Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Пазарджик, 07.10.2021г.
В
И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
в публично заседание на 07.09.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря
Елена Пенова и в присъствието на прокурора….., като разгледа докладваното от
съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№800/20г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
В исковата си молба против В.А.Т. *** ищецът М.З.П., ЕГН********** ***
твърди, че бил
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.506.1110.4.13
в гр. Пазарджик, с предназначение за търговска дейност и с площ от 222 кв.м.,
както и на тераса с площ от 93 кв.м. След закупуване на имота във връзка с
предстоящи строително-ремонтни дейности ищецът установил, че част от него,
която част представлявала една стая, се ползва от ответника, който я бил
заключил. След проведен разговор между двамата ответникът обещал след три дни
да я освободи, но това не било сторено. Били изпратени жалби до РП гр.Пазарджик
и Община Пазарджик. Това обуславяло правния интерес от предявяването на
настоящия иск и моли да се приеме за
установено, че ищецът е собственик на самостоятелен обект сграда с
идентификатор 55155.506.1110.4.13,
представляващ самостоятелен обект за търговска дейност.
Претендира обезщетение в размер на 1000 лева
за противоправното поведение на ответника, който държал имота без правно
основание. Претендира разноски.
С допълнителна молба уточнява, че претенцията
е да се предаде владението на частта от имота, представляващ стая и да се
заплати обезщетение за лишаването от ползването на имота за периода 05.12.2019
г. – 13.03.2020 г. в размер на 500 лева.
С допълнителна молба от 26.06.2020 г. се
индивидуализира спорният имот, а именно: стая, представляваща част от първоначално
посочения процесен имот, която част е с площ от 7,36 кв.м.
Поради това моли съдът да приеме за
установено, че е собственик на процесното помещение и да осъди ответника да му
предаде владението й, както и да го осъди за заплати обезщетение за лишаването
от ползването на имота за периода 05.12.2019 г. – 13.03.2020 г. в размер на 500
лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника. Оспорва иска. Излага съображения за нередовност на исковата молба
във връзка с бащиното име на ответника. Излага съображения за недостатъчно
индивидуализиране на процесния имот. Нямало данни за изграждане на преградни
стени между процесното помещение и останалата част от имота и дали процесното
помещение е част от закупения от ищеца имот с нотариалния акт, приложен към
исковата молба. Неоснователно било твърдението, че след като по скица имотът не
граничи с други самостоятелни обекти, то процесната стая била собственост на
ищеца. Видно било от нотариалния акт, по
силата на който ищецът бил придобил имот, че не се съдържали данни за имота по
предходен документ за собственост, с описание на стаи и граници, каквито са
били по архитектурен проект. В случай, че процесната стая била прилежаща и/или обслужваща самостоятелен обкт в
сградата или съответно обща част, то тогава не би имала идентификатор. Затова счита, че искът бил недопустим, тъй
като ищецът не представял доказателства за право на собственост върху спорния
имот. Оспорва индивидуализацията на имота, като твърди, че е неправилна. Твърди
също, че ищецът имал достъп до имота, за да бъде извършено замерване, което пък
обуславяло неоснователността на иска. По отношение на обезщетението счита
същото за неоснователно, съответно прекомерно. Затова моли искът да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
Районният
съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност
приема от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.108 от
ЗС.
Искът е допустим, тъй като за ищците е
налице правен интерес от търсената с него защита при така изложените в исковата
молба твърдения, като разгледан по
същество е основателен.
За да е налице фактическият състав, респ.
да бъде уважен като основателен иск по чл.108 от ЗС е необходимо да се докаже
правото на собственост на претендиращия /ищеца/, както и че лицето, което
владее или държи вещта /имота/ го владее без правно основание.
Установява се от
приетия по делото нот.акт №147, том ІХ, нот.д.№1637/19г. по описа на
нот.Илкова, че М.П. е закупил самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.506.1110.4.13, находящ се в гр.
Пазарджик, бул.“Г.
Бенковски“№54, който обект се намира на етаж 0 в сграда с идентификатор 55155.506.1110.4 с предназначение жилищна
сграда-многофамилна, като същата е разположена в ПИ с идентификатор 55155.506.1110. Този самостоятелен обект е
записан с предназначение за търговска дейност, с площ от 222 кв.м., ведно с
прилежащи 222кв.м. от правото на строеж и тераса с площ от 93 кв.м. Като съседи
на имота са записан: на същия етаж – няма, под обекта – няма и над
обекта – имоти с идентификатори 55155.506.1110.4.1 и 55155.506.1110.4.2.
Съответно върху схема №15-1169114 от
27.12.2019г. на СГКК – гр.Пазарджик имотът е отразен с площ от 222кв.м., с
прилежащи части от правото на строеж и тераса и със същите съседи, както са
посочени в нот.акт по-горе.
