РЕШЕНИЕ
№ 2585
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110217240 по описа за 2021
година
Производството е образувано по жалба на Д. АЛ. Д. против наказателно
постановление (НП) № 21-4332-022583/08.11.2021 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл. 185
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
издаденото НП. Жалбоподателят твърди, че липсва описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което препятства
правото му на защита. Посочва, че техническото средство „Алкотест 7510“
не е отчиталo точно предвид голямата разлика с резултатите от направеното
медицинско изследване. Излага доводи, че административните наказания
следва да бъдат определени при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства – установената концентрация на алкохол в кръвта клони към
законоустановения минимум от 0,8 на хиляда, признанието на водача пред
1
контролните органи, че е употребил алкохол на предходен ден. Моли да бъде
изменено НП, като бъдат намалени наложените наказания.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Христина Георгиева поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено, а в условията на евентуалност – да бъде изменено. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна се установява следното:
На 17.10.2021 г., около 14,50 ч. Д. АЛ. Д. управлявал мотоциклет „БМВ
Ф900 Р”, с рег. № СА8281К в гр. София, по бул. „Никола Петков” с посока на
движение от ул. „Любляна“ към бул. „Цар Борис III”, след като бил употребил
алкохол. Преди кръстовището с бул. „Цар Борис III“ поради недостатъчен
контрол върху управляваното от него МПС жалбоподателят реализирал ПТП
със спрелия от дясната му страна и изчакващ на червен сигнал на светофара
лек автомобил „Киа Соренто“ с рег. № СВ3579РВ, управляван от свидетеля
М. В. АСП.. В резултат на удара било обърнато лявото странично огледало на
автомобила и били причинени леки драскотини по вратите. Свидетелят А.
подал сигнал на телефон 112 и препятствал мотоциклетиста да напусне
мястото на произшествието.
На място се отзовали полицейски служители при ОПП-СДВР, сред
които свидетелят КР. М. К.. Водачите попълнили декларации относно
настъпилото ПТП, но не бил съставен протокол за ПТП предвид липсата на
сериозни щети. В хода на проверката жалбоподателят Д. бил изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510, с
инвентарен номер ARNA 0135, проба номер 1766, което отчело положителен
резултат от 1,43 промила в издишания въздух. Свидетелят К. издал талон за
медицинско изследване № 087716, в който били отразени
2
индивидуализиращите данни на техническото средство и резултата от
пробата. В указания в талона срок, придружен от полицейските служители, Д.
се явил в УМБАЛ „Св. Анна“, където дал кръвна проба за изследване. Видно
от протокол за химическо изследване лаб. № 6918/19.10.2021 г. била
определена концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя от 0,98 на
хиляда.
Свидетелят К., на длъжност мл. инспектор при ОПП-СДВР приел, че Д.
АЛ. Д. е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.1 от
ЗДвП, поради което съставил срещу него акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 481931/17.10.2021 г. Актът бил
съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал, като посочил, че
няма възражения. Такива не постъпили и в законоустановения 3-дневен срок
по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН началник група към СДВР, отдел
„Пътна полиция“ СДВР издал НП № 21-4332-022583/08.11.2021 г., с което на
основание чл. 185 от ЗДвП на Д. било наложено административно наказание
глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. АНО приел за релевантна при
определяне размера на наложената санкция концентрацията на алкохол в
кръвта, установена посредством медицинското изследване. НП било връчено
на 25.11.2021 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите КР. М. К. и М. В. АСП., както и от писмените
доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – разпечатка
от техническо средство Алкотест дрегер 7510, с инвентарен номер ARNA
0135, проба номер 1766; талон за медицинско изследване № 087716; протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; протокол от
химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол кръвта лаб.
№ 6918/19.10.2021 г.; декларации на водачите; справка от лаборатория
„Полицейска техника“; докладни записки; справка картон на водача Д.;
заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
3
министъра на вътрешните работи; акт за встъпване в длъжност; заповед №
513з-8892/23.11.2016 г. на директора на СДВР.
Обстоятелствата относно настъпилото ПТП се установяват от
показанията на свидетеля А., който има добре съхранен спомен за случая и
последователно и логично излага възприятията си. Показанията му
съответстват на останалия доказателствен материал и по-конкретно на
декларациите, попълнени от участниците в ПТП на мястото на
произшествието. Посредством тях несъмнено се установява, че именно
неупражняването на контрол от жалбоподателя върху управлявания от него
мотоциклет е причината за настъпване на ПТП.
Свидетелят К. описва хода на извършената проверка и потвърждава
констатациите по АУАН, като съдът цени показанията му като вътрешно
непротиворечиви и съответни на събрания по делото доказателствен
материал.
