Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.03.2021
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 02.03
2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 406 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба и
уточнение на „АСВ“ЕАД, с които се претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответника Х.А.А., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2019 г. на ЯРС.
В
исковата молба се посочва, че на
13.07.2018 год. год. между праводателя на ищеца и ответника е бил сключен
договор за заем, по силата на който кредитодателят предоставил на ответника
сумата от 1000 лв. С подписване на
договора ответникът удостоверил, че е
получил сумата, както и се задължил да върне същата при условия и в срок,
посочени в договора и приложимите ОУ, както и че е получил СЕФ с необходимата преддоговорна информация.
На същата дата между страните бил сключен
договор за допълнителни услуги, по силата на който кредитодателя се
задължил да предостави на ответника пакет от допълнителни услуги, за който
пакет клиентът се задължил да заплати сумата 288 лв.На основание договора на
ответника била предоставена услуга – финансиране и разсрочване на сключена застраховка съгласно приложена
индивидуална застрахователна полица.Заемателят се задължил да върне заплатената
застраховка от 792 лв. на 48 бр. месечни погасителни вноски. На длъжника,
поради неизвършването на плащане били начислени лихви за забава по двата
договора. Крайния падеж настъпил на 14.06.2017 год., поради което и не била
обявяване предсрочна изискуемост.
На
10.12.2018 год. било подписано
Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на вземанията от 16.01.2015
год., по силата на което ищецът придобил вземането по процесните кредити срещу
ответника. Ищцовото дружество по силата на изрично пълномощно уведомило
длъжника по чл. 99 от ЗЗД, чрез двукратно изпращане на уведомления, респ. се
иска връчване на уведомлението с копие от исковата молба.
В
депозирания отговор назначения на ответника особен представел оспорва иска като
недопустим, т.к. били предявени чужди права, без доказателства за прехвърляне
на вземането и като неоснователен, т.к. липсвали доказателства за сключване на
договора и реално предаване на сумата. Оспорват се всички представени от ищеца
писмени доказателства , носещи подписа на ответника, като се твърди, че не са
подписани от него.
В съдебно ищецът не изпраща
представител. С писмена молба заявява, че поддържа иска.
Ответникът не се явява и не се
представлява.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № ***/2019 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите
суми. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл.
47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор за заем от
13.07.2018 год., сключен между ответника в качеството му на кредитополучател и
„Микро Кредит“АД , по силата на който на ответника е предоставена сумата от 1000 лв., по
уговорен в договора начин, при уговорен фиксиран лихвен процент, ГПР, както и
при задължение заемополучателят да върне
общата сума от 1203, 36 лв. на 48
седмични погасителни вноски по погасителен план /инкорпориран в договора/. На
стр. 1 от договора е посочено, че с подписването му заемополучателя
удостоверява, че е получил заема съгласно параметрите посочени в поле 2
/озаглавено „Удостоверяване получаването на одобрения заем и задължението за
изплащането му“/. Приета е още Тарифа за допълнителни услуги към договора,
както и погасителен план. С подписването на същия заемополучателят отново е
декларирал, освен че е запознат с него и, че е получил предоставената сума от
664, 70 лв., както и че сумата от 335, 30 лв. е използвана за предсрочно
погасяване на посочен друг заем.
Прието е и искане за предоставяне на
паричен заем от 12.07.2018 год.
Приет е и сключен между същите
страни на 13.07.2018 год. договор за предоставяне на допълнителни услуги –
„комфорт“- посещение в къщи или на друго удобно място, безплатно внасяне на
вноските и др., платим на 48 седмични погасителни вноски от по 6 лв. и
застраховка защита пакет „премиум злополука“, платима на 48 седмични
погасителни вноски от по 16, 50 лв.
Представена
е и застрахователна полица за застраховка „злополука“ със застраховател „Уника
Живот“АД, застрахователен посредник „Микро Кредит“АД и застраховано лице
ответникът , при уговорена застрахователна премия от 792 лв., срок на
застраховката 48 седмици и ползващо се лице – „Микро кредит“АД.
С искане за допълнителни услуги към
договора за заем от 12.07.2018 год. ответникът е посочил желаните параметри на
допълнителните услуги, включително е заявил приемане на застраховане.
Ищецът е представил и ОУ към
договора.
Горепосочените документи са
своевременно оспорени от особения представител на ответника, в резултат на
което са представени и приети в оригинал към делото. Във връзка с откритото
производство по чл. 193 от ГПК по делото е назначена и изслушано заключението
на СГЕ, вещото лице по която посочва, че подписите в графа „заемополучател“ във
всички оспорени документи категорично са изпълнени от ответника А.. Тази
експертиза съдът кредитира като обективна и изготвена от лице разполагащо със
съответните професионални знания.
