговорност на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение се ангажира при
наличието на три предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на Република
България, същото да е причинено от МПС, което не е идентифицирано и е напуснало
произшествието, и пострадалото лице е претърпяло вреди.
От обсъдените по-горе доказателства не се установява
наличието предпоставката да е настъпило
ПТП, причинено от МПС, за да е налице основание за ангажиране отговорността
ответника. Пасивната
материално-правна легитимация на фонда ще се обоснове, когато ищецът проведе пълно
и главно доказване, че телесните му
увреждания са настъпили вследствие удар от
неидентифицирано МПС. В настоящото производство са доказани вредите, изразяващи
се в нарушена телесна цялост на ищеца, но не е установено по несъмнен начин, че
те са в причинно-следствена връзка с удар от МПС. От събрания доказателствен
материал не може да се обоснове извод за съприкосновение между пострадалия с пътно
превозно средство. Напротив, установява се извод в обратна насока, а именно, че
е паднал вследствие на собствени действия – препъване и загуба на равновесие
върху пътното платно. Именно това действие е в причинна връзка с нарушената телесна
цялост на ищеца. В подкрепа на този извод е и заключението на съдебния лекар,
който в експертизата си изнася данни, че повредите върху ищеца са вследствие на
падането му, а не от удар на МПС, както и че върху тялото му в медицинската документация не са
описани такива повреди, които да сочат на извод, че е имал контакт с автомобил.
Същите изводи прави и експертът по автотехническата експертиза.
И двете вещи лица
изразяват съмнение, че може да е и друг механизмът на уврежданията у ищеца, но
не могат с категоричност да го установят.
При това положение и с
оглед задължението на ищеца да проведе пълно
доказване на релевантните за спора факти и на всички предпоставки от хипотезиса на правната норма,
обуславяща основателността на претенцията, предявеният иск не може да почива на
предположения и се явява недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен,
ведно със законната лихва.
Ищецът е освободен от
такси и разноски в съдебното производство, но на основание чл.78 от ГПК дължи
на другата страна направените от нея деловодни разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска съгласно списъка по чл.80 от ГПК.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на А.А.П., ЕГН **********
*** за заплащане на неимуществени вреди от ПТП, виновно причинено от водач на
неидентифицирано превозно средство на 17.03.2015 г., ведно със законната
лихва – иск по чл.557 ал.1т.1 от КЗ, предявен против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – С., ул. Г.И. 2, ет.4, ЕИК *********,
представлявано от Б. М.
ОСЪЖДА А.А.П., ЕГН ********** *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – София, ул. Г.И. 2, ет.4, ЕИК ********* сумата
от 420 лева - деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: