РЕШЕНИЕ
№ 1420
гр. Варна, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110105684 по описа за 2021 година
Ищцовото дружество „Е.П.П.“ АД сочи, че ответника Р.Г., е негов
клиент с клиентски номер кл.№***, във връзка с продажба на ел.енергия за
обект на потребление, заведен с абонатен номер аб.№***, гр.Бяла, ***. Тъй
като ответникът е останал задължен към ищеца на осн.чл.410 от ГПК
последният е подал заявление по което е образувано ч.гр.д.№14678/2020г. по
което в негова полза са присъдени сумите от 187.97лв., представляваща
главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури издадени в
периода 13.06.2018г. - 17.08.2018г., както и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 40.85лв. представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа й до 16.10.2020г., посочени подробно в
извлечение от сметка на ответника по кл.№***, към същата дата. Длъжникът
обаче е направил възражение в срока по чл.414 от ГПК, в резултат на което и
в срока по чл.415 от ГПК предявява настоящия иск. Моли съд, да приеме за
установено, че ответника дължи заплащане на сумата от 228.82лв. за обект на
потребление, заведен с абонатен номер аб.№***, гр.Бяла, *** включващи
187.97лв. главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури
издадени в периода 13.06.2018г. - 17.08.2018г., както и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 40.85лв. представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа й до 16.10.2020г., посочени подробно в
извлечение от сметка на ответника по кл.№***, към същата дата, както и
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с
направените съдебни разноски по настоящото дело.
1
Ответника чрез процесуалния си представител по реда на чл.131 от ГПК
е подал отговор, в който е посочил, че липсват доказателства, че
електрическата енергия, съгласно приложените фактури, действително му е
предоставена и че е била потребена от ответника. Твърди, че представените
от ищеца писмени доказателства като частни документи нямат обвързваща
съда доказателствена сила за изложеното в тях. Сочи, че не е установено как е
начислена електрическата енергия в това количество. Предвид горното
ищецът не е доказал, че начисленото количество електрическа енергия е
доставено и реално употребено от ответника, което да обоснове дължимост на
цената й. Установяването на това обстоятелство е необходимо, защото
ел.енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на
общите правила на договора за продажба, при който купувачът дължи
заплащане на продажната цена, за реално предоставена стока, а не за такава,
която е било възможно да му бъде доставена. От друга страна, поддържането
на техническата изправност на СТИ е задължение на
електроразпределителното дружество. По делото не е установено кога е
извършена последната проверка на СТИ. Ищецът не е ангажирал
доказателства за извършване на периодични и контролни проверки за
изправността на СТИ, както и че тези устройства са изправни и от одобрен
тип. Данни за извършвани периодични и контролни проверки на СТИ по
делото липсват. Евентуалното неизпълнение на задължението за поддържане
на СТИ в изправност не би следвало да влече като последица ощетяване на
потребителя.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.422 от ГПК.
По делото е приложено гр.д.№14678/20г. на ВРС образувано по
подадено от настоящия ищец заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника, което е уважено, като срещу ответното дружество е издадена
заповед за изпълнение за сумите от 187.97лв. главница за ползвана ел.енергия
за времето от 13.06.2018г. до 17.08.2018г., 40.85 лихва за забава за времето от
3.07.2018г. до 16.10.2020г., законната лихва върху главницата от датата на
сезиране на съда-16.11.2020г. до окончателното и изплащане и 75лв. разноски
по делото.
Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен
срок, което обуславя допустимостта на производството.
Предмет на настоящия установителен иск е съществуването на вземане
по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото основание – неформален
договор за търговска продажба.
В тежест на ищеца по делото е по пътя на главно и пълно доказване да
установи наличието на договорни правоотношения с ответника, произтичащи
от договор за продажба на ел.енергия.
Съгласно представената справка от АВ от която се установява, че през
2
2019г. ответника е продал имота, за който ищецът твърди, че е
електроснабдявал в периода от 13.06.2018г. до 17.08.2018г. като съставът
намира, че това косвено доказателство при липсата на конкретен спор е
достатъчно да се приеме, че Г. е бил собственик на имота в процесния период
и съгласно общите условия на ищцовото дружество е бил потребител на
доставяна ел.енергия. Претендираната като главница сума е търсена на
основание издадени 4бр. фактури, които са едностранно издадени от ищеца,
но реално в отговора на ответника липсват твърдения които да поставят под
съмнение редовността на водене на счетоводните книжа на ищцовото
дружество. Освен това в.л. по приетата ССчЕ също не посочило наличие на
данни за пороци при водене на счетоводството на ищеца, като също така е
заявило, че претендираните суми са начислени за реално ползвана ел.енергия.
Другото вещо лице по приетата СТЕ също е посочило, че претендираната
сума е стойност за редовно доставена ел.енергия, като размерът на същата
съответства напълно на обичайните нужди на битов абонат, а освен това СТИ
на имота на ответника е бил в метрологична годност.
Съобразявайки изложеното съставът приема, че ищецът е доказал, че
ответника е бил негов абонат, който е консумирал ел.енергия в обекта си за
времето от 23.04.2018г. до 10.08.2018г. като стойността на ползваната
ел.енергия е съответна на претендираното. При това положение за ответника
като потребител на ел.енергия е възникнало задължението да заплати
посочената обща сума от 187.97лв.
Предвид изложеното следва да се приеме, че претенцията за главница е
основателна.
Извода за основателност на главната претенция от своя страна обуславя
извода за основателност и на претенцията за сумата от 40.85лв. сбор от
мораторни лихви. Тази сума съответства на посочената от вещото лице по
ССчЕ която е коментирана по-горе и поради това съставът намира, че
претенцията е основателна и в тази си част.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен изцяло, като в полза на ищеца се
присъдят и претендираните като сторени от него разноски в размер на 75лв.
по заповедното производство и 975лв. по исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. В. Г.
р.****г. с адрес гр.Бяла, *** дължи на „Е.П.П.“ ЕИК** със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ** сумите от 187.97лв. главница за консумирана
ел.енергия от ответника по фактури издадени в периода 13.06.2018г. -
17.08.2018г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на
40.85лв. представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от
3
падежа й до 16.10.2020г., на осн. чл.422, ал.1 от ГПК, които суми са
присъдени в рамките на заповедното гр.д.№14678/20г. на ВРС, 31 състав.
ОСЪЖДА Р. В. Г. р.***г. с адрес гр.Бяла, *** да заплати на „Е.П.П.“
ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***Г сумите от 75лв.
по заповедното производство и 975лв. по настоящото исково производство,
на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4