Видно от представената справка от лаборатория „Полицейска техника“
процесното техническо средство Алкотест дрегер 7510, с инвентарен номер
ARNA 0135 е преминало периодична техническа проверка на 17.08.2021 г. и
не са налице каквито и да било съмнения за достоверността на резултатите от
взетата проба от издишания от жалбоподателя въздух. В случая релевантна е
обаче концентрацията на алкохол в кръвта на Д. установена посредством
протокола за химическо изследване, взета съответно предвид и от АНО в
обжалваното НП. Същата се явява и по-благоприятна като размер за
нарушителя.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно
по-подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
4
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона
форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57
ЗАНН. При пълна идентичност в АУАН и НП се съдържа описание както на
нарушенията, така и на обстоятелствата, при които са допуснати с посочване
на нарушените разпоредби. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по
извършване на нарушенията са описани ясно, конкретно и в съответствие с
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и
нарушените законови разпоредби. Нарушенията са описани с всичките им
съставомерни елементи по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере за
какви действия е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Съдът намира, че правилно е приложен и материалният закон както по
отношение на нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП, така и относно това по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП вменява
задължение на водачите на МПС да контролират непрекъснато управляваните
от тях МПС. След като при управлението на процесния мотоциклет от
жалбоподателя се е стигнало до ПТП с изчакващия подаването на зелен
сигнал от светофарната уредба на кръстовището автомобил, следва изводът,
че контролът не е бил непрекъснат, т.е. бил е недостатъчен. Още повече,
видно от показанията свидетеля А. се установява, че не се касае за изолирано
действие, а за поредица от удари на мотоциклета с други МПС и мантинелата.
Нарушението е реализирано при непредпазлива форма на вината -
небрежност. Административнонаказващият орган правилно е определил
санкцията за нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП в размер на 20 лева,
доколкото за нарушаването на цитираната разпоредбата не е предвидено
друго наказание, извън предвиденото в чл.185 от ЗДвП.
По безспорен начин се установи също така, че на процесната дата и
място жалбоподателят Д. е управлявал мотоциклет „БМВ Ф900 Р”, с рег. №
5
СА8281К под въздействие на алкохол - с концентрация на алкохол в кръвта в
размер на 0,98 промила, установена по надлежен начин с протокол за
химическо изследване на кръвна проба. По този начин жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на административното нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като
деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, предвиждал
е общественоопасните последици и пряко ги е целял. Жалбоподателят е
съзнавал, че е употребил алкохол, за което е съобщил както в попълнената от
него на място декларация, така и при вземане на кръвна проба в лечебното
заведение, но въпреки това е предприел управление на процесния
мотоциклет.
В санкционната част съдът счита, че законосъобразно е приложена
разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП с оглед установената концентрация
на алкохол в кръвта. Размерът на глобата и срокът на лишаване от право да
управлява МПС са фиксирани в закона и не подлежат на допълнителна
индивидуализация. С оглед на това безпредметно е анализирането на
сочените в жалбата смекчаващи отговорността обстоятелства, доколкото
съдът няма възможност да измени наложените административни наказания.
Конкретните нарушения не разкриват белези на по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид,
поради което не са налице основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Напротив – установената концентрация на алкохол в кръвта на Д. значително
понижава способността да се управлява МПС, а водачът представлява
сериозен риск за живота и здравето на останалите участници в движението.
На следващо място, следва да се отбележи, че отнемането на контролни
точки с обжалваното НП на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, не представлява наказание. С
разпоредбите на чл. 157, ал.1 от ЗДвП и чл. 2, ал.1 от Наредбата са въведени
6
„контролни точки за отчет на извършваните нарушения“, чиято единствена
цел е да бъдат средство за отчитане на установените нарушения. Ето защо
отнемането им не представлява самостоятелно административно наказание
или принудителна административна мярка, което следва и от това, че същото
не е посочено нито сред принудителните административни мерки, нито сред
наказанията по ЗДвП и ЗАНН. Отнемането на контролни точки е фактическо
действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна
(по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка
на контролните органи) функция, като контролните точки се отнемат само въз
основа на влязло в сила НП – чл. 3, ал. 1 от същата Наредба (такава е и
константната практика на Върховния административен съд /ВАС/, но вместо
всички други решения вж. Решение № 8954/01.10.2007 г. на ВАС, 5 чл. с-в по
адм. дело № 11372/2006 г.).
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на НП, настоящата инстанция не констатира основания за неговата отмяна
или изменение. Поради това същото следва да бъде потвърдено, а
депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
022583/08.11.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, с което на основание чл. 185 от ЗДвП на Д. АЛ. Д. е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8