Решение по дело №1136/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260390
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Рени Христова Коджабашева
Дело: 20201100501136
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                             гр. София, 27.02.2023 г. 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:                   

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени  Коджабашева

                                                            ЧЛЕНОВЕ: Станимира  Иванова

                                                             мл. съдия  Лора  Димова

при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 1136 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 12.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 5610/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 27 състав, на основание чл.405, ал.1 КЗ „Д.З.“ АД- *** /ЕИК********/ е осъдено да заплати на Е.В.А. /ЕГН **********/ сумата 1 133 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на застраховано имущество със застрахователна полица № 111511006004 по застраховка „Домашно имущество“ по полица № 111511006004/ 30.10. 2017 г.“, находящо се на адрес в гр. София, жк „Овча купел“, ул.“********,********ателие № 21, в резултат на настъпило застрахователно събитие, за което била образувана претенция при ответника под № *********/ 10.07.2018 г., ведно със законната лихва от 29.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Д.З.“ АД е осъден да заплати на ищеца Е.А. сумата 555 лв.- разноски по делото /300 лв.- за адвокатско възнаграждение, 50 лв.- за държавна такса, 200 лв.- депозит за вещо лице, и 5 лв.- за съдебно удостоверение/.

Постъпила е въззивна жалба от „Д.З.“ АД- *** /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна Е.В.А. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от Е.А. иск с правно основание чл.405 КЗ като основателен и доказан- чл.272 ГПК.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд, че визираните в чл.405, ал.1 КЗ материално- правни предпоставки за присъждане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение в случая са налице, поради което и предявеният от Е.А. пряк иск правилно е уважен с обжалваното решение.

Установява се въз основа на събраните по делото доказателства, че притежаваният от ищеца Е.А. в съсобственост с трето лице недвижим имот: ателие № 21 в сградата на ул.“********, вх********гр. София /Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 14/ 2007 г. на софийски нотариус/, е бил предмет на застрахователна закрила по силата сключена на 30.10.2017 г. в негова полза /като застрахован/ застрахователна полица № 111511006004/ 30.10.2017 г. за имуществена застраховка „Домашно имущество“ със срок на застрахователното покритие от 5.11.2017 г. до 4.11.2018 г., през време-траенето на който- на 7.07.2018 г. /според уведомлението на застрахования, цитирано в констативен протокол за оглед/, настъпило застрахователно събитие: „Авария на водопроводна инсталация, Б5- Измокряне в резултат на аварии“, за което при застрахователя- ответник е образувана щета № *********/ 10.07.2018 г. Не е спорно, а се установява от доказателствата и че застрахователят- ответник отказал да извърши застрахователно плащане по искането на ищеца, поради „техническа неизправност на сградното водо-отвеждане“, което било причина за заявените вреди в застрахования имот /писмо от 15.08.2018 г./.

Съвкупната преценка на събраните в процеса доказателства обосновава извод на въззивния съд, че посоченото по- горе събитие, настъпило на 7.07.2018 г., представлява покрит риск по процесната застраховка- Клауза Б1.

Според цитираната по- горе застрахователна полица процесното домашно имущество било застраховано съобразно клаузи „А1, А2, Б1, Б1- 1, Б2, БЗ, Б5, Б6 и В1“ на действащите при ответника Общи условия по застраховка „Домашно имущество“. Относими към настоящия случай са покритите от процесната застраховка застрахователни рискове по Клауза Б1: наводнение, буря, ураган, градушка, проливен дъжд и др. /Глава ІV, т.10.3 ОУ/, и по Клауза Б5: измокряне в резултат на авария на пожарогасителни, водопроводни, паропроводни, канализационни или отоплителни инсталации и включените към тях уреди, както и измокряне от забравени кранове и чешми /Глава ІV, т.10.7 ОУ/.