От
заключенията на СТЕ, изготвени от вещите лица инж.Б. и арх.Б. се установява, че
процесният обект включва
целия партерен етаж на жилищния блок на бул.”Г. Б.” №54, с изключение на
стълбищната клетка, като е разположен вляво от нея. Обектът представлява стая с
граници: от изток и частично от юг - двор, от север -
стълбищна площадка на жилищния блок, от запад и частично от юг - търговски
обект с идентификатор по КККР 55155.506.1110.4.13, собственост на ищеца. Представлява
обособено отделно помещение, със самостоятелен вход на източната фасада на
блока, без връзка с търговския обект на ищеца.
Между стаята и търговския обект на ищеца е иззидана преградна тухлена
стена, като няма данни дали стената
представлява част от първоначалния проект на сградата или е издигната по късно.
В приетата като доказателство кадастрална карта целият
партерен етаж на жилищния блок на бул.”Г. Б.” №54, с изключение на стълбищната клетка на
блока също е отразен като един
самостоятелен обект с идентификатор 55155.506.1110.4.13 и без съседи на етажа.
Всичко това налага извода, че процесното помещение е част от имота, който
ищецът е закупил с нот.акт. №147, том ІХ, нот.д.№1637/19г. по описа на
нот.Илкова, още повече, че липсват доказателства в обратния
смисъл. Този извод не се опровергава от СТЕ, изготвена от инж.Б., с оглед
отразеното в т.1 от заключителната част, тъй като има характер на предположение
и не се базира нито на строителна документация, нито на останалите събрани
доказателства, напротив. Установената разлика в площта на търговския обект на
ищеца по документи и измерена на място е резултат от различните методи на
измерване – геодезическо заснемане, съответно графичен метод.
Даден обект подлежи на индивидуализация освен чрез площта си, то също и по
местонахождение, граници, регулационен статут и всякакви други относими данни,
в т.ч. експертизи. От всички писмени доказателства и от заключенията на
експертизите категорично се установява, че партерния етаж на жилищния блок /с изключение на
стълбищната клетка/ е единствен имот с идентификатор 55155.506.1110.4.13 и няма съседи.
Затова съдът приема, че ищецът е собственик на процесното помещение, което
по естеството си представлява обособена част от цялото партерно помещение, но
без да притежава статут на самостоятелен обект с идентификатор.
Не се спори между страните, че ответникът владее това обособено помещение.
Не са ангажирани по делото никъкви доказателства ответникът да има правно
основание да владее помещението, предмет на спора и затова съдът приема, че са
налице всички кумулативни предпоставки за уважаване на претенцията по чл.108 от
ЗС.
ПО ИСКА ПО ЧЛ.59 ОТ ЗЗД
Ищецът претендира в исковата
молба заплащане на
обезщетение за това, че е
лишен от възможността да ползва имота си за периода 05.12.2019 г. – 13.03.2020 г. в размер на 500 лева.
По същество не поддържа претенцията.
Доказателства не са ангажирани от ищеца
във връзка с предявения иск по чл.59 от ЗЗД и същият следва да бъде отхвърлен.
В
тежест на отвеника следва да се възложат сторените от ищеца разноски съразмерно уважената част от исковете, а именно
в размер на 250лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПО
ИСКА на М.З.П., ЕГН********** *** против В.А.Т.
*** приема за установено, че ищецът е собственик на обособено
помещение, представляващо част от самостоятелен
обект с идентификатор 55155.506.1110.4.13, намиращ се на етаж 0 в сграда с идентификатор 55155.506.1110.4 с предназначение жилищна
сграда-многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор 55155.506.1110, находящ се в гр. Пазарджик, бул.“Г. Бе.“№54, което
помещение е обозначено с розово на скицата към заключение на СТЕ от
27.05.2021г. / стр.152/ , неразделна част от решението.
ОСЪЖДА В.А.Т. *** да отстъпи собствеността и
предаде владението на
М.З.П., ЕГН**********
*** върху обособено
помещение, представляващо част от самостоятелен обект с идентификатор 55155.506.1110.4.13, намиращ се на етаж 0 в сграда с идентификатор 55155.506.1110.4 с предназначение жилищна
сграда-многофамилна, разположена в ПИ с
идентификатор 55155.506.1110, находящ се в гр. Пазарджик, бул.“Г.
Б.“№54, което помещение е обозначено с розово на скицата към заключение на СТЕ
от 27.05.2021г. / стр.152/ , неразделна част от решението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.З.П.,
ЕГН********** *** против В.А.Т. *** иск
по 59 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за това, че е лишени
от възможността да ползва имота си за периода 05.12.2019 г. – 13.03.2020 г. в
размер на 500 лева.
ОСЪЖДА В.А.Т. *** да заплати на М.З.П., ЕГН********** *** сторените разноски
съразмерно уважената част от исковете в размер на 250лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: