Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
гр. Ловеч, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 307/2021
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС).
Образувано
е по жалба от „АЖД-АГРО“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Летница,
област Ловеч, бул. „България“ № 19, ет.
1, ст. 105, представлявано от Д.А.М., ЕГН ********** *** против Решение №
531/22.07.2021 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти
- частна собственост, за държавна нужда за изграждането на обект
„Автомагистрала „Хемус“, участък от км 137+800 от идейния проект на НКСИП –
139+340 по техническия проект от 2018 г. /края на пътен възел при пресичане с
път II-35/ до км. 166+144 от идейния проект на НКСИП- 167+572 по техническия
проект от 2020 г. /след пресичането с път III-301/, на територията на община
Плевен, област Плевен, и община Ловеч, област Ловеч, касаещо имот с
идентификатор 00299.87.29 по КККР в землището на с. Александрово, община Ловеч,
област Ловеч с номер на имота по регистър към одобрения ПУП-ПП-00299.87.118,
представляващ земеделска територия с начин на трайно ползване – нива с площ на
имота 8.636 дка, за който е определено парично обезщетение в размер на 7098 лв.
С жалбата
се иска отмяна на решението в
оспорената част като незаконосъобразно и връщане на
административната преписка на административния орган за постановяване на
решение, с което да бъде обезщетено „АЖД-АГРО“ ЕООД по реда на чл. 42а, ал. 1
от Закона за държавната собственост с равностоен поземлен имот от ДПФ.
Алтернативно, се иска изменението на оспорения акт в частта относно размера на определеното
парично обезщетение.
Жалбоподателят в съдебно заседание се представлява
от упълномощени адвокати, които поддържат жалбата. Претендира присъждане на
направените разноски съгласно приложен списък.
Ответникът
по делото – Министерски съвет на Република България – редовно призован – не се
представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище чрез пълномощник,
с което поддържа изразените становища по делото, с които оспорва изцяло жалбата.
Не претендира разноски.
Заинтересованата
страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – редовно призован – не изпраща представител в
съдебно заседание. С писмени становища оспорва жалбата, моли да се приеме заключението на ВЛ и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Министърът на финансите – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. Представил е писмено становище, с което оспорва жалбата и моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Не претендира разноски.
Заинтересованата
страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва
жалбата. Моли да бъде потвърдено решението на Министерски съвет в
обжалваната му част. Не претендира разноски.
Настоящият състав на Административен съд Ловеч намира
жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок
по чл. 38, ал. 2 от ЗДС от надлежно легитимирана страна - адресат на оспорения
акт, която има правен интерес от обжалване в качеството на собственик на
процесния имот, част от който се отчуждава с оспореното решение. Разгледана по същество
е неоснователна.
По силата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, отчуждаването на имоти
и части от имоти частна собственост, предназначени за изграждане на национални
обекти се извършва с решение на Министерски съвет по предложение на Министъра
на РРБ и Министъра на финансите.
Обжалваното решение е издадено от Министерски съвет по
предложение на Министъра на РРБ и Министъра на финансите, което означава, че е
постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС.
То е издадено в предвидената от закона писмена форма. С
него е отчуждена част от недвижим имот, който е собственост на жалбоподателя.
Имотът е предназначен за изграждане на национален обект – автомагистрала
„Хемус“, която е обявена за национален обект с Решение № 250/25.04.2013 г. на
Министерски съвет на Република България.
Оспореното решение на Министерски съвет е със
съдържанието, регламентирано в чл. 34б от ЗДС и е мотивирано. Посочена е
държавната нужда, за която се отчуждава частта от имота, неговият вид,
местонахождение и размер, стойността на дължимото обезщетение и собственика на
имота.
В производството по издаване на обжалвания акт са спазени
административнопроизводствените правила в съответствние с разпоредбите на чл.
34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено
мотивирано искане за отчуждаване до Министъра на финансите и Министъра на РРБ.
Към него са приложени необходимите документи,
посочени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Тези двама министри са направили
предложение до Министерски съвет за отчуждаване на имотите, към което са
приложили съвместен доклад.
Решението е разгласено по реда на
чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, а предложението е било придружено с изискуемите от чл.
34а, ал. 4 от ЗДС приложения.
Предпоставка за извършване на
отчуждаването е наличието на влезли в сила ПУП - парцеларни планове, които
предвиждат изграждането на национален обект: АМ "Хемус", участък от
км. 159+013,78 до км. 162+076, в землището на с. Александрово,
община Ловеч, обл. Ловеч и участъци от км. 137+800 (от идейния проект на НКСИП)
=139+340 (по технически проект от 2018 г.) до км. 159+013,78 и от км. 162+076
до км. 166+144 (от идейния проект на НКСИП) = 167+572 (по технически проект от
2020 г.),в землищата на с. Бохот, обл. Плевен, с. Дренов, с. Владиня, с. Слатина,
с. Александрово и с. Чавдарци, обл. Ловеч, които са одобрени с влезли в сила
Заповед №РД-02-15-12/02.02.2021 год. на Министъра на РРБ /лист 154 и сл./ и
Заповед № РД-02-15-89/30.09.2020 г. на Министъра на РРБ /лист 148 и сл./.
В табличен
вид са представени имотите и частите от
имоти за отчуждаване, включително и в землището на с. Александрово с техните
характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците.
Приложена е финансова обосновка , възлагателно
писмо, както и оценка на имотите /оценителски доклад за определяне на
равностойно парично обезщетение извършена в административното производство,
конкретно за процесния имот оценката е на лист 79 от делото.
Видно от
приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение за
землището с. Александрово, в което се засягат земеделски територии, в това
число и относно поземления имот на жалбоподателя е определено при осигурено
удостоверение от Службата по вписванията гр. Ловеч, придружено с копия на
всички вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози и приложен оптичен диск
с пълната информация, предоставена от Служба по вписванията гр. Ловеч,
отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 4 и §1а, т. 2 от ЗДС, като
оценката е извършена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне
на възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания”- имоти в земеделска
територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на
§1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки със
земеделски земи, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на
възлагане на оценката и вписани в СВ - Ловеч от 05.11.2019 г до 05.11.2020 г.
Съгласно чл.
32 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически
лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди,
които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно
обезщетение.
Във връзка с
оспорването по искане на жалбоподателя съдът е допуснал съдебно-оценителна
експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение,
определено по реда на чл. 32 от ЗДС, във вр. с §1а, т.1 от ДР на ЗДС.
Съгласно
заключението на вещото лице по експертизата, при определяне на равностойното
парично обезщетение за процесния имот са взети предвид изискванията на §1а, т.2
от ДР на ЗДС, според които „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с
имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща
покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки с
изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от
страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
При определяне на осреднените пазарни цени са взети
предвид вписаните в Службата по вписванията-Ловеч сделки
за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДС - намиращи се в близост до
отчуждаваните, които се намират в едно и също землище в земеделските територии
и горските територии, за период от 05.11.2019 г. до 05.11.2020 г.
За землището на с. Александрово в
Агенцията по вписванията са налични 5 броя нотариални акта за сделки с 8
поземлени имота, отговарящи на изискванията
на чл. 32, ал. 2 и ал. 4 от ЗДС и §1а, т. 2 от ДР на ЗДС. По делото е
представено пълно копие от предоставените от Агенция по вписванията, Служба по
вписванията – Ловеч данни.
Използваните
сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от вещото лице по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза по делото са описани изчерпателно в
табличен вид на стр. 2 от заключението.
Вещото лице
е стигнало до извод, че осреднената цена в лв./дка за имотът в землището на с.
Александрово, определена въз основа на всички сделки със земеделски земи,
извършени през периода от 12 месеца е 821.89 лв./дка.
Използваните
пазарни аналози и описаните нотариални актове са идентични както в заключението
на вещото лице, така и в оценителския доклад. Вещото лице не е установило
относими сделки от посочения период, които не са били включени в пазарните
аналози при определяне на оценката.
Вещото
лице е посочило също, че действителната пазарна стойност на земята на частта от
недвижим имот с идентификатор 00299.87.29 в землището
на с. Александрово, която попада в обсега на обект „Автомагистрала „Хемус“,
определена по реда на чл.32, ал.2 и ал.3 във връзка с §1а от ДР на ЗДС, е
следната: 8.636 дка х 821.89 лв./дка =
7098 лв.
От
заключението на вещото лице се установява, че пазарната стойност на имота в с.
Александрово, определена по правилата на ЗДС съвпада с оценката, определена с
оспореното решение на МС в оспорената част, както и че от имот с идентификатор
00299.87.29 в землището на с. Александрово попадат 8.636
дка в обсега на обект Автомагистрала „Хемус“, съгласно приет и одобрен
ПУП-ПП.