Ищецът е представил рамков договор
за прехвърляне на вземанията от 16.01.2015 год., сключен между него и „Микро Кредит“АД –
цедент, Анекс към договора от 11.12.2015 год., Анекс към договора от 16.12.2016
год., Анекс от 22.01.2018 год., Анекс от 14.01.2019 год., като с всеки от
анексите срокът на договора е удължаван за период от една календарна година, потвърждение
за извършена цесия , както и Приложение 1 към договора, в което под номер ***
фигурира като прехвърлено и вземането
срещу ответника по процесния договор.
Прието е и пълномощно по силата на
което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми всички длъжници по договора
за извършената цесия.
Приети са и уведомления по чл. 99 от ЗЗД от 13.12.2018 год. и от 21.01.2020 год., адресирани до ответника и
съответно неполучени.
По искане на ищеца по делото е
назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която след
запознаване с материалите по делото и справка при ищеца е посочило, че общият размер на предоставения заем е 1000
лв., от които 664, 70 получени от кредитополучателя и 335, 30 лв., използвани за погасяване на
друг заем. Общия размер на погасителните плащания е 192 лв., които кредиторът е
отнесъл за погасяване на част от главницата, договорна лихва, пакет
допълнителни услуги и застрахователна премия. Определило е и размера на
непогасените задължения към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда.
Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като
пълна, компетентно изготвена и неоспорена от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното
основание на предявения иск е чл. 422 ГПК, вр. ч. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника,
извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на
сумите.
Основните възражения релевирани от
особения представител на ответника са , че ищецът не е активно легитимиран да
предяви настоящия иск, т.к. липсвали доказателства задължението да му е прехвърлено, включително
да е уведомен за извършената цесия, както и че ответникът не е сключвал
договора за кредит и допълнителни услуги, не
е получавал средствата по него.
Според съда се установи безспорно от
събраните по делото доказателства, че праводателят на ищеца и ответника
са били обвързани от облигационно отношение по сключен договор за
потребителски кредит и договор за допълнителни услуги. Безспорно
ответникът е положил подписа си върху
всички представени от ищеца документи. Установи се още, че сумата , предмет на първия договор е
реално предадена на ответника по начина уговорен в същия, част от нея за
предсрочно погасяване на друг кредит, а останалата част в брой в офис на
кредитодателя. С полагане на подписа си в договора и под погасителния план
ответникът двукратно е декларирал посоченото обстоятелство.
Безспорно, а и видно от материалите
по делото е, че заявлението по чл. 410 ГПК е подадено след настъпване на
крайния уговорен в договора падеж, както и че кредитополучателят е погасил
сумата от 192 лв.
Освен
изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е
сключен валиден договор за цесия и анекси към него, който е надлежно съобщен на
длъжника. За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той
следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване
да е направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има
за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение,
тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят
е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено
именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за
да се обезпечи точното изпълнение на задължението му. Според Решение №123 /
24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС, законът не поставя
изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на цесията,
затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното производство по
предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да
бъде ингорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе
предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Характер на такова съобщаване в хода на висящ
процес няма самата искова молба, а връченото със самата искова молба
уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника.
Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено
уведомително писмо , изходящо от цесионера, в качеството му на
пълномощник на цедента и адресирано до ответника, с което е уведомен за
извършената цесия, като препис от това уведомление , ведно с препис от исковата
молба са връчени на особения представител на ответника в хода на процеса. Допустимо е по силата
на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Упълномощаването не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. При това
положение съдът намира, че изискванията на закона за съобщаване на цесията са
спазени. Без значение за горното обстоятелство е правното основание на
предявеният иск, т.е. дали същият е осъдителен или иск по чл. 422 ГПК.В горния
смисъл е и практиката на ЯОС, обективирана в решение от 10.101.2017 год. по
в.гр.д. №*** / 2017 г. и др.
По отношение Договор СгеdiHome за допълнителни услуги към заем № ***/13.07.2018 г., съдът намира следното:
Безспорно е, че посоченият договор е сключен между
кредитора и заемателя въз основа на надлежно отправено искане от
потребителя-заемател, по силата на който последният се е задължил да заплати цената на
пакета допълнителни услуги – Пакет "Комфорт", включващ описаните
услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноски, безплатно
внасяне на вноските от името и за сметка на клиента; безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема, без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15
дни, срещу разсрочено плащане на пакета за срок от 48 седмици от по 6, 00 лв. всяка вноска.
ЯРС намира, че разпоредбата от сключения договор, задължаваща потребителя да заплати цена за допълнителни
услуги Пакет "Комфорт", е недействителна, поради противоречие с
императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява на кредитора
да изисква плащане на такси и комисиони, свързани с управлението и погасяване
на кредита, какъвто характер има уговореното възнаграждение. Освен това не са ангажирани
твърдения или доказателства ответникът да се е възползвал от която и да е
от описаните в договора допълнителните
услуги Пакет "Комфорт", за да се приеме , че дължи и заплащането им.