Видно от приложените по делото Общи условия на застрахователния договор, по смисъла на т.4.7 ОУ „проливен дъжд“ е падане на големи количества валежи за кратко време, надвишаващи стойности: 2 ч.- 18 (л/кв.м.); 4 ч.- 27 (л/кв.м.) и т.н. /посочени в таблица/; а по смисъла на т.4.10 ОУ „авария на водопроводна, канализационна или отоплителна инсталация“ е внезапна и непредвидима повреда, в резултат на която се нарушава нейната нормална експлоатация и става изтичане на вода.

Предвидените в ОУ „Общи изключения“ /Глава V/ и „Специални изключения“ /Глава VІ/ включват следните хипотези: вредите са вследствие на „нарушени строително- технически норми и изисквания, недобро-качествен ремонт или монтаж, неотстранени повреди от по- рано настъпили събития“, като строително- техническите норми и изисквания се считат за спазени, когато има издаден Протокол- обр.16 за жилищните и смесени сгради /т.12.5/; застрахователят не покрива вреди по клауза Б1 на имущества вследствие „измокряне при пропускане на вода от плоски покривни конструкции, в резултат на дефекти на хидроизолацията, без да е нарушена целостта на покривната конструкция“ /т.16.3/; застрахователят не покрива вреди по клауза Б5 на имущества, когато аварията не е отстранена своевременно и не са взети необходимите мерки, както и когато вредите са вследствие на запушване или затлачване на канализационни инсталации в сградите и последвалото от това преливане на водата през праговете, навлизане във фуги и др. подобни /т.20/.

Съгласно приетото като неоспорено от страните експертно заключение на съдебно- техническата експертиза причината за нанесените на процесния имот вреди не е авария, а локално изтичане на вода от наводняване на терасите от силен и продължителен дъжд и проникване на вода в помещенията от разлива на дъждовна вода, тръгнал от терасата на горния апартамент и предизвикал поражения по тавана на процесния имот, както и от разлива, тръгнал от терасата на процесното ателие, и нанесъл вреди на облицовката на стената с гипоскартон в долния край и на част от окабеляването на ел. инсталацията, намираща се зад същата облицовка. Тези констатации следват и от дадените от св. К. /домоуправител на сградата, в която се намира процесният имот/ свидетелски показания, според които на 4.07.2018 г. имало силни валежи, в резултат на което имало оплакване от ищеца и от друг съсед за наводняване и течове, както и от приложеното по делото Писмо № ОД-03- 350-1/ 24.06.2019 г. на НИМХ- БАН, в което е посочено, че на 4.07.2018 г. имало значително количество дъждове /от около 18:15 ч. до около 20:00 ч., с умерена до силна гръмотевична буря с проливен дъжд; количеството валеж било около 20 мм (л/м2), и на 9.07.2018 г. от около 21:30 ч. до около 3:00 ч. на 10.07.2018 г. имало дъжд без прекъсване с променлива интензивност и количество на валежите- около 34 мм (л/м2). Съгласно експертното заключение, причинените вреди са в причинна връзка със събитието, вкл. осъществените ремонтни дейности са били необходими за възстановяване на имуществото.

При така установената фактическа и правна обстановка въззивният съд намира, че настъпилото на 7.07.- 10.07.2018 г. събитие, за което ищецът претендира заплащането на застрахователно обезщетение, представлява покрит от процесната застрахователна полица застрахователен риск, като не е налице някое от визираните в ОУ изключения /общи или специални/, водещи до освобождаване на застрахователя от отговорността да извърши

застрахователно плащане. Наводняването и намокрянето на процесния имот е настъпило в резултат на падането на обилни валежи от дъжд /проливен дъжд/, като не се касае в случая  за неизправност на сградното водоотвеждане или на хидроизолацията на терасата, поради което и предвид установената по делото причинна връзка между това застрахователно събитие и причинените на застрахованото лице вреди, чийто размер и стойност, необходима за възстановяване на имуществото, са безспорно установени по делото, искът като основателен и доказан правилно е уважен с обжалваното решение.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ответника доводи обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за въззивното производство има въззиваемата страна, но искане за разноски от същата не е заявено, поради което и такива с настоящото решение не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

 

                                     Р     Е     Ш     И   :     

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 12.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 5610/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 27 състав.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

 

 

 

                                                                        2.