С оглед на
това, жалбата е неоснователна. Пазарната стойност на процесния имот, определена
по правилата на ЗДС, съвпада с оценката, определена с оспореното решение на МС
в оспорената част. Видно е, че заключението на вещото лице е изготвено на
основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждения. Съдът кредитира същото защото го намира за обективно и
професионално, а и същото не е оспорено от страните. Това налага жалбата да
бъде отхвърлена.
Съдът намира
за неоснователно и направеното в жалбата
искане за отмяна на решението на МС в обжалваната му част и определяне на
обезщетение по реда на чл. 42а, ал. 1 от ЗДС. Действително, разпоредбата на чл.
42а, ал. 1 от ЗДС предвижда, че когато за държавни нужди, които не могат да
бъдат задоволени по друг начин, се отчуждават принудително имоти - частна
собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, като
равностойно обезщетение може да се предостави имот - частна държавна
собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна
собственост. Този начин на обезщетение е една от възможностите, предвидени от
законодателя, за определяне на равностойно обезщетение за отчуждения имот или
имоти. Алтернативният вариант е за отчуждените имоти или части от имоти да се
определи равностойно парично обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. В
случая, в съответствие с предоставената от законодателя оперативна
самостоятелност, органът е предпочел втория вариант за обезщетение и е
разпоредил за отчуждената част от имота жалбоподателят да получи равностойно
парично обезщетение. Изборът е направен в границите на компетентност на органа,
проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен. В този
смисъл е и константната съдебна практика на ВАС: Решение № 12982 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11371/2018 г.,
Решение № 1828 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9837/2018 г., Решение №
12495 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10237/2018 г., Решение № 7568 от
21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11700/2018 г. и др.
Съдът намира
за неоснователни и наведените в жалбата възражения досежно изписването на
идентификатора на имота в процесното решение. Видно от същото, както и от
другите писмени доказателства, представени по делото – нотариален
акт № 30 от 31 май
2012г., том V, peг. № 2663,
дело № 360 от 2012г. /лист 8-26/, скица на
поземлен имот № 15-586868-06.07.2020 г. /лист 362-363/, скица на поземлен имот
№ 15-138403-11.02.2021 г. /лист 364-365/, Приложение №
4 - Регистри на засегнатите имоти - земеделска
територия, неразделна част от одобрения ПУП-ПП за обекта /лист 95 и сл./,
Приложение № 5 - Регистър на имотите, подлежащи на обезщетение по
землища към оценителския доклад за определяне на
равностойно парично обезщетение, полагащо се на поземлени имоти в земеделска
територия, засегнати от одобрен подробен устройствен план -
парцеларен план /лист 116 и сл./, общата площ на имота на дружеството
с идентификатор 00299.87.29 е 20889 кв.м. С
одобрения ПУП-ПП от него е образуван имот с №
00299.87.118 по Регистъра към плана, с площ от 8636
кв.м. Този новообразуван имот е отчужден с РМС № 531 от 2021
г. и за него е определено парично обезщетение в размер на 7098
лв.
При този
изход на делото следва да бъдат присъдени претендираните от заинтересованата
страна - Министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като делото не е с фактическа и правна
сложност, а и юрисконсултът на МРРБ не е взел участие в проведените публични
заседания по делото, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минималния предвиден размер от 100 (сто) лева.
По
изложените съображения и на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС и чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на „АЖД-АГРО“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Летница, област Ловеч, бул.
„България“ № 19, ет. 1, ст. 105, представлявано от Д.А.М., ЕГН **********
*** против Решение № 531/22.07.2021 г. на Министерски съвет за отчуждаване на
имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждането
на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 137+800 от идейния проект на
НКСИП – 139+340 по техническия проект от 2018 г. /края на пътен възел при
пресичане с път II-35/ до км. 166+144 от идейния проект на НКСИП- 167+572 по
техническия проект от 2020 г. /след пресичането с път III-301/, на територията
на община Плевен, област Плевен, и община Ловеч, област Ловеч, касаещо имот с
идентификатор 00299.87.29 по КККР в землището на с. Александрово, община Ловеч,
област Ловеч с номер на имота по регистър към одобрения ПУП-ПП-00299.87.118,
представляващ земеделска територия с начин на трайно ползване – нива с площ на
имота 8.636 дка, за който е определено парично обезщетение в размер на 7098 лв.
ОСЪЖДА „АЖД-АГРО“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Летница, област Ловеч, бул. „България“ № 19, ет. 1, ст. 105,
представлявано от Д.А.М. да заплати на Министерство на регионалното развитие
и благоустройството сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
Препис от
него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: