№ 10
гр. Раднево, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осми януари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава Петкова
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело №
20245520100484 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, гр. Стара Загора, срещу М. Г. П.. Ищецът твърди, че в
дружеството има открита на името на ответника партида с № ********* за
имот, находящ се в гр. Раднево, ул. ********. Твърди, че с откриване на
партидата страните били в облигационно отношение по доставка на питейна
вода и отвеждане на канални води до имота на абоната, а той от своя страна се
задължава да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през
месеца, следващ този на отчитането. Твърди, че в имота било извършвано
ежемесечно отчитане на изразходваните количества вода, които били отчитани
в електронни карнети и издавани ежемесечно фактури. Твърди, че при отчети
на партидата били начислени суми за употребено в периода от 01.01.2022 г. до
23.01.2024 г. количество питейна вода и отведена канална вода на стойност
942,52 лв. по издадени 9 броя фактури. Твърди, че съгласно чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. при забава в плащането на услугите се начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва, която за периода от
22.03.2023 г. до 29.03.2024 г. била в размер на 108,86 лв. Твърди, че за това
вземане била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.г.д. № 330/2024 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит на
адреса и предявява иска на основание чл. 422, ал. 1, т. 2 ГПК съобразно
1
дадени указания от заповедния съд. Предвид изложеното иска от съда да
признае за установено вземането на дружеството по заповедта за изпълнение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. Г. П.
чрез назначения му особен представител адв. Н. Г., с който изразява
становище за вероятната допустимост на иска, но счита същия за изцяло
неоснователен. Твърди, че в подкрепа на твърдението на ищеца за наличието
на договорни отношения между него и ответника не е подкрепено с
доказателства, доколкото липсва договор. Счита, че представените фактури
нямат белезите на счетоводен документ, тъй като липсва подпис и печат на
издател и поради тази причина намира, че е налице липса на волеизявление.
Възразява срещу начина на отчитане и посочените количества консумирана
вода във фактурите. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е допустим като предявен в 1-месечния срок
от заявителя срещу длъжника в заповедното производство и за вземането, за
което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК, тъй като ответникът не е открит на
известните адреси, са дадени указания на ищеца да предяви иск по реда на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК.
За основателност на иска ищецът следва да докаже, че на името на М. Г.
П. има открита партида № ********* за имот, находящ се в гр. Раднево, ул.
********; доставеното количество питейна вода за периода от 01.01.2022 г. до
23.01.2024 г. на стойност 942,52 лв. по 9 бр. фактури.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже
наличието на главния дълг и факта на настъпване на уговорения ден за
изпълнение на паричното задължение.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 330/2024г. по описа на РС Раднево,
се установява, че по подадено заявление от ищцовото дружество срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумата от 942,52 лв., представляваща главница за потребени ВиК
услуги за имот в гр. Раднево, ул. ********, за периода от 01.01.2022г. до
23.01.2024 г., ведно със законната лихва от 10.04.2024 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 108,86 лв. за периода от 22.03.2023 г.
2
до 29.03.2024 г.
За доказване на твърдените факти от страните са събрани следните
доказателства:
По делото са приети като писмени доказателства справка за неплатени
задължения /л.8/ и 9 броя фактури, издадени в периода от 22.02.2023 г. до
28.01.2024 г. /л.9-л.17/, от които е видно, че партида № ********* за имот в гр.
Раднево, ул. ********, се води на името на ответника М. Г. П..
По делото е представено извлечение от електронно досие на абоната
/л.75-77/, от което извлечение е видно движението на отчетените количества
вода от водомера в имота през процесния период, както и начислените
дължими суми по издадени фактури. Видно е, че претендираните от ищеца
вземания, предмет на делото, са отчетени през периода от 22.02.2023 г. до
23.02.2024 г., като единствено на 22.02.2023 г. е бил извършен реален отчет, а
за останалите периоди – служебен, поради повреден водомер.
По делото е прието като писмено доказателство покана-съобщение №
0112659 от 22.02.2023 г. /л.78/ връчено на абоната, с което ответникът е
уведомен за необходимост от подмяна на водомерите поради причина
неработещи водомери, като съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 му е даден 1-
месечен срок за подмяна. Като доказателство по делото бе представена и
приета и покана за доброволно изпълнение до ответника за заплащане на
просрочени задължения към ищцовото дружество.
Съгласно § 1, ал.1, т.2, б. "а" от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ (обн. дв. бр.18 от
25.02.2005г.), потребители на В и К услуги по чл.1, ал.1 са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, която посочва, че потребители на В и К услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти
в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
3
От представената справка № 1554954/15.11.2024 г. чрез отдалечен достъп
по данни за имот в Служба по вписванията гр. Раднево, се установява, че
върху имота е наложена възбрана за задължения на ответника по иска.
Отделно от това видно от извършената справка в НБД, се установява, че
посочените постоянен и настоящ адрес на длъжника съвпадат с този на имота,
за който е открита партида на името на ответника, поради което съдът достига
до извода, че ответникът покрива критериите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. и §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗРВКУ като потребител на услугите на
ищцовото дружество. Същият дължи заплащане на ползваните количества
вода.
Тъй като по делото не е представен договор между ищцовото дружество и
потребителя за уреждане на отношенията им по повод предоставяната от
ищеца услуга, то следва в отношенията между тях да се прилагат общите
условия за предоставяне на ВиК услуги по доставка на вода, пречистване и
отвеждане на канални води, важащи за всички клиенти на ВиК. Визираните
общи условия регламентират правата и задълженията на страните по
договорите за предоставяне на ВиК услуги и съответстват на дадената на тези
отношения нормативна регламентация с Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на ВиК системи и със Закона за водите.
По делото не е спорно, че процесният имот се намира в сграда в режим на
етажна собственост. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, при сгради - етажна
собственост и водоснабдявани обекти с повече от един потребител, всеки
потребител поставя индивидуални водомери. Съгласно ал. 5 на същия член,
доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери са задължение на потребителите. От това следва, че
задължение за потребителя (клиента) е да монтира и поддържа изправен
индивидуален водомер (измервателен уред) в имота си.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Когато обаче водомерите са неизправни, такива се водят и при изтичане на
срока им за метрологична проверка, съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/2004
4
г., по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери
на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното
количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както
следва:
1. по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател;
2. (отм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.)
3. по 0,1 куб.м за всеки куб.м застроен обем сграда за сезонно ползване
(вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател;
4. по 0,5 куб.м за всеки куб.м застроен обем на сграда - за сгради в
строеж.
А съгласно ал. 6 на същата разпоредба до поставянето на индивидуални
водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с
повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават
всяко тримесечие с по 1,0 куб.м за всеки обитател. Видно е от всички
доказателства по делото, че още през месец февруари 2023 г. ответникът е бил
поканен в срок от един месец да отремонтира/смени неработещия водомер
съгласно чл. 33, ал. 2 от наредбата. След отстраняване на повредата
потребителят уведомява оператора и осигурява достъп до водомера съобразно
общите условия или договора за извършване на първоначално отчитане и
пломбиране на холендъра. Такива действия от страна на ответника не се
установи да са предприети, поради което от онзи момент е започнало
служебно отчитане на ползваното количество вода съгласно чл. 39, ал. 5 и ал. 6
от наредбата. Тоест в случая няма как да се установява реално ползване на
вода, тъй като отчета се осъществява служебно, а не на база реален отчет,
което се дължи изцяло от бездействието на ответника през целия този период
от 2023 г. насам, с изключение на отчета по фактура
№40004662776/22.02.2023 г., когато отчета е бил реален. С оглед на това,
правилно количеството доставена вода след 22.02.2023 г. е изчислявано по
този ред въз основа на броя на обитателите, след като ответникът не е
изпълнил задължението си да монтира индивидуален водомер в имота си
и/или да го поддържа в изрядно метрологично състояние, като в случая е
извършените начисления са на база един обитател.
За доказване остойностяването на доставените ВиК услуги по делото е
прието като неоспорено заключение по допуснатата съдебно – икономическа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
5
От заключението на вещото лице се установява, че потребената вода по
партидата е начислена съобразно месечния отчет на инкасатор и които данни
са въведени в електронен карнет и начислените количества ВиК услуги
съвпадат с фактурираните такива.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от действащите в отношенията между страните
общи условия към договора, приложени към заповедното дело, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. С изтичането на 30-дневния срок,
настъпва изискуемостта на вземането и съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът
изпада в забава от този момент, като дължи обезщетение в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не твърди и доказва да е погасил задълженията на падежа. Наличието
на главен дълг и неплатено парично задължение съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД във
вр. чл. 84 ЗЗД влече наличие на задължение за мораторно обезщетение за
забавата на паричното плащане от датата на падежа на всяка главница
съобразно всяка отделна фактура. Според заключението правилно е изчислен
и размерът на дължимата мораторна лихва по издадените и незаплатени
фактури в размер на 108,86 лева.
По разноските:
Разноски на ищеца ще се присъдят съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед
изхода на спора, които разноски се доказаха в размер на общо сторени 1 816
лв., от които /50,00 лв. платена държавна такса за исково и заповедно
производство, 480 лв. платено адвокатско възнаграждение за исковото
производство по договор за правна помощ от 05.06.2024 г. /л.7 от делото/, 480
лв. платено адвокатско възнаграждение за заповедното производство по
договор за правна помощ от 09.04.2024 г. /л.7 от заповедното производство/,
406 лв. платено възнаграждение за особен представител на ответника/ и 400
лева – възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че М. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр.
Раднево, ул. ********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, с адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Христо Ботев” № 62,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 942,52 лв. (деветстотин четиридесет и два лева и 52 ст.),
6
представляваща незаплатена стойност на консумирана питейна и отведена
канална вода за имот, находящ се в гр. Раднево, ул. ******** по партида №
********* , за периода от 01.01.2022 г. до 23.01.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 10.04.2024 г. до окончателното й погасяване, и
сумата от 108,86 лв. (сто и осем лева и 86 ст.), представляваща мораторно
обезщетение за периода от 22.03.2023 г. до 29.03.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
195/10.04.2024 г. по ч.гр.д. № 330/2024 г. на РС-Раднево.
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. ********,
да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, с
адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Христо Ботев” № 62, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 816 лв. (хиляда осемстотин и шестнадесет лева),
представляваща разноски за исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7