Относно претенцията за дължимост на сумата за застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги, съдът намира следното: в чл.4. 3 от договора за допълнителни услуги е уговорено,
че в случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на
"МИКРО КРЕДИТ" АД и заплащането на дължимата еднократна
застрахователна премия да се финансира от същия търговец, то в този случай
клиентът ще дължи връщане на сумата на дружеството на равни вноски. От
съдържанието на сключения договор е видно, че ответникът е избрал да сключи застраховка защита пакет
"ПРЕМИУМ ЖИВОТ" с ЗК "УНИКА"АД с посредничеството на
"МИКРО КРЕДИТ"АД при уговорена премия от 792 лв., разсрочена на 48 седмични вноски от по 16,50 лв. всяка. Така постигнатите уговорки сочат правоотношение по договор
за потребителски кредит под формата на заем, по силата на който "МИКРО
КРЕДИТ"АД е поел задължението да заплати на застрахователя дължимата от
заемателя застрахователна премия, която последният се е задължил да върне разсрочено
на кредитора. Съдът намира, че доколкото по делото не са представени писмени
доказателства/въпреки предоставената възможност и издаденото съдебно удостоверение/, че застрахователната премия е заплатена, не може да
се направи и извод за валидност на полицата.
Освен това, клаузата за заплащане на застраховка пакет "Премиум Злополука" е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП,
тъй като е уговорена във вреда на потребителя . Цената й е почти равна на размера на предоставената в заем сума, същата не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга
поставят в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като
по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Съгласно
чл.4.8. от договора за допълнителни услуги цената на застраховката се дължи от
потребителя дори и в случаите на предсрочно погасяване на договора за заем,
както и при отказ от услугата, т. е. възнаграждението за допълнителните услуги
се дължи и когато такива не са били предоставени на клиента поради отказ или
прекратяване на договора. Тази клауза налага
на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна не
изпълни своите задължения.
С оглед на всичко изложено до тук съдът приема, че съглашението по
допълнителното правоотношение към процесния договор за заем е нищожно и като
такова не поражда права и задължения за страните за посочените по него
допълнителни услуги.
В горния смисъл и практиката на ОС –
Ямбол, обективирана в решение № ****от 04.07.2019 год. по в.гр.д. № ***/2019
год.
Затова претенциите по реда на чл.422 от ГПК за дължимостта на
претендираните вземания за сумата от 264 лева – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, сумата от 726 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги , са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.Неоснователна е и акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД за сумата от 45, 66 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги.
При това положение и с оглед безспорния факт по делото, че ответникът е
заплатил по договора за потребителски кредит сумата от 192 лв. и предвид недължимостта на възнаграждението по
допълнителния пакет, поради нищожността и неравноправността на тези клаузи, ЯРС намира, че с внесената сума и по реда на чл. 76,ал.2
от ГПК е погасена дължимата договорна лихва
и част от дължимата главница, като е останала неплатена главница в размер 909, 36 лв., както и мораторна лихва за забава, за исковия период 18.08.2018 г.-
05.12.2019 год., която при изчисление посредством онлайн калкулатор съдът
констатира, че е на стойност по-висока от поисканата, поради което и
претенцията следва да бъде уважена изцяло за предявената сума от 50, 79 лв.
По разноските:
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
заповедното производство в намален
размер, предвид частичното уважаване на иска, а именно – 41,15 лв.
С оглед частичното уважаване на исковата претенция, на
основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 407, 37 лв.- заплатена държавна такса, депозити за
вещи лица и особен представител и юрисконсутско възнаграждение , изчислено на
минимума предвиден в разпоредбата на чл. 25 от НЗПП. Възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатско възнаграждение не следва да бъде разглеждано, т.к. в
процеса ответникът е представляван от назначен от съда особен представител.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Х.А.А., ЕГН ********** , че дължи
на “Агенция за събиране на
вземанията“ЕАД гр. С. с ЕИК: ***, сумата от 909, 36 лв. – главница, сумата от 50, 79 лв. – лихва за забава за периода от 18.08.2018
г. – 05.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда 05.12.2019
г. до изплащане на вземането, като иска за сумите - главница за разликата над 909, 36 лв. до
пълния предявен размер от 928, 48 лв., 264
лв. - сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги, 726 лв. – застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги и 45, 66 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода 18.08.2018 – 05.12.2019 год. като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Х.А.А., ЕГН ********** да заплати на
“Агенция за събиране на вземанията“ЕАД гр. С. с ЕИК: *** сумата от 41,15
лв. – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Х.А.А., ЕГН **********,
да заплати на “Агенция за събиране на
вземанията“ЕАД гр. С. с ЕИК: *** сумата от 407, 37
лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: